Тренировъчна Площадка 4

През цялото време беше със затворени очи, но когато ги отвори Данте се откри стоящ на повърхността на водата с вдигнат ляв крак. За секунда се успокои и отключиа сийла, който беше направил с ръцете - "Хах..." -Помисли си той -"Изглежда тренировката, която полагам всеки ден, опитвайки се да конвертирам чакрата в елемента си, който за щастие знаех вече, се отплати, но едвали и друг път ще изкарам такъв кучи късмет. И без това с тази моя каскада вече изхабих голяма фракция от чакрата си, дори не съм сигурен, че ще ми стигне, но не трябва да се предавам!" -Данте внимателно смъкна и левия си крак и плавно го постави на повърхността на водата. Сега му предстоеше още по трудната част - да възстанови вътрешната си хармония. Малко стресиран от злополуката той бързо се захвана да възстанови пълният контрол над чакрата си и да синхронизира чакра, тяло, мисли и действия в хармония. След дълга концентрация и стоене в една позиция той продължи смело да крачи...

Данте отново отвори очите си с учудване, когато видя малката рибка пресичаща го през десния крак. -"Отново ли?" -Помисли си той, но запази самоубладание. Трябваше да измисли нещо и трябваше да го измисли бързо... Тогава той се сети само за една алтернатива - Да приклекне леко с левия крак, позволявайки на залитащия десен крак да се стабилизира върху повърхността на водата. Но това отново щеше да отнеме доста концентрация на чакра и то доста бързо. При самото залитане Данте изпълни плана си, силно концентрирайки чакрата си в десния крак и запазвайки самоубладание над чакарата в лявото ходила и по-точно пръстите, на които смяташе да приклекне. Това му бе единствения избор, но дали щеше да стане...

Краката на момчето се плъзнаха по твърдата кора на дървото и после стъпиха върху полятата на полятата от роса трева. Кара се запъти с бавни крачки към езерото. Дскато отиваше видя един голям камък и се облегна на него - Според мен си заслужавам малка почивка. - каза си момчето. Сарън си мислеше, че тренирането му харесва, но когато го прави продължително му писва - струваше му се странно. Кара се избута от камъка на който се бе подпрял за да се изправи, а после като напълно зареден с енергия изтича към езерото. Момчето спря на няколко метра от водата и събра ръце, като затвори очи. То се концентрира и след няколко сек. събра чакра в стъпалата си и стъпи върху повърхността на водата.

Четири крачки... Тези четири крачки делящи го от успеха щяха да бъдат най-дългите четири крачки в живота на Данте. Решен да премине това прословуто изпитание, замисляйки се за всички трудности, които беше преодолял, той не трябваше да се проваля сега. Не трябваше да разочарова Сенсея си и по-важно себе си и всичките усилия, които бе положил да стигне толкова далеч. Вълнение обля душата на Данте, знаейки колко близо е успеха, но също така, знаейки че сега трябваше да се концентрира още повече и още повече да стане едно със себе си. Едно със силата витаещата в него. Древната сила, която бе му помогнала да стигне до тук и силата, която той не трябваше да разочарова. Данте съсредоточи цялото си внимание върху последните крачки между него и брега, събра всяка частица сила в тялото си, концентрира по възможно най-презицен начин чакрата в ходилата си и пристъпи смело напред...

Данте отскочи от водата, приземявайки се на отсрещния бряг с голяма усмивка на лицето си. Той се обърна към Сенсея си, който беше на другия бряг. Чу слабо думите му, които изключително много го зарадваха. Данте седна с кръстени крака и издиша тежко. -Това определено беше изморяващо. -Каза си той. След което се изправи и се гмурна в езерото, този път реши да го прекоси по нормалния начин - плувайки. Видя Сарън колко умело се справяше със задачата си и се спря за момент да погледа момчето, след което го заобиколи внимателно, да не попречи на концентрацията му, която сам знаше, че бе жизнено важна за това изпитание. Той беше горд със това колко добре се справяше съотборника му и това породи стоплящо чувство в сърцето му... Май че бяха първите признаци на принадлежност към отбор за Данте. Подмина го с усмивка, пожелавайки му успех, след което излезна на брега при Сенсея си и Наро. Запъти се към сенсея и го попита: -Какво сега, Каракура-сенсей? -Очаквайки отговор...

Офф. Хатаке-кун, става ли да ми адднеш новите статсове към профила? :)

Данте се спря пред сенсея. Унило го погледна и с не-толкова развалнуван тон повтори въпроса си: -Ахм... Какво трябва да се прави сега, като завършим тренировката си за първо ниво чакра молд, сенсей?

