Naruto Classic Fan Write Story About Hatake Aidou`s Past

Naruto Classic Fan Write Story About Hatake Aidou`s Past

Introduction / Встъпление ( Увод )

Това не е история , като някоя друга . Тази история е свързана с едно момче на име Хатаке Айдоу . Това момче на име Айдоу не било по - специално от всяко друго дете , но той си бил избрал тежката съдба на шиноби . Живота на това бъдеще шиноби не е за хора , които обичат историите с "Happy End" . Макар да си мислите , че детството му е от типа "Той искал да стане шиноби , но техните искали да стане търговец и той избягал ..." или пък "На еди колко си години , той изгубил семейството си и решава да стане силен и да убие човека , който му е отнел радоста от живота ... " , дори не е от типа "Момчето винаги искало да се занимава с нещо с много екшън и бил авентюрист и затова се записал в Шиноби Академията и я минал успешно,след което станал велика нинджа ..." . Не вярвате , а ? Щом е така мога само да се надявам да успея да ви обедя с историята , която смятам да ви разкажа за това момче на име Хатаке Айдоу . Е готови ли сте ?

I Глава - The Day Of His Birth /Деня , в който той се роди

Годината била неизвестна , а деня по съвременен календар - 6 Октомври . На този съдбовен ден за едно семейство , се родило "малко човече" . То за по - малко то минута разбудило целия квартал на нишшето общество в Кири . Макар родителите на момчето да се радвали , всички жители на квартала побеснели , че някой ги буди в този късен час .
- Какво за бога ви става ? - попитал смирен бащата , като застанал на входната врата на дома си .
- Старче ! Спри това чудо или ще издъхнеш на средна възраст ! - разгневен извикал един от съседите и хванал една пръчка , като се отделил от редицата , в която селяните се бяйа "строили" и запристъпва леко към стария човек .
- Как за бога да го спра според теб ? - зачудил се стареца , като продължил - Бебето плаче при всяка болка , в момента то за първи път диша въздух ... това е всеедно цял живот да дишаш въздух и да те накарам да дишаш вода ! - стареца не обстъпваше позициите си . Той щеше да пази дома си с всички сили .
- Оставете го ! - провикна се глас от къщата и след няколко секунди майката на бебето излезе с Айдоу в ръце , а новороденето плачеше все по - пискливо и по - дразнещо .
- За бога ! Спрете това чудо ! - провикна се една селянка , като хвърли една дървена бутилка по стопанините на къщата .
- Моля ви ! Разберете ... колкото повече го плашите , толкова повече ще плаче ! Ако ни оставите да го успокоим изтезанието ви ще свърши по - бързо ! - провика се стареца , като каза на майката на рожбата да влиза в дома им .
- Старчеееее ! Не ми казвай какво да правя ! - извика момче на около 15 години , като излезе от "строя" и хвърли камък по стопанина на дома . Камъка удари мъжа по ръката , а той изпъшка ...
- Стига вече . Не съм млад като вас ... Ще се погрижа да млъкне бързо . - след като изрече тези думи стареца влезе в къщата си и затвори вратата .
- Е дано го направиш ! - извика един селянин .
- Даааа ... защото ако не го направиш утре ще те пребием ! - извика друг селянин и тълпата се запъти към живущите си места .

