Г-н Усаги

Данте излезна от офиса и започна да се оглежда. Топлите пясъци на Суна бяха обляти от стъпки. Около него имаше доста хора, от които доста шинобита. Данте не погуби време и се запъти към една от близките бутки за храна да пита за информация -А, прощавайте да познавате г-н Усаги? -Попита Данте магазинерката.

Данте въздиша леко и докара разочарован поглед, след което се обърна и пак се загледа. -"Как пък трябва да го открия този Усаги-сан?" -Замисли се той и тръгна да върви по прашните улуци на Суна. Оглеждаше се наляво-надясно за някой подозрителен мъж, който да заглежда малки момченца по по-"специален" начин. Да вървеше по улиците и да викаше "Усаги-сан! Усаги-сан?" Не беше в негов стил. Накрая той стигна до едно дърво, на което се бе облегнал мъж с дълго палто и беше доста подозрителен. Данте реши да си пробва късмета и да го попита дали това случайно не е той или да не би да го познава случайно -Ам, прощавайте, господине... Познавате ли г-н Усаги?

Данте се спря ококори се и започна да заеква от изненадващия въпрос на господина пред него. Остави го безмълвен... -А... Ъ... Как... Аз? Бижута?! Какво!??! -Данте отбеляза с гнус изразена по лицето му... -"Той е..." -Помисли си Данте, след което се стегна и продължи -Кхм(кашляне), Ам... Да аз съм нов. Казекаге-сама ми заръча да дойда при вас. Бихте ли обяснили мисията, за която по-точно ме потърсихте, Усаги-сан?

Данте погледна разочаровано, но след като съзря лукавата усмивка на мъжа пред него присви леко очи в знак на съмнение. -"Този крие нещо... Е по-добре да не се бъркам твърде много..." -След което попита мъжа -Ами, да, ако можете да ме опатите господине ще съм ви много благодарен.

-Ясно! Благодаря ви господине. Задължен съм ви -Каза Данте и тръгна надолу, вървейки до края на улицата. Като стигна самия край, Данте зави надясно както му бе казал господина и започна да брои преките -Една, две, три, четири, пет -След което Данте зави наляво и от третата улица продължи надолу към високите планини, които съзираше в далечината и започна да търси клуб със странното наименование -Как беше? А, да... -"Скокливото пони". Данте се оглеждаше наляво, надясно и реши да послуша странния господин и да не разпитва хората. Те така и така не изглеждаха много дружелюбни в тези квартали. Повечето бяха бездомници налягали по земята и облегнали се на дръвените фасади на стените. Данте гледаше да не се набива на очи и след дълго вървене най-после видя една табела с няколко липсващи букви, която гласеше "С**к*ивото по*и". -"Хмм... Това трябва да е то, предполагам." -Отбеляза на ум Данте. Той се запъти към вратата на клуба, влезна вътре и съзря един пуст, потрошен бар, зад който стоеше един мъж на средна възраст, явно бармана и пред него се извисяваше един умърлушен, мрачен силует, който държеше чаша и изглежда доста внимателно оглеждаше дървената настилка на бара, защото там му бе втренчен погледа. Данте реши направо да се извика, че търси господин Усаги, вместо да разпитва и двамата мъже, след което това и направи -Търся господин Усаги. -Каза той. -Пратен съм от Казекагето да му помогна с една мисия, тук ли е? -След което зачака отговор...

Офф. Ама че саморазказване си си ударил xD

Момчето явно се беше объркало, защото заведението, което търсеше беше съвсем различно от това, в което се намираше. Никой не благоволи да му каже нищо и май беше по-добре да изчезне от това място преди да си е навлякъл някакви неприятности. Тъкмо се обърна, когато една жена го хвана и го придърпа отвън като се огледа наоколо.
- Хубаво момче като теб не бива да се разхожда по такива опасни места - усмихна му се тя и го притисна по плътно до стената, когато чу шум от стъпки. След миг, когато прецени, че вече няма опасност, тя продължи: - Г-н Усаги е много приятен човек и напълно си сбъркал кавартала момче. Клубът му е прекрасно построен и украсен, а самият той като чели прекарва цялото си време там. Изобщо не можеш да го сбъркаш с тази дупка тук. Ако искаш мога да ти помогна да го намериш?

Офф. Сори, не знаех, че следването на инструкции е саморазказване ;д

Данте погледна към земята, леко разочарован от неуспеха си. Дочу предложението на дамата пред него и реши да й се довери. Можеше да се окаже грешка, но изглежда бе останал без други опции. -Добре, г-жо. Благодаря ви за помощта, която ми предлагате. С удоволствие бих оставил да водите. -Усмихна се Данте и зачака жената да потегли по пътя, който им предстоеше.

Данте я погледна стреснато и младите бузки на момчето започнаха да се изчервяват. Той сложи една ръка зад тила си, потърквайки главата си и измърмори нещо от сорта на -Ъ.. М... -И след което продължи след жената. Тя беше изключително добра към него по някаква причина. Но дали тази причина бе лична, или просто си беше такава като характер, те първа предстоеше на Данте да разбере. Минаваха през много теснички улички и бързо-сменящи се пейзажи, на които момчето едва можеше да се наслади. Къде ли щеше да го заведе странно-милата жена накрая?

Данте се вгледа за момент в красиво изгравирания надпис, след което се обърна към жената да й благодари. -Ам... Изключително много ви благодаря за помощта, госпожо. Ако има някакъв начин да ви се отплатя?

Данте погледна изненадано, но след което бързо вирна поглед обратно към впечатляващата сграда пред него. Той не се поколеба и влезна смело на вътре. Щом отвори вратите, очите на Данте се ококориха. Пред него се отвори една прелестна и спокойна гледка. Вътре бе един изискан ресторант с червени кили послати навсякъде и позлатени прибори. Данте вдигна вежда и след което огледа хората. Всички бяха елегантно издокарани, а Данте гледаше всякаш за пръв път виждаше костюм... Или поне толкова много костюми на едно място. Почувства се малко неудобни и след кратко оглеждане забеляза един индивид, който като чи ли изглеждаше най-финансово-елегантен сред останалите и бе точно по-средата на цялата тълпа от аристократи. Данте влезна по-навътре и се запъти към въпросния господин...

Ами, прощавайте, господине... -Присведе леко глава Данте, в знак на почит и след което погледна господина право в очите и започна по същество -Търся г-н Усаги. Случайно да знаете къде се намира. Упътиха ме в този клуб, а имам важната работа с него. Бихте ли ми помогнали?

Данте се обърна и съзря красивия силует стоящ пред очите му. Той вдигна леко вежда в знак на признание на външния вид на мъжа, каза на мъжа до него -Благодаря ви много. -И се запъти към изящния господин. След няколко крачки той вече бе пред масата му, а изглежда мъжът дори не бе отразил присъствието на Данте. Данте се изкашля леко и попита -Вие ли сте г-н Усаги? Пратеник съм на Гаара-сама.

-Ставам за какво, сър? Отбеляза съмнително Данте, докато мъжа го оглеждаше от глава до пети.