При Ичираку

by Намара Конахи Съб Фев 20, 2010 6:27 pm

Хинамори Аму излезна от сградата на Хокагето , но не беше излизала преди и изобщо нямаше и понятие къде е това "Ичираку Рамен" .

by Хинамори Аму Нед Фев 28, 2010 12:39 am

Тя се огледа като се чудеше по кой път да тръгне. Погледна въпросително към Деймън, който беше от дясната й страна, но той само я впи зелените си очи в нейните за миг и легна на земята. Явно беше решил, че трябва да я остави сама да се оправя с това. "Да, а после ще искаш да хапнеш малко рамен, нали?" Аму завъртя очи и сложи ръцете си на кръста. Лек вятър разроши косата й, докато тя се чудеше. Слънцето беше високо в небето.
- Е, имаме цял ден, нали? Селото не е чак толкова голямо, че да не мога да се справя. Хайде, мързел, да вървим. Като стоим на едно място няма да открием магазина. Щом не искаш да ми помагаш, явно ще трябва да действаме по стария метод. А твоя нос можеше да се окаже полезен – въздъхна тя.
Момичето закрачи спокойно по първата улицата, която й се изпрече насреща. Повечето от хората се бяха забързали на някъде, увлечени в своите дела. Цялата улица се огласяше от говорещи жени, от баби, които се надпреварваха една друга да разкажат повече клюки, гонещи се деца и кучета, които лаеха по котките. Аму въздъхна. Всичкият този шум й напомни за кошер с разбунтували се пчели. Тя се подсмихна и и се огледа, за да види дали някъде тук не беше ресторанта за рамен, който търсеше. Погледът й се спря на една малка сергия, на която продаваше жена и силно огласяше, за да си купят хората от стоката й. Когато Хинамори се приближи, забеляза две жени, които гледаха плодовете и си говореха нещо за рамен. Момичето застана до тях и се почуди за миг дали да ги прекъсне.

- Ам, извинете, че ви прекъсвам, но случайно чух да споменавате рамен. Чудех се дали знаете къде мога да намеря „Ичираку рамен”? – тя погледна обнадеждаващо двете жени, а Деймън застана до нея като подуши едната от тях и навря любопитната си муцуна в чантата й. Аму забеляза това и бързо се наведе и дръпна бялото тигърче като го прегърна през врата, за да стои малко мирен. – Съжалявам, още е малък и е доста любопитен – усмихна се тя. – Надявам се да не ви е изплашил.

by Хитачи Ямато Нед Фев 28, 2010 12:52 am

Жените, онесени в своят разговор дори не обърнаха внимание на момичето. Двете просто станаха и се изнесоха с вирнати носове.
- Не сме от тук! Не си ли личи? - отсекоха гордо, преди да си тръгнат.

Офф. не съм очаквал такова Саморазказване от Модератор... айде от друг човек ще го преглътна ... При Ичираку 599967

by Хинамори Аму Нед Фев 28, 2010 1:04 am

"Хах, ама че надути гъски" помисли си Аму и се изправи като пусна Деймън. Трябваше да намери рамен магазина, а за сега беше в задънена улица. Огледа се наоколо и се зачуди дали пък да не опита отново да попита някой. Все пак не всички са като тези двете, но не се знаеше дали ще знаят къде е ресторанта. Момичето въздъхна и погледна с надежда към тигърчето, което само се прозя като показа колко е отегчено. "Чудесно, Деймън. Ти си отегчен, а аз се чудя какво да направя". В карйна сметка Хинамори реши просто да тръгне надолу по улицата и да се оглежда за това, което търсеше.

Ох, сори сори сори... Просто съм загубила тренинг да пиша от страна на играещия, а не на разказвача xD Ще се опитам без саморазказване, а и това ми е първата мисия все пак.

by Хитачи Ямато Нед Фев 28, 2010 1:16 am

Офф. та за кво дириш Ичираку?

Момичето се спусна по долната улица. Това се падаше нещо като по-бедният квартал. Наоколо бяха разположени малки схлупени паянтови къщурки. Жените бяха прострели навън. Децата цопаха в калта. Това беше мизерната част на Коноха ... гетото.

by Хинамори Аму Нед Фев 28, 2010 1:37 am

Аму се огледа притеснено. Съмняваше се тук да намери това, което търсеше. Най-много да се заплете в някоя сконфузна ситуация или най-малкото в някой проблем.
- Аммм, Деймън, имам предчувствие, че сбъркахме улицата. Доколкото ми е известно Ичираку е известен рамен ресторант и се съмнявам да го намерим тук. Дали да не се връщаме обратно?
За разлика от нея тигърчето не беше ни най-малко обезпокоено, може би по-скоро беше отегчено. Хинамори му хвърли един бегъл поглед, завъртя очи, но не се върна назад, а продължи напред по улуцата. "Дано не бъркам..."

