Тренивовъчното поле

-Ама тоя расте ли или е друг гущер - зачуд се Екс.. След което отново направи миналите стъпки и пак си почина..

п.П.: Казвай колко реда че ми писна хД

Ичимару дойде, като застана пред едно дърво, започвайки с лека загрявка преди да започне с големите тренировки:
-С'я ше ги разби'ям! - си каза той, и се захвана за работа.

/Тренировката съдържа:
1. Тренировка за физическа сила - сила и бързина
2. Боравене с кунаи и шурикени
3. Чакра молд - до 2ро ниво (включително)
4. Шуншин но джутсу - до което ниво прецените, че съм го развил там...ако изобщо има нива за това де/

Започваме от горе-надолу (за ламерите, които не знаят числата - започвам с точка 1)
1. Тренировка за физическа сила

1.1. Тренировки за бързина (20 обиколки на тренировъчната площадка)
Момчето вече беше генин и беше готово за дългия път на шинобито. Генинът подгря леко, като си разпъна мускулите и си изпука врата. После ,едва сдържайки се да не въздъхне, започна в лек крос да обикаля тренировъчната площадка. След първите две обиколки започна леко да се задъхва, но това беше нормално, все още не беше влезъл в ритъм. Той упорито си наложи да диша равномерно и да тича с еднакво темпо, за да не се изморява. Следващите три обиколки бяха истинска мъка, като на петата вече наистина започна да го боли от дясната страна на корема, което също беше естествено. Но на шестата обиколка Ичимару най-сетне успя да влезе в ритъм и почти не чувстваше движението на краката си, те правеха нещо, което вече са свикнали и не изискваха от него усилие, дишането му спря да се очестява...Остана бързо, но поне беше равномерно и не вдишваше през устата, а през носа. На последната обиколка, генинът усети как го заболяват краката, но нарочно усили темпото и когато най-сетне спря на същото място пред дървото, от което беше започнал, беше адски уморен. Но не седна или легна, а започна да обикаля наоколо за да не се схванат мускулите му и да не отиде на вятъра добра загрявка, която беше направил. Амбициран от малкия си успех, младият генин се реши да не губи време, а да започва със следващото упражнение.

1.2. Тренировки за физическа сила (удари с ръце - петдесет удара с всяка ръка; удари с крака - петдесет удара с всеки крак)

Ичимару свали блузата си и тениската си, с които се беше завързал изпод него и ги завърза за едно въже, което после щеше да използва и за връзване на куная, към ствола на едно дърво, като сътвори по този начин една импровизирана боксова круша за да не си почупи ръцете в твърдата кора на дървото. После, доволен от сторенето, Ичимару застана пред дървото и започна да го удря, като редуваше дясна и лява ръка. Нанасяше бързи удари, докато не направи двадесет, по десет на ръка. После забави темпото, но увеличи силата зад самия удар. Ефекта беше лека болка в кокалчетата на дланите му, но й по-голям ефект от тренировката. Момчето изброи шестедесет удара, по тридесет на ръка и тогава започна вече да налага с всичка сила, като изохка неволно при първия удар. Без значение, трябваше да свиква с болката, ако искаше да е силен. Той продължи и последните три удара ги удари с цялата си воля над тях. Беше го обладал боен дух, което беше нормално. Искаше му се да понарите малко звукари, но това, разбира се, беше непосилно за него. Тази мисъл го амбицира допълнително и той вкара още цели десет удара преди да се успокои. Време беше да изпробва ритниците си.

