от Кири

Двете момчета си разговаряха насред пътя, а слънцето беше пред залез. Нямаше ли да тръгват вече?

-Хиро дай да тръгваме , че хем ще вземем да слънчасаме пък и времето напредва докато си лафиме сладко.

Момчето се упита да удари момчето с металната ръкавица, като извика:
-Кой Забога си ти и откъде знаеш за името ми ?! Внимавай в картинката, момче!

Офф.еми сри, ама по-реалистично, отде Инадато ше познава Хиро ?!

Времето продължаваше да тече, пък те още си разговаряха..

Офф. Евала на Хиро. Това на Инадато се пада малко meta game xD

-Келеш ще ти кажа кой да внимава в картинката да не сме няколко минлиона в селото и да няма сто академии.Инадато продължи напред псувайки..

Офф примерно чул е името ти в селото абе както и да е..Най-точен пример в анимето всички се познават дори и само по име просто имах друго виждане за нещата понатам щях те питам да разкажеш за себе си и се пак едно име нищо незначи.Ако не съм прав здраве да е извинявам се!

Офф.но, все пак си е мета гейм, както Крис каза хД

-Ха-ха, не ме заплашвай, че ще умра от страх.Сега не ми се пречкай в пътя, за да не стане по-лошо, нямам никакво време за мотаене, трябва да отида в Су.... - момчето спря с дърдоренето, обърна се на другата страна, накъдето трябваше да продължи и това и направи.С бавна крачка тръгна, но явно искаше момчето да го настигне, щом ходеше бавно, а пък нямаше никакво време.

Хиро се отдалечи леко от Инадато, докато той седеше на едно място и го гледаше любопитно.

Офф. В анимето се знаят още от академията. Логично е да се познават. Ако се замислиш - Наруто се познава с повечето герои в анимето точно от академията.

Колкото и да дразнеше факта наистина времето напредваше затова ускори крачка зада настигне момчето след което Инадато му каза:
-Гледай сега почнахме нещо кофти от едно село сме дай поне да се поддържаме ще има много хора още там може да сме сами представители от нашето село , че може нещата да се завъртят та поне малко от малко да си помагаме.Разкажи за себе си аз съм Инадато.Момчето опитваше да завърже разгвор докато вървят да се опознаят малко поне да се мълчът и да прехвърчат искри нон стоп не си беше много оферта.

-Не мисля, че ще сме единствените.Кири е голямо село, няма да има само два кандидата.Казвам се Хиро..на тринадесет години.Не помня детството си, само част от него, само знам че имам брат, който предполагам, че съм намерил, но не можах да се срещна с него.Надявам се, да дойде на Чуунинския, за да го упозная. - след малкия чат, докато момчето вървеше, предложи да ускорят темпото, защото нямат време..

Инадато се съгласи с новия си спътник и без това двамата не се бяха преуморили до сега само се влачеха като народна песен и нищо повече ако искаха да стигнат навреме трябваше да удвоят темпото.
-Давай юруш напред каза момчето влагайки повече сили в препускането напред.

Двете момчета потеглиха отново напред с пълна скорост. Вече се беше притъмнило, дали не трябваше да се скрият някъде и да пренощуват?

Инадато прошепна на Хиро мисля , че не е разумно да продължиме в това време да намерим подслон и да продължим утре ще наваксаме времето в моето сме почивали какво мислиш по въпрса?Има време до изпита ако ни затрият в тъмното язък за труда които сме вложили , но ако кажеш ще продължиме.Инадато зачака отговора на спътника си.

-Ха, не благодаря, задръстеняко!Нямам време вече..има само ден, може би и половина..Как ще мина толкова път, за толкова малко време ?! - след тези думи, той си продължи с бягането, колкото се може по-бързо, но вече беше малко изморен..

В този момент двете момчета видяха гледката на Суна или по-точно на гледката преди Суна. Имаше една пустиния, пък след нея се предполагаше, че е и селото.

-Привижда ли ми се, или виждам пустиня ?! Да не би да е мираж ?! - мислеше си Хиро, но не попита Инадато, а си продължи пътя, явно са приближавали..

Офф.може ли ред на писане, 'щото нз кой да пише първи..

Приближавам се до целта , но сега трябва да съм внимателен в тази пустиня да не нацеля плаващи пясъци , че ще е голяма греда.Инадато продължи по-внимателно напред.

Момчетата стигнаха пустинията. За сега усещаха само голямата жега която направо ги разтапяше.

Офф. Пишете който свари пръв.. xD

Инадато прибърсваше потта от челото си и продължаваше трябваше да стигнат колкото се може по-бързо , че жегата беше убийствена.

П.П разбрахме се аз да съм първи после той след мен

*-Добре че съм сложил банданата си, на ръката, а не на челото, за повече жега!* - мислеше си момчето, като едва се държеше, нямаше никаква сила, да продължи, жегата просто го убиваше..

Инадато се движеше като парцал жегата изпиваше всичката му останала сила , но нямаше как трябваше да върви трябваше да се мобилизира да стигне по-бързо и да се скрие на сянка някъде иначе щеше да изсъхне.