Re: При Ичираку

by Хинамори Аму Съб Мар 20, 2010 12:28 am

Пфф. За какво си мислиш, че посегнах към иглите? Ама често да ти кажа направо не искам да да допродължавам тая мисия. Доповръща ми се от всякъде с тоя....

Въпреки отвращението си и чувството на задух и недостиг на така жизненоважният й кислород, Аму бе уловила една или две, не знаеше точно колко игли, понеже съзнанието й беше замъглено. Докато прасето беше разсеяно, на момичето й се отвори шанс да действа. Тя стисна силно иглите, опитвайки се да отдръпне тялото си едва усетно леко назад и да ги забие около сърцето на противния месар.

by Намара Конахи Съб Мар 20, 2010 12:31 am

Макар да не можеше да се движи свободно , момичето успя да забие тези игли , а месаря пусна всякакъв вид на захват . Момичето имаше шанс да избяга !

by Хинамори Аму Съб Мар 20, 2010 1:48 am

Без много много да му мисли, Аму побягна с всички сили към вратата. Не я интересуваше какво ще стане с този, нито пък й пукаше дали изобщо бе жив. Искаше вече единсвено да излезе от тук и да се махне колкото се може по-надалеч.

by Намара Конахи Съб Мар 20, 2010 1:59 am

Момичето вече бе извън сградата , но ако побегнеше , дали някой селянин нямаше да заподозре нещо ?

by Хинамори Аму Съб Мар 20, 2010 2:50 am

Аму погледна Деймън, който се взираше в нея с големите си зелени очи. Пое си въздух и застина за миг, след което само прошепна тихо"Да вървим." и хукна по улицата като се опита да си спомни обратния път. Не искаше да остава и секунда повече тук. Не и пукаше какво щяха да кажат или да си помислят другите. Хората винаги бързаха за някъде и много често се случваше да се натъкнеш на бягащи момичета или момчета, особенно на нейната възраст. За това без много да му мисли, Хинамори просто се опита да забрави за случилото се и да открие накрая ресторанта на Ичираку.

by Ишида Соуджиро Съб Мар 20, 2010 10:48 pm

Малко по-късно момичето се спря задъхано. Беше застанала с Деймън пред едно малко магазинче, което изглежда беше доста популярно в сръвнение с другите.
Имаше 2-3 човека, които се хранеха вътре. Дали това не беше ресторанта на Ичираку ?

by Хинамори Аму Съб Мар 20, 2010 11:37 pm

Аму се спря за миг да си поеме малко въздух. Очите й бяха леко навлажнени, а пулсът й ускорен. Тя хвърли поглед на Деймън, чийто зелени очи я гледаха разтревожено. Момичето отклони погледа си от неговия и се опита да се разсее като се огледа наоколо. Изглежда беше успяла да се измъкне от онова толкова противно място и най-накрая бе попаднала на обикновенна улица с нормални хора. Шумотевицата накара сърцето й да се поуспокой малко и самата тя да се увладее. Тъгърчето до нея ниско изръмжа, но Аму само му се усмихна и го погали по главата.
- Не се тревожи момче. Нищо ми няма - след което погледна към сградата, до която се намираше. - Какво ли е това място? Хайде да проверим - насили се да се усмихне и влезе вътре този път следвана от Деймън.

by Ишида Соуджиро Нед Мар 21, 2010 12:29 am

Ичираку пък правеше рамен на седналите две шинобита, които чакаха да им бъде сервирано. Поглеждайки малдото девойче със средно голям тигър, явно животното не му беше направил впечатление.
Отзад се виждаше младо момиче, което миеше мръсните съдове от предишните клиенти.
- Какво ще обичате? - каза засмяно продавачът, продължавайки да прави рамена.

by Хинамори Аму Нед Мар 21, 2010 12:34 am

Аму погледна към мъжа и отвърна на усмивката му. Мирисът на току-що сготвен рамен изпълваше въздуха и караше момичето да тръпне от удоволствие. "Сигурно това е Ичираку. Боже, тук е толкова приятно и спокойно. Нищо, чудно, че е толкова известен. А ако и слуховете за рамена му са същите..."
- Аз съм Аму, Хинамори Аму. Хокаге-сама ме изпрати при вас да ви помагам днес. С какво да се заема?

