Тренировъчна площадка 2

Караноси дойде и започна да се оглежда за сен-сей!

/Сори, че не сте ме записали ма съм за тука./

Сенсея му извика:
-Епам тук момче...

Момчето отиде там и каза:
- На какво ще ме научите първо?

Младежът си представи как правеше началните техники с ръце. Сега беше същото, но само че с краката. Допря си краката като между тях се получаваше обмен. Този обмен, не бе достатъчен. Нищо нямаше да се получи от първият път и момчето го знаеше. То искаше да стане нинджа за да може да отмъсти. Срещу него стоеше онова дърво. То му напомняше на още хиляди такива дървета. Караноси изпусна малко количество ненужна чакра в земята макар и не много споучливо, той искаше да проучи дървото от корените. Фалпан искаше да знае с каква скорост да тръгне и как и къде да стъпва. Дървото не му изглеждаше стъбилно и за това направи този анализ. Генинът се концентрира още веднъж като вкара всичката си чакра в краката. Постави си ръцете зад гърба и тръгна. Ускори максимално и скочи. Той се стараеше макар и да не е кой знае колко далеч от земята момчето изкарваше по малко чакра от ходилата си като се надяваше да успее.

Това което предполагаше се случи. Но нищо. Той все някога щеше да успее. Отново концентрира чакрата си, но този път тя премина отвсякъде с въртеливи движения като събираше ненужното. Момчето се концентрирваше като лека по лека чакрата му се засилваше. Той мислеше за това което щеше да стане и продължи. Караноси се сети за един виц което засили и потока на чакра от ръцете до краката и обратно. След няколко минути обмен между чакрата на ръцете и краката, момчето започна да напластява чакрата си. По този начин щеше да я направи по-силна и да излиза по лесно. Накрая се сети, че трябва да концентрира чакра в стъпалата. И точно там младежът насочи напластената чакра. Остави малко и в ръцете си след което ускори максимално. Използваше чакрата в ръцете за замах и ускорение, а тази в краката за задържане върху дървото. Това щеше да бъде полезна техника ако се научеше добре. Накрая младежът се развесели още повече което засили и потока на чакра като макар и с малко увеличаваше шанса му за успех.

"Браво Караноси!" Повтаряше си момчето като се окуражаваше. Preзвиташе снопове чакра като образуваше един сноп който с въртеливи движения почистваше местата през които "пътуваше чакрата" от ненужните остатъци. Това много помагаше на момчето, защото сега той искаше да успее с техниката и затова правеше всичко по силите си. С малко труд и много желание щеше да успее. Това му бе казано преди години и Фалпан го знаеше добре. Младежът бавно вкарваше чакра в стъпалата като я накъсваше и напластяваше като така побираше малко, но все пак повече чакра. Знаеше, че трябва да изпуска повече количество чакра на повече разтояние. Например на всеки два метра да изпуска чакра. Така хем щеше да се забърза, хем щеше да се задържи повече върху дървото. Това беше логиката му и той щеше да я изпълни. Младежът знаеше, че рано или късно щеше да успее и трябваше да тръгне за да постигне успех. Така и направи. Отново използваше чакра от ръцете за да ускори движението им и така да успее да набере повече скорост и да спести време. Караноси стъпи на дървото и изпусна максимално чакра за да ускори отново. След като се оттласна намали темпото на ръцете като по този начин пестеше енергия. Отново и отново той крачеше като изпускаше по много чакра през няколко метра или през няколко крачки. В момента момчето искаше само да успее с техниката.

Момчето знаеше, че няма да падне! Желаеше го и щеше да поможи много не, огромен труд за да успее. Нямаше да се предаде точно на финала. Започна бързо да върти ненужната чакра като я използваше. Тя в момента подсилваше тази чакра която на момчето бе нужна за да успее. Караноси се опита да допре краката си до кората, но от падането не успя. Затова пробва отново, но преди това реши да концентрира чакрата си. Младежът започна бързо да прекарва няколко снопа чакра от тялото към крата си и където може преплиташе вече силните снопове като си засилваше чакрата. Фалпан беше с отворени очи, защото дори и провал той искаше да гледа този провал. Очарован от досегашните си действия, генинът нямаше да се предаде така лесно. След цялата концентрация той отново пробва да се задържи като предварително напластената чакра се изпусна като имаше за цел да задържи младежа върху дървото и ако успееше той беше готов да направи останалите крачки до успеха.

Момчето успя....
След ,което сенсея му показа едно езерце и каза:
-Ся тряя минеш езерото..

- Да плувам! Супер!

