Пясъчната Гора

Сакиму се стресна но веднага се успокои.Сакиму веднага каза кучи чуи ме внимателно сега ще минем отстрани просто се засили и завърти отстръни ясно.Момчието се надяваше кучето да я е разбрало.А след това бягаме.Тя се засили като се извартя .

Кучето я беше разбрало много добре, но на вълците това не им се нравеше доста и те започнаха да ръмжат и да я гледат на кръв. Дали пък не трябваше да бяга, ами да избере друг подход?

Офф.Момиче, къде са ти препинателните знаци? Къде ти е граматиката? Къде е пряката реч? Боже хД. Старай се повече.И съжелявам, че се меся туко така, но имам мерак да си поема областите.

Сакиму помисли малко като след това грабна кученцето си и побегна към обратна посока.

Сакиму започна внимателно да обмисля всичко но неможа почти нищо да измисли.Освенда се трансформира в нещо по голямо от тях.Затова тя насочи чакера и използва хехнге като се трансформира в слон.Нядяваше се да успее да ги прогони.

Момичето не бе виждало слон през живота си , дори на картинка ... това животно беше непознато за нея и трансформацията не беше така обедителна, за да подплаши вълците. Те обградиха момичето и кучето й и започнаха бавно да приближават, ръмжеейки...

Сакму разбра че няма много време затова реши да направи най-глупавото нещо при начинаеш нинжа.Но изведнъж се зачуди дали вълците са стари или пък млади.Все пак тя трябваше да измисли начин за да се утарве от тях..Момичето започна да ги оглежда в учите като хвана кучето си слойиго ан рамото си.и каза:хвани се силно с лапи.Сакиму веднага скочи върху един вълк първо го захапа за ухото като се отдалечи и започна да гледа за някоя реакция от страна на вълка които беше захапала.

Момичето извади късмет... притежателят на вълците се зададе в далечината и им подсвирна. Те седнаха послушно и чакаха команда.

Сакиму издъхна като наведи глава и си каза:Еи това е късмет.След това каза:Здравейте и много ви благодаря че усмирихте вълците си.

- Какво търсиш тук ? Не видя ли табелата? - попита мъжът.

А да видях я но а просто търся някой учител на име Ейзан.Знаете ли къде е ?

Сакиму спокоино го прие като каза:тук съм за да си опитомя кученцето.И разбрах че вие можете да ми помогнете.

Сакиму седна като започна да гали кученцето си и му каза:Кучи искаш ли да решим как ще се казваш.Като започна да го почесва зад учичките.Тя така му се радваше.Дори от няколко дни да го иамше тя го убичаше много.Затова го прегърна и му каза:толкова си сладко.

Учителя просто се усмихваше, като и пришепваше да продължава.

Офф. По-големи постове де :) Това е се едно учиш умение с шурикени/давам пример/.

Сакиму продължи да го гали и почесва зад ушите като отчупи една пръчка от един храст и каза:кучи аиде дръж и метна пръчката надалече.Кученцето и се върна като подксачаше.Момичето се зарадва акто започна да го милва нежно и да си играе като го подмята лекичко и го гушка.След това започна да влаче пръчката на земята акто кученцето и я след ваше игриво.Всичко бе една страхотна игра.Момичето веднага разбра че си е спечелила приятел дори и за трудните моменти.Тя се сумихна като го целуна по главичката и прегърна.

Сакиму се усмихна като благодари и тръгна обратно.