Re: На помощ на Чио

by Току Шикате Пон Мар 01, 2010 1:19 am

- Какво има, мило? - каза той на момичето. - Хайде само да занеса тази чанта и ще ти се отдам напълно, става ли? Той я целуна страстно и докато се беше разсеяла леко той се измъкна, оставяйки двойник до нея, но обикновен. Тъй като чантата му натежаваше, Току реши да се стегне, Стисна зъби, събра два пъти повече чакра в ръцете и краката си и Продължи да следва дядото. Нещо му подсказваше че това не е номер. Че има смисъл ...

by Хинамори Аму Пон Мар 01, 2010 8:33 pm

Той тъкмо успя да се отскубне и да последва дядото, когато самия старец сви зад един ъгъл. Заради тежката чанта обаче момчето не успя да го догони навреме и когато зави също, от стареца нямаше и следа. Ами сега?

by Току Шикате Пон Мар 01, 2010 9:24 pm

Току въздъхна.,, Като съм приел да помогна, ще го направя, каквото и да ми струва"-рече си той. Веднага забърза улицата, и на всяка пресечка се оглеждаше за него. ,, Ще го намеря, няма къде да отиде". И така, той започна едно дълго търсене. Където и да видеше човек го питаше дали е виждал стареца. Нищо нямаше да го спре.

by Хинамори Аму Пон Мар 01, 2010 10:24 pm

Вече започваше да се свечерява, когато едно момче му показа къщата на стареца. Току се зарадва и с колкото се може по-бързи крачки последва новия си водач. Когато след 5 мин се появиха пред посочената къща, момчето благодари и почука на вратата. Никой не отговори. Момчето почука още веднъж, но отговор не последва. Точно си мислеше, че е сбъркал, когато вратата се отвори със скърцане и секунда колебание хлапето влезе вътре.

by Току Шикате Пон Мар 01, 2010 10:58 pm

( Така става ли)
Момчето остави чантата в стаята и се обърна да потърси стареца. Искаше кой е всъщност дали може да направи нещо повече за него. Беше много любопитен и за къщата. Тя беше стара, дървена но много уютна. Вътре имаше камина, която гореейки придаваше топлина и светлина на стаята в която се намираше и Шикате. По стените бяха укачини картини (на Моне, Рембранд и Ван гог :) ). Всичко придаваше на къщата един класически стил, но имаше и нещо плашещо в нея. Това че нямаше никой си беше странно. И как вратата сае отвори сама?,, По добре да намеря стареца по - бързо, или няма да имам времем да намеря другите два магазина. Няма къде да е отишъл. Добрее. Първо ще претърся къщата, а после ще го чакам докато се върне." - мислеше си току и започна да разузнава и з къщата.

by Хинамори Аму Пон Мар 01, 2010 11:08 pm

Мм, да става. Макар че друг път не описвай, просто исках да видя какво ще измислиш. (А и ме мързеше) Както и да е.

Стаята беше пуста, а пламъка, който огряваше стаята, й принасяше плашеща нотка. Момчето се оглеждаше, но като цяло това си бе една най-обикновенна къща. Нещо на камината обаче привлече вниманието му. Той се приближи и видя някакво стъклено шиенце, което блестеше с някаква собствена светлина. Под него имаше някаква гатанка. "Аз съм това, което никой друг не е. Аз съм това, което всеки иска. Аз съм и светлина и мрак, живот и смърт, любов и омраза. Аз съм това, което всеки желае най-силно, но никога не е имал."

by Току Шикате Вто Мар 02, 2010 11:48 pm

Току го погледна и се почеса. Какво ли можеше да значи? Той взе шишенцето и се опита да го отвори. Много искаше да разбере какво е. За пръв път виждаше нещо подобно. Може би беше някаква отвара или някакво лекарство. Момчето се почувства странно. Усети копнежа да разбере тайната. Наистина беше много примамливо цялото стихче но нищо не му идваше наум.

by Хинамори Аму Сря Мар 03, 2010 8:21 pm

Ох, не пиши двойни постове.