Ичимару отиде там, където си беше оставил нинджа чантата и си взе едно шише с минерална вода, след което се върна при дървото. Раздвижи краката си и после с рязко движение, все едно наистина се бие срещу враг, който иска да изненада, му нанесе страничен удар по ствола. Предварително беше свалил блузата и тениската си и ги беше складирал при водата и другите принадлежности. Момчето продължи да удря с десния си крак, като нанасяше леки щети по кората, но предимно по крака си. Сто процента утре щяха да му излезнат синявици...И все пак Ичимару продължаваше. Когато направите двадесет удара с десния си крак, той вече спря да го усеща, освен като едно странно изтръпване и пулсиране. Но момчето продължи, като вложи още повече сила зад удара, като се опита да следва определена траектория и освен със сила да удря и със техника. Направи четиридесет удара, от планираните петдесет и тогава даде всичко от себе си в последните десет. Удряше, все едно живота му зависеше от това. С радост забеляза как паднаха няколко парчета кора от последния удар. Ичимару си почина малко, но не губи много време и започна и с другия – левия, крак. Удар, след удар, борейки се с болката и тежестта на умората, той завърши петдесетте удара, като направи от другата страна на ствола също няколко поражения от страна на паднала кора. Момчето изпъшка, събу сандалите си и набра крачолите си за да види пораженията. Зачервено и посиняло. Екстра. Той отново се обу и стана. Нямаше време за самосъжаление. Сега идваше ред на оръжията...


2. Боравене с кунаи и шурикени

2.1. Боравене с шурикени
Ичимару се отдалечи на двадесет стъпки от дървото си (мда, вече е като негово) и извади един шурикен от чантата си и започна да го оглежда. Съвсем обичайно оръжие, леко, добре балансирано и удобно за хвърляне. Той направо едно бързо движение и го хвърли към ствола на дървото. Шурикена полетя и се заби с лекота в кората. Ичимару се зарадва на успеха си и бързо извади нов шурикен. Отново постигна успех. Следващите два обаче бяха по-неточни изстрели, въпреки че единия все пак удари дървото, без да се забие в него обаче. Момчето реши да не се разконцентрира от провала и извади цели четири шурикена, като ги хвърли наведнъж. Два уцелиха. Генинът сви рамене и продължи да обсипва дървото, докато не хвърли всички си десет шурикена. После се отиде до него и ги събра от земята и кората на дървото, после пак се отдалечи и повтори упражнението. После още веднъж. Общо взето реши, че тази тренировка му беше доста полезна. Може и да не беше съвсем точен с шурикените, но накрая беше започнал да цели почти постоянно. Пък и хвърлянето на шурикени не го уморяваше, дори напротив предоставяше му възможността да си почине малко. Изискваше се само здрава концентрация и точност.

2.2. Боравене с кунаите
След като приключи с шурикените си, той ги прибра при храната и водата и пак зае същата позиция, от която беше хвърлял шурикени преди миг. Този път идваше ред на кунаите. Той огледа един кунай. С тях му беше по-трудно. Те бяха по-тежки и по-небалансирани оръжия за хвърляне, защото можеха да се използват и в близък бой. Той хвърли куная пробно и наистина, дори не приближи целта си. Момчето каза едно тихо: “Кса” и извади втори кунай, който постигна частичен успех. Ичимару осъзна, че трябва да потренира повечко с това оръжие, затова не бързаше да хвърля, а преценяваше баланса на кунаите си, както и ъгъла, под който трябва да ги хвърли. Стараеше се много и му отнемаше много време. Но пък в крайна сметка, последните десет удара бяха доста точни. Дори в последните си опити, Ичимару използваше по два куная едновременно. Остана доволен и тази тренировка. Колкото и кратка да беше, тя все пак му помогна много и той осъзнаваше това. Той прибра оръжията си, като преди това ги изчисти от кал и остатъци от кора прилежно и си напомни да ги наточи като се прибере в къщата си.


