Къщичката на Сем.Узумаки

Йондаиме си лежеше в стаята и скучаеше...

Сакура влетя в стаята и се огледа. Защо Йондайме си тръгна така изведнъж? Докато беше на партито и заряза всички. Само да не е почнал пак да пие? Тя се уплаши, че сигурно пак ще иска да се самоубива и за това реши направо да влезе, без да чука на вратата. Когато го видя просто да си лежи се стресна да не би нещо наистина да му е станало. Тя погледна стреснато Йондайме, неспособна да мръдне от вратата.

Той я погледна и каза "Влизай, ако имаш желание... Аз ще си седя и ще си .. мм нз кво ще прая.."

Саске влезе в къщата на Флаш нещо си,като му каза.-Къде е онзи задник...четвъртия?

Момичето направи крачка навътре и го погледна очудена. Май нищо му нямаше. Защо ли пък се беше притеснила толкова много, все пак беше по-голям и едва ли имаше нужда от това някой постоянно да се чуди какво му е станало и дали ще се самоубива. Все пак и той си имаше глава на раменете, нали?
- Аммм, аз такова... Добре ли си? - реши все пак да попита тя. Кой знае можеше пък и наистина да му имаше нещо. - Как си?

-Хей ти....заспала откачалко.....искам да се биеш с мен!

Сакура се обърна и погледна Саске, който беше застанал на вратата до нея.
- Какво каза?!! Я пак повтори. Не виждаш, ли че човека препил. За какво ти е да се биеш с него? Не може!
Тя застана пред момчето и му хвърли един кръвнишки поглед.

Той погдна момичето и като се завътя падна на пода.. Поглдна от долу и каза "Ми.. нищо ми няма.." после погледна момчето, което искаше битка "Търси си по-слаб противник.. Не може да се сравняваш с мен. Съжелявам, потърси някой като сина ми..." После си удари главата в земята и загледа тавата "Пфуу.. Да ме защитава момиче" Той се опита да стане, но не беше по силите му "Няма да .. такова.. кво беше аз " *ТУП* "Тва моята глава ли беше?"

-Хах тогава ще убия Сакура!

Момичето се приближи до момчето и събра малко чакра в ръката си.
- Я пак си помисли какво каза.... - доближавайки се максимално близо. - А не искаш ли да пробваш нещо друго?

-Сакура.....нямам интерес към теб...и няма да те нараня...просто блъфирах!Аз няма да нараня важен за мен човек!

Йондаиме ги погледна и каза "А сега .. ГОРЧИВО, ГОРЧИВО..." След което продължи да гледа тавана и да си мисли 'Какво да направя сега...' Той протегна една ръка към бутилката до леглото и като я сграбчи докостна с устни гърлото на бутилката и я надигна.. След като половината количество изчезна той удари бутилката в земята и каза "Ааах.. Тва си е една гоооляяямааа глътка.." После се трупяса на пода с разперени ръце и крака и гледаше тавана с леко отворени очи..

Сакура погледна Саске и очите й започнаха да треперят. Значи... Значи все пак не беше безразличен към нея, както си беше мислила... Тя се приближи и тъкмо се канеше да го..., когато чу как Йондайме отзад се развика "Горчиво" и настроението й изведнъж се стопи. Тя се обърна с пламнали страни и блеснал огън в очите. Какво му тсваше на тоя? Нима наистина беше препил? Ама тя само блъфираше! Сакура погледна Йондайме, който удари половин бутилка на една глъдка. Момичето остана с блеснали очи от очудване. Ама той наистина има нужда някой да го наглежда постоянно..."Боже, а аз си помислих, че в главата му има нещо друго различно от бръмбари и паяци..." Тя се приближи и с замах изтръгна бутилката от ръката му, стисна я в своята и я строши на парченца.
- Да не си посмял отново да пиеш! Имай късмет да те набарм пак с бутилка в ръка! - каза тя с заплашиелен той, който се разнесе из притихналата стая.

