Наруто: Семейство Мухая

Първа Глава





Как започна всичко





Имало едно време село скрито в листата – Коноха . То било основано от Първото
Хокаге . Използвайки своите нинджутсу умения той изградил това място . Всяко
едно шиноби или нинжда , за по-простосмъртните , имаше своята чакра , която
минаваше през тялото му . Тази “ синя “ сила може да бъде ползвана с различни
цели . Всеки специалист в ползването на тази сила имаше своят чакра тип .
Според това те имаха различни техники свързани със предопределеният им елемент
. Земя – Дотон , Огън – Катон , Въздух – Фуутон , Вода – Суйтон и различният от
обикновенните елементи Електричество – Райтон .
В селото скрито в листата живеят двама велики шинобита – джоунини . Двамата
били братя – Абарай Мухая и Душийо Мухая . Както всеки нормален човек и те
притежавали своята уникална история .
Имали си само един родител – Баща им Ибаки
Мухая . Той бил ковач , а майка му , която вече не била сред живите – Мая – търговец . Историята на майката била следната . Тъй
като Ибаки Мухая бил ковач на оръжия и други бойни потребностти , а Мая – била
негова жена , Тсунаде-сама , тогавашното Хокаге на Коноха , я изпратила до Суна
с тези боеприпаси . Задачата била да пренесе много ценни оръжия и подобия ,
защото Суна била нападната от Орочимару . Тамошните шинобита били позагубили
вече част от своите оръжия и това било нещо като спасителна операция . Тъй като
били във война майката на двете деца била придружена от две елитни нинджи на
Коноха , или така наречените АНБУ-та . За жалост обаче смъртта застигнала Мая .
Въпреки охраната от двете велики шинобита на града тя била повалена мъртва .
Две издирвани шинобита , явно с висок ранк щом не били усетени от АНБУ-тата ,
изненадали ескорта . В момента на изненада жената , чиято мисия била връчена ,
усетила острото хладно оръжие да се забива във врата и . В бързината на всичко
, което се случило , елитните сили не успяли да отреагират достатъчно бързо и
майката паднала мъртва . Било хубаво , че поне възмездието било постигнато .
Издирваните шинобита също загинали . В чест на жената и от нуждата на Суна ,
двамата АНБУ довършили мисията , въпреки че не им е била зададена тази задача .
Провалили се със своята , но поне Суна получили нужните оръжия . След като
поредната атака на Орочимару била отблъсната , двамата конохчани се върнали в
родният си град . След като докладвали на Тсунаде за случилото се , те получили
наградата , която била заслужена , но я оставили на семейството Мухая . Може би
като утеха заради загубата . Малките момчета били бесни на неуспеха на тези
АНБУ-та и решили да станат шинобита . Елитните шинобита решили , че дължат на
двамата хлапаци по един опит . Туко-виж се окажат гении като Учиха Саске . За
жалост момчетата опитвали и опитвали , но нищо не се получавало . Неуспявали с
най-простите техники . АНБУ-тата успокоили децата и след това напуснали дома .
Бащата от тогава се грижи за двамата хлапаци , а веднага щом навършват по осем
години братята : Абарай и Душийо влизат в академията и от там започнало тяхното
приключение .


