Beautiful Flower

by Иноуе Орихиме Сря Дек 02, 2009 4:03 pm

Това е първия ми опит за Фен фик .. Избрах анимето Rosario + vampire тъй като съм доста заинтересувана от него , а и се сетих доста идей.. Това е въведението от тук нататък всичко ще бъде представено като дневник. всичко ще бъде подредено по дати и събития.. Но реших да поискам мнението на хора който разбират по добре от това ^_^ .. Очаквам критики както и дали да пиша 1-вата част на дневника

Предлог...
В един прекрасен ден едно момиче стоеше на прозреца в един огромен замък и гледаше навън. Този замък беше найстина внушителен. Отпред градините бяха красиви а замъка светъл. Това беше дома на вампирите носещи фамилия Акашия. Сега обаче беше останало само едно момиче вътре. Косата и беше сребриста , а очите й червени. Облеклото й беше една къса пола и ризка , а на леглото до прозореца стоеше една черна мантия. От вътрешната страна мантията беше червена и имаше само едно копче отгоре.
Изведнъж едно почукване проглуши целия замък. Икономът Ричард отвори вратата, но там нямаше никой. Имаше само една кутия на която пишеше „За Акашия Мока”. Икономът взе кутията и почука на вратата на стаята на господарката си.
-госпожице Мока? – каза той докато все още почукваше
-влез – чу се от вътре един студен глас. Иконома влезе предпазливо.. – това пристигна за вас
-остави го на леглото и те пускам да си ходиш за днес .. Сигурно семейството ти иска вече да те види – отговори студено момичето
-благодаря ви – каза Иконома и излезе от стаята.Момичето спокойно отиде и погледна пакета.. Тя бавно го разпечата, но вътре нямаше нищо повече от една бележка. Когато момичето отвори бележката , веднага прочете едно писание „Ела близо до академия Юкай, трябва да говоря с теб”.. Мока се почуди какво по точно е това , но се заинтересува . Тя бавно стана и наметна наметалото си по път.. Качи се на идващия автобус и замина с него..

by ???? Сря Дек 02, 2009 4:04 pm

Първи читател съм аз!

by Иноуе Орихиме Сря Дек 02, 2009 4:13 pm

брбр

by Наоми Амане Сря Дек 02, 2009 4:34 pm

Ммм тфа аниме не съм го гледала ама... тфа което си написала звъчи мн яко ^^ Яяя пиши..пиши още ^^

by Иноуе Орихиме Сря Дек 02, 2009 4:34 pm

добре ^_^

by Иноуе Орихиме Сря Дек 02, 2009 4:55 pm

14 септември..
Вампирката тъкмо пристисна с автобуса. Тя слезе , а сребристата й коса се развя. Това място й навя много спомени. Мока спокойно тръгна към Академията, която утре отваряше врати. Тя бавно се отправи към посоченото място. Когато стигна там нямаше никой. Всичко беше тихо и спокойно ... дори бръмченето на мушиците се чуваха. Мока се облегна на едно от дърветата и зачака.
Изведнъж се чу рязък шум в храстите. Мока се обърна и зае бойна позиция. Вятъра духаше силно и притеснено над нещо ,а кърваво червените й зеници сякаш разцепваха всичко наоколо.
-кой е там? – попита тя с острия си глас
-аз съм – каза момче което излезе от храста. Косата му беше черна и повече приличаше на обикновен човек.
-Тсукуне – каза Мока тихо – защо се върна , казах ти ,че като се върнеш правиш края на връзките, който ни свързваха по – трудни.
-знам – отговори момчето и преглътна няколко пъти. След което събра смелост – Мока-сан върни се в академията !
-Това е лудост! Аз вече не съм старата Мока, милата и сърдечната, която познаваше.. Аз вече се върнах изцяло към същността си на вампира, който трябва да съм. – отговори момичето съсем спокойно с затворени очи.
-знам – каза Тсукуне - но учебната година няма да е същата без теб... няма да има „Капу чууу” , няма да има с кого да слизам до машината .. няма да има с кого да си говоря спокойно
-разбирам те напълно , но „Плановете се променят , хората също” – отвърна вампирката и бавно се обърна с гръб – мисля че измислих дипломатично решение , което е най-добро за всички.
-какво е то – попита момчето
-не обещавам че ще дойда.. ще си помисля , но ако не дойда повече няма да ме потърсиш , разбрахме ли се?
-напълно Мока – сан – каза Тсукуне – ако решиш да дойдеш , утре церемонията ще започне точно в 10 часа сутринта .. Бъди точна ако решиш да се върнеш към стария си живот.. Оставям те да размишляваш Мока – сан – каза момчето и отново се загуби из храстите.
Мока въздъхна.. Сега решението й да остане завинаги вампир беше разклатено. Искаше да бъде такава каквато искаше баща й да е , но от друга страна и беше много забавно в академията,а и там имаше правило всички да се в човешка форма.. Това значеше че тя отново трябваше да сложи кръста и да стане беззащитна.След дълго стоене на едно място, момичето се размърда и навлезе в гората , вървеейки пеша до замъка си.. Мислеше си какво ли не .. А ноща обвиваше всичко с свойте перелини...
Към 1 часа през ноща Мока се прибра.. Тя беше ужасно замислена.. Седна на бюрото си и погледна през прозореца , какво ли щеше да реши момичето ... дали щеше да се върне в Академията при старите си приятели...