Кафенето

by **Сабаку но Шонен** Съб Дек 05, 2009 10:44 am

. . .

by Даре мо Наи Вто Дек 08, 2009 10:49 am

Лий влезе и поръча " Две кафета за вкъщи (Ами ако не пие кафе..) . Дайте ни и някакво сокче... (не знам кво убича) от всички видове.. и пепси и кола ииии някой сандвич ако може.. След което момчето награби огромната поръчка и се запъти към къщата си.

by Амая Съб Дек 12, 2009 4:08 pm

Амая доиде и седна на една маса и крастоса крака.

by Амая Съб Дек 12, 2009 4:12 pm

Тя си тръгна

by Хинамори Аму Нед Фев 07, 2010 6:14 pm

Сакура влезе безизразно в кафенето и огледа масите, които бяха почти празни. Насочи се към една, близо до прозореца и седна като кръстоса краката си. "Какво си мисли?" Ядоса се тя. "Писна ми, защо... Защо не ме слуша като му заповядвам да чувства друго? Защо не е студено и безчувствено, а изгарящо горещо..." Въздишка се отрони от гърдите й. Едно момиче се приближи до нея да й вземе поръчката.
- Един чай с мед и лимон - каза след кратка пауза. - Чакайте дайте ми по-добре и една текила... - Момичето изчезна, а Сакура подпря брадичката си и се загледа през прозореца. Вятъра си играеше с клоните и листата на едно дърво. "Толкова много въпроси и толкова малко отговори." За да се разсее, момичето извади от чантата си една книга, постави я на масата и си подпря главата каза зачете: "Медицинско нинджуто - Лесни и ефикасни техники техники". Минаха няколко минути и сервитьорката донесе чая и текилата. Сакура погледна двете чаши и се протегна напред да поеме тази с алкохола, но в последния момент ръката й се отмести и хвана другата чаша. "Явно няма да се напивам. Сигурно и без това ще е тъпо. Като не ти изнася и те боли да вземеш да се напиеш. Тсунаде поне каза, че помагало да се преодолее болката, въпреки че не е решение." Момичето въздъхна и пое чашата като отпи малка глъдка от течността, която се разля по гърлото й и стопли тялото й. "Нима бях толкова заслепена, че да не се усетя, че това беше Шикамару, а не Саске? Толкова много ли го искам, че дори не обърнах внимание? Въпреки знаците, внезапната му поява, желанието му и всичко останало... Аз ги пренебрегнах с надеждата, че все пак може и да се е променил... Но сбърках. Вероятно никога няма да се промени. Искам да го забравя, твърде дълго наранява сърцето ми, но защо тогава то пак иска само и единствено него? Защо... Защо продължавам да мисля за него? Защо всяка една моя част от тялото ми се радва, когато го видя, когато е близо до мен. Не мога повече, това не се издържа! Не мога..." Една сълза се стече по бузата й и капна върху страниците на книгата.

by Хинамори Аму Вто Фев 09, 2010 9:35 pm

"Трябва да се стегна! Не мога да се позная така..." Сакура изтри очите си. "Трябва! От сега нататък ще действам импулсивно и няма да мисля." Чашата с алкохола не беше пипната изобщо, за разлика от другата с чая. Момичето я допи и погледна разтворената книга на масата. Там, където сълзата й беше паднала, страницата се беше навлажнила и станала на вълнички. "Да му се невиди..." Затвори книгата и я прибра в чантата си, стана, плати сметката и излезе.

by Sponsored content

Кафенето

Кафенето

Re: Кафенето

Re: Кафенето

Re: Кафенето

Re: Кафенето

Re: Кафенето

Re: Кафенето