Тренировъчна площадка 4

Сакаге вече се изнерви и реши пак даго направи,но и да престане с нервирането си.Той взе куная си от земята и реши да го направи,но този път да е по-старателно.Както си беше хубав деня Сакаге пак отдъхна и седна на земята за да почине после пак да опита.Той седна затвори учи и през ума мо минаваха бойни схеми как да изкатери дървото.Той мислеше горе долу 20 минути и накрая му дойде идея:
-Ами,ако се опитам да прилепна повече до дървото така краката ми ще полепнат за дървото и ще ми е по-лесно да изкачвам,но пък повече ще се изморявам.Заслужава си да опитам.Ако няма никакъв резултат не е проблем,но ще ми трябва повече почивка.
Сакаге стана от земята.Засили се по-отдалеч,но изтърча по-близо до дървото за да прилепне и извика:
-Сега стана прилепнах!

- Почти бях успял преди да ме преместят.Катерех се по едно дърво и бях стигнал почти до горе оставаха ми около 3-4 крачки мисля че се справя добре но незнам защо ме преместиха.Исках да ви попитам дали трябва да почвам отначало или по някакъв друг начин да продълга ? - момчето се усмихна и поглена саотборниците си.
- Давайте отбор. - разсмя се леко и погледна сенсея.
- Ще направя така както ми кажете ако трябва да почна наново ще започна ако пак кажете нещо друго него ще направя.

-Хей Клауд сега сме отбор без вражда!-каза Сакаге

- После ще говорим за това сега ме чакат тренировки ако искам да стана силен трябва а знам колкото се може повече техники.А и ако няма с кой да си съпернича няма да знам колко силен сам.За това нека кажем че сме приятели о от време на време може да премерваме сили. - Клауд намигна на новия си приятел и намести бандана си.Оставаше само сенсеят да каже какво да прави.

Сакаге хареса новия си приятел,но и се огледа за сенсея които ги тренираше:
-Сенсеи какво трябва да правим с Клауд!-развика се Сакаге
В знак на уважение и Сакаге намигна на Клауд и прие понякога да премерват сили.

- Това явно означава че започвам отначало.Еххх жалко. - каза момчето и се отдръпна назад.Извади един кунаи и се концентрира така какт осе беше концентрира на площатка номер 2 преи да го премесят.Когато беше напълно сигорен че е готов и че чакрата е равномерна и в вата мукрака той се затича към дървото с всички сили и когато го приближи достатъчно отскочи нагоре с пълна концентрация и абсолютна увереност в успеха си.

- Оставаха ми две-три крачки до върха но ме преместиха при вас,а и на няколко пъти щях да падна но с много усилия успях да се задаргя.И явно това ми е помогнало да се справя и сега. - момчето беше толкова щасливо че е успяло че се разсея и тупна на земят.
- Аууу. - изохка Клауд и се изправи изтъупа друхите си и се приближи до сенсея.
- Значи успях ? Преминах ? Какво следва ? - момчето задаваше толкова много въпроси.

- Това трябва да е втората част от чакра контрола мали така ? - попита момчето и се насочи бавно към езерото.
- Аммм сенсей може ли само един път да ми покажете как става за а видя от вас и да се опитам да го повторя ? - Клауд се усмихна и погледна съотборниците си който също се справяха много добре според него.

- Добре. - момчето направи същия знак като сенсея и бавно се приближи към езерцето.Опитваше се да направи така както му каза сенсеят да събера чакра в краката си но не както при катеренето по дървото да се опитва да залепне,а щеше да се опита да се отблъсне от дъното на езерото.Едвали щеше да успее още от първия път но можеше да направи една две крачки преди да потъне.

Сакаге извади друг кунаи,защото предишният бе паднал някъде.Той си каза:
-Щом недейства прилепването до дървото ще опитам с отскок.Когато съм малко по-далече от един-два метра ше отскоча,но и ще гледам да прилепна равно.Смисъл и давата ми крака да паднат заедно.Сакаге почна да уравновесява чакрата си в 64-те точки чакра в тялото му.Когато бе напълно убеден че цялата му чакра е уравновесена стисна куная в ръката си и започна да изкачва с мисълта това да бъде последното му изкачване.

Сакаге стисна юмрукът си,притвори очи и по червените му бузи потече една сълза:
-Дойдох тук да стана Джуунин и да сформирам клан с които да убия учиха клана.Но както съм тръгнал....Нищо няма да направя-развика се Сакаге с гласа си който се спираше от хълцане.-Време е да се стегна да изкатеря едно дърво и да премина.
Сакаге опусна юмрукът си,отвори очи и седна на земята.Той пак се замисли,че,ако се провали проваля целта на живота си.Той стана и почна да уравновесява чакрата си.Когато бе вече сигурен че е готов той взе куная си от земята забърса кръвта от коляното си,която сега я забеляза и пристъпи крачка напред.Докато пристъпфаше се сети как да изкатери дървото.Той се засили скочи от два метра и събра краката си по средата на дървото.Така Сакаге знаеше, че ще е по-лесно и по-сигурно до минаване на това упражнение.

Сакаге бъркаше нещо и разбра кое от думите на неговият сенсеи,,Дали не се целеше много нависоко.Той реши да опита на по-ниско,но преди това се замисли как да го направи за да не падне отново.Изведнъж момче се опули и се усмихна дявалоската.Той бе разбрал как да го направи:
-Ами ако се затичам по-наблизо скока вече ще ми е по-малък и ще мога да издържа повече.Как неможах да се сетя ясно е че ако скоча по-нависоко ще климна и падна ,но ако се засиля и започна направо да се катеря така ще балансирам,а при скока неможех да балансирам добре.Благодаря ви сенсеи за подсказката!-каза Сакаге намигайки с око и с дяволска усмивка на своя сенсеи.
Сакаге се стегна изсили се,но от по-малко разтояние и започна да изкачва.

Вече се бе стъмнило,а Сакаге немислеше да се прибира а да изкачи едно обикновено дърво.Той разбра че е направил 6 крачки и реши да направи повторен опит ,но този път с малко повече засилка.Другото което Сакаге бъркаше бе уравновесяването на чакрата,но той чак сега го разбра и реши да почине малко и да събере сичкият си дух:
-Добре,засега съм добре....Е има още няколко неща над които трябва да поработя ,но се пак съм добре.Само малко почивка ми трябва около 5-10 минути.-казваше си Сакаге усмихнато-Е време е!Готов съм! Време е да изкача едно дърво.
Сакаге помисли над чакро уравновесяването.Той мисли 10 минути и накрая се сети,че не трябва да климва,защото така се разконцертрирва и изпуска от владеене чакрата си.
-Готово!Чакрата ми е уравновесена!Сега няма начин да него изкача това дърво-каза средотучено,но и малко весело Сакаге

Сакаге вече бе разбрал,че всичко е много добре направено,но небеше това въпроса.Сакаге разбра,че всичко зависеше от него:
-Всичко е много добре,но сега имам друга цел.Тя е да стъпвам на кората и чакрата да се захваща с дъвото.-казваше си Сакаге.
Той реши да направи няколко проби да изкачи дървото,но без само да стъпва и да бяга а следващите да се концентрира върху чакрата и кората на дървото зада разбере дали има разлика .Смисъл да използва чакрата се едно кората е орган,които Сакаге нямаше ,но сега си го присфоява докато катери дървото.Сакаге вече осещаше треските от дървото по пръсите си и гъделичкането на ходилата му,но въпреки тези мъки Сакаге не се предаваше а се молеше това да е последното изкачване на това дърво.

Сенесей да опитвам ли още?-попита Сакаге