Re: Тренировъчна площадка 1

by ???? Вто Яну 26, 2010 8:38 pm

Сенсея се засмя като го попита : - Да не мислиш, че си по силен от мен? - След което го пусна от водния затвор и го поогледа малко като му каза : - Аз съм Джуунин, а ти си малко Генинче. Мога да те сритам ако поискам, нали знаеш? - Попита той.

by Йошико Харуко Вто Яну 26, 2010 8:48 pm

-Я да мълчиш, скумриьо! - викна Йошико на сенсея си и тръгна да бяга Тренировъчна площадка 1 - Page 10 924428

by Хитачи Ямато Вто Яну 26, 2010 8:52 pm

- И да те победя ... риба не ям! За това отивам на Турнир! - отсече Ямато и грабна Наоми , като двамата се запътиха към изхода на селото. - А и ... да те светна ... ранговете по твойто време са ги раздавали като помощи , очевидно! - провикна се Ямато и изчезна.

by Йошико Харуко Вто Яну 26, 2010 8:54 pm

Йошико тръгна след тях, за да не яде бой от сенсея!

by ???? Вто Яну 26, 2010 8:56 pm

И сенсея си тръгна...

by Йошико Харуко Пет Мар 05, 2010 6:41 pm

Червенокоското се появи и обходи с поглед площадката, Йошико търсеше сенсея.

by Намара Конахи Пет Мар 05, 2010 9:09 pm

Сенсея обаче го нямаше никъде . Дали си беше тръгнал , или искаше да заблуди момчето ? Може би предстоеше битка ... Йошико не трябваше да сваля гарда си , защото все пак сенсея имаше какво да "връща" на момчето ...

by Йошико Харуко Съб Мар 06, 2010 1:54 pm

Червенокосият вдигна рамене и си тръгна. Щеше да дойде когато сенсеят започнеше да се държи като сенсей.

by Намара Конахи Съб Мар 06, 2010 1:58 pm

На площаката нямаше никой - сенсея също .

by Наоми Амане Пон Мар 22, 2010 4:29 pm

Момичето дойде тук , след като си взе нови книги и реши да започне с четенето над една от тях. Тя вдиша свежият въздух дълбоко и каза:
- Ооох.. Как ми липсваше всичко тук.. - След това закрачи към едно от дърветата , за да седне под него и да започне с четенето. Когато стигна , тя извади книгата ''Пълнолуние'' от чантичката си и я огледа. Седна под дебелата сянка на дървото и се излегна взирайки се в заглавието на книгата. Тогава тя я отвори , разлиствайки първите страници , защото там пишеше за биографията на автора , което нея не я интересуваше сега. След като стигна до по-важното съдържание на книгата тя си пое дълбоко дъх , издиша и започна да чете с усмивка на лице..
Полунощ

Беше нощ. Луната вече бе започнала поредната си среднощна обиколка,когато изведнъж силен женски писък сякаш ‘’прободе’’ тишината. И де да беше само един. Милиони писъци и крясъци от ужас и страх гънчаха наоколо – около къщата. Голямата досуща като замък къща , около която обикаляха множество прилепи и гарги. Защо ли? Колко щеше да бъде хубаво , ако не знаехме отговора на този въпрос , но уви. Пред къщата бе спряна кола. Голяма кола , която приличаше на лимузина. Едно момче на възраст около 16 години караше своят велосипед по уличката със слушалки в ушите и песен на уста . Беше толкова радостно и безгрижно , докато тази кола не препречи пътят му. Той наби спирачки щом я видя и спря на косъм от нейната броня. Отново настана тишина. Хората се спряха и сякаш не можеха да отделят поглед от случващото се. Тогава вратата на колата се отвори. От нея бавно и тежко излезе един едър , гологлав мъж с червени очи и необичайно дълги нокти . Той с бавна крачка и сериозен , сякаш жаден за кръв поглед се доближи до момчето и го погали по косата. Заигра се с нея. След това хвана кормилото на колелото му и погледна момчето в очите. То беше сякаш хипнотизирано , защото не отделяше поглед от мъжът. Не след дълго плешивецът стисна още по силно кормилото на колелото му и след секунди то беше във въздуха , а момчето на земята. ‘’Какво беше това?’’ , ‘’ Каква беше тази сила? ‘’ , ‘’Виждаш ли аурата около тях??’’ . Чуваха се само изплашените до смърт шепоти на хората , които бяха около тях . Момчето потрепна. То бързо и паникиосано започна да се плъзга назад и да се опитва да се отдалечи от мъжът. На своя глава гологлавият пристъпи към него и го хвана за яката. Усмихна му се и го спусна внимателно до земята , за да стъпи. След това поизтупа гърбът му и го поведе към колата.

