Тренировъчна Площадка 3

by Коринмо Изаши Съб Дек 05, 2009 3:19 pm

Това беше обикновена площадка.В нея имаше равно вода и суша.Имаше няколко дървета за чалра молд,имаше мишени и чучала.Сенсеят тук беше много " лош " той се нервеше бързо и държеше всеки изкъсо.Всеки записал се трябваше да внимава.Говори се че сенсеят е бил убил собствения си отбор заради един рамен.

Характер - Строг, Държи Изкъсо , Убива Лесно

Сенсей-
Таджо Карао

Ученици-
1. Хатаке Айдоу
2. Данте Силвър
3. Индато Киоре

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 8:53 pm

Едно оранжевокосо хлапе щастливо крачеше из площадката и си тананикаше няква песничка, търсейки сенсея с поглед.

by Коринмо Изаши Вто Дек 08, 2009 9:03 pm

Сенсеят стоеше на един стол. / от де се беше взел хД /.Той го погледна ядосано и попита.-Ти кой си ?

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 9:05 pm

-ха, а ти кой си - стол насред площадката -.- -отвърна също толкова ядосано Даисуке-веднъж да съм щастлив и се некой треа ми съсипе настроението с тъпи въпроси ... така и така вече се заговорихме, да си виждал сенсея?

Очевидно Намикава още не беше зацепил, че това е учителя хД

by Коринмо Изаши Вто Дек 08, 2009 9:07 pm

- ЕЙ Пишлеме.Каза Ядосан Сенсея.-Кажи ми повече за себе си или ще умреш! Ще те накълцам като маруля и щи изям далака.Каза той спокойно със девил очи.

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 9:11 pm

-хах, ти ли ве? хахаха аз вече съм генин а ти ми приличаш на безпомощен старец...така че ако обичаш ВЕДНАГА ми кажи къде е сенсея-нацупи се Даисуке и скръсти ръце

by Коринмо Изаши Вто Дек 08, 2009 9:16 pm

Сенсея затвори очи като хвана един нож / от де го взе и него /.Той само стисна зъби като каза.- Аз съм сенсея,и щи нарежа червата ако не кажеш нещо повече за себе си !

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 9:18 pm

-хехе...хе ами аз...незнаех че Вие сте сенсея...хе..хе...-започна да се оправдава Даисуке и след малко се пооспокои и каза-ми аз се казвам Даисуке Намикава, преди броени минути станах генин, дойдох тук, развалихте ми кефа - не че имам нешо против вас, и сега искам да започна да тренирам разни техники ХДД

by Коринмо Изаши Вто Дек 08, 2009 9:22 pm

- Покажи ми Хенге и Буншин.

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 9:26 pm

Даисуке се усмихна.Най-накрая шанс да се докаже че може да е някаква нинджа,поне някаква.Той преглътна и си спомни всичко свързано с това.Той си облиза устните и приклекна леко.Първо трябваше да си преговори какво знае за буншин преди да започне.първо през ума,а после през тялото.Намикава погледна нагоре и помисли."Буншин но джутцо,това просто беше джутцо,най от обикновенните,което просто трябваше да се концентрира чакра във всички точки на тялото и изведнъж да се изпусне,като си представиш себе си и направиш свой клонинг." Младока дигна ръката си,като я сви на юмрук и я тресна в отворените си ръце.После се усмихна и започна да се подготвя за джутцото. Направи знак за концентрация и започна да си представя тялото си,за да не стане някой гаф и да си направи клонинга дефектен.Той започна да концентирра чакрата обаче в корема.там където беше филтера.Не цялата,но по-голямата част,която засега беше много малко. Искаше да направи така,защото мислише че този начин е по-добър от обикновенния.Започна да го концентрира там,като го и компресираше насъщото място. Даи си затвори очите,като направи кръгово двиения с варта си и пордължи да се концентрира.Вярваше че може да успее с този опит и се надяваше да го докаже на Сенсея.Влагаше и влагаше чакра там,като знаеше че може да успее.Макар и не от първият,поне от вторият,защото това джутцо не беше много трудно,то беше начинаещо и снего можеха обаче да се постигнат големи заблуди.Намикава се усмихна.Правеше това всичко с кеф и знаеше че можеше да направи и постигне големи цели. Тойвъздъхна дълбоко,като чакрата продължаваше да се влива там.Изведнъж обаче той започна да я конпресира,за да може после изведнъж да я изпусне и направи свой клонинг. Младежа вярваше в себе си и знаеше че щеше да направи голямо впечатление,ако успее от първият път..Той започна да прави знаците с увереност,като изведнъж свърши с последният знак и изпусна чакрата,като изрече с нормален тон:
-Буншин но джутцо-като наистина се надяваше да е успял.той си отвори очите и погледна сенсея,за да види какво ще му каже.

by Коринмо Изаши Вто Дек 08, 2009 9:28 pm

Ся му остана Хенге.