/Сори за спама ма може ли и малко обяснение?/

- Сен-сей! Разбихте ми надеждите. - Каза момчето след което се намуси. След няколко минути се оправи и започна да концентрира чакра. Сноповете бяха слаби като лека по лека набираше сила и скорост. Това му даваше сила да продължи и го възстановяваше от умората. Младежът лека по лека задвижва снопа чакра. Засилваше го като го обединяваше с други снопове и така чакрата се движеше. Караноси мислеше за езерото като бавно напластяваше чакрата си по дъното на стъпалата и накрая се осмели да направи първата крачка като рязко изпусна досега насъбраният сноп ненужна чакра като влагаше много старание в крачката. Момчето искаше да успее, но нямаше да успее от първият път. Той направи първата крачка като вярваше във себе си и знаеше, че рано или късно щеше да успее да направи техниката. Младежът лека по лека крачеше, а вятърът брулеше косите му. Искаше да успее и знаеше, че ще го направи.

- Стига деее! - Младежът изплува като отиде отново на брега като започна отново да концентрира чакрата си. Лека по лека той започна да циркулира чакрата си. Снопа чакра се задвижваше като се забързваше и малко по малко ставаше по силна. Снопът преминаваше през всички протоци на чакрата и бавно, но сигурно ставаше по-силен и по-бърз. Чакрата най-сетне достигна краката на Караноси и щом стигна започна да се накъсва на малки парченца. Лека по лека те се нареждаха по стъпалото на момчето като така отмаряше. Краката му бяха изтръпнали, но това не пречеше. След още няколко минути и краката му се възстановиха. Фалпан лека по лека напласти чакрата си като смело пристъпи във водата. Изтласка чакрата си навън като се стараеше да се задържи на повърхността като бавно започна да крачи навътре в езерото.

Младежът се опомни и продължи. Представяше си разлистващото се цветче на лотоса. Вятъра му действаше добре и беше нещо като успокоително. Лотосовият цвят бе символ на майка му и на целите му. Той се бореше за сила и за слава, но най-вече за отмъщение. Тази цел му даваше сили и не го отчайваше. Младежът се съсредоточи като в доброто старо време. Започна от всички места да насочва сноповете към една точка. Ако един сноп отидеше, той се въртеше като създаваше още по-мощтна чакра. Това беше целта на Караноси. Той се концентрира и щом събра сноповете той ги спусна надолу. Момчето беше доста напрегнато което пречеше на баланса, но лекият бриз му помагаше да се успокои като му давшае допълнителна сигурност. Всичко учено досега беше изпълнено. Фалпан се запали по техниката като трябваше да успее за да е доволен. Отново се досети за лотосовият цвят и как трябваше бавно да изпуска умерено количество чакра. С всяка негова стъпка срещу вятъра той ставаше все по-спокоен и уверен. С всяка крачка той започна бавно да изпуска чакра срещу водната повърхност като така трябваше да се задържи върху нея. С тази тактика и спокойствие Караноси искаше да успее и рано или късно щеше да успее.

Младежът се зарадва тайно и с много трудности запази спокойствие. Мирисът на лотосов цвят му даваше кураж, а мисълта замайка му, му даваше сила. "Остана още малко!" Повтори си за пореден път момчето след като усети бризаидващ от към успеха. Караноси продължи да движи потоци чакра измежду местата през които преминаваше тя. За пореден път младежът обединяваше различни по енергия и скорост снопове и с труд намираше синхрон между скоростите на движението. По някакъв начин успяваше макар и с трудности. Фалпан намери синхрона и запъти чакрата към краката си. Спомена за майка му и белега му носеха бедна история за родителите, но все пак тя беше жизнено важна. Характерът и желанието също бяха важни и младият Генин ги използваше като оръжие в труден момент. Щом чакрата достигна краката тя бавно започна да се раздробява и да се напластява по стъпалата на момчето. Уверено той изтласна умерено количество чакра и продължи да крачи напред като с всяка крачка изпускаше същото количество чакра. Така продължаваше и вярваше, че ще успее.

Младежът погледна надолу и видя как водата бавно и полека "поглъщаше краката му". Гледката беше красива, но и отчайваща за един Генин. Караноси засили чакрата която изтласкваше което пък му напомняше за... Неее. В момента той не трябваше да мисли за това. Той продължи да завърта снопове чакра като се стараеше да не губи концентрация. Младежът придвижваше сноповете чакра като на места "удряше на камък". Но това само го караше да желае успеха си още повече и след усилия успяваше да преодолее трудностите по пътя на чакрата си. Това му напомняше на тренировките за бой с вързани очи. Там често падаше от камъни, но така ставаше още по-силен. Караноси се окуражи и продължи да размества слоеве чакра като при възможност ги обединяваше и ги завърташе. В момента не трябваше да се унася в спомени, защото и това беше опасно и той го знаеше. Караноси напласти леко чакрата си по стъпалата и силно изтласна чакра. Разбра, че на няколко стъпки трябваше да изпуска повече количество чакра за да успее без повече да потъва. Ако успееше добре, ако ли не щеше да му удари една почивчица. Така след всички спомени и усилия Караноси прекрачи и зачака някакъв резултат.