‘’ Леле.. Ама каква е тази книга?! Е,не е чак толкова лоша.. А и какъв е този ‘’жаден за кръв’’ ?! Звучи като вампир.. Ако е така ще е супер! Е,да видим..‘’ – мислеше си Наоми и с интерес разгърна страницата , продължавайки да чете..

-К-к-к-к-ккооой с-с-сте вие?!?!?? – едвам успя да го попита момчето , крачейки към колата.
Мъжът само се усмихна и дори не го погледна , а просто продължи пътят си. Момчето трепереше от страх. Не след дълго те стигнаха до колата и той отвори най-задната й врата. Момчето погледна на там изплашено , треперейки и се наведе , за да надникне какво има вътре. Щом леко се наведе , мъжът го блъсна и то легна на седалката. Тогава мъжът влезе , тръшна вратата и колата потегли. Момчето бавно повдигна главата си , за да види кой е там.. До него стоеше жена , на около 20-25 години с цигара в уста и надменен сериозен поглед. Тя го погледна и облиза устните си.
-Седни. – предложи му тя със спокоен тон.
Момчето седна нормално на седалката , а ръцете му не спираха да треперят. От гърдите на жената се отрони една дълбока въздишка и след дълга пауза тя го запита:
-Виждал ли си смъртта, Тристан Дарагон?
Момчето погледна надолу и с тих тон , досущ като шепод отвърна:
- Да..
-Прекрасна е нали? – попита жената , усмихвайки се.
Тристан погледна жената .
-НЕ! – отвърна той дръзко – Ужасна е.
Жената притвори очите си и въздъхна , казвайки:
-Явно си сляп за красотата й.

‘’ Уоу.. този диалог ми хареса ‘’ – каза си русокоската въодушевена от прочетеното и продължи да чете..

-Момчето я погледна странно и попита :
-А вие.. откъде знаете името ми?
-Аз знам всичко. – отвърна жената подсмихвайки се.
Тогава колата спря. Гологлавият мъж отвори вратата й и излезе от колата , чакайки момчето да излезе. От своя страна Тристан се огледа изплашено и тръгна да излиза .. Тогава жената го хвана за ръката и го обърна към себе си. Усмихна му се и го пусна. Той излезе и видя , че е пред домът си. Тогава мъжът влезе в колата и тя тръгна. Малко преди да завият , велосипедът на момчето изскочи от колата , сякаш някой го хвърля и застана точно пред него. Той затрепери , взе велосипедът си и започна да търси ключът си , за да отвори вратата и да се прибере вкъщи , най накрая … Точно тогава градският часовник удари точно 00.00 . Беше Полунощ. Тристан се спря и погледна към посоката , където се намираше часовникът. Тогава той се сети как жената му се усмихна преди да го пусне да си върви. Защо ли беше това?

‘’ Леелее… тази книга започва да ми харесва. Дали има още? ‘’ – запита се Наоми , отгръщайки на следващата страница..

by ???? Пон Мар 22, 2010 5:18 pm

Офф. + Статовете от книгата..

by Наоми Амане Пон Мар 22, 2010 5:33 pm

Наоми отгърна на следващата страница и щом видя че е празна тя се ядоса и извика:
- КАКВООО?! Няма повече ?! Стига бе.. тъкмо на най - интересното ...
Тя стана , поизтупа се и се огледа за сенсея , провиквайки се:
- Хеей.. Катаца-Сенсеее~й тук ли сте?

by ???? Пон Мар 22, 2010 5:53 pm

Сенсея обаче го нямаше. Дали не се криеше някъде? xD

by Наоми Амане Пон Мар 22, 2010 6:34 pm

Момичето се осъмни и започна да тича около площадката , оглеждайки се наоколо и викайки:
- Катаца-Сенсеее~й..