Офф. Еми, влязох при Хокагето и поисках Д-ранг мисия и Айдоу ми каза да помогна в Ичираку рамен и ми направи темата миналата събота (angel) Просто от много време се каня да я почна, а все нещо друго правя и като ни затрупаха с контролни...

by Намара Конахи Нед Фев 28, 2010 8:03 pm

Момчето влизаше все по - навътре и по - навътре в улицата . След няколко минути пред нея се " изправи " една огромна и дебела стена . Изглеждаше като " задънена " улица . Наоколо все да се свечерява . Дали момичето не трябваше бързо да се " умита " от тук ?

by Хинамори Аму Пон Мар 01, 2010 12:48 am

Сега вече Аму беше видимо разтревожена. Какво се очакваше да направи? Да се върне? Или да поеме по някоя друга случайна посока. "Не ми харесва това... Изобщо не ми харесва." Момичето се огледа наоколо като погледът й се опита да обхване всичко и бързо да отреагира с някакъв план за действие, какъвто обаче очевидно липсваше, защото тя прпсто стоеше на едно място и не помръдваше. Деймън се приближи до нея и я задърпа за ръкава като очевидно искаше да й каже да се размърда. Аму въздъхна и погледна към снежно бялата козина на тигърчето си и като чели това й подейства някак успокойтелно.
- Хайде, Деймън, да се махаме от тук. Този път ти водиш - намигна му тя. Деймън хукна да бяга не много бързо напред, а Аму го последва.

by Намара Конахи Пон Мар 01, 2010 5:51 pm

Офф.Къде напред ? Нали си в улица без изход ?

Тигърчето заведе момичето до една месарница . Явно животинчето й беше гладно . Този факт пък можеше да послужи добре на Аму - тя можеше да го накара да го закара до мястото с най - хубава миризма , което щеше или да е някой първокласен ресторант или Рамен шоп-а на Ичираку .

by Хинамори Аму Нед Мар 07, 2010 12:19 am

Ох.. Исках да напиша назад, ама явно съм мислила за друго. Както и да е...

Аму погледна Деймън и как гледаше жадно към магазина, пълен с току що одрано и прясно месо. Явно търърчето й наистина бе огладняло. Тъкмо се канеше да влезе вътре, защото не можеше да понесе мисълта да го гледа така, когато в главата й се появи идея. "Може пък и да използвам това, в мое преимущество" подсмихна се момичето. Надеве ссе до Деймън и го погали зад ушите.
- Огладня ли вече? Съжалявам, момче, но в момента нямам пари в мен. Виж, ако бяхме вече в ресторанта на Ичираку, можеше и да ти дам да хапнеш нещо. Съжаявам.
Хинамори с унил поглед се вгледа в зелените очи на Деймън и зачака да види дали ще възпроизведе желаната от нея реакция у него.

by Намара Конахи Нед Мар 07, 2010 11:55 am

Деймън склони поглед и закрачи напред към месарницата , като започна да издава странни звуци на тъга / xD / . Тигърчето беше много гладно и бе по - лесно да изяде нещо оттук , отколкото да ходи чак до Ичираку . Но пък Аму можеше да се опита да го изкуши с нещо - някоя "сладка" дума или пък изкушението , че като отидат в Рамен - шопа , Деймън ще получи "богата" гощявка . Момичето трябваше все нещо да направи .

by Хинамори Аму Нед Мар 07, 2010 11:04 pm

"Пфф. Май си прекалено гладен..." помисли си тя и клюмна. "Какво да те правя?" Аму погали отново бялата козина на тигърчето и гледаше как козината му настръхва. След миг почувства как нещо отдолу пробълбука. Можеше да се закълне, че в момента червата му се връзваха на панделка. Тя въздъхна и тъкмо понечи да измоли от вътре нещо, когато се сети, че в раницата си носеше един сандвич. "Не е кой знае колко, но все пак ще стигне. Поне да не е толкова гладен." Момичето свали чантата от гърба си и започна да рови из нея. Бутилка с вода, кърпа, няколко книги, пергамент, свитък... "Къде се е дянал? Да не би пък да съм го изяла? Не, бих си спомнила, ако беше така. Трябва да е някъде тук..." През това време Деймън беше легнал на земята с бленуващ поглед насочен към месарницата и от време навреме поглеждаше към Аму, която упорито търсеше нещо в раницата си.

by Намара Конахи Вто Мар 09, 2010 8:53 pm

Офф.Венци си мечтаеше - Тау Мао да не се прави на разказвач ...

