Re: от Коноха

by Наоми Амане Съб Мар 06, 2010 10:34 pm

Офф. Ямото? Уат дъ фък.. ако питаш мене Ямато е по-добре от Ямото.. xD

Момичето дотича и му извика:
- Е,сега какво ще правим.. - попита го тя оглеждайки се.

Офф. Пиша това , понеже ти (Венъм) писа , че само той е видял тая сграда..

by Хитачи Ямато Съб Мар 06, 2010 10:51 pm

Без да се замисли, хлапето извади мечът си и го развихри.
" Защо ли имам лошо предчувствие! Риуджин, моля те, ако ме чуваш, помогни ми! Искам да се върна бързо в Кири " - мислеше си наум момчето.
Ямато се обърна към Номи с думите:
- Просто ме следвай!
Бедрените мускули се стегнаха. Момчето приклекна и отскочи право напред и нагоре. Личеше си, че бързаше.

by Намара Конахи Нед Мар 07, 2010 12:08 am

Момчето тичаше "бясно" към сградата и вече можеше да я упреличи на малка колибка . Момичето го следваше неотлъчно , но всепак неможеше да настигне момчето . Хлапетата напредваха към тайнствената сграда .

by Наоми Амане Нед Мар 07, 2010 10:10 am

Момичето просто тичаше след него , като не сменяше темпото си и си мислеше.. '' Какво му става и каква е тази негова работа в-.. Хах няма значение , можеби не е важно'' като не отделяше поглед от прословутата сграда.

by Хитачи Ямато Нед Мар 07, 2010 2:15 pm

Офф. Айдоу ... възможно е да чуя гласът на бога ми ... Риуджин ... ако ти решиш разбира се ...

Ямато приближаваше до сградата с всяка изминала секунда. Доста мисли минаваха през главата му. Любопитството надделя и реши да продължи. Надяваше се богът да го е чул и ако приближава опастност да му помогне или да му даде знак.

by Намара Конахи Нед Мар 07, 2010 2:31 pm

Офф.Спокойно ;) Аз си знам :) Само , че ако мое Крис и / или Габс да НЕ се месят , ше е супер , ама тия дни не съм чак толкова редовен ... :(

Хлапетата бяха на няколко метра от сградата , когато изведнъж чуха шум идващ от нея . Какво ли ставаше ? Дали не беше по - разумно да се оттеглят ?

by Наоми Амане Пон Мар 08, 2010 4:38 pm

Момичето чу шумът , но не се поколеба и за миг , нито пък каза нещо. Просто продължи да следва момчето към сградата , макар и да знаеше , че шумът идваше от нея..

by Хитачи Ямато Пон Мар 08, 2010 10:04 pm

Изведнъж Ямато се раздели на две, не буквално разбира се. Едната част от него искаше да стигне възможно най-бързо до Кири, а другата част искаше приключение.
" Мамка му ... какво да направя? Имам спешна работа в Кири ... а сега и това! Дано всичко е наред и Риуджин ме защитава! " - мислеше се момчето на път към сградата.
Хлапето реши да "успокои топката" и намали темпото. Забави крачката и пулсът си. Успокои се. Вслуша се в най-малкият шум дори. Беше му се сторило някакъв шум и искаше да разбере от какво е. Дано не беше нищо лошо, но все пак той щеше да се подготви и за най-лошото. Ямато приклекна и стисна мечът си. Огледа се и притаи дъх. Очакваше от Наоми да не издава звуци и да не му пречи.

by Намара Конахи Сря Мар 10, 2010 12:37 am

Хлапетата бяха на около 50 метра от сградата . Сякаш за миг всичко "млъкна" . Дори и морето не се "чуваше" - то беше тихо и спокойно , идеално за плаване с лодка . Изведнъж ужасен шум се чу от "къщичката" . Звучеше като човешки писък . Дали сега не беше времето хлапетата да отстъпят ?

