Имението на Учиха

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 8:47 am

Това беше едно от именията на Учиха, където щяха да живеят Саске и Сакура. Имението беше просторно, красиво, с добър изглед и ужасно много стаи и помещения.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 9:46 am

-Значи тук ще живеем-.Саске влезе в именито си,като седна на близкия диван.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 9:51 am

Сакура огледа стаята. Беше в практичен и изтънчен стил. Тя хвърли един поглед на Саске и се усмихна.
- Мисля да подредя багажа и да разгледам стаите. Имаш ли предпочитания към някоя?

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 9:55 am

-Все ми е тая.Прави каквото искаш.Аз трябва да си почина всичките тези рани много ме болят.Също така...поради простата причина,че използвах проклятието,сега имам много малко чакра и големи болки по врата.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 10:01 am

Сакура въздъхна и метна чантата на близкия стол.
- Така като не ми даде да те излекувам. Сам си си виновен - тя си придаде сериозен вид и подмина момчето като отиде в съседната стая, която се оказа кухнята. Взе една бутилка с някакъв много силен алкохол и се върна.
- Заслужаваш да те оставя така, но няма да го направя. Ето - тя му подаде бутилката - Ако искаш го пии, но ще ми трябва поне малко от него. А сега ако обичаш лягай на дивана и да започвам.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 10:04 am

Саске легна на дивана без много да му мисли.Все пак това и възнамеряваше да направи.След,като легна той усети голми болки в печата.''По дяволите....отново тези болки."

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 10:12 am

Сакура върза косата си и се приближи като огледа тялото му. "Няма много сериозни увреждания, повечето рани са повърхностни и не искат много време, но все пак ще внимавам." Тя положи ръцете си върху гърба му, където раните бяха най-много. Най-напред провери за вътрешни наранявания, но освен едно пукнато ребро, нямаше нищо друго. Тя въздъхна и се зае най-напред с него. После затвори по-големите и доста се почуди дали да се хаби за драскотините, но като се сети какво ще прави след това се отказа и все пак излекува и тях. Когато свърши по тялото му отзад нямаше нищо.
- Би ли се обърнал? Трябва да довърша и отпред преди да се заема с последната част.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 10:20 am

Саске се обърна,като болката от печата се усилваше."Битката можеше да се реши само с една моя техника.Но реших да проверя на какво е способен.Това ми коства много неща,но пък победих.Няма никаква промяна в него...дори не ми се наложи да използвам,по - сериозни техники.Като Кирин,Нагаши,Сенбон и много други.Като активирах Шаринган...всички негови движения бяха предвидени и,можех да ги отблъсна без проблем.Но тази техника...Расенган ми създава големи проблеми.Трябва да се заема със това.След,като Сакура ме излекува ще пробвам нещо от,което може да изгубя съзнанието си.Трябва да усиля печата."

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 10:35 am

Момичето се зае да лекува гърдите и ръцете му. Раните бяха доста, но не чак толкова. За нея беше почти без проблем да ги излекува, но отпуснатото му тяло не й харесваше. Съмняваше се, че сигурно е намислил нещо или просто наистина релаксира. За всеки случай тя остави няколко драскоти, след като почти приключи. "Сега е време за последното. Ох, дали пък да не... Все тая, заслужава си го." Тя се наведе и вдигна бутилката с алкохола от земята.
- Колкото си пил, толкова. Сега стой мирен.
Махна капачката на бутилката и изсипа малко от студената течност върху гърдите му. След което бързо преди да е попило в кожата, тя започна да го масажира с въртеливи движения, за да може да се разнесе алкохола по-добре и да загрее кожата му. Ръцете й бяха нежни, но същевременно и се усещаше лекия натиск, който прилагаше. Това беше най-ефективния начин против настинки и действаше бързо, ако трябваше човек да се възстанови. Медицинските джутсута бяха полезни, но те не бяха само основата, освен тях имаше и още много процедури, които не изискваха никаква чакра.
Сакура се наведе и продълци да сипва от алкохола върху кожата му. Ръцете й се плъзнаха нагоре и разтриха с нежни движения врата и раменете му. Изваяното му тяло я накара да се поизчерви, но тя не се разконцентрирваше и просто се съсредоточи. След малко трябваше отново да се обърне, защото основните органи се стигаха най-лесно откъм гърба.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 10:39 am

-Благодаря ти Сакура...вече съм по добре.Искам да се заема с нещо.Не ме чакай...да се върна скоро.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 10:43 am

Тя го погледна странно. Все още не беше свършила. Каква ли работа имаше?
- Ммм, все още не си се възстановил напълно, но щом искаш. Само не ми се връщай с множество рани, защото този път може и да не ги излекувам.
Сакура отиде в кухнята изми ръцете си и се върна в стаята.
- Аз ще си харесам някоя стая - каза тя, взе сака и излезе, оставяйки Саске да прави каквото си иска.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 10:45 am