by **Ши Амане** Нед Мар 21, 2010 11:38 am

Теучи се почеса по главата. Замисли се и като вдигна една завеса извика:
-Аяме, ще дойдеш ли за малко дъще - след като двамата си поговориха той
отново я изпрати към задната част на Ичираку Рамен Бар и се обърна към
новодошлата:
-Здравей, Аму. Сега поговорих с дъщеря си и разбрах, че ти си и
помощничка за днес. Вземи тези три кутий с рамен. Двете кутий трябва да
занесеш на семейство Акимичи, а третата е за един селянин на име
Такеши. - След тези думи продавача се обърна към клиентите си, а
кутийте бяха оставени на плота. Единственото с което момичето трябваше
да внимава беше да не разпилее кутийте.

by Хинамори Аму Вто Мар 23, 2010 9:55 pm

Аму погледна към кутиите и леко се учуди. Само да занесе някакви кутии. Едва ли щеше да е много трудно. "Две за Акимичи и една за Такеши... Ясно!"
- Добре! Веднага - усмихна се тя и с леко преповдигнат дух взе кутиите и погледна към Деймън. - Хайде, момче, да знанесем тези кутиики по-бързо, че трябва да ходя на чуунински, а има доста път до Суна.
С усмивка на лице и подра крачка, я излезе от ресторанчето.

by Хитачи Ямато Вто Мар 23, 2010 10:34 pm

Къщата на кланът Акимичи бе на близо, точно на ъгала. Раменът бе топъл, а Чоуджи и баща му - гладни. Момичето трябваше да побърза.

by Хинамори Аму Сря Мар 24, 2010 11:30 am

Аму се огледа малко след като излезе от ресторанта. Ако не я лъжеше паметта, къщата на смейство Акимичи беше наблизо, но къде точно. Тя се усмихна и с трите кутии в ръцете си и се огледа. Не можеше да сбърка кланът на Акимичи, които се славеха с доста добър апетит. Даже не веднъж беше чулава слухове как Акимичи Чоуджи бе влизал в болницата заради преяждане. Момичето се подсмихна и пое надолу по улицата, а Деймън вървеше бавно след нея. Явно цялата тази мисия му бе дослучала, но искаше или не, Хинамори трябваше да я приключи.

by Хитачи Ямато Сря Мар 24, 2010 12:15 pm

Не след дълго, момичето се изправи пред портите на къщата на Акимичи.

by Хинамори Аму Сря Мар 24, 2010 12:33 pm

Аму се спря пред предполагаемата къща, където най-напред трябваше да достави първите две кутии от рамена. Слънцето все още грееше виско в небето, но момичето чувстваше как бавно денят напредваше и скоро щеше да се стопи. Лек вятър разроши косата й, а зеленито и незаинтересовани очи не Деймън гледаха в очакване към нея.
- Знам, че ти доскуча, момче, но все пак работата си е работа, а и след тази къща имаме само още едно място и ще сме готови - намигна му тя, но изглежда то не бе въодушевено, колкото нея. Хинамори поклати леко глава и огледа вратата. Ако почукаше дали някой щеше да я чуе или май беше по-добре направо да влезе. Етикета обаче изискаваше поне малко елементарно уважение, така че момичето просто се наведе напред, намести внимателно кутиите в едната си ръка, а с вече сводоната почука на портата.

by Намара Конахи Сря Мар 24, 2010 5:19 pm

На врата се показа една едра жена . Тя се усмихна , виждайки момичето и каза :
- Здравей момиче . Това рамените , които сина и мъжа ми поръчаха ли са ? - от думите й се разбра , че тя е майката на прословутия Чоуджи .

by Хинамори Аму Сря Мар 24, 2010 10:28 pm

Момичето се усмихна приветливо на жената и леко се поклони.
- Да, госпожо. Две от тези кутии са доставка за семейство Акимичи, имам предвид за съпругът ви и за синът ви - тя се усмихна неловко на жената срещу нея. Не знаеше какво друго да каже, но това може би бе достатъчно.

