На помощ на Чио

Момчето трябваше да се появи на едно специално място, и да чака старицата да му каже къде ще ходят пръво.

Офф. Друг път не си прави тема сам. Разказвач трябва да ти я направи.

(Извинявам се незнаех, но няма да се повтори)

Току дойде на специалното място и поздрави учтиво:
- Здравейте госпожо, с какво мога да ви бъда полезен? - и загледа с любопитство старицата.

За жалост на момчето му се беше превидяло, че там има някой. Само си стоеше. В този момент Чио се домъкна като измъмори : - Явно Гаара ми е пратил Генин да ми помогне...

- Да госпожо, но въпреки това ще направя всичко за да ви помогна.- каза съвсем сериозно Току. - Сега накъде се отправяме?

И така Току се почеса по главата, и ще не ще тръгна надолу по улицата. Вървя доста, слънцето се изкачи по небосвода, преминавайки няколко задънени улици и стигайки до едно кръстовище, където пътя се разделяше на две. Момчето реши да поеме наляво и след десетина минути улицата се стесни и то видя малко наред наредени няколко сергии. Приближи се да види и видя...

Момчето забеляза някаква сергийка, на която пишеше "Дървесина", но само това пишеше. Дали трябваше да пазарува от там?

Току знаеше че трябва да изпълни всичко което му е заръчала бабката дословно. Но въпреки това реши поне да разгледа магазинчето. Приближи се и влезе. Поздрави продавача и любезно се поинтересува за мястото.

Продавача започна да му говори : - Ами ние предлагаме дървесина за създаване на кукли..какво повече мога да ти кажа? - Запита той. Момчето трябваше да си реши дали трябна да пазарува от тук.

Момчето излезе още веднъж отвън, хубаво поогледа за да е сигурен че не е това магазинче, което му трябваше. Ако не беше, той нямаше да пазарува от тук. За първокласните кукли на Чио не беше нужна просто дървесина. Току яко се двоумеше. ,, Дали пък да не взема от тук. Тя няма как да разбере... Нее по добре не. Току виж се е развалила някоя кукла. Продължи да оглежда и другите магазинчета около това.

В този момент Таку видя едно магазинче малко по-надолу по улицата, на което отгоре пишеше "Всичко за бита!".

Забърза натам и хубаво го огледа. Приличаше на магазинчето, което беше описала Баба Чио и той влезе вътре. Поздрави продавача и се попита дали иманно това е магазинчето, ,,Всичко за бита" от което често е пазарувала госпожа Чио. И след това попита дали имат от първокачественото си дърво за кукли, за да може да купи известно количество.

Човекът се разтърси като намери нужното количество дървесина и му каза : - Заповядай. Ние сме може би най-добрата верига магазини за дървесина. - След което продавача се усмихна на момчето.

Току благодари на продавача и излезе от магазина.
- Добре, първото е готово, сега нататък! - каза момчето и прегледа списъка, след което се насочи към най - близката локация на магазин!

,,Е какво пък, тъкмо ще си няправя една хубава разходка!" - каза си момчето и тръгна по близката улица. Тя беше доста дълга а след нея имаше още една... То вървя и вървя, мина под всички навеси, обиколи около сградата на казекагето, но от магазинчето нямаше и следа. Накрая Току се умори, и ,въпреки че не му се почиваше седна на земята. Времето беше добро и нямаше пясъчно бури а само съвсем лек ветрец. Лека полека той заспа. Като се събуди видя че слънцето не се е преместило много по небосвода, коеот значеше че е спал само около 20-30мин. Докато бързаше да стане чантата с дървесината, подпрята на стената, падна и едно по - едро парче дървесина се претърколи. Шикате побърза да го вземе и като се изправяше видя пред себе си под една не много голяма сергия ...

Офф. Не си саморазказвай.

Под сергията имаше само една котка, която беше хванала в устата си мишка и блазенно я ядеше. Когато видя момчето, козината й настръхна, изсъска и го одраска по лицето, а след това избяга с остатъците от мишката.

(Добре, повече няма, но просто искам а ускорим нещата а не да губя време за 5 коментара и развитие само за да се напише едно изречение)

Току избърса внезапно избилата кръв по лицето му, стана и продължи да върви. Вървеше и вървеше и нямаше да спре докато не намери магазинчето. Дори ускори крачка за да може да го намери по скоро.

Току се почуди. ,, Трябва да завърша мисията навреме, но никай няма да ми каже нищо, че помагам на стария човек. А и да каже няма да му повярвам. Но пък той изглежда лека съмнителен. По - добре да внимавам" - каза си момчето и, обръщайки се, забърза след стареца.
- С какво мога да ви помогна господине? - каза любезно Шикате.

- О, здравей, млади момко. Много любезно от твоя страна да искаш да ми помогнеш. Би ли ми носил чантата до вкъщи, защото вече съм стар и нямам твоята сила, а на младини колко силен бях... - погледа на стареца стана някак замечтан и отдалечен. Сигурно се беше върнал назад в миналото, припомняйки си славните години.

П.П. Ако ще вземаш чантата знай, че е изключително тежка дори и за теб.

- Добре, старче, ще ти помогна.-рече Току и се помъчи да вдигне чантата. Наистина беше прекалено тежка. Опита се да я влачи но напредваше прекалено бавно. Опита да я издърпа чрез лост, но и това не стана. Лостът се счупи. Накрая се сети на какво го беше учил сенсеят и си каза,, Добре, щом съм нинджа ще го правя като нинджа"! Концентрира се, и започна да извлича бавно и постепенно чакра в краката и ръцете си. Натрупа достатъчно чакра за да може да повдигне камъка и се опита да го направи.

- Е, господине, кой сте вие всъщност? - поинтересува се момчето, обръщайки се към стареца. - Откъде идвате и защо носите толкова тежка чанта?
,, Стареца е подозрителен, надявам се да не е лош човек, изглежда толкова добър!" - помисли си Току.