Дворът

[Коринмо Изаши]

. . .

[Даре мо Наи]

Двора беше първото място, което Даре провери за сенсейката.. Даре видя че я няма и реши да се връщя...

[Неван Тахаши]

Днес това бе първото място което посети Неван. Тя остана известно време в двора колебаейки се - да продължи ли напред или не.

[Кама Хаяши]

Кама се бе насочил към академията, като първо мина през двора.Огледа се наоколо и забеляза едно момиче пред него, което се бе насочило към Академията.Той продължи да ходи напред, като я последва към вратата.

[Сакамото Рика]

Сакамото се бе эапътила към Академията,но се поспря малко в двора эагледа си в небето и продължи към Академията.

[Хариши Икари]

Момчето заспа....

[Хитачи Ямато]

Офф. брао ... копнал си тренка на Катсуширо Кай от Наруто БГ :)

Хлапето се трупяса на земята и заспа, след една десета от планираните упражнения. Може би нямаше да се възстанови скоро от тази изтощителна тренировка. Мускулите се бяха претоварили и напълнили с млечна киселина и по тази причина никакво нарастване нямаше да се наблюдае, просто напомпване! Това хипер натоварване от първия път бе излишно!

Офф. тази тренировка съм я чел в Наруто БГ и е творение на Катсуширо Кай! забрави да копираш от там ... сега няма да те наказвам, но при следващо копиране ще има не леко наказание!

[Хагакуре Кай]