Душийо влязъл първи в Академията , понеже нямал търпение да
навлезе в света на нинджите . Абарай бил по-притеснен и влязъл след брат си .
По-големият брат – Душийо станал генин преди войната срещу Звука , а по-малкият
след това . Те винаги били заедно , неразделни , като едно цяло . От малки , от както са се родили , не са се
разделяли дори за миг . В академията двамата братя се чувствали като у дома си
. Работели задружно и си помагали , когато им била възложена задача от сенсей-а
да вържат кунай и въже – с цел събаряне . Двамата братя свършили два-три пъти
по-бързо от останалите . Това се дължи изцяло на работата им в екип . На
изпитите и двамата братя се справили с техниките – Хенге Но Джутсу , Каварими
Но Джутсу и Буншин Но джутсу – трите най-елементарни техники , ех не от първият
път , но все пак успели . След като завършили се наложило да се разделят ,
понеже ги разпределили в различни тренировъчни площадки . Трябвало да се
оправят по отделно . Това не им се харесало от начало , но започнали да свикват
. И двамата започнали да учат техники и да се развиват , сравинително бързо .
Малките им мозъчета попивали като гъбки . Душийо напредвал доста повече ,
докато Абарай изоставаше . Един ден двамата братя се срещнаха на една площадка
и по-малкия брат – Абарай предизвика брат си на спаринг . Отговорът беше
положителен и започнаха да се бият . Ясно беше , че Душийо е по-силният от
двамата , но това не спираше Абарай и дори използва успешно техника срещу брат
си – Коноха Реппу . Повали го с лекота . В крайна сметка , Гай – сеней разтърва
двамата настървени генини . След тази случка двамата братя се мобилизираха и
започнаха още по-интензивно да тренират . „Вървяха” рамо до рамо . Изпълняваха
мисии , защитаваха населението от зли сили , тренираха усърдно. След много
години на битки , тренировки , учене на нови техники и медитация , братята –
Абарай и Душийо Мухая станали джоунини . Те били вече на солидна възраст – 25
години . По това време хокаге бил Наруто Узумаки . Братята се оженили за сестрите Накашима и Асука Мичийо . Не след дълго жената на Абарай , Накашима
родила син – Шиба . Душийо бил доста щастлив , защото и той бил дарен със син –
Прасуке . Един ден двамата братя Абарай и Душийо , щастливи , излезли да се разходят из улиците на Коноха .
Било приятно да се срещнат след толкова време и просто да разберат как върви с
другият . Това да не са били на мисия от Хокагето си е било просто завидно .
Както се разхождали те видели една бедна старица , която била всъщност
ясновидка . Тя пожелала да им гледа , както правеха всички ясновидци . Братята
смятали да не се занимават , но тя започнала да им говори неща за деца . Това
привлякло вниманието на двамата джоунини , защото все пак може би ставаше дума
за техните чада . Попитала ги за какво искат да им гледа , като се направила на
ударена . Двамата джоунини много добре знаели какво прави тя , но все пак
казали , че желаят повече информация от “ другият “ свят за синовете си .
Ясновидката хванала ръката първо на единият . Жената стиснала още по-силно
ръката . По-малкият - Абарай се зачудил какво се случва ? След миг ясновидката
продумала : Виждам гора ... две момчета ... едното гони другото ... играят си
на нещо ... ужасна буря .. едното бива ударено от мълния ... неизбежно е ..
другото момче хуква ... спъва се ... неможе да плува ... пада в езеро ...
съжалявам .. аз не исках да ... със сигурност няма как да го избегнете . След
това тя изчезнала без дори да поиска нещо в замяна за казаното . Очевидно тя не
искаше да получи пари за такова предсказание . Двамата братя били еднакво
ужасени от получената информация . Нима наистина синовете им щяха да загинат по
този начин ? Имаха само един избор . След дълги спорове и очевидно нежелание на
мъжете Мухая , те нямали избор освен да
защитят синовете си , но според жената нямаше начин да се избегне . Стигнали до
единодушното решение да запечатат в синовете си духове ... силни колкото
най-известният Кюби . Точно това бе спасявало самият Узумаки Наруто неколцина
пъти . Точно за това те били вдъхновенни от мисълта да се опитат . Абараи
избрал за сина си богът - Вълк „Оками” тъй като сметнал , че той идеално описва
характера на неговият “ разбойник “ . Душийо сметнал , че за синът му по-скоро богът
- ястреб „ Така „ би
описал по-точно същността на неговият син . Той бил наистина бърз за момче на
неговите години , а освен това бе най-умният в детската градина . Ако развиеше
този свой талант можеше да стане наистина умен и в по-напреднали години . За
тази сложна техника били нужни наистина много усилия , чакра и много различни и
трудни за намиране ценни материали и подобия . Бе хубаво , че поне нямаха много
избор . Отишли да търсят помощ от хокагето – Наруто Узумаки . В началото той
бил твърдо против . Бащите дълго умолявали Наруто . Той обаче отричал и отричал
, защото много добре знаел какво е бремето да носиш нещо такова в себе си . Но
очевидно след дългите обяснения и молби , осъзнал , че Кюби го бил спасил
няколко пъти и че най-вероятно сега нямаше да е Хокаге , ако не бе той . С
едновременно неприазъм и желание той приел и дал разрешение . Другото обаче ,
което братята Мухая желали бе неговото съдействие . След дълги операции и
сложни Джутсута , и много слогуване на двата бога , те получили тяхното
съдействие . Боговете не даваха така своите сили . Беше нужно да им се подмажеш
и да покажеш лоялност . Така те запечатали силите на духовете в децата си , за
да ги защитят . Операцията била успешна и момченцата оживели . Наруто не бил
сред най-щастливите , защото знаел какво ги чака . Тихо прошепнал “ Съжелявам “
и бързо излезнал от помещението , в което се изпълнил ритуала . Тъй като
боговете са не просто обикновенни , ами са доста по-висши те бяха дарили двете
деца с необичайни способности , а може би и нещо друго , но за жалост не
благосклонили да споделят на бащите .
Единствените , които знаеха бяха самите богове , а при късмет може би и
малките деца щяха да ги узнаят . И така започна необикновенният им живот .