Шишето не искаше да се отвори. Явно имаше някакъв печат или нещо друго, което не му позволяваше. Изведнъж нещо силно и тежко удари момчето по главата, а шишето изчезна от ръцете му. Току изпадна в безсъзнание. След няколко минути, през който момчето беше напълно неадекватно, чу шум и как някой говори до него.
- Какво ще правим с него? - попита един тих женски глас.
- Момчето не е лошо. Помогна ми с багажа.
- Но той видя шишето дядо? Не можем да го пуснем.

Офф. Знай, че сега се свестяваш от силен удар по главата, а те се чудят какво да те правят.

by Току Шикате Сря Мар 03, 2010 9:03 pm

( Двойните постове ги правя за да видиш че съм писал, иначе трябва да чакам много.)

Току се съвзе, но остана неподвижен. Чудеше се какво да прави. ,,Значи все пак съм познал че дядото не е обикновен. Ами сега! Как да се измъкна? Пък и главата ме боли ужасно. Мога да използвам каварими и да се разменя с чадъра, седящ до вратата, който видях на влизане. Или е по - добре да се покажа и да попитам кои са и защо се опитват да се отърват от мен? Не съм достатъчно силен за да ги победя и двамата, но ако нещата не потръгнат ще използвам каваримито и ще избягам навън. Май това е единственото което мога да направя за сега..."
Току се размърда и бързо се обърна по гръб за да види хората които бяха над него.
- Хей, кои сте вие и какво сте намислили! - каза им момчето, събирайки незабелязано чакра за да е готов за нужната техника.

by Хинамори Аму Сря Мар 03, 2010 9:20 pm

Хах, искаш да ми създадеш работа да трия xD. Ако искаш ме известявал по ЛС или на скайп.

Момичето, което бе седнало до него, бързо спусна ръката си и хвана момчето за гърлото.
- По-добре не прави глупости! И аз съм нинджа и почувствах чакрата, която събираш. Ако не искаш да се озовеш в гроба те съветвам да не мърдаш или ще ти счупя врата само с едно движение на китката.
В стаята настана мъртвешка тишина.
- Кира, пусни го - нареди изморено стареца. - Съжалявам, момче, но не можем да ти имаме доверие. Симпатичен младеж си и ти благодаря, че си направи труда да дойдеш до тук. Това показва, че сърцето ти е чисто, но фактът, че видя онова, което до преди малко държеше в ръцете си, ме поставя в неловка ситуация. Кажи ми, мога ли да имам честната ти дума, ако те помоля да не казваш на никого, за това,което си видял?

by Току Шикате Сря Мар 03, 2010 9:58 pm

Добре вече няма да пиша двойно, извинявай.

Току се изненада. Такава внезапна реакция. Може би беше по - добре да се резбере мирно с тях. Нямаше да влиза в битка, освен ако не беше крайно наложително. Въпреки всичко беше нинджа и нямаше да се остави да го убият просто така. Но пък дядото също му беше симпатичен, колкото и потаен да беше.
- Добре дядо, имаш думата ми на нинджа. Но все пак, ще ми е много по - лесно да не казвам нищо на никого, ако знам поне какво е това. И да кажа на някой, никой няма да ми повярва. Аз държа на думата си. Но изгарям от любопитство какво има в шишенцето и защо не мога да го отворя.

by Хинамори Аму Сря Мар 03, 2010 10:19 pm

Момичето стистана момчето, а дядото се подсмихна.
- Любопитен си хлапе. Внимавай, защото това може да ти донесе само неприятности. Относно за шишенцето, не можеш да го отвориш, защото е запечатано с много силна техника от една изключително силна нинджа, която не можа да унищожи съдържанието му, за това се подсигури, че никой няма да може да го използва. Това обаче не попречи на хората да искат да го притежават. Водеха се много къръви битки - старецът въздъхна. - Може да ти се вижда безсмислено за нещо толкова малко да са пожертвани много и невинни животи, но се опасявам, че е така. Сдобих се с шишето по време на една мисия, когато го получих от отчаян и умиращ монах. Колкото до гатанката... мисля, че и сам може да й отговориш - подсмихна се той, а Кира погледна тъпо дядо си. Може би не бе много разумно да му казва всичко това, особенно ако момчето успееше да се сети какво има в шишето.