3. Чакра молд

3.1. Ходене по дърво
Ичимару реши да започне с Чакра молда и да покори дървото си за пореден път! Този път с чакра умение. Той не можеше да тича вече. Краката му пулсираха дори от бавното ходене, а за тичане да не става и дума. Той заходи по ствола на дървото, като задържаше концентрацията си. Докато се качваше, той осъзна колко лесно е да тренира човек вечер, когато няма кой да го смущава. Даже си позволи да се загледа в небето, което беше обсипано от звезди. Утре времето щеше да е хубаво, нямаше и знак за облаци. Той успя с лекота да се качи до върха и постоя малко там. После слезе малко трудно. По план имаше още две изкачвания, но адски много го домързя и реши да направи само още едно. Той повтори бавната процедура, като замалко да падне на едно място, когато се беше отплеснал твърде много и концентрацията му се разклати. Момчето се укори и продължи с повече внимание, като се стараеше да контролира чакрата си прецизно. Когато отново слезе все пак реши да се качи за последен път, беше перфекционист, не обичаше да оставя нещо недовършено. Изкачването беше малко по-трудно, защото Ичимару започваше да изтощава чакра запасите си, но все пак мина безпроблемно. Момчето отново се озова доло след гадното слизане и въздъхна леко. После си почина една-две минути и се захвана със следващото умение, а именно - ходенето по вода.

3.2. Ходене по вода
Ичимару се усмихна и си каза на ум : "Ходенето по дърво го усвоих...сега ходенето по вода ще е фасулска работа." - до този извод стигна момчето преди да кръстоса ръце и да затвори очи решително. Момчето беше решило, че не му трябваше повече почивка, защото не се чувстваше дори и грам изморен. Ичимару започна да засилва чакра потокът си като усещаше как чакра точките му си предаваха силно чакрата и действаха в синхрон и точно това трябваше да се получи! Чакрата му трябваше да не бъде много силна, но да не е и слаба, защото момчето се стараеше да захрани цялото си тяло с поток от чакра след което да я запрати към краката и оформи като тънък но здрав слой със който да се балансира по водната повърхност. Не след дълго, шинобито усети, че е събрал и разпространил достатъчно чакра по тялото си сега оставаше само да я засили към краката си. Генинът усети, че е готов за поредният си опит като се усмихна, отвори решително очи, пусна ръцете си надоло и тръгна решително напред като се надяваше да постигне коренно по-добър резултат от първият му. Той прекоси водната повърхност успешно, но сега беше наред да се върне. Той отново като първия път концентрира чакра в краката си и създаде балансиран и здрав слой в краката си, като прекоси реката още веднъж и се върна на мястото си.


