Класната Стая

Момчето се изправи направи крачка напред и започна да се концентрира. Нищо не се случваше … Той затвори очите си и се концентрира още по-силно. Започна да усеща нещо, изпълваше го отвътре дори можеше да го помирише, но дали това беше неговата чакра ? Никога преди, когато се концентрираше за да прави техниките си не беше усещал това ухание. Отвори очите си и се огледа да види какво в стаята може ухае по този начин. Очите му се спряха върху малкото русокосо момиченце, облечено с червена рокличка с тънки презрамки и черни обувки. Рей напълно забрави за какво беше дошъл в академията, забрави за своята задача. Сега светът съществуваше само за двама души – Той и момиченцето. Рей се приближи до нея, наведе се и й прошепна нещо на ухото. После се изправи хвана я за ръката и излязоха от стаята.

Озоваха се в двора на академията. Беше пусто, само стъпките на двамата нарушаваха тишината. Изведнъж Рей се спря, огледа се и попита момиченцето с тих нежен глас :

– Вярваш ли ми ?

Тя кимна, хвана здраво ръката му и изчезнаха. Озоваха се в една гора, птичките чуруликаха, златните лъчи на слънцето се пронизваха през листата. Една сърничка се беше излегнала недалече от тях и беше наострила уши да чуе от какво е това „Пук”, което съпътстваше тяхното пристигане. Рей хвана отново ръката й и тръгнаха към близкото езеро. Златните слънчеви лъчи се отразяваха в гладката повърхност на езерото. Седнаха под сянката на едно дърво близо до езерото, Рей извади от чантата си 2 сандвича, които беше запазил за извънредни случаи и подаде единия на младата дама. Седяха така и се любуваха на гледката с часове, наблюдаваха едно бяло зайче как се опитва да се скрие в листата на един храст и прихнаха в смях. Времето беше спряло, Рей чувстваше, че това е най-прекрасният миг в краткия му живот. Изведнъж се изправи хвана момичето за ръката и отидоха до езерото. Вятър нямаше и можеха да си видят отраженията като в огледало. Момчето стъпи на езерото с единия си крак, водата потрепна, но кракът му не потъна. После стъпи и с другия крак и сякаш ходеше по водата. Беше изумен, никога до сега не беше пробвал подобна техника. Погледна към своята събеседничка, която се беше отдръпнала малко, протегна ръката си към нея :

– Ела, не се страхувай – каза той.

Момиченцето направи крачка напред, хвана го за ръката и плахо стъпи върху водата. Двамата се понесоха, усещането беше невероятно. „Възможно ли е това да е истина”– си помисли Рей. Но тази мисъл бързо се изпари от главата му. Той дори не знаеше името на момичето до него, но сякаш бяха заедно от както са се родили. Разбираше я без думи, усещаше всяка нейна мисъл. Той я хвана през кръста и я обърна към него. Погледите им се срещнаха, настана тишина. Рей се наведе леко над момичето и …

Озова се в класната стая. Срещу него стоеше сенсеят и с нетърпение очакваше да направи техниката Буншин. „Всичко това е било сън” – мислеше си Рей. Обърна се и там стоеше русокосото момиченце с червената рокля. Той и се усмихна и се обърна към сенсея. Затвори очи и се концентрира, опита да изчисти съзнанието си от всички мисли, но не можеше да забрави какво му се беше случило преди броени мигове. Непрекъснато мислеше за русокоската и преживяното край езерото. Усети как чакрата циркулира в стомаха му, никога до сега не беше усещал подобно нещо, извиваше се в съвършенна спирала и изпълваше цялото му тяло. Усещаше, че в този момент е способен на всичко, какво е за него една елементарна техника като тази. Чакрата напираше да изкочи, той никога не беше освобождавал такова количество чакра. Концентрира малко допълнително чакра в ръцете си, направи нужните сийлове и :

– Буншин но джутсу!