Децата – първи братовчеди , били щастливи и си играели по
цял ден . Вече се били заформили като хора . Шиба бил русокоско със жълти очи ,
вълчи , а неговият братовчед - тъмнокоско , имал кафява , права коса , леко
рошава . Имал очи досущ като на баща си . Одрал бе кожата на родителите си , но
имаше една основна разлика , в него , живееше дух на ястреб , който още не се
беше проявявал . Прасуке бе по –
наблюдателният от двамата . Бил доста предпазлив и преценявал всичко ,
опастности , дейстивия , за осем-годишната си възраст било невероятно хлапе .
Шиба , за разлика от кръвният си роднина , бил по – див , леко развеян и
избухлив . Действията му били импулсивни , бързи , без много да му мисли .
Прасуке контролирал братовчед си . Спирал го да прави бели , предпазвал го от
опастности , като цяло бил малко „ по – големият” от двамата .


Шиба и Прасуке навършили осем години . Както винаги отпразнували и след това животът им продължил нормално . Предстояло им да влязат в Академията и да започнат обучения за шинобита . Обичали да се разхождат да се гонят , на кракто да си играят . Двете семейства били много близки и двамата братовчеди били като братя . Пък и били с една фамилия дори .Един ден решили да влезнат в гората . Било им много интересно пък и техният детски мозък , кой знае над какво е разсъждавал и искал . Както било писано и предсказано от жената времето се влошило много бързо . За момент небето се смрачило , навъдили се огромни черни облаци , които сякаш погълнали небето. Децата не знаели какво да правят и също така си нямаха на идея , че било опасно под дърво по време на светкавична буря . Скрили се под едно дърво , за да не се намокрят . Очевидно точно над това са разсъждавали повече . Гърмяло се , святкало се ... уви до тук късмета бе на тяхна страна . Дървото се беше оказало сред най-ниските и не бе привлякло светкавиците . Децата били много уплашени . Бяха сами , а времето беше ужасно . Всяко дете се страхува от ужасните гръмотевици . Бурята бе страховита , а краят и не се виждаше ... Малкият Шиба се показал , за да види красивите гръмотевици, любопитството надделяло над разума и страха . Искал да види що за чудо издава толкова силен звук и защо бе толкова страховит за него . Докато се усети вече
бе излязъл от групата дървета , между които бе тяхното и се озова на една поляна . Всичко станало за около секунда . Присветнало . Чул се ужасен писък . Прасуке веднага се затичал да види какво се случва . Макар и глупаво той го
направил . Това било против характера му , ала когато някой близък бе в опасност
всичко се променияше . Хлапакът забелязал брат си . Гледката бе ужасяваща ...
тялото му бе изпържено ... Прасуке проронил няколко сълзи .. “ Не , не ! Това
не е истина ! Неможе да е истина .. неможе да е умрял толкова лесно ! “ . Вътрешният
монолог , който много пъти бе помагал на Мухая , уви този път той накара малкият
хлапак да хукне . Искаше да се случи нещо , за да се събуди . Уви, предсказанието бе вярно , а съдбата си продължаваше така както си бе наредена .
През това време бащите - Абарай и Душийо , като джоунини , били на сложна мисия
. Бяха далеч от селото и синовете си . Майките се бяха оттеглили от света на
шинобитата и моментално щом забелязали заформянето на бурята, хукнали . Те също
