Devil May Cry: Dante's Awakening

Сюжет: Преди 2000 години, имало война…между човешкия свят и другия…Подземния Свят. Но един демон от подземния свят се пробудил и се обърнал срещу неговата собствена раса. Неговото име било Спарда. С неговият меч, той заключил портала към подземния свят и заличил демоните от човешкия свят. По-късно го били провъзгласили за БОГ и той властвал над човешкия свят, като запазил неговата хармония, докато не умрял . Той станал легенда, Легендарният Тъмен Рицар, Спарда…




В демоничния свят:
Върджил седеше в една огромна библиотека пред висок рафт и търсеше някаква книга. Той беше висок някъде около 187 см и имаше бяла коса, сресана назад и повдигната нагоре. Беше облечен в дълго синьо палто с три фрака и змиоподобна шарка на дясната страна на палтото. Под палтото имаше кожен елек без ръкави и черна риза с дълги ръкави. Носеше черни кожени гащи и чифт кафяви кожени ботуши. Той взе една книга от рафта с дясната си ръка и я разтвори, като започна да я разлиства. През това време, от някъде дойде един мистериозен мъж, облечен в черни дрехи като агент Смит /xD/, който беше с гола глава и от лявата страна на лицето му имаше следи от изгоряло. Дясното му око беше червено на цвят, а лявото – синьо. Беше някъде с 3-4 санта по-висок от Върджил и носеше една книга в дясната си ръка. Той бавно започна да пристъпва към Върджил, като каза:
-Значи, вие търсите книгата на древните легенди…историята на Демона войн Спарда?
Върджил затвори книгата, която преглеждаше и я върна обратно на мястото й на равта, като се обърна към странникът и отговори:
-Това не е книгата, която търся. Остави ме намира!
-Тогава какво търсите?... Демон, който прониква в жена, която тогава ражда двама близнаци… Това е историята, нали така?
Тогава Върджил хвана дръжката на катаната си, която държеше в калъвка, захваната за палтото му, с дясната му ръка и завъртя катаната няколко пъти около пръстите му, след което изпъна ръката си към странникът и насочи катаната към главата му, предупреждавайки го:
-Напусни! Няма да повтарям трети път!
Мъжът се спря на място, след което протегна ръката си, като леко хвана катаната на Върджил и бавно прокара пръстите си по острата повърхност на оръжието, казвайки:
-По принцип хората се боят от злото…Обаче, човек може да стане обсебен от злото! – и през това време от ръката му потекоха капки кръв.
Върджил отмести оръжието си и отново го завъртя около ръката си, като бавно го прибра обратно в калъфката:
-На къде биеш? - попита той странникът.
Мъжът го погледна, след което леко сведе глава и каза:
-Споделете с мен историята на Спарда…
Тогава Върджил се обърна и бавно тръгна на някъде, а странникът го погледна безчувствено и го последва.
След време, двамата се бяха озовали пред входа на една огромна каменна кула и странникът каза на Върджил:
-Активационния метод е както го описах преди. Това би трябвало да е прекалено лесно за Вас. – след което тръгна някъде и зачезна в сенките: -Ще отида неговото място. Предполагам, че знам къде се намира предметът, който търсим. Трябва да обезвредите няколко препрядствия бързо!

След тези думи, около Върджил се появиха 3“Abyss”-a и скочиха към него. Той остана неподвижен за няколко секунди,като с лявата си ръка беше хванал калъвката на катаната си и се беше подготвил за атака. Двама от демоните, които бяха пред Върджил, включително и един, където стоеше зад него от дясната му страна, скочиха към него, замахвайки с оръжията си. Рефлексите им обаче бяха прекалено бавни за Върджил и той бързо замахна с калъвката на оръжието вертикално по диагонал от ляво на дясно и удари един от демоните пред него, намиращ се от дясната му страна, като го запрати към този зад него двата демона са удариха и паднаха на земята. После, Върджил замахна хоризонтално от дясно на ляво и удари другият демон, намиращ се пред него с дръжката. Това обаче не беше достатъчно. Демоните отново се изправиха и скочиха към него. Този път, Върджил се обърна към демона, намиращ се пред него, като беше хванал оръжието си за дръжката с дясната си ръка и го извади, правейки много бърз хоризонтален замах към демона от ляво на дясно, последван от още един вертикален от горе надолу. След това, Върджил се обърна и към другите два демона, които бяха един до друг и му бяха скочили от дясната страна, правейки бърз хоризонтален замах от горе надолу по диагонал, като с това разсече и двата демона. Разсечените трупове на демоните изпопадаха на земята и Върджил завъртя катаната си около ръката и я прибра обратно в калъвката, като с лявата ръка скри калъвката зад гърбът си. От битката, прическата на Върджил се беше сресала надолу. Нямаше и минута и около Върджил се появиха още 7 “Abyss”-a, от които 3ма бяха пред него – единия централно, друг от лявата му страна, и трети от дясната му страна, а другите 5-ма се намираха зад него, наредени в редица един по един, пръснати наляво и на дясно. Един от демоните, който беше от лявата страна на Върджил, скочи към него, а този по центъра бавно започна да ходи към него. Върджил прехвърли оръжието си в дясната ръка и го хвана за дръжката с лявата си ръка, като много бързо направи един вертикален слаш от долу-нагоре, срязвайки демона на две половини, след което последва един хоризонтален слаш от дясно наляво, разсечвайки демона през корема на две. Друг демон, който се намираше от дясната страна пред Върджил, скочи към него, а този, където се намираше към центъра и беше по-напред от този от дясно, скочи към него и, премятайки се, той препречи път на другия, което даде възможност на Върджил с един хоризонтален слаш от дясно наляво да разсече и двата демона. След, като очисти 3-те демона, които бяха пред него, което стана за няма и една минута, Върджил се обърна и към другите, като отново беше прехвърлил оръжието си в дясната ръка и нададе боен рев, след което изтича към тях, минавайки по средата. Докато минаваше през между демоните, намиращи се от левите му и от десните му страни, Върджил замахваше с ръката си наляво и на дясно, като докато замахваше на ляво, той правеше хоризонтален слаш по диагонал от ляво надясно, а когато замахваше на дясно – от дясно наляво, правейки слашове през тях. Когато той премина всичките демони, те се разпаднаха на по две половини и разкъсаните им трупове изчезнаха, а Върджил завъртя оръжието си около ръката и го прибра в калъвката, след което отново дигна косата си назад и тръгна да изкачва стълбите към входната врата на кулата, като каза:
-Започва се!

(to be continued)