4. Шуншин но джутсу
Момчето беше наред да се заеме със следващата техника. Шинобито реши, че първо ще е хубаво да събере своите мисли, преди да започне със тренировката си. Белокоското трябваше да се отпусне напълно, за да изкара мислите от главата си, който не вършеха никаква работа, освен да му пречат във важната за него тренировка. Момчето се запъти към сянката на някое дърво, за да си почине и да обмисли всичко което се случва тук. След, като Ичимару се настани, той погледна нагоре като откъсна стрък трева и го сложи във устата си. Той започна да го дъвче със предните зъби като леко присви очи и си каза на ум : “-Добре...Сега не трябва да се излагам много-много, ако не искам да стана трън във очите на другите!” – си помисли Генинът. Той трябваше да се отпусне до максимално ниво преди първият си опит да направи техниката, защото знаеше от личен опит, че когато един нинджа се постарае да постигне синхрон със своето тяло и да се отпусне на пълно – той успяваше по-бързо да усвой дадено умение. Ичимару просто трябваше да пробва и този метод, като нямаше какво да губи!Неопитното шиноби се усмихна като затвори очите си и слънцето леко проблесна във лицето му. Той си представи една река...тази река беше на някакво самотно местенце на където нямаше и жива душа, само момчето. Тя (реката) беше бистра и чиста, като приятният шум който се беше запаметил във главата на шинобито го изумяваше. Не след дълго, младото шиноби отвори очи като отново се усмихна и реши, че е успял да освободи всички неприятни мисли от себе си по този начин.Не на празно той си представяше река... – представяше си я, защото генинът често изпускаше мислите си по нея – това го караше да се отпусне. Момчето махна стръкчето трева от устата си като го хвърли и се изправи от земята със усмивка на лице, като застана на средата на тренировъчната поляна със думите който си прошепна тихичко и само на себе си : - Нека да се поразгорещим! - cлед тези думи, момчето от Суна започна леко да разтяга своите мускули, като ги подготвяше за натоварването, което ще изпитът при опитът със техниката за скороста. След , като шинобито усети, че е успял да загрее леко мускулатурата на краката си, той започна леко да бяга на място със цел подготовка. Ичимару не искаше да се дъни, пък и искаше да успее със техниката колкото се може по-скоро и по-бързо! Не след дълго, шинобито започна да прави обиколки на площадката като гледаше да подържа някакво равномерно темпо, което да не го изморява чак до фатална степен, но и да има ефект върху тялото му (да го подготвя за техниката един вид). Докато тичаше, момчето вдишаше пред носът и издишаше през устата – така подържеше пълна концентрация и дисциплина със своето тяло. Белокоското погледна към небето, като си каза на ум: “-Може и да не съм много добър, но вярвам, че ще успея.” – си каза Ичимару на ум като леко започна да забързва темпото за да довърши обиколката си. Момчето бе направило цели 3 обиколки – и те му стигаха за да бъде сигурен във това, че е успял да се загрее. Във главата на генинът минаха доста идеи, като една от тях бе, да направи десет лицеви и коремни придружени от пет клякания. Ичимару одобри тази негова мисъл, като леко размърда краката си, а после легна по корем като се надигна на ръцете си и тихичко си отброяваше колко ги прави, без да пречи на никой със звукът (не мисля, че е нужно да пиша едно две и така на татък, понеже героят брой, пък и да не става излишен спам във постът). След , като направи десет лицеви опори, момчето реши, че е време да направи и десет коремни преси. Генинът започна да ги прави, като отново си отброяваше тихичко и само за себе си. Той свърши и със тях – тогава дойде ред и на последното упражнение преди да започне със по-важната част от неговата тренировка – а именно ученето на техниката. Той сви ръцете зад вратът си, като започна да кляка и отброяваше отново тихо. След, като завърши и кляканията, той отново леко размърда краката си, за да не схване някой мускул. Момчето знаеше, че когато прави тази техника във битка или на мисия, на него няма да му се наложи да прави всички тези упражнения. Той ги правеше само, защото усвояваше техниката за първи път, и искаше да е внимателен със своето тяло. Ичимару реши да започне със съществената част от тренировката! Той направи знакът “Тигър”. По този начин, момчето събираше чакрата си и я изпращаше във стъпалата – където трябваше за да се изпълни успешно техниката. Момчето усещаше, как всяка една чакра точка функционираше към следващата, и така се получаваше синхрон във чакрата на момчето – която се запъти към краката. Ичимару реши, че е готов да направи своят пръв и последен опит за техниката. Той погледна напред като изчисли, че ще се опита да отиде отсреща, като започна да тича със думите:
- Шуншин но джуцо! – и започна да се стрелка напред

След великата си тренировка, Ичимару седна под неговото си дърво и зачака да дойде някой сенсей, за да го обучи на по-свирепите техники, като през това време си взе шишенцето с минерална вода и си отпи от него.

Ичимару се обърна към сенсея, като каза:
-Сенсей, може ли да ме научите на Каге Буншин но Джутсу?

