Тренировъчна Площадка 3

Момчето изтреля много малко електричество.Която след 2 скунди изчезна..

-дообре : леко задъхан каза тора

той леко приклекна.Отново направи сийловете.С едното си око притворено,той извика Raito : Rakochu.Отново направи неравномерна чакра около цялото си тело.Този път трябвше да увеличи ефекта максимум да 5-6 секунди.Както беше направил чакра поле,момчето срисна здраво ръце в формата на знака овен и затвори очи.Успокои се чакрата започна по-бавно да се движи.След което превърна обикновенната чакра в електричска.Тя обхвана цялото му тяло.Тора освобди малко повече чакра и около него всичко засия и той изчезна заедно с бялото...

Този път се задържа 7 секунди...(от 20)

-пфф..минах тоя път : каза си тора и избърса с ръка потта от челото си

Вече задъхан,тора беше решен да довърши техниката.Той отново затвори очи.Съсредоточи се.Внимаваше с чакрата си.Трябваше да подбере чакрата си внимателно.Успокои се,повтори знаците от предишния път.Задържа на овен и направи този път доста по бързо чакрата около тялото си.Изглеждаше така сякаш тора беше в огън от синя чакра.След което той произнесе : *Raito : Rakochu*.И синята чакра,която пламтеше като огън се превърна изведнъж в електрическа.Тя забръмча изведнъж и Тора се устреми да разпръсна колкото се може повече от светлината на електрическата чакра и да я задържи.Той най-накрая загря че не трябва да използва директно електрическата чакра ами да използва нейната светлина за заслепяване на опонента.След като светлината се избистри Тора притвори леко уста и изчезна в мъглата от светлина...

От устата на момчето излезе 13 сънтиметрова искра.

Кацумото започна да се чуди как да ходи по бода и си спомни какво му каза сенсея.Той започна да съсредоточава чакра в краката си като изведнъж усети,че е успял стъпа в рекичката и цамбурна.Излезе като заби меча си в земята и концентрира чакра в краката си,но отново неможа да се задържи,като побесня,целия беше мокър и отново започна да концентрира чакра в краката си като си спомни думите на учителя си.Трябва да сабереш чакра и щом стъпиш във водата да изтласкваш по-малко,за да не потънеш.Започнах да размишлявам на думите му.Отново опитах като хубаво си повтарях думите му в главата си-Събери чакра и я истласкай.Започнах да събирам чакра в краката си и бях се съсредоточил на 100 процента,започнах да чувствам как чакрата се добира до краката ми.Реших да събера още малко чакра,за да оспея този път и в същото време си повтарях думите на сенсея.Щом навляза във водата да изтласквам събраната чакра по-малко.Почувства,че имам достатъчно чакра в краката и стъпа в реката,но беше грешал и отново започна.
Кацумото навлезе във рекичката като отначало се задържа добре,но след втората си крачка се залюля макло и конторла на чакрата му се губеше,но той успя да се стабилизара като прецизно изтласкваше чакрата си,за да се задържи във водата.Правеше крачки на пред и отначало стъпваше бавно и контролираше изпусната чакра,за да не падне във водата.Щом поварвя още малко,той се пльосна във водата като започна от начало.Изтласваше по-малко чакра и оставаше в краката си повече.Изведнъж спря ряско и направи малка вълничка от водата като в този момент.Опита се да изхвърли от краката си повечето чакра,а да остави по малко във краката.Веднага след това се затича към водата като се съсредоточи във контрола на чакра и щом доближи реката се спря и усети,че контролът на чакрата му е добър като започна да върви и щом стигна реката навлезе в нея и сенсея каза.....

МОмчето направи една крачка и цопна..
ПС: колко поста за чакра молд си написал зася ?

