Поляната

Наруто беше в цялата форма и направи Four-Tailed Fox Menacing Ball към Орочимару като помети сичко.

оро призова това и след това потъна с ей т'ва в земята и преди да изчезне изцяло той каза:

-това е силата на безсмъртието!.. и напълно изчезна

Наруто изчезна

Дейдара също изчезна.

Йондаиме пристигна с бавни крачки и като се скри зад едно дърво седна и се загледа в тъмната гора... "Пууу.. Бахти и живота.."

Кушина се появи на поляната. Легна на тревата и се загледа в небето..

Йондаиме се показа и вървеше тихо по полянката. След като стигна до средата се излегна и загледа луната. Вятърът духаше по голото му тяло(не си е обличал ризка), а панталона от сноще се беше изцапал с какво ли не.. Той се загледа нагоре и каза "Ахх.. Скука"

-Ахххх...прекрасна Луна....навявами за толкова много неща.

Йондаиме си лежеше на земята и не обърна внимание на никого. След малко чу момчето което се разкрещя, но нищо не му каза. Просто си остана да лежи на земята в тъмното...

-Човек искам да те попитам нещо.Вчера попречих ли ви нещо на взаимоотношенията със Сакура?

Йондаиме го изгледа и му каза тъпо "Незнам??"

-Не....ако съм направил нещо...извинявай.

"Споко.. Нищо не е станало..Просто не ми е писано.... Ще се оправя.." След което Йон продължи да гледа луната и да мисли колко е мизерен живота...

-Ще имаш ли проблем,ако остана при теб?

"Не ми пука..." Каза Йон след което си изпука вратът и прошепна "Тва беше яко"

-Хех...няма да ти преча просто ще се отдалеча-.След,като Саске се отдалечи от Йондаиме...той легна на земята и се заглда в Луната.-За пореден път сме заедно а....но няма значение животът преди всичко е гаден.Никога не съм очаквал някой да ме разбере.

Йондаиме усети, че момчето прави същото като него.. Усамоти се със луната. След като Йон се загледа в греещото кълбо в небето си помисли 'Какво да правя... Нямам цел в живота.. нямам нищо...'

-Чудя се защо точно на мен ми се е паднала такава съдба?Защо точно на мен трябваше да ми се стовари всичко?Има ли решение на този въпрос-?Питаше се младят Учиха.

Йондаиме се загледа в мрачното небе. Луната я намаше.. Той не можеше да я види от облаците, които явно нямаше да му позволят това за тази вече "Вече съм сам.. А???" прошепна той и една сълза се стече по дясното му слепоочие.

Саске се изправи и замина на някъде.

Йон се изправи. Мина покрай съпругата си и тихичка каза с наведена глава "Добро утро, Кушина" после с бавна крачка се запъти на някъде...

Суйгетсу пристигна,седна на полянката и започна да чака..някой..Саске.. :D

Ами..казвай каквото искаш ти,все ми е едно..-каза Суйгетсу със спокоен глас..