....Битката....

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 10:10 pm

( първо искам да кажа : нарочно не съм казвал толкова много, смисъл само съм описвал местноста без да казвам име, за тези които не се сещат - първо е описана пещерата на Акатски. Битката се развива в гората пред нея. Времето не е уточнено...смис между кой чаптъри на мангата и т.н. тва е просто художествена измислица...знам че не е добро но се надявам да го харесате, дори и малко )

...луната се отразяваше в езерото и хвърляше ярка светлина върху пещерата. Огромният камък изглежаше още по-масивен заради отражението си във водата...

Подухваше лек ветрец, който леко поклащаше клоните на дърветата и всякаш ги милваше. Два черни силуета вървяха по тясната пътечка в гората. Цареше тишина, само песента на щурците огласяваше прекрасната нощ. По небето нямаше много звези. Колкото повече наближаваха езерото и излизаха от гъстата гора, толкова по-добре се различаваха лицата на двамата пътници. Единият беше с щръкнаха синя коса. На гърба му висеше един от седемте меча на мъглата. Вторият беше сравнително по-нисък. Очите му бяха червени...шаринган?
-самия Итачи Учиха...
Чу се глас зад близката скала. Високият мъж започна да се олежда. Итачи само затвори очи и каза:
-Какаши, не мислиш ли че е неразумно да идваш тук, само със няколко човека за подкрепление.
-как ни е видял?-започнаха да се питат нинджите зад скалата.
-така и така сме разкрити, няма да чакам повече-каза Наруто и се изправи. Русата му коса се различаваше добре в тъмнината.
-глупак, Какаши още не ни беше дал знак-каза Сакура разгневена и се закани да го удари, но ръката й беше спряна от Ямато. Той я погледна строго. Искаше да й напомни че вече са ги усетили и криенето зад скалата ще е безсмислено.
-от много време не сме се виждали-каза Какаши поглеждайки към Учиха.
Итачи бавно отвори очи и също погледна опонента.
-Съжалявам, че срещата ни беше къса...-каза той и в този момент очите на Какаши се разшириха от страх.Мъжът, стоящт на няколко метра от него беше с активиран Мангекио Шаринган.
-Тсукуьоми...-промълви тихо Итачи.
Изведнъж белокосият нинджа се пренесе в друг свят. Всичко наоколо беше черно - тъмнина, мрак. Тръпки започнаха да побиват Какаши, който беше дръпнал бандата си и открил шарингана си, но това нямаше да му помогне сега защото...

-клонинг?!-каза изведнъж Итачи-трябваше да се сетя, че винаги проверяваш ситуацията с някой мизерен клонинг...
Неусетно Ямато вече беше зад Кисаме.
-Дървесен елемент: дървен...
той неможа да довърши джутсуто си, защото вече беше ранен в ръката от Фехтовача от мъглата.
-нима мислеше, че Семехадата ми е само за красота?!
-Капитан Ямато!-извика Сакура и се затича към него, но Какаши се появи пред нея и я спря.
-той ще се справи...
-Джутсу Сенчесто Клониране!-чуха глас зад себе си акатски членовете. Обърнаха се и видяха много Нарутовци да тичат към тях.
Итачи направи няколко бързи знака:
-Катон, Хоусенка Но Джутсу
в този момент всички клонинги бяха повалени и изчезнаха. Истинският Наруто също беше ранен.
-наистина не ви бива-започна да злорадства Кисаме-вече двама от вас са ранени а ние още не сме докоснати...
След тези думи започна да се смее истерично, но Итачи го погледна и той спря.
-Няма ли да отстъпвате?-попита Учиха-нямате абсолютно никакъв...
и още преди да е довършил изречението целият отряд, който ги беше нападнал беше изчезнал..
-по-бързи са от колкото предполагах, но всичко свърши...
Членовете на акатски продължиха пътя си, все едно нищо не се е случило.
-побързай Кисаме, трябва да предадем информацията на Лидера възможно най-бързо...-каза Итачи...