Re: Имението на Учиха

by Ясаши Амане Съб Яну 23, 2010 9:07 pm

Саске се върна, защото си забрави катаната .

by Наоми Амане Съб Яну 23, 2010 9:10 pm

Темари го изгледа и каза:
- Кхх.. да зарязваш момиче , заради някаква простотия.. и да се наричаш мъж.....

by Ясаши Амане Съб Яну 23, 2010 9:27 pm

-Да съм ти искал мнението - каза Саске, като си взе катаната.

by Хинамори Аму Съб Яну 23, 2010 9:33 pm

Сакура се излегна в леглото и погледна момчето.
- Да знаеш, че желанието ми не е докрай изпълнено - подсмихна се тя на Саске. - Ще си го искам някой друг път.
Тя пусна момчето да замине. Все пак имаше да тренира, нали така?
- Хайде махай се. Аз мисля да се поразходя - усмихна се тя и се обърна към Темари. - Искаш ли да излезнем?

by Наоми Амане Съб Яну 23, 2010 9:34 pm

Темари блъсна рамото си в това на Саске когато той излизаше и го игнорира.
- Хмм добра идея.. къде ти се ходи?

by Ясаши Амане Съб Яну 23, 2010 9:37 pm

- Не е твоя работа къде ще ходя аз ! Стой далеч от мен . Не ме познаваш - каза момчето.

by Наоми Амане Съб Яну 23, 2010 9:38 pm

-На мен ли говориш? Дори не ми пука къде ще ходиш и на ми трябва да те опознавам! - каза Темари и се махна от стената.. изгледа Саске и седна до Сакура.
-Тааа.. къде казваше , че ти се ходи?

by Хинамори Аму Съб Яну 23, 2010 9:41 pm

Сакура въздъхна, изправи се (както беше гола) отиде в другата стая и се облече набързо. Косата й се стелеше по гърба с къси панталонки и розова блуза. Тя отиде до момичето и я хвана под ръката.
- Хайде да вървим. Ти си избери, аз нямам претенции - като мина покрай Саске, наведе се към него и нежно му прошепна в ухото, за да може само той да го чуе. - Не сме свършили още, едва сега започваме.
Тя се подсмихна и гризна закачливо ухото му, обърна се сияеща към Темари и двете излязоха.

by Наоми Амане Съб Яну 23, 2010 9:42 pm

Темари поклати глава и на излизане бутна Саске. Секунда след това ги нямаше..

by Ясаши Амане Съб Яну 23, 2010 9:48 pm

"Темари май си търси белята.Няма значение хванаха се на блъфа.Най сетне съм сам.Време е за една малка почивка." Саске метна бялата риза и катаната към близкото канапе,като пусна ТВ-то и започна да размишлява."Силата на моето Чидори се усилва със Шарингана и проклятието.Ако използвам и двете едновремето,колко ли силно би станало моето Чидори.Също така още не съм използвал моят Мангекю Шаринган...смятам да го използвам скоро." Момчето затвори очи и започна да си мисли своит родители."Какво ли правят сега майка и татко?Как ли са?Какво мисля за мен?" Питаше се младежът.

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 12:01 am

Саске се изправи,като хукна на някъде.Преди да излезе той взе своята риза.

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 12:06 am

Саске се върна със Сакура,като я остави на леглото.-Съжелявам....чувствам се по сигорен, като си край мен.

by Хинамори Аму Нед Яну 24, 2010 12:19 am

Момичето погледна странно Саске.
- Не ме оставяш да изляза за пет минути. Имаше своя шанс и го проигра. Не съм в настроение.
Тя скръсти ръце и си придаде сериозна физиономния. Кой знае какво искаше и какво му се върти в главата.

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 12:24 am

- Да съм казал нещо такова.Просто това момиче Темари не ми харесва.Изглежда лош човек - каза Саске,като се качи на втория етаж.Момчето влезе в близката стая,като легна.Преди да легне той махна бялата риза.

by Хинамори Аму Нед Яну 24, 2010 12:32 am

Сакура го последва горе като шумно отвори вратата и леко ядосана се облегна на касата и скръсти ръце пред гърдите си.
- Виж какво! Аз не ти кяазвам с кой и кога да излизаш. Ще ходя където си искам и с когото си искам. Ясно! Не разбирам какво толкова не й харесваш. Тя е мило момиче. А ти си самовлюбен и егоистичен. Дори не цениш това, което имаш...
От гърдите й се отрони въздишка и момичето извърна поглед към коридора.

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 12:35 am

- Какво имам ли....истината е, че нямам нищо.Аз съм просто един....няма значение какво съм.Добре,като толкова искаш върви при това момиче.Все ми е тая.Никой не може да ме разбере.

by Хинамори Аму Нед Яну 24, 2010 12:41 am

- Не е вярно и ти о знаеш. Имаше повече, токолото искаш да видиш. Втълпил си си, че никой не те рабира и че нямаш нищо. Кажи ми поне едно. Защо ме отмъкна от там, без повод, без нищо, на всичкото отгоре ме доведе тук. Какво всъщност целиш?