бяха разбрали за предсказанието . Ползваха уменията си като бивши нинджи , за
да стигнат навреме , но уви - съдбата си бе съдба . Както бе предсказано и другият “ разбойник “ Прасуке се спънал .
Падайки обаче той осъзнал , че под него не била земята , ами огромно езеро .
Неможеше да плува и несъзнателно се бе изтласкал по-навътре и по-надълбоко . Давеше
се . Бавно започна да притваря очите си като вече бе осъзнал , че очевидно това
бе краят . Изведнъж нещо се случи ! Двамата братовчеди , единият паднал на земята
изпържен , а другият потъващ във водата, усетиха нещо необикновенно . Шиба се
събуди . Това беше нетипична аномалия с живота . Забеляза изпърженото си тяло .
Стресна се и се уплаши много . Неможеше нито да зареве , нито да каже нещо .
Тогава пред него се появи един огромен вълк . Сива кожа , жълти изпиващи очи ,
царствена стойка . След миг вълкът проговори :
- Хей , момче ! Искаш ли да живееш ? Не смятам да изгубя силите си , защото ти
незнаеш какво да правиш !
- Но аз ... аз ... какво си ти ? Защо говориш ? Мъртъв ли съм ? И да, искам да
живея ! Искам да се излекувам ! Искам да върна времето преди да ме удари
светкавицата ! – запищя момчето на говорещият вълк . Не знаеше , че това нещо
бе заключено в него , тъй като само братята Мухая и няколко специализирани
шинобита , включително и Наруто , знаеха за силите на боговете, запечатани в
двете деца .
- Млъкни ! Вместо да задаваш глупави въпроси, ме помоли да ти дам чакрата си !
Няма значение дали говоря , няма как да върнеш времето , но можеш да живееш и
да няма следа от това , което се е случило ! Името ми е Оками , вълкът бог !
Това , което ти незнаеш е , че за да спасят живота ти ме помолиха да запечатам
силите ми в твоето тяло . Така че , за да живея аз ... трябва да живееш и ти !
– изкрещя последните си думи преди да изчезне . Всичко наоколо промени цвета си
. Очевидно това бе чакрата на вълкът . Всико бе изчезнало и около Шиба имаше
просто сивота .
- Дай ми силата си ! Искам да живея ! Оками , искам помощта ти ! – извика
момчето . След миг всичката “ сивота “ наоколо се свлече и събра в него като го
разтърси . Момчето скокна от земята . Огледа ръцете си . Всичко си бе както преди
бурята , освен две неща : знаеше за богът в него и това, че може да изисква
помощта му . Тъй като и двамата искаха да живеят, вълкът нямаше друг избор
освен да влага чакрата си в хлапака .
Междувременно Прасуке потъваше . Бе усетил нещо необикновенно . Светът спря , а сякаш момчето дишаше във водата .
Пред него се разпори водата , като бавно го постави на земята, и така езерото
се бе разделило на две части-като проход около момчето . Умният дребосък
започна да се оглежда , макар и уплашено . Чудеше се наистина какво ли се
случваше . Чу замах на криле . Доста по-силен от на обикновена птица . Доста
по-силен от всичко , което бе чувал . Погледът му веднага се впи в огромното
нещо , което идваше от небето . Оказа се огромен Ястреб . Благодарение на
замаха от крилето му , водата се бе разделила така . Птицата проговори :
- Прасуке , аз съм богът ястреб – Така !
Вярвам в мъдростта ти и затова ще говоря направо . Навярно ще ме разбереш .
Преди години ясновидка предсказала бъдещето ти , но го казала на баща ти .
Предсказанието било , че ще паднеш в езеро с неспособност да плуваш . Навярно
си правиш изводи . Баща ти и чичо ти дойдоха при мен и ме помолиха за помощ .
