Тренировъчна Площадка 2

-Да уча чакра молд lvl1 и 2.-отвърна Кицоши.

- Разбира се !
Сенсей-а посочи едно десет метрово дърво :
- Това дърво , трябва да го изкачиш само с крака , с помощта на чакрата си !

ПС: Чакра Молд лвл 1 е на дърво и на вода ... има до Чакра Молд лвл 10

Кицоши написа:Той не успя когато стигна до него като тръгна по дървото направи салто.ООО да забравих да пренасоча чакрата.Той тръгна малко се покачи и падна по гръб.Хмм не съм се концентрирал достатачно.Опита още един път като отново се концентрира пренасочи чакрата засили се и тръгна да бяга към дървото отново на същото място стигна и отново падна по гръб.Хммм нещо не става,къде греша.Каза си го на ум.Този път той се средоточи на максимално нищо неможеше да го разсее задържа чакрата си в краката засили се и тръгна да бяга по дървото.Само сенсейя можеше да каже дали го е изкачил.

Офф. Това е цитат от текстът :O много е зле и го трия

1-во не отделяш мисълта на героя и на разказвача ...
2-ро само разказваш си ... той падна ... той направи салто // това е моя работа да казвам кво си направил ... ти само пишеш чувства , мисли на героя , действия без Пауър Плей !
Обобщено : Текстът е ужасен ! Ако караш така нищо няма да постигнеш ! Постарай се поне малко , за да имаш успеХ !

Кицоши огледа дървото. Отскочи 5 метра назад, за да има по голяма засилка. Затвори очи и започна де се концентрира. Трябваше да е напълно спокоен. Започна да събира чакрата си в ходилата си. Сети се че ако използва много чакра ще счупи дървото и ще падне назад, но ако чакрата е твърде малко, краката му ще се отлепят от повърхността на дървото, затова чакрата трябвоше да е напълно балансирана. През главата му минаваха мели:
-Концентрация, баланс, концентрация, баланс... Усети, че чакрата е балансирана и знаеше че сега е моменто. Отвори очите си, извади един кунаи, засили се към дървото и...

направи две крачки , краката му се отделиха и падна по гръб . Балансът липсваше ...

ПС: Нещо от този род ... само че добави чувства на героя (не само по тренировката) и примерно че духал вятър ама по поетично ... гледай да ти се получи голям пост

Кицоши започна да се изправя, докато търкаше мястото където го болеше и викайки леко: -Ох, ох, ох! След като стана отскочи 10 метра назад. Отново започна да се концентрира, да събира чакрата в ходилата си и да я балансира, но вятърът и някои други шумове от птиците и от други животни го разконцентрирваха. Той си затвори очите и мислише само за: конценрация и баланс на чакрата. Вятърът започна да духа по-силно и му беше все по-трудно да се концентрира, но знаеше че ако не успее няма да научи техниката, зотова се успокои, мислеше само за концентрация и баланс и усети че сега е момента, че е напълно концентриран, извади един кунаи, за да можеше да отбелязва до къде е стигнал, засили се и...

Маск дойде,седна до едно дърво и започна да чете книгата "Отведи ме в Ада".Според него книгата беше интересна и погледна курицата на книгата.Тя беше черна и на нея беше изрисувано - човек който е забил меч в друг човек,огън около двта човека и кръв посипана навсякъде.Той отвори книгата и започна да я чете.Отначало се разказваше за тези двамата човека о тлорицата,като са били приятело,но единия мамил другия.На единия цялото семейство и роднините му били убити от точно този негов приятел.На Макс му стана леко скучно,но продължи да чете.Този човек,който беше с убито семейство,беше се влюбил в едно момиче.Приятеля му веднага разбра това и отрови гаджето му два пъти.Първия път с отровна гъба,а втория път с ухапване от Кралска Кобра.Другия разбрал,че приятеля му убил гаджето му и отишъл в тъмна стая,където за бяха документите на приятеля му.Там прочете,че той е най - търсения престъпник в света.Бил е във всяко кътче в света и винаги убивал някой.Човека който четял документите му ахнал.След това един вочек се появил зад гърба и сцепил ръката му.Той успял да избяга и се спасил.Книгата беше малка и Макс почти беше на края на историята.Той разгръщаше постоянно,като прочиташе,каквото имаше.Най - накрая стигна до края на историята.Края й беше.Престъпника претиснал чочекът с загинало семйство до едно стъкло.Пишеше,че се беше извършил бой,а човекът с загинало семйство бил с прязан стомай,порязана ръка,и отрязани пръсти на крака.Наоколо всичко беше в огън.Престъпника замхнал с меча му,по бившия си "приятел",а отзи негов "приятел",счупил стъклото,на което седял и паднал в стара къща,като счупил пода на 3 етаж,2 етаж и 1 етаж.Паднал чак в мъзата,но все още беше жив.Престъпниак се беше погрижил и затова,като бе сложил доста отровни змии,които довършиха вочека с загинало семейство,но накрая заловили престъпника,но след като извърщил към 20 убийства и кражби.Така Макс прочел книгата и я затвори.

Офф. Кицоши ... само с мислене не става ...

Кицоши направи четири крачки и падна на земята по "д" .
Макс не прочете книгата . Той прочете първата й част ! Имаше продължение от зад !