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 12:44 am

-Няма значение....прави каквото искаш.Аз смятам да направя същото."Почакай Итачи идвам за теб."Саске се изправи,като започна да се облича.След това той слезе долу,като взе своята катана.-Сбогом Сакура....може да не се видим повече - ."Зависи от контрола на проклятието и от силата на Итачи".Саске се запъти към изхода.

by Хинамори Аму Нед Яну 24, 2010 12:54 am

Сакура застана до Саске и му заби един юмрук в лицето. Всичко стана толкова бързо и светкавично, че нито тя, нито той бе очаквал да направи подобно нещо. Тя отиде до него,застана над него като го прекрачи и го вдигна за яката на ризата.
- Много ме дразниш такъв. Не се доизказваш. Пазиш всичко в тайна. Знам, че си свикнал да си самотник и винаги да се изолираш от останалите и да не приемаш помощ, но чак пък толкова! Как очакваш да те разбера като дори не искаш да ми споделиш! Аз искам да ти помогна, опитвам се да те разбера, но просто ти не ми даваш шанс да го направя!

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 1:02 am

-Права си....време е да споделя със някой.Саске седна на близкото канапе,като започна да говори.Както знаеш....моят клан беше избит от собственият ми брат.Който беше обичан от майка и татко.Аз бях момчето,което винаги правише всичко да достигне своят брат и така не можех да го нарпавя.Един ден татко ми показа техниката Katon:Goukakyuu no jutsu и ми каза как да я направя.Аз направих опит,но той беше неусмешен.Татко ми каза,че никога няма да бъда,като Итачи.Както и да е това са подробности.След смърта им....аз си поставих за цел да го убия независимо какво бъдеще ме чака.След тяхната смърт аз изгубих всичко.Необичах да говоря с другите деца,не исках да си намирам приятели.Обичах да съм сам далеч от света.По този начин можех да се отпусна.Това е....затова винаги съм сам.Просто са ми проблемни.Итачи ме направи такъв.

by Хинамори Аму Нед Яну 24, 2010 1:57 am

Сакура не откъсваше поглед от Саске. Едва сега момичето започна да разбира за какво всъщност става въпрос и защо той винаги беше затворен в себе си. Тя потърси очите му. Те винаги можеха да й разкрият душата му или поне така си бе мислила тя до сега.
- Саске, искам да знаеш нещо. Без значение какво ще се случи с мен, без значение цената, която ще трябва да платя, без значение дори какво мислиш ти или другите... Аз бих направила всичко за приятелите си, а щом бих го направила за тях... Не можеш да си представиш какво бих сторила за човека, когото обичам. Сега разбирам доста неща и все пак оставам на твоя страна, без да се интересувам от последствята. Искам да ти помогна, да осъзнаеш, че живота не е само отмъщение и тренировки. Има и много други неща... Например полетът на пеперудите, есните на птиците, поклащането на тревата от лекия бриз. Искам да ти помогна да видиш и това. Ако... - тя замълча за миг, осмисляйки това, което искаше да каже и последствията, до които можеше да доведе решението й. - Ако ми позволиш... бих искала да ти помагам, в тренировките, поне от медицинска гледна точка, и...също така мисля, че...Това, което се опитвам да кажа е, че... можеш да правиш с мен, каквото поискаш, без много много да ти пука.

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 11:49 am

-Съжелявам Сакура.... сам ще си тренирам, и сам ще изпълня своето отмъщение - каза Саске . " Тя не може да ме разбре . Немога да обърна глава сега . Толкова много години съм бил сам . Няма да и позволя . Ще си съсипе живота ако бъде с мен . Няма значение, какво ще стане трябва да я спра . " - Сакура искам да се откажеш от мен . Аз не съм нещо скъпоценно . След, като изпълня своето отмъщение предполагам, че животът ми ще спре . Също така.... съм сигорен, че неможеш да ме разбереш затова, предлагам ти да се откажеш, и да забравиш за мен . Аз съм Учиха Саске отмъстителя . Само за това живея - каза момчето, като взе своята катана и се запъти към изхода . - Сбогом !

by Хинамори Аму Нед Яну 24, 2010 5:26 pm

Въздишка на отегчение се отрони от гърдите на момичето. Тя се изправи и скръсти ръце.
- И все пак си сляп. Ако искаш да си отмъстител - бъди. Ако искаш да убиеш брат си - няма проблем. Но ако смяташ, че ще решаваш вместо мен - тук вече не позна. Както ти си избрал пътя си на отмъстител, така и аз избрах да те следвам и да бъда твоя, независимо от цената, която ще трябва да платя. Не ме интересува какво крие бъдещето - никой не знае какво го очаква на следващия ден или след час, а може и по-малко... Разбери и ти. Мислиш си, че не си ценен и че след като изпълниш целта си, животът ти ще изгуби смисъл, но грешиш. Животът губи смисъл едва когато се предадеш. Знай, че винаги, когато някой мисли за теб, ще имаш дом, където да се завърнеш и хора, с които да го споделиш, хора, които ще те обичат такъв, какъвто си.
Тя отиде до него го погледна в очите.
- Никога няма да се откажа, без значение какво правиш. Или ще съм до теб, или ще умра...

by Ясаши Амане Нед Яну 24, 2010 6:54 pm

"Добре..щом иска да сме заедно няма проблен.Но и Наруто ще бъде с нас."-Добре няма да ходя никъде.Аз отивам на мисия.Чао.

by Хиро Нед Яну 24, 2010 6:57 pm

Наруто отказва !

by Sponsored content