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 9:36 pm

-Ей сега ще направя хенге сенсей..
След това се усмихна, като поогледа сенсея и първото нещо което направи е да запамети дрехите му, защото бяха и най трудната част по него а и също така тази част която го отличаваше и от повечето други хора..След като беше запаметил дрехите на сенсеят той започна да гледа върху косата му, защото трябваше да смени цвета и дължината на своята за да прилича на учителя и точно зареди това щеше да му е много трудно.. След това огледа целият сенсей както пиян чичка оглежда яко маце за да запамети всичко в сенсеят и така да направи техниката възможно най-добре... Когато момчето реши, че е запомнил достатъчно той затвори очи и започна да съсредуточава чакра тялото си след това направи сийл и на глас извика :
- Хенге но Джутсу
като освободи цялата събрана чакра и рязко отвори очи...

by Коринмо Изаши Вто Дек 08, 2009 9:39 pm

Не успя..

by Даисуке Намикава Вто Дек 08, 2009 9:52 pm

-лтф кфо стана ве?!-запита се Даисуке и се смръщи-да да да да да баш ся ли треаше да се изложа!
Той сви юмрук и известно време гледаше в земята. След това вдигна глава и си каза: "Този път ще се справя, просто трябва да се съсредоточа повече...много повече..." След тази мисъл изпъна ръце напред и изпука дългите си пръсти. Вятарът вееше оранжевата му коса и това го нахъсваще още повече. Затвори очи, започвайки да събира чакра в тялото си ... около него засия ярко синя светлина, която се вливаше в младия ученик ... веднага, щом това ставаше той бързо започваше да я избутва към крайниците си. Протегна се на бързо, усещайки навлизащата енергия в пръстите си. Гъделичкането, което чувстваше от вътре му подсказваше, че е време да започне да прави знаците ... Бавно и внимателно започна да ги прави, стараейки се да не обърка нещо ... същевременно вече беше спрял да абсорбира чакра и сега също толкова внимателно я обработваше и въртеше в корема си - и там усещаше трептене. "Даа, този път чувствам нещо различно ... нещо ми подсказва че... че този път ще се справя ...чудно ми е как първия път се изложих така - толкова бях тренирал тази техника в академията а сега ... в най-важния момент се провалих ... първите впечатления на сенсея относно мен сигурно са, че не ставам за нищо ... трябва бързо да "изчистя името си", като се справя още сега ... докато си мислеше това и за миг не си позволяваше да се разконцентрира .... бавно отвори очи и внимателно започна да оглежда тялото на сенсея от горе на долу - първо се спря на косата - беше дълга ... доста по-дълга от тази на младия Намикава ... "Пфф тоя нема ли да земе да се подстриже" Помисли си той и се ухили, продължавайки да го гледа втернчено. После свали погледа си по на долу - към лицето - основните черти по него ... изтласка част от събраната чакра към главата си, заформяйки от чакра точно тези отличителни безели ... беше ги гледал известно време и ги бе запомнил ... докато ги заформяше по своето лице продължаваше да гледа все по-надолу - едрите рамене, стегнатия корем, мускулите ... до колкото сенсея ги имаше ... стараеше се да запомни и пресъздаде всяка една част от неговото тяло ... постепенно, докато се усети вече бе стигнал до краката ... "хах, това ще да е интересно ... от тези дрехи нищо се не види" Помисли си по селски младока и отново се усмихна ... след малко се усети - беше забравил най-важното - трябваше да огледа внимателно дрехите му .... Блицо 30 секунди се взираше в тях, запомняйки всяка една гънка ... после отново бавно затвори очи, продължавайки да си представя образа на сенсея в съзнанието си ... направи и последния сийл:
-ХЕНГЕ НО ДЖУТСУ!-извика той и рязко освободи събраната чакра и също така рязко отвори очи, надявайки се този път да се е справил.