П.П.За ниво 1-3 поста

П.П.По-късно ще продължа с чакра молда


Момчето с бърза крачка влезе в гората и се запъти към мястото където тренираше с Сенсея и Тора това беше неговият нов съотборник за който момчето незнаеше почти нищо,но момчето не беше дошъл тук за да се запознава а да тренира.Момчето се оглеждаше наляво надясно,но Сенсея не се мяркаше.Тай седна на един камък и искара от нинджа чантичката си двата бокса с остриета.Момчето огледа хубаво и двата бокса който бяха едни и същи.Боксовете изглеждаха доста просто оръжие просто обикновен бокс и остриета,но му направи в пречатление,че в края на бокса се подава едно дълго остие.Момчето реши да не чака повече сенсея си ами направо сам да започва тренировката с боксовете защото вече нямаше търпение.Момчето стана и се запъти към близкото чучело.Тай сложи първо един бокс на лявата си ръка и започна да удра чучелото с колкото сила имаше.Генина не боравеше доста добре с лявата си ръка за това почна с нея.Момчето испъваше и свиваше ръката си и извършваше силни удъри.Момчето знаеше,че е избрал доста добро оръжие дори и за защита щеше да е полезно.Момчето удряше неуморно по чучелото но по него взеха да се появяват дупки разкъсани от бокса и момчето реши да се премести на някое дърво с плат.Тай застана до близкото дърво обвито с плат като реши,че то ще издържи доста по-дълго от чучелото което се разпадна на съставни части,след като се премести момчето продължи да удря по дървото с лявата си ръка.Момчето беше доста добро в удъри и попринцип в нещата който изискваха си,но вече искаше да се промени и да използва повече интелекта си а не сила,но за тази тренировка генина трябваше да се премири с изборът си.Момчето продължаваше да свива и изпъва ръката си така ,че да извършва доста силни удъри по дръвчето ,но не беше само това ами и след всеки удър момчето се стараеше да нанася удърите все по-силно и по-бързо.Момчето удряше и удряше ,но това продължаваше да му се струва доста трудно тогава той се сети за всички велики шинобита от Скритото село в листата как са тренирали усърдно и са бранели всички беззащитни и тази мисъл напълни душата на момчето и от някаде му дойдоха още сили и той продължи да забива ръката на която беше бокса в дървото.Това упражнение не беше само изморително,но и доста болезнено защото при всеки удър по твърдото дърво бокса се удряше и ръката му и пристите много го боляха.Тай се спря и седна на земята изморен от това дълго упражнение,но на него му оставаше още много защото засега той беше направил удърите само с лявата ръка която вече много го болеше,той заби боксът на лявата му рака в земята и тръгна към предишното чучело което беше направил на пърчета.Тай го огледа хубаво наве де и взе платчетата който бяха паднали от чучелото,след което момчето отново се върна при бокса който беше забил в земета.Тай лека полека започна да превързва пръстите на ръката си той увиваше внимателно всеки един пръст от ръката си и остави най-голямата частица плат която беше паднала за да превърже дланта си.След което момчето обърса потта от челото си и легна в гъстата трева за да си почине от дългата неприключила тренировка с боксовете.След доста дълга почивка момчето беше готов да продължи с тренировката с боксовете си защото мислеше,че им е хванал цаката а пък и дястана му рака е сто пъти по-силна от лявата.Момчето реши този път да се застрахова срещу всякакви наранявания като обвие ръката си с плат преди да почне отново дългото блъскане в стената.Момчето взе платчетата който бяха изпадали от чучелото и бавно и внимателно започна ди ги увива около дясната си ръка.След което сложи не използваният бокс на дясната си ръка а прибра другия в джоба си .Момчето използваше същото дърво ,но не използваше мястото където е удрял с лявата а използва свободното място до него което беше непокътнато,защото иначе бинтът от дървото щеше да се скъса.Момчето се стараеше да удря дървото по същия начин както го удряше и миналия път ,но разбра ,че ако продължава като миналия път може ръката му да го заболи отново и да стане много по-лошо.И тръгна да удря бавно и със секи удър ускоряваше по-малко и усилваше силата на удъра,но пак по-малко и така момчето продъжаваше да удря дървото с неговия бокс.Скоро момчето трябваше за използва третата част от плана които му беше удари с бокс лявата ръка,удари с бокс дясната,удари с бокс двете след което щеше да използва острието което се излизаше в долната част на бокса и накрая щеше да тренира като го хвърля по мишена.Дори и докато мислеше плана момчето продължаваше да забива ръцете на който имаше боксове,след около десетина минути ударите му бяха достигнали доста голямо ниво на скорост и сила и една доста голяма дупка в платът.Генина вече започна да се измаря ,но продължаваше да удря защото искаше да усвои умението с боксове което е доста трудно и Тай знаеше,че не трябва да се подценява това малко и просто изглеждащо оръжие.След още десет минути здрави удъри момчето седна в тревата за да си почине защото следваше удъри с бокс,но този път трябваше да е с двете ръце.Тай не го болеше дясната ръка,защото вече беше разбрал как трябва да нанася удърите и лявата не го болеше просто беше малко изморен.След не много време Тай се изправи и реши да продължи с удърите с бокс ,бокс но този път с две ръце.Момчето отиде до дървото и започна отново да удря дървото.Тай удряше лява,дясна,лява,дясна завъртане и удър с долните остриета и така редуваше движенията защото знаеше ,че така ще е доста по лесно да усвои да борави с това трудно оръжие.Момчето продължаваше и продължаваше да прави само едни и същи движение и реши да използва нови движения защото знаеше ,че в битка ако използваше само едни и същи движения лесно ще бъде победен ,но ако направи това което противникът му неочаква лесно щеше да спечели и започна да удря както му падне наляво надясно,но ударите бяха доста силни и миналите пъти като удряше добре увитото дърво с една ръка беше направил дупка а сега като удряше с двете ръце за доста кратко време в беше направил същатата дупка.Момчето се беше научило как да удря силно ,но без да го болят ръцете и така той можеше да удря с колкото сила имаше без да му става нищо.Момчето правеше доста добри движения който никой не беше виждал,момчето се зачуди защо няма доста хора който да са с боксове,защото момчето знаеше само един синът на третото хокаге великият Сарутоби Асума.Тай беше горд,че притежава уръжието на велико шиноби като Асума.С десети удър движенията му ставаха все по-добри а удърите по-силни.След около десетина минути доста здрави удари платът падна на земята и тай също падна на колене доста изморен от цялата тази тренировка а тренираше само умението си с бох.Момчето дишаше тежко толкова изморен,не се сещаше да е бил генина избърса потта от челото си и легна в тревата да поспи малко.Момчето бързо се унесе в сънят си.Като последните му думи преди да заспи бяха
-Добре,че тренирах с боксовете,за да имам и защита,ако ми разбият куклите