"Добре....време е да се заема с някой работи.Като подсилата на моето Чидори."Саске се изправи,като излезе от имението им.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 9:09 pm

Сакура, с преметнат сак на рамо, се разходи из стаите на имението. Повечето бяха красиви, богато окрасени и дори имаше една, в която се почувства неудобно. На първия етаж откри кухня, баня и няколко стаи. Тя преминавше от една стая в друга, докато не видя една семпла, изчистена стая, доста по-различна от останалите, която беше към края на коридора. Вътре беше тъмно и момичето отиде до прозореца да го отвори. Слънчевата светлина обля стаята и заслепи момичето. Сакура се обърна и отново огледа стаята. Имаше едно двойно легло, средно голям гардероб, нощно шкафче с лампа и един диван с малка масичка. Останалото пространство беше празно. Момичето се усмихна и взе сака, от стола, където го беше оставила. Стаята й хареса много повече, от останалите. Не обичаше прекалено натруфените неща, а тази беше просто идеална. Отвори сака си и подреди дрехите в гардероба, след което взе една кърпа и влезе в банята на този етаж. След половина час се върна, облече се и се отпусна в леглото като се чудеше какво ли прави Саске вмомента.

by Хинамори Аму Вто Яну 19, 2010 12:23 pm

Минаха доста часове, когато за последно видя Саске, а това, че го нямаше изобщо не й харесваше. Явно беше задрямала, защото когато се събуди навън беше здрач. Сакура се изправи и се облече набързо.
- Къде си се дянал. Тялото ти не беше излекувано напълно, трябвше да почиваш инат такъв - мърмореше си тя, докато обличаше горнището си. Мина през хола и като видя якето на момчето, закачено а една закачалка се спря и го взе. "Идиот! Навън става студено" Тя преметна якето, взе чантичката си и излезе от имението."Къде си се дянал, Саске..."

by Ясаши Амане Сря Яну 20, 2010 12:29 am

Саске се върна,като oстави Сакура на близкото легло.Той я зави,като легна до нея.-Прости ми мила моя...не знаех,какво правя.

by **Ши Амане** Сря Яну 20, 2010 12:44 am

Йон го следваше и като влезе застана прав на няколко метра от тях и с ръце в джобовете попита "Ко искаш от мен??"

by Ясаши Амане Сря Яну 20, 2010 12:46 am

-Първо ти предлагам да седнеш.

by **Ши Амане** Сря Яну 20, 2010 12:53 am

Йондаиме вдигна ръмене и каза "И прав ми е добре.." След тялото му, което се виждаше на половина от външната светлина се подпря на стената и от тази посока се чу "Казвай каквото имаш да казваш??"

by Ясаши Амане Сря Яну 20, 2010 12:56 am

-Чудя се защо си такъв.Точно,като мен.В смисъл такъв.Поради каква причина си се затворил в себе си?

by **Ши Амане** Сря Яну 20, 2010 1:01 am

Той се усмихна и каза "Не съм се затворил в себе си.. просто съм сам в момента... реших да се разходя сред природата, защото ми е скучно.."

by Ясаши Амане Сря Яну 20, 2010 1:10 am

-Чудя се какво представлява животът на другите хора.Тези които имат семейства и са обичани.Аз немога да кажа същото за себе си.Че имам семейство и съм обичан.

by **Ши Амане** Сря Яну 20, 2010 1:48 am

"Имаш това момиче до теб.. не ти трябва нищо друго в момента... " Каза Йондаиме без да покаже никакво чуство след което измърмори "Аре аз изчезвам.." И пое към изхода

by Ясаши Амане Сря Яну 20, 2010 11:07 am

Саске просто погледна Сакура и си каза."Толкова много проблеми ти създадох...."

by Ясаши Амане Чет Яну 21, 2010 10:01 pm

Саске се изправи,като тръгна към изхода."Още съм слаб...трябва да стана силен по мой начин."

by Хинамори Аму Чет Яну 21, 2010 10:24 pm

Сакура бягаше към Саске. Беше го прегърнала и го умоляваше да спре. Тя се завъртя неспокойно и промърмори нещо, а лицето й се набръчка. "Нее! Моля те, не..." Тялото й започна да я боли и да се схваща. Всеки мускол нея реагираше по свой си странен начин, но това не я интересуваше. През тялото й все едно премина светкавица. Видя Саске в ръцете си, безжизнен и затворил очи. Момичето се завъртя в леглото и от устата й се откъсна неразбираем звук, наподобяващ плач и донякъде скимтене от болка. "Не..Не!" С всяка изминала минута сърцето й все повече се свиваше, а болката нарастваше.
-Не!!- извика тя, а очите й останаха затворени. Момичето просто неможеше да се събуди.

by Sponsored content

Имението на Учиха

Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха

Re: Имението на Учиха