by Наоми Амане Сря Мар 10, 2010 2:40 pm

Момичето настръхна , когато дочу писъка , идващ от сградата . Тя искаше да попита момчето какво да правят и на какво му е приличало , но не го направи , понеже той и беше казал да не издава никакав шум , а най-малко да говори.. Тя просто остана там , като се опитваше да прикрива всеки звук , който издаваше. '' Морето изглежда идеално за пътуване с лодка , но къде сме и дали от тук се стига за Кири и избщо дали има лодки.. '' - момичето беше доста замислено , но все пак внимаваше и не отделяше поглед от Ямато.. Явно той беше ''по-опитния'' от тях и чакаше да види какво ще стори той , макар че и се искаше точно сега да затича към сградата без да и пука за нищо , защото наистина любопитството й точно в този момент направо ''кипеше'' , но явно той има лошо предчувствие и тя реши ОТНОВО да му се довери , макар от последният път когато го направи да няма много добри спомени..

by Хитачи Ямато Сря Мар 10, 2010 6:43 pm

Ямато гледаше внимателно къщата и остана ниско до земята. Те в никакъв случай не биваше да бъдат забелязани. Момчето прибра мечът си и извади кунай, едно далеч по финно оръжие за убиване или защитаване. Всичко се нареди за миг в главата на момчето и то вече имаше план за действие. Реши да обсадят къщата и да изчакат какво ще стане. Надали вечно ще седят вътре. Хлапето тихо започна да се движи и даде знак на Наоми да го последва. Бавно и тихо, момчето се придвижваше към къщата. Протегна дясната ръка с кунай-а пред себе си, за да бъде подготвен. Все пак вътре можеше да има нинджа, а още по-лошо - сензор. Ако имаше сензор, то той вече ги очакваше. Ямато застана близо до вратата и се долепи до стената на къщата леко. Даде знак на Наоми да отиде от задния вход/страна. Всичко бе толкова напечено, а този писък нажежаваше обстановката.

Офф. предлагам ред на писане: Айдоу > Аз (защото очевидно аз ръководя нещата) > Наоми > Айдоу

by Намара Конахи Сря Мар 10, 2010 9:16 pm

С наближаването на къщата обстановката ставаше все по - напечена и по - напечена . Всяко грешно действие от страна на "децата" можеше да е фатално за техния живот . Те се придвижваха бавно и плавно към къщата , но момичето не беше внимателно колкото момчето до нея и стъпи на клонче на 5 метра от целта си - задния вход на къщата . Стъпването на клончето бе накарало то да се счупи . Шума от това сякаш спря този в къщата . Някой вече знаеше , че хлапетата са тук .

Офф.ОК ! Сега пиши пак ти , а след тва да пише Елз и аз и т.н. ... :)

by Хитачи Ямато Чет Мар 11, 2010 12:34 am

Ямато се усмихна. Това беше целта му - да не губи време. Можеше и да знаят, че има някой, но поне щяха да приключат бързо. Изходът беше ясен или ще убият или ще бъдат убити. Хлапето сформира сийл и крачетата му светнаха леко в синьо. Това бе чакра молдът, който владееше добре. Шинобито започна бавно да крачи стената на къщата, точно до главният вход. Целта му беше да стои над вратата под стряхата в тъмното и да чака противникът да излезе да провери какво става. След като застана под стряхата, Ямато приклекна, така че да бъде почти незабележим, или поне ако беше забелязан то тогава щеше да бъде късно за жертвата. Ямато даде знак на момичето, ръкомахайки, да го прикрива и да чака пред задният вход.

by Наоми Амане Чет Мар 11, 2010 3:09 pm

Момичето кимна и бавно запристъпва към задният вход. Искаше да застане ДО входът , а не срещу него , за да може ако човекът вътре поиска да излезе тя да го ''изненада'' в гръб. В същия момент се стараеше и да вижда Ямато , за да го прикрива. Явно той имаше план , който щеше да е жалко ако бива провален..

by Намара Конахи Чет Мар 11, 2010 6:36 pm

В този момент от къщата се чу глас :
- Айде сега ви набарах тъпи Отончани !
Към вратата запристъпи човек ( предния вход ) . Сърцето на Ямато започна да тупти по - бързо и по - бързо . Решаващия момент бе този ! От вратата се подаде главата на един мургав чернокос човек . Какво щяха да направят децата ?