-Тренировка с боксове

Момчето пощи успя да усвои боравене с боксове...

-пфф.. : тора приклакна и задиша тежко.

Той се изправи и си пое дълбоко въздух.Изглеждаше уморен.Вече на прага на силите си Тора трябваше задължително да завърши техниката за да бъде спокоен.Той се изправи.Затвори очи,подготвяше се за финално изпълнение на техниката.Успокои своята чакра,усещаше как тялото му се успокоява и потъва в невероятн баланс.Усещеше всяко движение в околната среда,всеки звуй.Така се беше занесъл в 4акра балансе,че сетивата му се избистриха напълно.Тялото и душата му вече бяха съчетали.Тора издъхна 2-3 пъти и отвоново започна да балансира.Чакрата му се джижеше ли джижеше.Момчето започна да събира всичката си чакра на едно място.Малкото синьо огънче лека-полека се превръщаше в голямо.Той отново си пое дълбо възфух.Така се беше занесъл в балансирането,че чуваше дори и дишането на сенсея.Даже усети и неговата чакра.Чакра потока на Тора се избистри,стана еднакъв.Чакрата се трупаше ли трупаше на едно място,докато не достигна лимита си.Отново успокои дишането си и запази самоконтрол.Той направи първия знак,след което издиша и пусна по-тялото си малко от събраната чакра.Леко намръщи физиономия беше му малко трудно да спазва чакра баланса около тялото си и потока чакра в тялото си.Той знаеше че не трябва да изпуска събраната чакра.Отново се застоя за секунда.Чакрата изкарана от Тялото му започна леко да се движи.Тора направи втория знак.Чакрата извън тялото му стана доста по голяма,като предишния опит,той вече гореше в синята си чакра.Здраво стискаше очи и сийла.Пазеше останалото количество чакра.Отново издиша за да успокой чакра джижението върху тялото си.От челото на тора започнаха да избиват капки пот.Синия огън продължаваше да се движи и издаваше онзи така познат звук.След като се успокои той направи и третия знак.И последното количество чакра напусна тялото му.Той създаде невероятен вятър на терена.Пясъка се въхреше.Тора стисна здраво в знак овен,беше леко приклекнал.Вече уверен Тора стисна здраво ръцете си в сийла и му беше трудно.В тялото си държеше съвсем малко чакра колкото да не умре след като направи техниката.Знаеше че е това му е последния опит и трябваше да направи всичко на макс.След като вихрушката от синия огън беше създадена,момчето превърна пламтяшия си огън в електрическа чакра.Раиона където се намираше Тора пясакът се прочисти.Силен вятър духаше наоколо.Листата на дърветата се поклащаха от силата на електрическата чакра.След като направил знаците с отворени очи Тора извика силно : *Raiton : Rakochu*.Клоните на дърветата се залюляха.Тора разтвори широко очи.С вълнение използва светлината на електрическата чакра.Гледаше как тя се простира из всичко останало и замъглява всичко.Наоколо всичко придобиваше само един цвят и той беше бял.Както всичко стааше бяло...Тора изчезна също с него.След техниката момчето падна на земята и с изтощен глас попита: -Този път стана,нали сенсеей!...

