Г-н Усаги

Данте се подсмихна леко, а бритона му закри лукавия му поглед. Той се обърна рязко към момчето зад него с една длан напред, като че ли щеше да му удари шамар, но не - точно обратното. Прилепна я плавно за бузата на момчето и лекоза почна да я свлича надолу по врата му и накрая стигна до гърдите му, където с едно леко завъртане си смениха пръвоначалните позиции. Тогава Данте прошепна леко в на момчето ушенцето -Хм... Аз съм се отпуснал пич ;) Гледай ти да не си този, който да спече като му дойде "яйцето на гъза" -И точно в този момент Днате тласна ханша си напред, допирайки срамните части в добре оформеното дупе на момчето пред него, а с ръката си мина през цяелите му гърди, надолу та чак до колана му, хвана го за колана и започнаха да танцуват в такт...

Данте се опита да измести леко главата си назад, опитвайки се да си поеме дълбок дъх от опита му да се стрестне от ситуацията преди малко. Той се опита да погледне момчето в бистрите му очи, опитвайки се да асимилира ситуацията.(спираме с бъзиците хД) След което Данте се стегна и изведе едната си ръка напред, допирайки я до голото рамо на ръката, която му бе прилепната за гърба. Той плавна спусна своята, минавайки през релефните мускули на момчето, докато не стигна до предмишницата. От там той я сграбчи здраво, отмествайки ръката от гърба си. След което направи стъпка назад, още държейки ръката на Харуки. Вирна лявата си ръка нагоре и се опита да изтласне момчето назад с дясната и след което щеше да го придърпа напред към себе си и да го сведе плътно до земята на един крак. Но дали щеше да го оплеска и този път?

Данте погледна клечащото момче зад него и беше леко притеснен. Той не се сдържа, изскочи от почти свалените си панталони. В същото време се спъна в единия си крачол, завъртя се на 180 градуса, струполявайки се върху момчето. И двамата се намериха легнали един върху друг на земята. В залата настана тишина, а Данте дори не искаше да си надига главата. И след малко...

Хах, малко ПП...

Харуки погледна очудено към Данте, който беше паднал върху него. По лицето му се разля лека руменина, която не обягна на другото момче.
- Непохватността ти е покъртителна - отврна леко хладно той и отмести глава настрани, за да не среща поглада му.

Данте се изправи леко, изтупа се, след което подаде ръка на момчето да се изправи. Той се огледа в залата и беше настанала гробна тишина. Музиката беше спряла, а хората онемели. Данте каза на Харуки: -Съжелявам. Развалих ви вечерта. Особено на теб, ти просто се опита да помогнеш...

Данте гледаше вцепенено в една точка докато женската аудитория надаваха бурни викове. А той... Той просто стоеше и гледаше. След 2 мин се обърна към момчето и го погледна странно с една вдигната вежда, след което отдели поглед от него и се загледа в публиката. Отново гледаше стреснато. Накрая присви леко очи в знак, че не му хареса особено много и точно преди да обърше устата си той се вгледа в хилядите погледи на момичетата около него. Махна ръката от устата си и вместо да се изтрие с ръка, той го направи с език. Плавно облиза устните си, усмихна се леко, погледна Харуки, усмихна се и на него и с един отскок слезна от сцената в обятията на многобройната тълпа от момичета, и започна да се оглежда за г-н Усаги. Изглежда бе свършил работата си.

Данте погледна Харуки с двете си ръце напред, след което подаде едната си ръка, стисна тази на Харуки и каза -Въобще не. Доста се забавлявах, а и изглежда е имало защо. Благодаря ти много, Харуки, без теб нямаше да се справя. -След което му се усмихна, поглеждайки го в невинните, искрящи очи, взе рио-то, сбогува се с него и с г-н Усаги и се запъти към съблекалнята, където щеше да се преоблече и да си тръгне.

Данте се преоблече, усмихна се и си взе последно довиждане с г-н Усаги и останалите, а Харуки дори му намигна и му каза пак да намине да се позабавляват малко. След всичките мъки, Данте най-накрая си отдъхна спокойно, когато стъпи на пустата нощна улица със свеж и студен въздух.

Мината мисия ранг Д - 20 рио + 60