by Хитачи Ямато Сря Мар 24, 2010 10:38 pm

Жената пое раменът и затвори вратата. Отвътре се чуха два мъжки гласа:
- РАМЕН! РАМЕН!
След което се чу силен звук от сблъсака на титаните.
А сега трябваше да достави рамен на Такеши. Ичираку й бе казал, че живее на две преки от къщата на Акимичи.

by Хинамори Аму Сря Мар 24, 2010 11:49 pm

Момичето се подсмихна на ентусиазма на двамата мъже от Акимичи. "Явно доста са поогладнели." Тя се огледа и с подра крачка се насочи към къщата на последния човек, на който трябваше да достави рамена. Слънцето грееше високо, а въздухът беше задушен, изпълнен с хиляди преплитащи се звуци, всеки от които различен. Това обаче не й направи впечателне, за това и докато вървеше уверено си подсвиркваше някаква стара детска песничка, която бе научила от баба си. Когато пееше времето минаваше много по-бързо, отколкото обикновенно. Деймън вървеше бавно до нея като очевидно скучаеше. На няколко пъти се заигра с няколко птички, които намери за любопитни, а и му беше забавно да ги стряска и гони, но като цяло пътя беше скучен. Аму обаче бе заредена с оптимизъм макар и да знаеше, че й остава малко време, за да се приготви и да се яви на изпита.

by Ишида Соуджиро Чет Мар 25, 2010 1:28 pm

Къщата на Такеши беше на следващата пряка...раменът изтиваше, явно трябваше да побърза. Такеши, очакваше рамена по-скоро. Явно е трябвало първо да се иде до селянинът и чак след това до къщата на Акимачи...

by Хинамори Аму Чет Мар 25, 2010 1:35 pm

Момичето забеляза как времето течеше все по-бързо, а тя явно трябваше да побърза малко, защото скоро трябваше да приключва, а не й се изкаше да закъснява. Имаше още много работа. Трябваше да се отбие при сенсея си и да му мърмори да я пусне за чуунинския, понеже много добре знаеше, че не бе натрупала достатъчно опит. Аму ускори крачка. Трябваше да стигне колкото се можеше по-скоро до къщата на Такеши и да привърши с всичко това. Деймън явно беше съгласене, защото леко изпревари момичето, поканяйки го да се състезават. Хинамори обаче не искаше да тича да не би да се спъне някъде и да изпусне рамена, за това се задоволи само с бързата крачка.

by Ишида Соуджиро Чет Мар 25, 2010 1:42 pm

Ето, че пристигна пред енда малка къщичка, която наподобяваше колиба. Момичето беше застанало точно от пред и гледаше смаяно малката къщичка. Чудейки се дали е възможно да живее нещо тук.

by Хинамори Аму Чет Мар 25, 2010 1:46 pm

- Да не би да сбърках адреса. Деймън, как мислиш? Дали не съм се заблудила този път.
Момичето гледаше малката къщичка с смаян поглед. Що за човек живееше тук? Да живееш на толкова малко място.. Едва ли имаше семейство или поне някой друг, с когото да живее. На момичето й беше трудно да си предтави как повече от един човек се опитва да се събере в тази къщичка. Въпреки първоначалното си вцепенение, Аму се приближи напред и почука на вратата.
- Ехо! Има ли някой тук? Доставка от рамен магазина на Ичираку! - извика Аму.

by Хитачи Ямато Пет Мар 26, 2010 1:36 pm

Един мъж взе пратката и отпрати момичето. Беше доста гладен. Мисията на Аму бе приключила.

Офф. ако ти кажа кво бях намислил .. щеше да е забавно ... и нямаше да е перверзно ... просто така изглеждаше но ... айде

by Хинамори Аму Пет Мар 26, 2010 10:34 pm

Офф. Просто така изглеждаше... Както и да е. Бях се настрола като се прибера да отговарям на това като продължа мисията, ама карай.

Аму се обърна и се отправи към сградата на Хокагето, за да докладва за мисията. Очакваше я още доста работа, а времето бавно накъсяваше.

by Sponsored content