п.с. треа ми скролл иначе ни мое хД

Ичимару взе скрола и го разгърна, като започна да го чете...Вътре беше описано всичко за сенчестите клонинзи. За разлика от Буншин но джутсу, тези клонинзи са истински и могат да използват джутсута самите те, както и имат половината сила на оригинала. В свитъка беше описано също и за комбинациите, които може да се правят със Сенчестите Клонинзи. След, като прочете всичко за тях, момчето прибра свитъка и се захвана да направи техниката. Той изчисти всички мисли от главата си и започна да се концентрира чакрата си по тялото си. Когато той концентрира достатъчно чакра, той започна бавно да я извлича. Докато извличаше чакрата, момчето трябваше да си представи как изглежда... Първо, той си представи физическите характеристики - ръстта, теглото му, оформлбението на мускулите му. После, той си представи как изглежда - кожата му, лицето му, изписаната фалшива усмиква и образа на очите му, след което си представи как му изглежда косата и започна да се облича...Първо, естествено, той си облече нинджа сандалите и белъото хД и после започна да си облича горните дрехи...Имаше синя тениска и отгоре се облече с черни гащи и черна тениска с дълбока яка, която имаше бяла лента окорло яката и около ръкавите... През гръдната обиколка беше вързан с широк бинт, който играеше ролята на колан и беше за него от лявата страна беше завързал нинджа чантичката си. Най-горната дреха, която носеше, бяло наметало...Също така, той трябваше да прибави и приспособленията, които имаше в нинджа чантичката, понеже клонингът би трябвало да има същите неща, каквито има и оригинала...Докато си представяше как изглежда, генинът не спираше да поддържа чакрата си...Но тъй, като беше тренирал много и беше изразходил много от нея, чакрата му спря да се циркулира... Момчето седна на земята в полза мислител и направи знакът тигър. Това го правеше, за да възстанови чакрата си, която беше изразходвал...Наричаше се също така и медитация...Медитацията, която Ичимару правеше, щеше да му отнеме половин-един час, но това му беше достатъчно, за да възстанови по-голяма част от изгубената си чакра. Когато беше готов с медитацията, Шинобито се изправи и се подготви пак да направи техниката. Той отново се съсредотучи и изчисти всички мисли от главата си, след което започна да се концентрира и да събира чакра по цялото му тяло. Когато прецени, че беше събрал достатъчно чакра, той направи знакът тигър и с двете ръце, като ги кръстоса, извлече събраната чакра под формата на спирала...Той трябваше да направи перфектно копие на себе си, което беше доста сложна работа, но момчето тлябваше да постигне съвършенно тази техника. Също така, клонинзите, които трябваше да направи, не трябваше да изчезват, докато се допрят до нещо и трябва да могат да говорят, и да изпълняват даже и джутсута, както и много други неща...Ами ако не се справи с това? Ичимару реши да прекрати извличането на чакрата и да се захване с физическа тренировка, за да влезе във форма...Той отиде до едно дърво и започна да го изкачва с чакра молд-а, докато преценяваше как или какво по-точно трябва да направи, за да изпълни тази техника, и то по такъв начин, че да създаде едно абселютно истинско копие на себе си...Момчето взе едни тежести и ги завърза за краката си, след което тръгна към едно дърво...Беше много трудно да върви с тежестите, както и трябваше да се напряга много, но той беше доста упорит и продължи...Това не му беше част от тренировката за сенчестите клонинзи, но той правеше това, за да влезе във пълна форма...Той едвам-едвам започна да изкача дървото със чакра молд и докато тежестите му бяха завързани за краката...Едно искачване и едно слизане от дървото - това му беше нужно, за да се анбицира напълно. Ичимару изкачваше дървото много бавно поради простата причина, че краката му се напрягаха адски много от болка и докато се изкачваше, по едно време шинобито не усещаше нищо...Той успя да изкачи дървото и после следваше по-трудната част, или по-точно слизането... Генинът се обърна към земята и леко започна да слиза надолу, внимавайки да не падне, като поддържаше чакра контрола в краката си...Това упражнение също така му беше нужно, за да постигне добър чакра контрол...Със такъв чакра контрол, Ичимару щеше да научи техниката за клонинзите перфектно. След, като слезе от дървото успешно, момчето развърза тежестите от краката си и се завърна в началната си позиция...Той се съсредотучи и изхвърли всички мисли от главата си. После започна да се концентрира и да събира чакра по тялото си, като в същото време си представи както предният път как изглежда и всичките му физически характеристите, както дори и сянката му. Когато събра достатъчно чакра по тялото му, генинът направи знакът Тигър заедно с двете ръце, като ги кръстоса и започна да извлича чакрата си спираловидно, като каза съвсем спокойно:
-Каге Буншин но Джутсу! - и разпредели равномерно чакрата си, която беше събрал за клонинзите, които щеше да направи и зачака резултатът си.

