от Суна

Офф. Героят ви трябва да е предварително иформиран къде е дадената
му цел ... примерно отивате в Кири ... трябва някой да ви е обяснил, за
да сте сигурни, че наистина ще стигнете!

Портите на Суна бяха отворени. Виждаха се няколко пътища. Кой за къде е не се знаеше от всички.

Данте се показа от огромните порти на Суна, напускайки ги с носталгично чувство на вина. Пое си дълбок дъх и се показа на ветровитите пясъци. Той знаеше посоката си и дългия път, който го очаква. Трябваше да тръгне на Юго-Изток. Този път, той го беше вървял вече веднъж и знаше колко дълго му отне за да дойде. Данте изкара компаса си и видя посоката, в която трябваше да тръгне. Той това и направи, уверен в себе си.

Данте вървеше, а пясъчната буря, подухваща сравнително силно изглежда още повече се засилваше. Тогава Данте изкара едно наметало и го уви около главата и раменете се. Изглежда наистина щеше да е дълъг пътя.

Данте продължаваше да върви, а пясъка в очите му се бе пренатрупал. Той се спря за момент да потърка очите си. След като избистри зрението си той съзря съвсем леко хоризонта пред него. Изглежда му оставаше още доста. Той се зави по-добре с наметалото и продължи да върви. Мислите за Суна го обляха за секунда, но нищо не можеше да го спре от това да продължава да върви.

Данте потърка отново очите си и съзря бурята сформираща се пред него. Той направи разтревожена физиономия и започна да се оглежда за място, където да се покрие.

Данте сложи още по разтревожено лице, когато съзря бурята съвсем на кратко разстояние от него. Той продължи да търси още по-усилено, не сикаше да се предава и да се остави в ръцете на съдбата. Оглеждаше се постоянно на ляво на дясно, спазвайки дистанция с бурята. Трябваше бързо да намери нещо, иначе...