Офф. Окей, ще пиша там. Реших да си го спестя, сори ;д

Кара беше много развалнуван от успеха му, но внимаваше защото знаеше, че ако се разконцентрира може да падне във водата, а това нямаше да е хубаво, затова продължи да върви развълнуван, с голямо самочувствие, но и много внимателен в стъпването на водната повърхност. Момчето много харесваше водата, но не му се ,,къпеше" в момента. Сарън внимателно балансира чакрата в стъпалата си и предпазливо стъпи на водната повърхност с обувките си, които между другото превъзходно харесваше. Кара внимателно опита да се застопори и...

Нара се зарадва че мина гадното дърво.С нетърпение учакваше да мине и езеро.За жалост тои знаеше че е много по трудно от дървото за това тои реши да погледа малко Кара.След като видя че мина полувинара река си спомни отново за брат си.Спомни си след дървото му си усмихна и си сложи ръката на главата на Наро.Момчето се съвзе и реши да пробва с езеро.С ръка прецени доре-долу колка е скороста на езеро.Направи няколко крачки назад и премери разтоянието.Наведе глава и затвори очи за малко.После погледна на пред.Средотучи чакрата си в краката и внимателно по мислена линия тръгна.Тои гледаше чакрата в краката му да е постоянна.

-"Хмм..." -Замисли се Данте, след което отговори на сенсея си -В такъв случай ще си почина малко и ще наблюдавам развитието им. -След което се тупна до сенсея си и хвърли не-толкова разочарован и не-толкова учуден поглед върху мокрия Кара.

Момчето изплова до брега и когато достигна плиткото почна да крачи по плиткото дъно но езерцето. Кара се загледа в Данте и се зачуди дали и той ще стане някога толкова добър колкото него (поне в скоро време). След това момчето се бе поуморило - не толкова визически от колкото, че постоянно се чудеше кога ли ще падне и въобще дали ще стигне до края на езерото от първия път, затова то отиде до едно дърво и се подпря като затвори очи и се замисли за интересните неща които му се бяха случили през последните няколко дни. След известно време Кара отвори очи и се поразтегна защото му се беше доспало. Сарън почна да крачи бавно към езерото докато продължаваше за се протяга. Когато момчето стигна до водата то събра ръце и концентрира балансирано чакра в стъпалата си а след това внимателно започна да стъпва по повърхността на водата.

Момчето започваше да се изнервя от това, че постоянно падаше във водата. Момчето обаче се замисли, че колкото по-бързо премине тона езеро, толкова по-бързо ще отмъсти на Орочимаря за родителите си. Сарън започна да крачи от езерото към сушата. Когато Кара излезе от водата той затвори очи и се опита да концентрира чакрата в краката си. Но този път Сарън беше събрал твърде чного чакра. Добре беше, че се усети за това поне. Момчето стъпи на водата внимателно с надеждата, че този път вече ще успее да стигне доста по-дълече.

Данте, за момент реши да последва примера на сенсея си, но след това се отказа -"Мм не, по добре да тренирам..." -Изправи се и отиде до най-близкия дървен стълб, на който започна да тренира отново чакра молда си. Беше изтощен, но все пак продължаваше да тренира... Такъв си беше той. Започна отново да крачи по дървото...

Офф. Впрочем постнах във "Промяна на Профилите", ако имаш време обърни внимание :)))

Излезе от водата момшето и каза-Лол водата е доста гореща-изпуфка момчеро.Докато беше във водара усети с цялото тяло скороста на водата.Излезе на сушата и каза на сенсея си-Съжалявам за грешката ми.Все пак ми е за пръв път.-Засмя се Наро.Изцеди си дрехите и реши да пробва пак. Измери разтоянието,концентрира си чакрата и се засили към водата като внимателно ходеше за да не загуби контрол над чакрата в стъпалата си.Доближи езерото и стъпи на повърхнота на водата.

Може би Данте преувеличаваше... -"Е, какво пък? Малко мързел изглежда прави чудесий за сенсея ми, няма да ми навреди..." -Помисли си той, изправи се бавно и след това се обърна с гръб към стълба, седна, облегна се едно хубаво и се отпусна. След няма и 2 минути заспа...Точно навлизайки в дълбокия си сън, едно нещо, което Данте си беше зарекъл да свърши пресече ума му, посещайки го. Той скокна изведнъж каза: -А да! Вярно! -Разбуди сенсея си с думите -Ей сега се връщам сенсей! -И избяга в посока Магазин за Оръжия "Шарп Кунай"...

ЕДИТ ОТ РАЗКАЗВАЧ : При подобни случаи , когато не е писано след теб , по - добре си едитни стария пост вместо да пишеш друг !

Офф. а аз - езитнах си поста по-горе

Данте се завърна на тренировачната площадка запъхтян, носещ куп работи. -Отидох да си взема някои бойни приспобления, сенсей. -Заяви той на сънения си сенсей, след което се настани до него, в изчакване на съотборниците си, да завършат тренировките си.