Създаване, Спорове, Гняв, Предателство...Какво им остана?

ПЪРВА ГЛАВА 1 - НАЧАЛОТО


-Благодаря за храната, беше много вкусна!


-И аз благодаря.


-Хей, къде хукнахте, момчета? Не сте си...изяли закуската.


-Няма време, трябва да тренираме...


-Момчета...Какво да ги правиш?!

• * * *
  

-1,2...1,2...1,2... Мой ред е, мой ред е!-каза момчето с
по-буйната черна коса.


-Добре, нападай-отвърна другото и се усмихна.


-1,2...1,2...1,2... Хей, мислиш ли, че някога ще достигнем
желаната сила?-попита по-дребното а брат му бързо отговори:


-не говори, а брой!





*След
няколко минути*





-Време е за почивка, не бива да се преуморяваме за да имаме
сили за тренировки до края на деня...Помниш, какво стана вчера, нали Изуна?


-Не ми напомняй...-сопна се брат му и се запъти към гъстата
сянка на близкото дърво...


Той бе последван от Мадара...


-Как ли се справят момчетата от слана Сенжу?-запита се тихо
по-младия – Изуна – и се почеса по брадичката.


-Нека да отидем да проверим...И без това имаме 20 минути
свободно време, преди да продължим с тренировката-отвърна Мадара и двамата
тръгнаха към близкия хълм.


-Някъде там беше тренировъчната им база...или поне така
мисля...


След няколко минути вече бяха изкачили издатината и в
подножието й от другата страна видяха обширна поляна, заградена с дървена
ограда, а в нея много младежи на всякаква възраст тренираха своите тайджутсу
умения.


-Да слезем и да потърсим Хаширима-предложи Изуна и тръгна
напред...


След малко се обърна и видя, че брат му не го последва...Все
още не беше и мръднал от мястото си.


-Хей, Мадара, какво има?


-Като гледам те не си поплюват...Трябва да продължим и ние с
тренировката си.-отвърна по-големия и изпъна дясната си ръка напред, посочвайки
едно от момчетата в ограждението.


То имаше дълга кафява коса, която се вееше от силния вятър.
Той неуморно удряше с ритници едно от чучелата. Личеше си, че не си бе почивал
от много време.


-Ако продължават така...скоро...скоро може да изместят нашия
клан от Лидерството на Селото... Все пак ние-започна Мадара на бе прекъснат от
младежа до него.


-Братко, мислех, че имаме съдружие с клана Сенжу...Защо
говориш така? Мислех, че...


И на свой ред Мадара прекъсна брат си.


-Нима не разбираш?! Защо мислиш, че тренираме като луди?


-Амии...За да помогнем на Коноха в предстоящата Нинджа
Война?!-отвърна Изуна но другото момче кимна неодобрително.


-Ако нямаме силни шинобита, след войната Сенжу ще се обърнат
срещу нас и ще ни избият до един, за да останат единствените управляващи
селото... Хаширима е техния потенциален лидер и за това ще го убия възможно
най-скоро...Хем ще отключа и най-скритите тайни на шарингана...


-К..какво...??? М...Ма...Мадара...Ти...-зацикли младока,
гледайки го, сякаш го виждаше за първи път...


Не можеше да го познае...Това ли наистина бе брат му?
Безчувствен...Жадуващ само власта...


-Мислех, че го правим за селото, а не за лични цели...


-Това не са лични цели-бързо отвърна Мадара, поглеждайки
строго малкия си брат-както вече казах Сенжу ще ни предадът...


-От къде си толкова сигурен?-въпротиви се Изуна и скръсти
ръце.-Няма да ти позволя, да се биеш с Хаширима и да развалиш съдружието между
двата клана.


-А ти от къде си толкова сигурен, че ще ме спреш да го
направя?


След тези думи Мадара се усмихна лукаво и в следващия момент
... изчезна.


-По дяволите...-изруга останалото само на хълма момче и се
затича към близката гора, защото видя, че и Хаширима се е запътил натам...

• * * *
  

-Значи все пак...Както всеки ден отново дойде на това
място...


-Мадара?-погледна очудено Хаширима-какво правиш тук? Какво
ще кажеш за една тренировка...


-Тренировка? Мислех си за нещо повече...Все пак аз и ти сме
едни от най-силните в клановете си...


-Нещо повече...Какво имаш предвид?-попита очудено
кафявокоското, а момчето срещу него му отвърна.


-Аз и ти...Сега...Само единия ще оцелее...Само по-силния от
нас ще оцелее.


-С..сигурно се шегуваш... Няма смисъл да се бием...Все пак
примирието между клановете...


Учиха бързо прекъсна събеседника си с думите:


-ЗАЩО ВСИЧКИ ГОВОРИТЕ САМО ЗА ТОВА ПРИМИРИЕ? ТОЛКОВА ЛИ СТЕ
СТРАХЛИВИ ?! ЗАЩО ВСИЧКИ ОТКАЗВАТ ДА СЕ БИЯТ С НАЙ-ВЕЛИКИЯ УЧИХА...МАДАРА
УЧИХА!


Виковете му раздраха тишината в гората и сякаш вятъра задуха
още по-силно, за да заглуши думите му.


Докато Хаширима още гледаше невярващо и не можеше да разбере какво е станало, Изуна се появи
зад брат си, хвана го за ръка и бързо изчезна с него.


-П...Предатели...-каза тихо младия Сенжу, след като се
освести и с бързи крачки се запъти към тренировъчната база на клана си-трябва
да ги предупредя ...

• * * *
  
• 
  

-Ти да не си луд?! Мадара, защо по дяволите го направи?!


-КОНОХА може да има
само един лидер...и това съм аз...-отвърна по-големия и с бързо движение с ръце
изблъска брат си назад.-ти прави каквото искаш, аз ще го унищожа ... и без
тяхна помощ Коноха може да се защити ...


След тези думи Мадара се завъртя с гръб към Изуна и с бавни
крачки се запъти към водопада в селото...

• * * *
  

-ТЕ НИ ПРЕДАДОХА...Знаех си, че са предатели!


-Така е, татко...трябваше да ти повярвам още в
началото...-рече Хаширима и сведе
глава-мисля, че е време да се срещтна
лице в лице с него...


След тези думи младия Сенжу с бавни крачки излезе от
тренировъчната база на клана и се запъти към водопада ...

•