Уверен в себе си младият Хагакуре Кай запристъпва бавно по двора на нинджа академията . Знаеше , че в тази хвърляща голяма сянка върхо двора сграда предстоеше да започне неговото първо нинджа обучение и затова реши да се подготви добре преди да влезе . Беше пълен с енергия затова прецени , че една масивна тренировка нямаше да му се отрази много зле . Без колебание той се зае с възложената си задача . Беше научил вече , че преди физическа тренировка човек трябва първо да загрее , като по този начин раздвижи мусколите си . За целта той направи поредица от не много натоварващи упражнения , които случаино бе видял надзъртайки баща си миналата година . Костите му изпукаха и физиката му заработи , затова девет годишния хлапак се захвана със същинската част . Като начало не му идваше нищо на ум освен да направи няколко обиколки на двора , които се негова изненада не се оказаха лесно предизвикателство . Още на четвъртата петата обиколка момчето започна да се изморява , но това не оказа никакво влияние върхо стимула му . Младият зеленоок младеш направи още няколко обиколки и дори когато вече се задъха той съумя да направи още една . Без да сяда , за да не му се схванат краката зеленоочкото измисли какво ще е следващото му упражнение . То бе доста близко до предното , но имаше съществени разлики . Сега щеше да спринтира , като през всеки две дължини щеше да си взима почивка . След първите две почивки момчето започна да чувства лека отпадналост та това бяха четири бягания с максимална скорост . Този път реши да не прекалява , защото от пренатоварване можеше да си донесе беля . Докато ходеше замислено по двора изведнъж погледът му се спря на един клон извисяващ се малко над сравнително не много високата оградка . Знаеше , че това можеше да се окаже по скоро опасно отколкото забавно , но той бе готов на всичко в името на своето развитие . Та идеята му беше да набере тичайки засилка да отскочи силно нагоре и когато се хване за клона да се олюлее веднъж и да прескочи оградата . Зеленокосото момче се надяваше никой да не му се скара заради това негово начинание или по - точно надяваше се никой да не го види така щеше да е най - добре . Сега обаче това изобщо не го интересуваше , той трябваше да прецени доста внимателно траекторията на движенията си такаче да не стане някаква злополука , което разбирасе той неможеше и да си помисли . След кратък но добър анализ Кайрен се зае. Затича се с добра скорост , отскочи нагоре , хвана се за клона , олюля се напред после и назад и когато отново тръгна на пред той изчака най - подходящият момент , така че хем да имаше скорост хем височина . Докато летеше над оградата момчето за част от секундата се паникиоса , но за щастие бързо се овладя и закачи съвсем леко оградата , така че това не предизвика падане . Само дланта му го болеше леко , защото при приземяването си позволи да си помогне с нея . Частичният му успех не го удоволетворяваше той искаше пълен . Цялото упражнение да се изпълни гладко и безупречно както го представяше в мислите си . Влезе отново във двора по традиционният начин разбирасе с намерение да излезе по нетрадиционния , който сам бе измислил . Та така направи бърз анализ , като предния път , но този път бе затаил повече решителност в себе си . Така вярвайки , че ще успее той се засили , скокна , хвана клона , залюля се и преудоля оградата този път
бесзатруднения . Влезе отново по нормалния начин в двора на академията . По лицето му се стече една капка пот , която той внимателно избърза със ръкава на суичера си . Този път малкият Хагакуре реши да потренира нещо на място , а именно - добро от всичките , а вече имаше идея какво точно да бе то . Щеше да бъде като първото , но на всеки четири крачки той щеше да прави по един ритник с извъртане , за да свикне и с ударите . Така момчето устремено в мисълта за добра тренировка се впусна в поредното упражнение . Правеше всичко точно по план и разбирасе умората започваше постепенно да го обзема , но той не се даваше лесно . Полагеше повече и повече усилия борейки се със самия себе си . Та как щеше да иска да победи други , ако неможеше да надделее над себе си . Затова когато напълно се изтощи той си възложи да направи още една обиколка , на двора , която му искара ангелите . Решил официялно , че най - накрая е завършил с тази си тренировка той седна за няколко минути на тревата и започна да вдиша и издиша тежко въздух . Бе доволен от себе си , но все още не бе сигурен дали има добър резултат от усилията му . Една друга мисъл завладя съзнанието му сещаше се , че скоро трябва да влезе в сградата отпред и да се срещне с сенсеите , които щяха да го всеизвестните клякания . Щеше да кляка докато ставите му не потдадът или пък докато не му писнеше . И макар втория вариянт да му се струваше по - вероятен той бързо започна да кляка броейки на ум . Това упражнение му отне малко повече време от предното , но и на него му се виждаше края . И ето , след малко когато втора капка пот се стече той реши , че това е знак да смени упражнението . Изправи се внимателно и в същия мумент се сети за нещо интересно . Щеше да кляка , но движейки се или по - точно Кай започна да се движи като жаба . Скок , клек , скок , клек ... На някой наблюдател можеше да му се стори смешно , а то наистина изглеждаше смешно , но пък на зеленоочкото Кайрен не му пукаше изобщо за това . Мислеше си " Нека да стана по силен , нека да стане по силен " и можеби неговата амбиция му даваше воля да продължава с тази не лека тренировка . Решил да приключва той сметна за добре последното му упражнение да бъде найпосветят технически в нинджа света . Любопитството му го изгаряше , но въпреки това той прояви сдържаност и реши да изчака поне още малко да си почине .

[Хитачи Ямато]

Момчето осети врибрация в мускулите, които бе натоварил. Нужна бе голяма почивка, за да се възстанови напълно.

+ 3 бързина, 2 воля, 1 сила

Офф. Днес и утре никакви физически тренировки, а до 20:00 никакво натоварване! (т.е. почивка)

[Хариши Икари]

Тренирам за бързина , а това с дишането е много добро умение което се опитвам да науча , то е такова да не се задъхваш след много измаряне :Д пробвам се него да науча ;]