by Току Шикате Чет Мар 04, 2010 12:10 am

Току мислеше и мислеше но не можеше да се сети. Дали не бяха това мощите на някой велик шиноби, още носещи в себе си силата му? Или нещо още по - старо и по - силно?
- Хей , хей дядо. Кажи ми де. Сигурно е нещо изключително силно, което не бива да попада в чужди ръце. Искам да разбера. Така ще се доближа до мечтата си да стана легендарен шиноби и ще стана по силен. Все пак знанието е сила. И според мен в любопититсвото няма нищо лошо. То може само да те направи по силен и опитен. И защо това момиче толкова не ме харесва? Нищо не съм ти направил. Обърна се той към момичето.

by Хинамори Аму Чет Мар 04, 2010 8:37 pm

- Освен да дишаш и да си вреш носа в чуждите работи - отвърна остро и с леден глас момичето. Тя все още му нямаше доверие и не смееше да го пусне. Старецът се засмя на невинния поглед на Току.
- Момче, нямам чак такава власт над своенравната си внучка, така че по-добре да не я ядосваш много - засмя се той. - Стига си разпитвал. Забрави за шишенцето и в замяна ще ти дам всичко, което поискаш. Е, не точно всичко, все пак съм обикновен старец. На къде се беше запътил преди да ми се притечеш на помощ?

by Току Шикате Чет Мар 04, 2010 9:23 pm

Току извади бавно списъка с заръчаните стоки от бабата и го подаде на старца. ,, Няма смисъл да разпитвам повече, очевидно няма да ми кажат какво е. Жалко! Толкова ми се искаше да разбера ...
- Ето това е задачата която трябва да свърша. Ако можеш да ми помогнеш с нещо ще съм ти задължен.

by Хинамори Аму Съб Мар 06, 2010 2:35 am

Старецът взе списъка и го прочете набързо, след което го връчи на Кира. Тя само кимна и се изпари като остави дядо си в компанията на слисаното момче.

by Току Шикате Съб Мар 06, 2010 10:07 am

,,Ехаа. Значи все пак добре направих че помогнах на стареца. Правилното си е правилно. Дано да не ме помисли за много нахален че исксм толкова много, но немога да изпусна такава възможност"
- Щом си толкова силна нинджа,би трябвало да има нвкоя техника на която да ме научиш.Не е задължително да е супер трудна, просто да стана по - силен и по - добър.

by Хинамори Аму Съб Мар 06, 2010 10:03 pm

Старецът се засмя на момчето и го погледна с преценяваш, за миг, поглед.
- Не, момче. Имаш си учители, които да направят това вместо мен. А и какво съм аз пред тях? Един сасухрен старец, който се е нагърбил с нещо, което може да му донесе само укорен паспорт към одвъдния свят - той се засмя шумно. - Аз мога единствено да приготвям отвари, противоотрови и тем подобни. Внучка ми е наследила бизнеса като стана медик нинджа, но теб као те гледам няма да мога да ти помогна особенно.
Момчето понечи да каже нещо, но в същия момент се появи Кира, която носеше нещата от списъка. Тя подаде една голяма торба на Току, която май не беше от най-леките. Той надникна в нея и откри отровата, дървесината, иглите, кордата и всичко отсанало, от което се нуждаеше.

by Току Шикате Съб Мар 06, 2010 10:36 pm

- Супер, много благодаря, дядо и на теб Кира. Аз трябва да бързам за мисията. До нови срещи! - рече Току и излезе от къщата. Вече се свечеряваше, затова той побърза към мястото на срещата. Не спря да тича докато не стига и чак тогава си пое дъх. Беше леко изморен но страшно доволен от приключението което беше изживал. Ето ти нещата бабо, всичко е вътре мисля. Има ли нещо друго което мога да направя за теб? - любезно попита момчето.

by Хинамори Аму Съб Мар 06, 2010 10:46 pm

Току успя да намери Чио едва в сградата на Хокагето. Тя беше доста изненадана, когато го видя.
- Момче, много се забави. Помислих, че си се изгубил някъде или си кръшнал от работа! - след което се подсмихна, взе чантата и погледна в нея. - Всичко е тук. Ооо, най-добрата отрова и стърготина, иглите са наистина добри. От къде ги взе? Няма значение. Благодаря ти много за усилито.
След което Чио подаде на момчето 20 рю и си замина с усмивка на лице.

Офф. Успешно завършена Д-ранг мисия. 20 рю +2 воля + 3 интелект

by Sponsored content