by Коринмо Изаши Сря Дек 09, 2009 1:10 pm

Момчето успя а Джунинът се оправи.Той стана като метна ножа на страна и каза.-Момче,виждаш ли това дърво ? Моля да го изкачиш като вървиш по него.За целта трябва да вмъкнеш достатъчно чакра в краката си и да се " залепиш " по него.Трябва да направиш 15 крачки започвай / свободно РП /

by Даисуке Намикава Сря Дек 09, 2009 8:04 pm

-кфо? хах, ако знаех, че сенсеите дават толкова лесни изпитания щях да отида при баба ми да ме тренира ... същата раута-каза Даисуке наперено.-ся, учителю, вижте на къв талантлив ученик случихте ... треа се гордеете с мен.
След тези думи той се почеса по брадичката и се замисли7 "Добре, добре...трябва да вложа чакра в краката си и да я обработя перфектно ... от там нататък всичко е лесно - просто трябва да вървя по тва дърво .. струва ми се, че сенсея ме подценява като ми дава толкова лесна задача." Момчето се усмихна още по-широко. "Ще бъде лесно..."
-Е, време е да започвам-каза той сякаш повече на себе си, от колкото на мъжа пред него и затвори очи, за да се съсредоточи.
Слепи ръцете си и в следващия момент ярко синя ... небесно синя чакра започна да се върти на всякъде около него. Силния вятър, който тя създаваше, защото се въртеше адски бързо, вееше косите на младока. Това сякаш го нахъсваше още повече да се справи още от първия път и да покаже на сенсея, че думите му не са били празни приказки... След известно време въртене на чакрата около себе си, за да се изфука пред сенсея, Даисуке започна да я абсорбира и тя плавно и постепенно влизаше в тялото му. При това действие, той усещаше силно гъделичкане...или по-скоро галене в корема си. Усещаше как му душевната енергия продължаваше да се върти адски бързо, дори като вече бе в тялото му...Докато правеше това, момчето изпъна ръцете си напред и изпука пръстите си - това му помагаше да се отпусне. Като направи това, той се чувставше много по-спокоен и вече можеше да продължи към следващата стъпа - обработването на чакрата. Младия Намикава се опитваше да завърти още по-силно и бързо събраната в тялото си чакра. През това време започна бавно и внимателно да я тласка към краката си - отново усещаше гаделичкането, което създаваше тя, но този път бе още по-силно от преди, защото и чакрата ссе въртеше по-бързо.... "Дааа...усеащам, че ще се справя ... все пак трябва да направя само 15 крачки по дървото ... предполагам, че не е толкова трудно и без да се старая толкова, но все пак..." Помисли си той и след малко вече бе приключил и с втората стъпка. Вече чакрата бе в краката му ... в буквалния смисъл... продължавайки да се върти все така мощно. Даи отвори бавно очите си и затърси дървото, което му бе посочил сенсея с поглед - след малко го видя - беше средно по-големина ... все пак щеше да има място на правави даже и повече от 15 крачки. Направи един бърз сийл с дясната си ръка и синьо сияние започна да свети около ходилата му. Той бавно тръгна към растението. "Хех, сенсей...вижте това!" Помисли си младока и отново се усмихна. След малко вече бе стигнал до желаното място и изпъна левия си крак напред във въздуха. Долепи го до дървото, продължавайки старателно да задържа чакрата в крайниците си, за да не стане някой гаф... След малко действието на левия му крак беше последвано и от десния и Намикава започна да се опитва бавно да ходи по дървото, пазейки равновесие...

by Коринмо Изаши Сря Дек 09, 2009 8:18 pm

Момчето направи половината,трябваше още толкова.

by Даисуке Намикава Пет Дек 11, 2009 11:39 am

-WTF! аз...аз...се провалих-рече тихо момчето и сведе глава-може би се надцених...може би...може би вярвам прекалено много в себе си...този път ще я давам по-кротко...
След тези думи той си пое дълбоко въздух. "Най-важното е съсредоточаването. Не бива да се разсейвам с излишни мисли. Просто трябва да обработя добре чакрата си. " Помисли си Даисуке и въздъхна.
-Време е да започвам от начало...
Младежа затвори очи, долепявайки ръцете си една до друга. Отвори чакра тръбичките си, готов да абсорбира чакрата, която скоро щеше да извлече от клетките на тялото си. Бавно и внимателно отвори всички Тенкецу и огромно количество небесно синя чакра започна да се върти около младия Намикава, веейки косите му на всички страни.Това го нахъсваше доста, но този път той бе твърдо решен да не вярва толкова, че може да се справи с всяка една техника. Отново си пое въздух и съсредоточено започна да "поглъща" душевната енергия, въртяща се около него. Веднага, щом я "приемеше" започваше да я върти из тялото си в перфектна спирала и да я обработва. Стараеше се, да не я изпусне от контрол, защото това можеше да му нанесе сериозни щети и дори да го убие. Движението на енергията в него го гъделичкаше и това предизвика дългата усмивка по лицето на младока. "Това наистина е много приятно!" Помисли си той, продължавайки да държи погълнатата чакра под контрол. Усещаше, как тя се движи из чакра тръбичките по цялото му тяло и след малко всяко едно каналче беше пълно с енергия. Той затвори Тенкецу-тата си, за да не изпусне толкова добре обработената чакра. Бавно и съсредоточено започна да я тласка към краката си. Колкото повече тя слизаше на долу, толкова се засилваше синьото сияние около нозете му. След малко цялата чакра бе там и той бавно отвори очите си, поглеждайки голямото дърво пред него. Изпука пръстите си и си каза тихо:
-Да започваме...
Като се запъти към растението. Когато го наближи достатъчно отвори тръбичките на краката си и опита отново да ходи по дървото...