by ???? Пон Мар 22, 2010 7:20 pm

Сенсея още се не появяваше.

by Наоми Амане Пон Мар 22, 2010 7:33 pm

Наоми погледна сърдито и забави крачката си. Този път спря да вика и да тича. Стараеше се да бъде колкото се може по безшумна и се взираше във сяко кътче на площадката..

by ???? Пон Мар 22, 2010 7:45 pm

От началото на площадката се появи Сенсея. Той се огледа мъдро за учениците си.

by Наоми Амане Пон Мар 22, 2010 8:04 pm

- Ох,сенсееей~ къде по дяволите бяхте?! - запита го момичето , дишайки тежко.

by ???? Пон Мар 22, 2010 8:04 pm

-Имам личен живот.. - Отговори сенсея.

by Наоми Амане Пон Мар 22, 2010 8:15 pm

Наоми го погледна странно и каза:
- Добре.. няма да ви се бъркам. Да знаете някоя техника , която не е Катон , а ще ми е наобходима?

Офф. Гледах в техниките ама.. нз не си избрах.. Кажи някоя plZ . ;d

by ???? Пон Мар 22, 2010 8:22 pm

Сенсея се нанесе под едно дърво, като притвори очи с думите :
-Не знам....What a drag... - каза той, като се отпусна и едва ли не, не заспа хД

by Наоми Амане Пон Мар 22, 2010 8:45 pm

Наоми отиде до него и се надвеси , като каза:
- Хубаво.. Поне ми кажете какво трябва да правя , ако искам да подобря чакра молда си.

by ???? Пон Мар 22, 2010 9:01 pm

-Катери се по дървото.. - Каза сенсея, преди да заспи xD

by Наоми Амане Вто Мар 23, 2010 4:58 pm

-Ама.. Охх хубаво. – каза момичето и се обърна с гръб към сенсея , почесвайки се по главата глупаво. Наоми се огледа за някое по свястно и право дърво по което да може да се катери. Не че имаше значение какво ще бъде то , защото все пак трябва да умее да го прави върху всички типове. И не че трябва да се катери , а по скоро да ходи по него. Така русокоската започна да обикаля площадката в търсене на някое по-лесно за изкачване дърво. Не след дълго тя зърна едно високо около десет метра дърво с буйна корона и дебела сянка , която се простираше под него. Момичето се доближи до дървото и го огледа изумена от размерите му (тфа прозвуча странно ако изключим дървото.. xD) . След което се отдалечи от него , на около пет - шест метра и затвори очите си. Момичето знаеше , че чакра молдът е едно от основните умения на нинджата , без което едно шиноби едва ли би оцеляло в нинджа светът. Специално ходенето по дърво е от голяма полза , защото на всеки би му се наложило да се качи на някое дърво , за да огледа района , в който се намира или за нещо друго. Важното е , че е много необходимо умение. Тя вече го бе правила и едва ли щеше да бъде толкова трудно , но така си мислеше тя.. Русокоската реши този път да използва голяма част от въображението си , за да си представи чакра " точките " по тялото си . Образът се състоеше в това , че сякаш бе с отворени очи , но виждаше само тялото си . Дори и то не беше както трябва . Беше сякаш прозрачно и се виждаха само очертания и чакра точките . Това й помагаше да изпрати чакра точно там където й бе нужна като си го представяше . Дишаше спокойно като си поемаше дълбоко дъх и издишаше . Това и помагаше да се успокои . След като Наоми събра нужната чакра , тя си представи своите чакра точки и започна да праща чакра по стъпалата си , което го бе правила доста пъти и щеше да и бъде лесно. След като го направи и се почувства готова за първият с опит , момичето си пое дъх и издиша бавно. Отвори бавно очите си и погледна дървото. Не след дълго тя вече тичаше към него . Когато се доближи достатъчно , Наоми подскочи , за да стъпи на дървото и да започне да го изкачва бягайки , а не ходейки по него, за да може да подобри своето умение..

by ???? Вто Мар 23, 2010 6:52 pm

Момичето не успя да постигне кой-знае какво, но имаше нещо още по-лошо от това. Сенсея беше заспал, а с заспал сенсей не се учеше никоя техника, дори и най-елементарната xD

by Sponsored content