by Хитачи Ямато Чет Мар 11, 2010 9:58 pm

Ямато даде знак на Наоми да се скрие, когато чу съпките на мъжът (нали каза пристъпи). Ямато се сви още повече в нишата на сачакът. Там се бе образувала тъмна страна и може би щеше да го прекрие. Хлапето просто чакаше да види какъв е мъжът. Все пак имаше знания за облеклата на нинджите и би познал от кое село е този, ако изобщо бе нинджа.

by Наоми Амане Чет Мар 11, 2010 10:07 pm

Наоми се облегна на стената до вратата на задният вход , за да се скрие понеже такъв знак и бе дам Ямато и зачака да види какво е стане. Момичето чу , че мъжът говореше за някакви шинобита от Ото , а Наоми и Ямато не бяха от там , но реши да си остане на мястото без да казва нищо..

by Намара Конахи Пет Мар 12, 2010 9:13 pm

Под момчето бавно запристъпва тъмен силует на едър мъж . Плана на момчето бе провален , тъй като той неможеше да види облеклото на мъжа , защото наоколо светлина нямаше . То трябваше или да нападне или да преговаря .

by Хитачи Ямато Съб Мар 13, 2010 12:32 am

Ямато изчака удобен момент, за да разбере от кое село е противника. Все някога щеше да излезе на лунна светлина и да бъде огрян от нея. Това бе моментът, който хлапето чакаше.

by Наоми Амане Съб Мар 13, 2010 9:24 pm

Понеже момичето не можеше да види мъжът , който излезе и какво става , тя просто си остана до задният вход , прикривайки момчето.

by Намара Конахи Нед Мар 14, 2010 10:21 am

Около момчето всякаш всичко се "стапяше" . Напрежението беше голямо . Дали това беше враг или "съюзник" ? Едрия мъж закрачи към брега . Лунна светлина го освети . Дрехите му бяха типични за Чуунин на Коноха , но не се знаеше със сигурност . Всепак можеше да е шпионин на Суна или Кири . Момчето трябваше да измисли план за действие .

by Хитачи Ямато Нед Мар 14, 2010 10:42 am

Ямато тихо започна да пълзи по фасадата на сградата и стигна до вратата. Надникна да види дали има някой. Ако всичко бе чисто, хлапето щеше да тръгне тихо, бавно и спокойно към непознатият мъж, вероятно от Коноха.
" Няма да нападам първи! Може да не е враг! " - мислеше си Ямато, пристъпвайки бавно и тихо към непознатият.
Момчето протегна дланта си напред към Наоми. Този знак значеше "Изчакай". Момичето трябвше да го разбере. Изведнъж Ямато приклекна до земеята и отскочи силно напред, така че да прескочи дори мъжът. Ако успееше непозтият и Ямато щяха да са лице в лице.

by Наоми Амане Нед Мар 14, 2010 11:14 am

''Охх още ли трябва да чакам.. Ама защо трябва всичко да върши самм..'' мислеше си сърдито момичето и въздъхна. Искаше да разбере какво става , но неможеше.. Накрая се примири и остана на мястото си , като си каза , че това е последният път в който се примирява с това , което той казва и го слуша , като някоя кукличка , макар че можеби беше разумно да изчака. Е, не се знаеше.

by Намара Конахи Нед Мар 14, 2010 12:14 pm

Мъжът обаче не беше от слабите нинджички . Той усети момчето зад себе си и бързо се подготви за битка . Мъжът извади един кунай и гледайки право в очите на момчето , каза ( успешно направи движенията и сте "очи в очи" с него ) :
- Ти ... кой си ти ? Откъде идваш ... от Ото ли ?

by Хитачи Ямато Нед Мар 14, 2010 12:47 pm

Момчето се усмихна и започна да се приближава бавно. Протгна едната си ръка и сви трите си пръста като остави показалеца и средният. Това значеше "мир".
- Хъх?! Не виждаш ли банданата ? На Кири е ! И не, не съм шпионин на Ото преоблечен в дрешки на Кири! Както виждаш съм облечен с дълга роба и имам инициали! Аз съм от един клан на Кирагкуре, кланът Хитачи! Аз съм единственият основател в историята на генин ниво! - изрече Ямато и даде знак на Наоми да се появи. - Едно момиче ме прикриваше, тя е мой съотборник!

by Sponsored content