Ичимару релийсна провалените клонинзи, които беше създал и реши да направи още един втори и последен опит, за да завърши техниката си. Гениннът беше използвал доста повече от чакрата си, за това отново седна да медитира за малко, за да може да възвърне загубената си чакра...Естествено, той нямаше да може да направи техниката от първият път, по простата причина, че беше доста сложна. Ичимару поседя така една-две минути, докато не си възвърна поне половината от загубената чакра, след което се изправи и се захвана да си завърши техниката. Той отново изхвърли всички мисли от главата му и се концентрира, като започна да събира чакра по тялото си. Докато събираше чакрата, Ичимару си представи отново как изглежда. Когато беше готов, момчето направи знакът "Тигър" и със двете ръце, кръстосвайки ги и започна да извлича чакрата от тялото си равномерно и под формата на спирала и каза:
-Каге Буншин но Джутсу! - след което раздели равномерно чакрата, която беше събрал, като се надяваше този път да се получи.

Ичимару си тръгна

Темари дойде като се огледа за сенсей искаше да поговори нещо с него.

-Добре момче, страхотна тренировка! похвали го сенсеят, след което каза:
-А сега искаш ли да научиш някоя техника?

/Понеже тук няма сила, опит, бързина и т.н., не мога да ти дам нищо, но понеже си си направил труда да пишеш толкова голям пост това ще се отрази на ученето на техниката, ще ти дам по-малко редове/ ;)

- Да! Вие решете коя е подходяща за мен!

-Такаа.. замисли се сенсеят - Разбрах, че имаш огнена чакра, което е добре, аз съм привърженик на огнената чакра, но както и да е, нека ти покажа първата ти техника, която ще научиш, казва се Katon: Hōsenka no Jutsu и не е много трудна! Сенсеят застана до Айсати и го предупреди да внимава, след което долепи ръка до устните си и произнесе "Katon: Hōsenka no Jutsu" след което започна да бълва огнени кълба, след като приключи каза:
-Ти си наред!

/10 реда/

Темари гледаше отстрани като се чудеше как никой не я забелязва.

Сенсеят се приближи до Темари и я попита какво иска

Темари се усмихна като попита:
-Възможно ли е да ме научите как да избягвам генджутсу?

Сенсеят се хвана за главата и каза:
-Боже мой, та ти си Джунин, бива ли да не знаеш проста техника като Кай(Освобождаване) ?

/Хаха, само измислените герои учат бе, ти си можеш Кай-а, все пак Темари е Джунин/ ;)

Младежът се захвана и започна да концентрира чакрата си. Всичко беше в концентрацията и Хейс го знаеше. С добра концентрация всичко бе възможно. Ако направеше това което трябваше щеше да успее. Момчето започна да концентрира чакрата си като през това време рисуваше картини на тялото си и как трябва да раздвижи чакрата си за да пожъне успех. Младежът започна да си представя точните действия за да успее. Айсати бавно и полека започна да движи чакрата си към устата отвътре навън. Това действие трябваше да се извърши прецизно и много бавно за да не се получи пърлене на гърлото. Лека по лека чакрата се раздвижваше и ставаше буйна като огън. Точно така трябваше да стане. След като се концентрира сравнително добре момчето отвори очи и се прицели. Долепи ръката до устните си и каза:
- Katon: Hōsenka no Jutsu - И чакаше да се случи нещото което трябваше да направи.

Темари леко се изчерви като каза:
-Кай го знам.. но не винаги помага..има ли някакво друго джутсу или нещо което можа да ползвам за да предотвратя това да попадна в гендутсу?

Успя. От устата му излязоха не много малки кълбенца огън, колкото, за да рани противника си.
-Браво момче! похвали го сенсеят, след това се обърна към Темари:
-Да има начин да предотвратите попадане в генджуцо, като ослепеете например!