by Коринмо Изаши Пет Дек 11, 2009 12:33 pm

- Това момче ще се справи,мисля.Каза си сенсея като внимателно го гледаше.-Имаш още малко.Извика му той със нормален глас като се огледа и седна на този така " непознат " стол ".

by Даисуке Намикава Пет Дек 11, 2009 1:01 pm

Даисуке бе затаил дъх - отново ходеше по дървото. Бавно и внимателно правеше крачки по него, пазейки равновесие. Сви юмрука на дясната си ръка и прехапа устни. "Този път ще се справя...трябва да се справя!" Обеждаваше се той, продължавайки да държи чакрата в ходилата си. Стараеше се да не я изпусне от контрол, за да не падне от дървото. Постепенно се изкачваше все по на горе и по на горе. По едно време Намикава погледна на долу и се усмихна - вече се бе искачил доста. Оставаха му само няколко крачки и с плахи стъпки той продължи да ходи ...

by Коринмо Изаши Пет Дек 11, 2009 2:46 pm

Момчето направи 13 крачки,не 15 но както и да е.-Добре ученико,толкова за днес със чакра молда.-Сега можеш да си починеш,а след това започваме други неща.

by Даисуке Намикава Пет Дек 11, 2009 3:10 pm

Даисуке внимателно се приземи, стъпвайки на краката си и приклекна леко. След това плавно се изправи, изтупвайки прахта от дрехите си.
-какви ще са тези "други неща"?-попита след малко момчето, поглеждайки сенсея.
Докато чакаше отговора му, той се излегна на земята - в сянката на дървото, което до сега се бе мъчил да изкачи. "Мисля, че не успях да направя 15 крачки ... направих някъде към 12-13..чудво ми е защо учителя не настояваше да продължа, докато не се справя напълно?! Изглежда ми доста строг..." Помисли си младежа и се почеса по главата. След това затвори очи и се отпусна. Искаше да си почине добре, за да възстанови силите и чакрата си. Нямаше търпение да започне с научаването на по-силни джутсута.

by Коринмо Изаши Пет Дек 11, 2009 3:11 pm

- Ще разбереш по късно.Каза сенсеят като тръгна на някъде.Момчето трябваше да остане където беше.Кой знае можеше сенсеят искаше да донесе нещо ?

by Даисуке Намикава Пет Дек 11, 2009 3:21 pm

-ха, само това оставаше - да ме зареже тук съвсем сам, без дори да знам кфо да праа...е, ще се възползвам от отсъствието му, за да си почина-промърмори Даисуке и отново затвори очи.
Беше му много приятно да седи под гъстата сянка на голямото дърво, без да има кой да го притеснява или да му надува главата с празни приказки. Сега наистина можеше да си почине и да възстанови енергията си. "Каква ли ще е следващата ми задача?" Запита се момчето, докато се стараеше да държи тялото си напълно отпуснато, без да мърда дори и малко. Смяташе, че така ще си отпочине най-добре. "Дали ще е някакво силно нинджутсу...или пък може би генджутсу?!" Продължаваше да си "фантазира" младия Намикава, усмихвайки се широко, но след малко се сети за нещо и усмивката му изчезна от лицето му. "О-о-о, само дано не е някакво глупаво тайджутсу -.- това мога да го уча и при баба ми -.-" След малко Даисуке отръска глава - реши, че е най-добре да не мисли за нищо, за да не се натоварва излишно... Постепенно младока започна да се унася в сън и след малко вече бе заспал. Сънуваше странен сън, в който се бие срещу много шинобита от различни села и прави всякакви всесилни техники. Това го накара да се усмихне в съня си - щеше да е мноу яко ако някога наистина станеше толкова силен...

by Коринмо Изаши Пет Дек 11, 2009 6:17 pm

Сенсеят се върна със торба пълна с храна.Въпреки че беше строг той ядеше добре.- Е ако си гладен яж.Каза той като седна на земята и взе една чаша мляко.

by Sponsored content

Тренировъчна Площадка 3

Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3

Re: Тренировъчна Площадка 3