При Куренай

Веригите започнаха да стягат момичето и то едвам дишаше. Пулсът й се ускори. Някакви странни звуци почнаха да се чуват. Нещата не отиваха на добре ...

ПС: Пиши едно "кай" на пост ... в смисал един опит за измъкване на пост ... обаче гледай поста да е Голям имаш голяма възможност щото тука много РП може да се вкара ....

Котоно отвори очи ,за да види какво е положението. Всичко около нея беше мрачно. За няколко премигвания през ума й преминаха какви ли не мисли. Първата беше на полянката с езерото ,където баща й я обучаваше. Сега всичките уроци на баща й се струваха толкова лесни.За миг пред очите й минаха всички моменти прекарани с баща й- тренировките,разговорите,споровете, дори и онзи път когато тя случайно нахълта на събранието на самураите в околността. Тя имаше прекрасно детство.. поне от части.. Неусетно картините се промениха. Една покросяваща картина засенчи красотата на предходните мигове- Смъртта на баща й. Убит от ръката на един от учениците си Амабе Сугоро лежеше на земята с прободна рана в гърдите и усмивка на лицето. Като че ли смъртта му беше една от онези стари картини на войните на императора,които защитавайки господаря си се изправя пред смъртта с горда усмивка. Тази смърт според Котоно обаче не беше заслужена. Баща й беше честен и мъдър човек,защо този смел войн бе убит точно от един от учениците си наскоро станал самурай. Тази сцена Котоно се опитваше да си спомня рядко,въпреки клетвата която изрекла след случилото се. Тя трябваше да продължи напред и да отмъсти за смъртта на баща си. Незнайно защо след тези две картини в съзнанието й се появи картината на собствената й смърт. Предполага се ,че смъртта на Амабе Сугоро само ще пробуди стари спомени, за миналото й ,но не- явно Котоно беше изплашена щом представи собствената си смърт. Тя никога не е била на ръба на живота си, но ето че това нейнобездействие и несигурност щяха да са последните й спомени.
Тъмнина,мрак,страховита тишина. Момичето усщаше усиленото съкратяване на мускулите на сърцето си. То биеше като лудо.Никога преди това Котоно не се бе чувствала по този начин. Мракът като че ли предпоставяше смъртта. като че ли мракът обгръщаше не самовичкооколо момичето ,но й нейните душа и сърце.Котоно е заслуша. Отнякъде долитаха зловещи стонове и писъци. Като че ли Смъртта идваше. идваше за нея. Котоно дишаше толкова трудно, че даже при издишванията тя чувстваше веригите плътно прилепени до нея. Момичето се осъзна. Не трябваше да се предава. МИаше мечти, цели, обещания... Имаше толкова много неща за вършене. Трябваше да успее на всяка цена.
Котоно решително затвори очи като се опита да усети чакрата в тялото си. Тя знаеше приблизително къде се намират чакра каналите,но само на теория. Всъщност много рядко използваше чакрата си. Тя се опита да се изолира от зловещите звуци и да остави превенс на тишината. Тишина... Това беше единственото ,което й трябваше ,за да почувства как чакрата минава по хилядите малки каналчета в тялото й. Само след миг тя усещаше вече не само чакрата в слънчевия сплит, но и всички малки каналчета и даже две от вратите. Тогава една проницателна мисъл светна с съзнанието й. За техниката разваляща генджутсуто трябваше да се спре притока на чакра , а не да се събира чакра и да се отпуска. Това бе нужно само при нинджутсу техниките.Точно така..Но когато Котоно се опита да събере ръцете си,за да направи нужните знаци, веригите вече бяха прекалено стегнати.Не й стигаха няколко милиметра. Момичето прехапа устни като се опитваше да събере двете си ръце. Веригите притискаха толкова силно кожата й че Котоно усети внезапна остра болка в китките си. Не това беше начина. Момичето леко отпусна ръцете си като се опита да ръзмърда китките си. Нещо се получи леко размърдване, но като че ли достатъчно. Котоно намести ръцете си с веригите така че да е нужно само да допре ръцете си ,за да направи нужните знаци.
От долната устна на момичето потече малко кръв. Котоно бавно , с треперещи ръце събра двете си длани като образува първо знака Тигър. В този момент тя спря чакра потока в тялото си и за по- малко от миг се почувства някак по-лека.
-Кай!- каза момичето като се надяваше този път да успее,защото едва ли щеше да издържи още дълго време ,и още повече ,нямаше да може да прави повече знаци понеже ръцете й бавно , но сигурно се отдалечаваха една от друга и беше истинско мъчение да се съберат една до друга.