II глава - One Non-Ordinary Day / Един не обикновен ден

Изминаха 5 години от ноща , за която ви разказах . Много неща се бяха променили . Жестокия живот в Кири бе довел бащата на детето да смъртно легло , а майката беше най - мършавата сред всички жители на Кири . Сутринта на един обикновен ден е . Влизаме в почти изчезналия дом на тези "непризнати" от живота същества . Там , в една от стаите , виждаме едно малко момче , което седеше на леглото си отново разплакано от жестокоста на съдбата . Дрехите му бяха оръшани , а самия му вид беше на мърливо , дрипаво и необразовано момче . Майката също плаче и ридае над късчето хляб и парчето риба , което им беше отредено да изядат този ден , ако ги изядеше Айдоу щеше да гладува , а ако не го изядеше щеше да стане по - слаба от сега . Живота изпряваше тези хора пред много тежки избори . Те трябваха да се справят с тежкия си живот , макар че по - лесно беше да умрат сега , но това щеше да е несправедливо към детето , което толкова години чакаха . Те се грижеха за него изключително много и му даваха каквото можеха , но това не бе достатъчно ... По обяд на същия ден , нещо странно взе да става в къщата и Айдоу го усети . Той се видя , че майка му е в стаята на баща му и през ключалката наблюдаваше как майка седи пред баща му и плаче с нож в ръка .
- Ние сме само тежест за Айдоу . Трябва да го освободим от тежеста , за да може да полети ... Излъгахме всички с това , че аз съм го родила ,но ти самия знаеш , че това не е така ... Той е различен ... той не е нормален и то в добрия смисъл . Ще го освободя от тежеста ни ! - изрече майката , като наръга бащата в корема с ножа .
- Радвам се ... *кашляне*че ... най ... *кашляне* накрая го ... *кашляне*разбра , но не мислиш ли ... *кашляне* че е малко късно ? - изрече това с последни думи стария мъж , който се водеше баща на Айдоу .
- Неее ! Тате ! Мамо ... защо !? - Айдоу влезе в стаята , като се приближи до трупа на стария мъж .
- Айдоу !? Какво !? Махай се от тук ! Бързо ! - извика майката паникьосана , пот се стичаше по цялото и тяло , а очите и почервеняха . Тя незнаеше какво да прави .
- Ти ... ти ... ти ... защо !? - провика се Айдоу с сълзи в очите .
- Защото не искам да живееш в лъжа ! - извика майката , като падна на колене и остави ножа на пода - Аз не съм твоя майка ! Той не е твой баща ! Намерихме те охраняван от глутница вълци в гората ! Изценирахме раждането ти , защото много искахме дете , а аз не можех да имам ... Съжалявам Айдоу , винаги съм те обичала ! - каза майката , като сълзите и капеха по студения под , по който имаше милион дупки от дървеници .
- Вие ... как можахте ? - Айдоу сведе глава и затвори очи . Той стисна зъби и загледа майката гневно - По - добре да ме бяхте оставили в гората ! - Айдоу беше по - гневен от всякога . Очите му се зачервиха , а зениците му приеха жълт цвят . Ириса му се издължи . Той се бе превърнал в нещо различно от човек . Той наистина беше "специален" .
- Как ... какво за бога си ти ? - каза паникюсано майката . След което последва мълчание от странна на Айдоу . Той погледна към жената и тя се вцепени . Другото за Айдоу беше "мътно" петно или "бегъл" спомен в мозъка му . Единственото , което помнеше беше , че след това той беше на улицата , а като влезна в къщата по цялата стая беше изписана думата "СМЪРТ" с кръвта на мъжа и жената , които са се зовяли негови родители . След това Анбу съобщава за случилото се в къщата на Айдоу , на Мизукагето , който от своя странна също не помага на Айдоу , а го изхвърля на улицата . Вече дори без подслон , живота на Айдоу става по - тежък ...

III глава - The New Mizukage / Новата Водна Сянка

Денят е 7 Октомври . Това е деня след 8 - мия рожден ден на Айдоу и деня на представянето на Новата Водна Сянка . Сутринта на този ден беше прекрасна . Слънцете грееше с всички сили , което не бе обичайно за Киринското слънце , което едва се показваше през по - голямата част от годината . Мизукагето щеше да бъде обявен след около 2 часа , но нашия герой - Айдоу не го вълнуваха такива глупости . Той отдавна се бе отказал от селото си и искаше да отнеме живота си , но искаше да живее . Желанието за живот го спираше да не се самоубие , но какъв живот имаше той според вас ? Той беше обречен да рови в кофите за боклук и да краде от селяните , за да остане жив ... Много тежък живот му бе отредила съдбата , но нещо му подсказваше , че това ще се промени точно в този ден ! И ето , че стана чудо . Айдоу отново беше гладен и затова трябваше да открадне малко храна от жителите на Кири . Той вече бе набелязал жертвата си . Това беше жена , висока на ръст , с нормално телосложение и червена коса . Той побягна към нея , когато тя излизаше от магазина и сграбчи чантите й , след което побягна към една уличка .
"Това момче ... НЯМА ДА МУ СЕ РАЗМИНЕ !" помисли си младата жена , като го последва . На една пресечка тя използва някакъв вид Шиноби Техника и се появи пред Айдоу , като го повали на земята само с удар по челото на Айдоу , с показалеца й .
- Момче , не знаеш с кого си имаш работа ! Давай чантите и ме пускай да си ходя , че бързам ! - извика младата жена , като погледна мило към момчето .
- Не мога госпожо - Айдоу отвърна на усмивката на жената - По - добре си вървете . Не искам да става с вас , това което стана с майка ми .
- Хъх ... момче ... не ми казвай какво да правя ! - каза жената , като продължи - Казах ти , незнаеш коя съм !
- Не ме интересува госпожо - Айдоу погледна мило жената - Казвам ви , че няма да ви върна храната .
- Момче , виж сега ... Аз съм Новата Мизукаге ! Ако не ми предадеш покупките ми , ще трябва да те ударя !
- Госпожо , не ме интересува , коя сте . Трябва да се храня . за да оцелея и да открия същноста си . - усмивката от лицето на Айдоу не се махаше от устата му .
- Знаеш ли какво ... Ела с мен ! Аз съм Мизукагето , ще ти осигоря квартира и храна , стига да се запишеш в Шиноби Академията . - усмихна се Мизукагето - Всепак ми трябват нови и талантливи нинджи , а ти си доста хладнокръвен ...
- Госпожо ... аз ... благодаря ви ! - каза Айдоу и тръгна с Мизукагето .
Оттук живота му стана по - "сладък" . Той се записа в Академията на 9 и я завърши на 11 . Вече имаше квартира и храна ... Живота му се промени значително и то в добра насока !