Двора на Академията

. . .

Кицоши влезе в двора огледа се и влезе в академията.

Момчето излезе през вратата, с бандата в ръка и се запъти към селото.

ямото влезе в академията

Ранкигу търсеше Академията. Абаносово черните и коси обгръщаха раменете и изящно, а гърба и беше изправен по същият този прекрасен, невъобразимо красив и царствен дори начин. Тя беше от бедно семейство, но достойното държание, красивите изразни средства, външният вид и всичко, което знаеше, бяха толкова все едно пред теб стои бъдеща кралица. Тя вървше с оверени крачки и оглеждаше всичко с големите си зелени очи. Сърцето и обаче биеше все едно съвсем скоро ще се свлече на земята умряла, мислите и постоянно бягаха към лъжата на родната и баба. Кагай спря за секунда и любопитно огледа околния свят. После отново тръгна по росната трева и въздъхна. Проблеми, толкова проблеми ... Питаше се защо светът е толкова жесток към това тринадесетгодишно момиче. Отговор обаче нямаше.

Едно момче се подаде на хоризонта, със бавна и умерена крачка. Вървеше нормално, със хладен и някак сърдит поглед. Сякаш всичко му беше криво. Първата му спирка бе академията. Преди всичко, той трябваше да отиде там. Кайто нямаше представа какво ще се случи, но трябваше да се пробва.. Беше напълно нов, без да знае нищо, и това го безпокоеше, поне вътрешно. Външно, бледото му лице изразяваше една празна картина, сякаш оставена от художник за после, преди да я нарисува. Красиво лице, също като красив, бял, гладък лист. Какво ли щеше да стане, ако "четката" на художника нарисува някоя емоция на това тихо и безизразно лице..? Кой знае.. Момчето вдигна погледа си към сградата пред него, и влезе ..

Менма влезе в академията бавно и си мислеше за страшните неща които му казоха родителите му.