псп- Съжавялам, знам че съм изяла многобукви и има правописни грешки..

Генджутсуто беше разбито . Всичко се върна към нормалното . Тя отвори очи и видя Куренай - усмихната .
- Честито , вече ще се измъкваш спокойно от повечето генджутсу техники !

Техниката + 2воля

ПС: Пиши в промени на профилите + доказателство нали знаеш ;)

Момичето леко се усмихна като от очите му потекоха сълзи.
-Благодаря, сенсей!-каза то като погледна учителката в очите.

-Еми.. още не съм решила.. пък и не знам за кои техники имам нужните качества...- каза момичето като се радваше ,че може да си диша нормално.

-Еми.. генджутсуто ми харесва..но ще имам ли възможност да уча и друг вид технки.. нинджутсу например ?-попита котоно леко объркана

- Да , разбира се ! Но само нинджутсу без елемент ! - каза Куренай .

ПС: Ще учиш ( ... ) + Нинджутсу + 1 генджутсу техника + 1 тайжутсу

Пример 1 : Катон + -||-
Примерн 2 : Генджутсу + Нинджутсу + 1 тайджутсу техника

-Супер..- Усмихна се момичето като присви очи.. - Можете ли да ми разкажете повече за техниката с музикални интсрументи?

-Еми.. да.. - каза момичето леко смутено..

псп http://tenkai.irgaclan.net/index.php?option=com_content&view=article&id=90&Itemid=138 тука пише друго за кай..

-Сенсей, може ли да попитам за Narakumi no Jutsu и ако можете да ми демонстрирате?-попита момичето.

-Еми.. техниката е от близко растояние английският й превод е Demonic Illusion: Hell Viewing Technique . Техниката предизвиква халюцинации като кара жертвата да получи ужасяващо видение,което най-често е смъртта на близък или обичан човек. Жертвата не може да разбере ,че това е генджутсу преди да се появи тази "ужасяваща гледка". Техниката е Д-ранг и знаците необходим за направата й са последователно змия и плъх.

Куренай-сенсей допълни : - Да, освен това, илюзията е в тип на мираж, демек може да се разбие чрез кунай и прочие.. - Последва кратко мълчание, през което време Куренай преглътна веднъж, два пъти и проговори : - Добре...започвай да опражняваш техниката върху..върху..ами мен! - Каза тя след като се усмихна и зачака да види как ще се справи момичето.

Момичето не успя да събере нужното количество чакра ,от което следваше че не успя.

Котоно пак затвори очи и започна да събира чакра. Момичето се сърседоточи максимално върху техниката която трябваше да направи.
"Така.. чрез тази техника трябва да вкарам противника в ужасяваща илюзия.първо змия..." мислеше си Котоно и направи знака змия като си мислеше за човека на когото ще приложи техниката-учителката си. Защо ли трябваше точно на нея да опитва техниката. Момичето стоеше съсредоточено и си представяше техниката в съзнанието си.- вятър.. листа.. генджутсу техника.. - повтаряше си Котоно като това малко я развеселяваше. накрая бързо направи двата знака и прошепна отново:
-Narakumi no Jutsu (Demonic Illusion: Hell Viewing Technique).-при което отвори очите си и погледна към Куренай-сенсей.



псп знам че и от тоя пост няма смисъл.. следващия ще бъде по-дълъг обещавам.. само да видя кога ще имам време пак да седна на компа защото сега пак ставам

- Хлапе , разкажи ми какво знаеш за тази техника ! - каза Куренай.

Офф. това ще е последната техника която ще учиш до Чуунин ниво ! (можеш да дигаш нива до 10-то ... така че има кво да прайш)

Сенсей-ката кимна.
- Нека първо ти покажа как се прави! - рече Куренай.
Тя сформира сийлове, сед което от храстите пропълзя най-важният човек за Тао Рен. Човекът лазеше на земята и молеше за помощ. Целият беше у кръв ... набоден с кунаи ...

Котоно ,която беше изчезнала някъде, се появи на тренировъчната площадка като застана пред Куренай, поклони се и каза:
-Сенсей, моля да ме извините. Имах малко работа вкъщи и не можах да дойда ,за да тренирам по-рано. Мога ли да продължа обучението си при вас?