Хариши се събуди , добре отпочинал от дългата си
дрямка.Момчето отвори очите си , а зениците му се смалиха от проникналата в тях
светлина.Пред очите на момчето се виждаха няколко стръкчета трева и няколко
големи дървета които се извисяваха над всичко останало.Величествените им корони
се раздвижваха от полъха на вятъра а шумът от листата им можеше да успокои и
най – ядосаното шиноби.Икари мигна няколко пъти за да му се избистри зрението
вдиша една дълбока глътка въздух и реши че е време да стане и да започне с
тренировките си.Момчето опря дланите си на земята като тревата се смачка под
тях , след което се изправи и седна като облегна гърба си до най – близкото
дърво.Хариши започна да оглежда всичко и да разбира колко красота има около
него , и за колко неща е бил сляп досега.Той съзерцаваше как цветята ,
дърветата , дори и тревата се накланяха при повеят на вятъра който носеше мирис
на природа и свежест ( като прах за пране xD ) Хариши се порадва на цялата тази
картинка , след което се изправи , облиза устните си и си каза наум „ Време е
да започвам , трябва да тренирам и да стана по – силен и защо по – дяволите
този учител избяга от нас , дали защото видя заплаха в мен? Или просто му се
доходи до тоалетна...” В главата на момчето отново имаше доста разногласия и
въпроси без отговор.Но най – важното бе че сега трябва да започне тренировката
си.Хариши се изтупа от прахоляка който бе събрал по тъмно зелените си дрехи
докато спеше.Целта на момчето бе да тренира върху бързината си.За него това бе
най – важното нещо.Затова той се изпъна назад докато гърбът му изпука , след
което хвана десният си как да коляното и го притисна към гърдите си , това
направи и със левия.Ръцете му бяха загрети , но и без това нямаше да ги
използва особено в тази тренировка.Тя щеше да включва упражнения за дишане , с
които да пребори задъхването и умората от бягане.Момчето започна да диша бавно
и спокойно така че да не се измори бързо. Вдишваше през носа и издишваше през
устата.Момчето се изправи , изпъна краката си и ги постави достатъчно раздалечени един от друг за да се
чувства добрее балансиран и уравновесен. Щом вдишваше той изпъваше лявата си
ръка настрани , малко по – високо от раменния пояс.Пръстите му бяха свити , а
само показалеца и средният пръст стърчаха и сочеха короните на
дърветата.Пръстите на дясната му ръка бяха в същото положение , той ги допря до
лявата след което издиша и затвори очите си.При следващото вдишване той започна
да тегли дясната си ръка по лявата, през китката , лакетя и рамото.Щом стигна
до рамото той започна да слиза надолу. Дясната му ръка мина право през сърцето след
което слезе до стомаха, от там дясната му ръка отново се изкачи до дясното рамо
и се изпъна точно както лявата щом се изпъна Хариши издиша и отвори очите
си.Това движение символизира преминаването на енергията през даден човек , като
минава през доста важни чакра точки.И действително щом правеше това Икари
наистина чувстваше как енергията преминава по тялото му , плавно бавно и
наистина доста приятно.При следващото вдишване той започна да прави същата
процедура само че с лявата си ръка.През дясното рамо , стомаха , сърцето и
отново изпъната.След което издиша.Момчето продължи да прави това още доста
време.Той наистина се чувстваше доста по – добре и по жизнен от обикновено ,
тези дихателни упражнения наистина му помагаха.Умът му се прочисти а звуците
около него станаха по - ясни , силни и.. по – красиви.Птичките , свистенето на
вятъра всичко придоби доста по добър вид.Той бе като робот , правеше всички
тези движения без дори да помръдне от мястото си , краката му бяха стабилно стъпили в земята , а
тревата около сандалите на момчето
всякаш се бе вплела и гго държеше да не помръдне.След като издиша за последен
път , след около половин час упражнения, момчето прибра краката си , сви ръцете
си в юмрук и ги прибра до кръста си , като те бяха свити в лактите.Вдиша