Казаха , че това бил единственият начин – говореше Ястребът , а Прасуке очевидно го
слушаше заинтересовано и не смяташе да го прекъсва . Пък и ако не беше птицата
сега щеше да е мъртъв . Така че нямаше и причина да не вярва на думите й . –
Помолиха ми да дам силите си и те да бъдат запечатани в теб . Когато си в
опасност ще можеш да ме помолиш да заема част от тях , за да оцелееш . Сега ,
помоли ме и ще те възнаградя с най-щедрият дар – живот . Нима имаш друг избор
освен да ми се довериш ? – каза Ястребът и зачака отговор .
- Така - богът ястреб , приемам силите ти . Моят живот е застрашен , съответно
и твоят , щом силите ти са заключени в мен . Както каза .. правя си изводи ! За
това дай ми силата да оцелея ! – каза момчето на огромното крилато нещо .
- Значи наистина силите ми са били
заключени в правилния човек ... – продума ястребът преди да изчезне .
Реалният свят се завърна . Момчето още бе насред езерото и изобщо не бе стъпвал на земята . Всичко това се бе случило
в съзнанието му . Благодарение на чакрата , която получи от великата птица,
хлапакът излезе от водата и стъпи на нея . Необикновено за едно нетренирано
шиноби . “ Щом и двамата са отишли при Така , значи и в брат ми има бог ! “
каза си хлапакът, като се затича в обратна посока . Връщаше се да види какво се
е случило с брат му . Междувременно майките вече бяха влезнали
в гората и търсеха чадата си . Разтревожени обикаляха и се надяваха да ги
намерят невредими . Макар и да не си говореха, двете сестри знаеха една за
друга , че са притеснени и че се надяват това предсказание да е невярно . Или
поне да не завършва така както те предполагаха .
Двамата братовчеди бързо се откриха .
Спогледаха се . Настъпи дълго мълчание . Единият мислеше другия за мъртъв и
следователно обратното . Прасуке реши да проговори пръв като се обърна към братовчед си с плах тон :
- Как може да те удари гръм .. и да си
още жив ... даже драскотина нямаш ?
- Имам да ти кажа нещо .. в себе си имам
..
- Знам – прекъсна го Прасуке . – Това ,
което незнам какво е . В мен е бил заключен богът Ястреб – Така .
- Вълкът-бог Оками ! Даде ми силата си и
ме излекува ...
- Добре , хайде да се върнем обратно в
селото ... трябва да разкажа...
- Деца добре ли сте ? – изпищя едната
майка като прекъсна думите на Прасуке . Миг по-късно децата се оказаха в мамините прегръдки . – Изплашихме се ! Добре ли сте ? Случи ли ви се нещо ?
Какво правите тук при такова време . Не виждате ли какво е небето ? –
притеснително разпитваха и несъзнателно дразнеха малките момчета .
- Спокойно . Всичко е наред . Бурята отмина , а ние сме невредими – каза Прасуке като не даде възможност на Шиба да
говори . Така той им каза истината като без да лъже скри всичко странно , което се бе случило . Можеше да им го спести .
- Добре , тогава ! Да тръгваме към дома. Гладни ли сте ? Има рамен ! – опита се да зарадва децата едната майка .
Очевидно от толкова игри и нередности момчетата бяха забравили за храна .
Осъзнаха колко са гладни и без да мислят много , се втурнаха към вкъщи .


Офф. сори че излиза така тъпо ... ама е копнато от word

еехее, хДД, собствени богове ?! Трябваше да си направя героя Абарай Мухая, мноу завладяващо...

xd

Ади деее...

Офф.а то възможно ли е да вселиш в героя си дух ? xD

Офф.ше си вселя Вълка Оками хД