Саске използва техника позната,като Шуншин.....хвана Йондаиме с една рака,вдигна го след,което го заби в стената.-Ти си слаб!Защо си слаб?Виш се до,къде си стигнал.....да станеш пианица!Ти си просто човек,пропаднал толкова,че да търси утеха в алкохола.Колкото до теб Сакура....неможеш вечно да го пазиш той ще продължи да се налива с алкохол.Но има един начин да го спра!Същелявам Сакура знам,че го обичаш много,но ако не се съвземе ще го убия-!След,което го стисна здраво.

Момичето онемя. Какво подяволите си мислеше, че прави този кретен?! Тя бано се приближи до Саске и погледна Йондайме, който май все още не осъзнаваше къде се намира. От гърдите й се отрони тежка въздишка и тя сложи ръцете си на кръста.
- Саске... - почти прошепна тя. Примиреното й и безразлично лице с нищо не издаде какво точно се канеше да направи. Никой обаче не очакваше следващата й реакция. Тя само вдигна ръката си и удари момчето силно поглавата.
- Това ти е за урок, да се научиш, че с пиян човек така не може да се отнасяш - лицето й продължаваше да не показва никакви чувства. - А ти... - тя погледна към Йондайме и също го удари по главата само че с двойно по-голяма сила. - Ти или ще изтрезняваш и повече няма да вкусиш алкохол, или ще оставя Саске да те убие!

-Хмммм....тогава Йондаиме идваш с мен-!След,което Саске го метна пред вратата.-Не ми пука трезвен ли си или не!Идваш с мен на бойното поле!Там никой няма да ни пречи!Съжелявам Сакура....но няма да ме разбереш и да ти кажа.

Сакура отиде до Саске, блъсна момчето в гърдите, като го събори на земята, и хвърли Йондайме обратно в стаята. Наведе се над момчето, като го хвана за ризата и го наддигна.
- Слушай какво... Няма да правиш нищо на четвъртия иначе ще си имаш разправии с мен. Знам как да се оправям с подобни хора и ти няма да го убиваш, освен ако не ти кажа. Ясно ли ти е?
Погледът й се забиваше с неописуема жестокост в очите на Саске. Двамата стояха така няколко минути, след което момичето го пусна и го прегърна.
- Съжалявам... - шепнеше тя, така че да може само той да я чуе - Не го прави. Вярвам, че ще се справя с това и без да стигаме до крайности. Достатъчно силна съм за това и почти всеки ден се грижа за такива хора... Не искам да го видя мъртъв. Моля те... - една непокорна сълза се стече по бузата на момичето и капна върху голото рамо на Саске. Тялото й леко потрепери. Сакура се отдръпна и го погледна след което го целуна. Самата тя не знаеше какво й става, но не искаше... просто не искаше да види как двамата се бият на живот и смърт. Вярно е, че беше силна... но не чак толкоз. Сърцето й беше раздвоено и тя просто не можеше вече да го събере.

Той ги погледна как се целуват и с усмивка на лицето въздишна "Ех, мадите са толкова сложни.." Той протегна ръка и пак бръкна под леглото си. Тогава той извади... Снимка.

http://1.bp.blogspot.com/_H6SFqthDFqI/SIhEqZZNhNI/AAAAAAAAAiw/19lBRQyutZs/s320/Team%2BYondaime.jpg

"Какаши.. колко добре си ги възпитал." Йондаиме се изправи и спря да се преструва на пияндето на което се правеше. Отиде до прозореца и загледа луната "Май сме си ти и аз миличка.. Пак двамата.." Той направи няколко крачки и се просна на леглото. Хвърли снимката от долу и като извади бирена бутилка отпи леко и отново я сложи под леглото... "Бахти и тъпия живот.."

Йондаиме се провикна "Здравей, скъпа.." След което продължи да си лежи и да си мисли колко е жесток живота.

Той реши да помогне на съпругата си. Йондаиме отиде в кухнята и попита.. "Да помогна..." След което извади от хладилника няколко зелечука и с ръчно изработен кунай ди наряза на малки парченца... "Впрочем какво ти се хапва.. можем да си направим пица?"