поредната доза чист въздух изпълнен с енергия и чувство за успех.Вече щеше да
започва със бягането около академията.След добре извършените упражнения младото
шиноби бе готово да продължи със своята тренировка.Сега му предстояха няколко
обиколки на величествената академия .Поне за това не се изискваше някаква
специална подготовка , просто бягане докато не почувстваш силна болка и
отпадналост в краката . Но поне нямаше да има проблем с въздуха след тези
множество упражнения за дишане.Хариши вдигна панталона си намести шапката си ,
пое последна глътка въздух и започна да кръжи около академията.В началото Икари
просто си бягаше , това не му харесваше , нямаше никаква трудност , нито болка
нито нищо…Затова той засили темпото , ударите на ходилото със твърдата земя и
вибрацийте от това протичащи през краката и мускулите на краката му . Прасецът
му започваше да се натоварва а капчиците пот от тялото на Икари да избиват през
кожата. Всичко това бе знак че тренировката наистина е започнала.Напрежението , адреналинът бушуващ във
вените на момчето това е нещото което Хариши харесва , всичко да бъде направено
с пот и труд.Момчето бягаше около академията а всички останали деца го гледаха
втренчено.Той бе съсредоточен , веждите му се бяха свили сякаш бе ядосан ,
погледът му бе само напред а ръцете и краката му имаха перфектен синхрон.Икари
реши малко да засили темпото защото така до никаде нямаше да стигне , това
упражнение трябваше да го преумори , да го изтощи и да изцеди цялата енергия от
него.Момчето продължаваше да тича около голямата сграда , той редуваше краката
си ляв десен ляв десен , съсредоточен върху целта си от тридесет обиколки той
не спираше да бяга без да спира.Оставаха му само още шест обиколки преди тридесетата
финална обиколка.Болката в краката бе ужасна а в главата на момчето се въртяха
мислите „ Давай , още малко , не трябва
да се предам , трябва да успея , за да стана по силен , по бърз и да бъда най –
великото шиноби , не гледай тези около теб , те дори и десет обиколки няма да
вържат , не ,не,не краката ми , не ме сллушат, не се спъвай продължи напред „ –
някакви подобни разбъркани мисли свързани с това да не се предаваш и с това да
оцелееш и да станеш силен се въртяха в главата на момчето.Краката му вече
омекваха като на препил деветокласник в петък вечерта.Но това нямаше как да
откаже момчето на което му оставаха само още 2 обиколки , с последни сили , той
започна да бяга все по – бързо и все по ентусиазирано за да успее да направи
обиколките.Болката ставаше нетърпима а умората все по – голяма но ето че Икари
бе изправен пред последната си обиколка.”Това ще ти е полезно , ще станеш велик
нинджа , продължавай напред „ – самонадъхваше се младото шинобии , което едва
се държеше да не се строполи на земята от умора.Капките пот влизаха в очите на
момчето , а при всяка следваща стъпка болката в краката нарастваше, оставаха му
няколко крачки преди да завърши и последната си трийста финална обиколка.И ето
че с последни сили след като премина за последен тридесети път пред входната
врата на академията , момчето падна на земята , и дишаше тежко.Капките пот се
стичаха по лицето му , гърдите го боляха от постоянното напрежение на което бе
изложен , а тази мека трева на която бе полегнал бе толкова прекрасна и удобна
че момчето даже заспа.

[Хитачи Ямато]

Офф. копирано е ясно ... ако си го писал ти - браво!!! Ако ли не ... по-добре сега си кажи, защото ако те хвана да си копирал чужд труд ще има яко наказание ...

Хлапето изпълни цялата тренировка, след което заспя дълъг сън!

+ 4 бързина + 1 воля

Офф. НЕ ПИШИ 24 ЧАСА !!!! (почивка)

Енергия: 2 (твоята енергия на героя в момента)

[Хариши Икари]

// Аз си го писах :Д просто трябваше да пробвам дали ще се хванете на копирани тренки :Д

Момчето се събуди разтъпка се малко , след което стана и се запъти към класната стая ...

[Sponsored content]