Момичето търсеше ли търсеше , а Деймън не издържаше . С бавна крачка се приближи до месарницата и започна да гледа телешкото месо с "мили очички" . Момичето трябваше да се погрижи за Деймън , ако не искаше след това да бяга от месаря .

by Хинамори Аму Нед Мар 14, 2010 1:28 am

"Пфф. Тък някъде е... " Тя изпразни цялата чанта, но не намери това, което търсеше. "Сигурно вече съм му я дала." Аму въздъхна и погледна към Деймън, който все още очаквателно и с надежда гледаше към месарницата.
- Ти стой тук! Да не си мръднал или няма да получиш нищо - Хинамори погледна към витрината, на който бяха окачени различни водове меса Явно нямаше друг избор освен да влзезе вътре и да вземе нещо на тъгъра, а и можеше да попита за ресторанта. Аму изцъка веднъж с език, махна ръцете си от кръста и влзезе в месарницата.

by Намара Конахи Нед Мар 14, 2010 10:03 am

След като вратата се отвори продавача видя момичето и каза :
- Хех - какво ще иска младата синюрина ? - като си помисли "Ле-ле супер "мръвка" има тая ... добри форми..." . Колкото до Деймън - той си седеше мирно и чакаше стопанина си .

by Хинамори Аму Сря Мар 17, 2010 10:18 pm

Хинамори огледа набързо малкото магазинче, докато се отправяше с бавна крачка към месаря. Погледът й беше студен и изпразнен от всякакви емоции. Момичето се спря пред малкото тезгяхче, където мъжът я наблюдаваше с меко казано "досаден" поглед. На Аму й се прииска да го удари и завре в миша дупка заради него, но не го направи. Вместо това положи ръката си на плота и отвърна със студен поглед.
- Знаеш ли къде мога да намеря Ирираку рамен? - гласът й беше също така леден, както и самото и безразлично лице.

by Намара Конахи Сря Мар 17, 2010 10:40 pm

Продавача се засмя и отвръна леко с насмешка :
- Ами , ако ти кажа какво ще получа в замяна ? - той изрече тези думи като , бавно и плавно местеше ръката си към момичето . Явно изкушението за него беше навсякъде , а по ръката му личеше , че едва ли е пипал женска плът , а само животинска и то само тази , с която се е изхранвал . Момичето обаче не следеше дали тигърчето й я чака отвън , то дори можеше да е избягало нанякъде , но засега си беше , точно където момичето го "остави" .

by Хинамори Аму Чет Мар 18, 2010 12:20 pm

Хинамори забеляза жестът на месаря. По тялото й премина ледена тръпка, но лицето й не издаде някакъв признак на чувства. Тя дръпна бавно ръката си и я сложи на кръста си, близо до чантичката с кунаите си. Огледа онзи срещу нея и в съзнанието й изникна образа на тлъсто прасе, което стоеше и гледаше с щастливо лице сутрешната си закуска. На момичето й се доповръща от самата обстановка, а и този мазник отпред съвсем не й помагаше. На лицето й се появи лукава усмивка. Тя се наклони напред към него и въпреки отвръщението си, застана близо до лицето му.
- Нека се разберем така... - прошепна тя. - Кажи ми това, което искам да знам и може да се разминеш без много серизони поражения.
В този момент кунаят й беше леко забит във врата на месаря, колкото да го усети. Ако мислеше да направи нещо, Аму веднага щеше да реагира.

by Намара Конахи Чет Мар 18, 2010 6:05 pm

- Ха - ха ... ха - ха - ха - месаря започна да се смее злобно и с лукава усмивка на лицето си бавно прошепна :
- Пробвай се момиче ... едва ли ще заровиш трупа ми , тежа 145 килограма и съм висок 183 , как мислиш да го направиш ? - попита месаря , като хвана ръката на момичето и каза :
- Отпусни се ... ако получа каквото искам и ти ще получиш това , което ти искаш !

by Хинамори Аму Чет Мар 18, 2010 9:19 pm

На лицето на Аму също се появи лукава усмивка и с нищо не показа, че се е уплашила. През главата й веднага започнаха да се прехвърлят различни вариянти. "А сега какво? Опитах със заплаха - не стана. Трябва да измисля нещо друго, което да го сплаши. Пфф, тези тук май не са от най-почтените и плашливи хора, на които постоянно се натъквам. Не ми се бие с него, но ако ме принуди, може пък и да ми се наложи...Боже. Къде подяволите се забутах? Ако вдигна малко шум може и Деймън да влезе и да помогне, но преди това ще трябва да си освободя ръката." Тя погледна към мъжа и му намигна.
- Добре... Ще ти дам нещо... - Аму се приближи малко напред.