Кицощи отново се изправи. огледа дървото и видя че мястото, до където беше стигнал е само 4 метра той се отчая и си казваше на ум: -Няма да успея. Момчето се отчая. Той летна на земята и се загледа в облаците. Спомни си за дядо си, който го беще намерил в гората и отгледал като свой роден син, за неговата доброта. Сети се, че един път, когато са тренирали му е казъл никога да не се предава. Това даде вдъхновение на Кицоши. Той се изправи, погледна дървото и извика силно: -Ще те икачаа! След това отново отскочи 10 метра назад, концентрира се но максимум без да оставя нищо да го разсея, събра чакрата в ходилата си, балансира чакрата си-нито да е твърде много, нито да е твърде малко, хвана здраво куная и се засили към дървото с месълта да успее.

Кицош истана и се каза на ум: -А не отказвам се. Прибра си куная в чантичката, обърна се и се запъти към селото. Вървеше, вървеше, изведнъж спря до една рекичка и се загледа във водата. Гледа към водата, минаха 5 минути и внезапно във водата се паяви образа на дядо си. Той му каза: -Нали съм ти казвал, никога да ни се предаваш! По лицето на Кицоши се появи една сълза и той се наведе да прегърне дядо си, но това беше само образ и Кицоши цопна във водата. Той изплува нагоре, излезе от водата и на бегом отиде отново пред дървото. Той си каза тихо: -Дядо няма да те разочеровам и никога няма да се предавам! Той извади къная, отскочи 10 метра назад и за негово щастие вятъра затихна и щеше да му е по лесно да се концентрира. Затвори очи стараеше се нищо да него разсейва, събра чакрата в краката си, балансира я, спомни си за миналите си провали, че първият път чакрата беше твърде малко и краката му се отлепиха от дървото, но вторият път чакрата беше твърде много и счупи дървото, той знаеше какво е чувството и се постара да го центрира, засили към дървото, с мисълта да успее и да накара дядо си да се гордее от него.

-Аааа!-изнерви се Кицоши. -Зощо немога, защо не стана, къде греша!- викаши той, докато седеше на земята. -Защо, защо! Но той знаеше че ако не се успокои, нямя нищо да се палучи,затова се пробва да не мисли за това. След 5 минути той се успокои, сега беше време да помисли къде греши. Първият път беше твърде малко, вторият път пък беше твърде много, а пък третия твърде малко отново, но чувството от първият път беше разлечно от това от третия път, той се опита да си спомни. Минаха още 5 минути и най-накрая успя да си спомни точно колко чакра беше вложил. Оказва се че в първия път бе вложил по малко чакра от втория и затова вече нямаше да сравнява първия и втория, а третия и първия, това щише да го улесни малко. -Добре тогава, да пробваме отново! -каза си на ум Кицоши. Той отново се изправи, с усмивса по лицето му, скочи към дорвото, защото куная му се беше забул в дървото, взе си куная и падна на крака пред дървото. Отскочи 10 метра назад, зопоча да събира чакрата в краката си, зопочна да я балансира и наистина той усети, че му е по-лесно зараду увода, който направи(по горе), когато усети че е концентриран на максимум и чакрата е балансирана той се засили към дървото и мислеше че този път ще успее да го изкачи. Докато бягае той си спомни за миналите си провали и си каза на ум: -Няма пак да се проваля, ше изкача това дърво, веднъж и за винаги.

Маск продължи да чете книгата си.В продължението се разкваше за друг приятел на престъпника,който също е престъпник е се претставя за един Робинтън Прейзи,който е полицай.Така един път този лъжец се промъкнал в затвора,като убил пазача,взел ключовете и отключил всички килии на всички престъпници,включително и килията на своя приятел.Всичките престъпници избягали,а след това направили банда и шеф беше този който ги освободи заедно с приятеля му.Бандата от престъпнижи беше много голяма,те се кръстиха бандата си "Мънгизи",тък като обичаха парите и зелено.Убиваха много хора и скоро завладяха града,който се наричаше Менград.Не се разбраха кой ще го контролира и затова завладяха и цялата държава,която се наричаше Мифландапенчикерия.Тази държава имаш емного градове и затова за всеки престъпник имаше по град да контролира.Тези престъпници завладяваха държавата все повече,докато не се появи човек дошъл от джунглата на име ТарзанxD.Той и неговата горила победили всички престъпници и държавата отново фукционирала.Гражданите й били свободни и щастливи.Те се бяха освободили от робство.А Тарзан го обявиха за крал на джунглата.А Тарзан превърнал държават ав същинкса джунгла.Разрушил всички сградите които замързявали природата и на тяхно масто посял дървета които давали плодове и разни такива.Разрушил всички коли в държавата,а всички престъпницци при опит да избягат от затвора си паднали в река,която Тарзан кръстил Амазонка.Там плували много пираний,но били дружелюбни с хората от държавата,а чуждите и злите ги изяждали.Всички в държавата били щастливи и винаги яли банани xD.Макс си помислил че е прочел книгата и я затворил.

Е,сенсей .След като приключихме,мога ли да се науча да управлявам корда?
пП:нз как точно да го кажа,за т'ва корда...

-Лелее,сенсей забравил съм да си купя .Ако може вашата,но ако не искате ще отида да си купя..А и само да попитам,може ли да ми демонстрирате?

- Сега , опитай като вържиш кордата за шурикен или кунай ! След като се справиш с това , опитай да омотаеш чучелото с кунай в краката , а с шурикен тялото ! - каза сенсей-а .

Офф. сега само връзваш !