by Намара Конахи Чет Мар 18, 2010 9:58 pm

- Точно това исках момиче ! - каза месаря , като отпусна "захвата" си и прошепна леко на ушенцето на момичето :
- Ще останеш доволна да знаеш ...

by Хинамори Аму Чет Мар 18, 2010 10:35 pm

- Не се и съмнявам - отвърна тихо ти и като усети как хватката му се разхлабва, тя рязко издърпя ръката си отзад и отскочи назад. С едно бързо движение на ръката си взе един експлзивен таг с кунай от чантичката си и го хвърли напред малко над главата на месаря. Направи един сиий, за да го взриви. Надяваше се, че олелията щеше да е достатъчна, за да повика Деймън. Щом този мазник отсреща искаше да играе грубо, тогава щеше да играе грубо.

by Намара Конахи Пет Мар 19, 2010 6:33 pm

Офф.Абе Габс , не съм ти гледал силата , ама некво 30 - 40 килограмово момиче да се освободи така лесно от захвата на 150 килограмов , "зрял" мъж ... не е ли малко PP според теб , нищо че е отпуснал леко захвата , всепак не те е пуснал изцяло ...

Всичко това премина в главата на момичето за няколко секунди , но явно в този момент не й достигна сила и не можа да се освободи , резултата бе , че отново момичето беше "в ръцете" на месаря .
- Значи ще се инатиш , а ? Обичам агресивни жени ... - прошепна тихо в ушенцето на хлапачката .

by Хинамори Аму Пет Мар 19, 2010 11:09 pm

Аму се ядоса на себе си, че е толкова слаба. Лицето й с нищо не разкриваше това, което ставаше вътре в нея и как ожесточено се мъчеше да измисли някакъв варият да се измъкне. "Мисли, мисли... Прекалено самоуверен е и ... дебел. Трябва да измисля бързо нещо. Когато противникът ти е по-силен физически използвай хитрост, за да се измъкнеш." изрецитира тя част от една от книгите, която беше чела наскоро. "Да го надхитря... Какво подяволите трябва да измисля, за да го надхитря това мазно прасе?!" Момичето трескаво прехвърли всичко, което беше с нея. Ветрило, кунай, игли, тагове, бомбички... Все нещо можеше да й послужи в сегашната ситуация. Точно тогава в главата й се прокрадна идея. "Може и да не стане, но все пак е вариянт, а ако се проваля винаги мога да викам, нали?" Самата мисъл обаче да извика за помощ я ужасяваше. За какво бе тренирала толкова много? За да вика, когато изпаднеше в подобно затруднено положение? Не, тя трябваше да се оправи сама и много добре съзнаваше това. Докато лявата й ръка бе хваната от месяря, със свободната си ръка се опита да вземе една или две от иглите в чантичката й, която висеше на кръста.

by Намара Конахи Пет Мар 19, 2010 11:35 pm

Офф1.Ако беше избрала да викаш , нали знаеш ,че тва е изпаднал квартал на Коноха - най - много да се навалят някой мъже , които да те насилят xD И сорка , ако в постовете ми има грешки , ама даже да виждам немога - бая ми се спи ... xD

Ръката на месаря потрепера - явно се бе възбудил по някакъв начин , защото това беше или тръпка от страх , или просто това бяха тръпки от "желание" .
- Не .. немога повече ! - каза месаря , като с свободната си ръка хвана момичето през кръста и я притисна по към него . Сега те бяха лице в лице , а разстояните между тях бяха няколко сантиметра . Ужасния дъх на месаря започна да "ухае" , а това накара момичето почти да повърне , но идваше и по - лоша част - не само , че разстоянието бе малко , но и месаря го скъсяваше приближавайки лицето си до това на момичето . Преди момичето да се усети устините им бяха "кръстосани" . В устата на момичето започна да навлиза онзи "прекрасен" аромат на мърша , на който "ухаеше" дъха на месаря . Дробовете и започнаха също да се пълнят с него . Това беше такова истезание , че от очите на момичето потекоха сълзи . Имаше ли шанс момичето да спре това , което се случваше ?

Офф2.Вече те целуна - смисъл не е пуснал език , ама сте се целунали ,а в следващия ми пост ше пусне език , ако не се измъкнеш xD Предлагам ти да го продъпчиш с игла в ръката , която ти е направила "захвата" пък от другата , лесно ще избягаш ( ако я забиеш добре тялото му систематично ще възпроведе защитен рефлекс т.е. ще махне и другата си ръка от тялото ти и ще си свободна xD )

by Sponsored content

При Ичираку

При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку

Re: При Ичираку