Офф. каква е тая тренировка с боксове ?! wtf ?! нали ще си кукловод бе мен ! Нямаш право на никакви умнеия и техники ...
Офф2 : ТОРА > какво е тва Raiton: Raikochu ... такова нещо няма хД

П.П. е закво да нямам умения Сасори има и закво си играх да пиша толкова

Ямато Хитачи написа:Офф. каква е тая тренировка с боксове ?! wtf ?! нали ще си кукловод бе мен ! Нямаш право на никакви умнеия и техники ...
Офф2 : ТОРА > какво е тва Raiton: Raikochu ... такова нещо няма хД

земи се образовай малко т'ва че тая техника не я знаеш на означава че я няма,божее разбираш от Наруто колкото аз от Квантова физика... хД

Кацумото се събуди най после.Слезна от дървото и започна да се раздвижва че се бе схванат от толкова спъне.Реши да направи 1 тренировка
Смяташе да започне с 100 коремни и лицеви, да продължи после със 50-60 подскока след това 60-70 клека и 50 набирани След което смяташе да отиде да 110 удара с ръце и 110 ритника по някое дърво.Той се изправи пред дървото и започна упорите да удря..
Той започна от зад на пред упражненията.Започна със ударите 1,2,3,4,5,6,7..30.31.32.33… Започна , по-бързо,но малко по слабо! -повтаряше си той, докато яростно удряше дървото.Сто и десет удара не са много ще се справя.Когато стига на 90 започна да намаля бързината и засили силата но успя да ги направи 110.След което започна да удря с крака
"1,2,3,4,5,6,7..Хайде, по-бързо, по-силно!"-повтаряше си той, докато яростно удряше дървото.Той удряше с все сила и тека по лека краката започваха да го болят но той не спираше.Когато ги направи моментално легна да прави лицеви опори
Сложи ан гърбът си големия и тежък меч за тежести започна да първи лицеви опори-1,2,3,4,5,6,7....19,20,21...-момчето усилваше натиска, бързината и концентрацията си след всяко надигане и спускане от тренировката, надявайки се така да увеличи напрежението и развитието на мускулите си.Щом свърши, той стана и се обърна по гръб, като с все същото бързо темпо продължи да отброява:
-10,11,12,13,14.."Хайде,хайде останаха още малко опражнения и започна да прави коремни преси на него това му бе едно от наи любимите упражнения и за него нямаше никакъв проблем
След последната преса, той скокна без да използва ръцете си и се хвана за клона на близкото дърво, като започна да се набира.Темпото му бе доста бързо, имайки се предвид, че бе уморен и изтощен, но това не го вълнуваше в момента, той игнорираше болката и умората и упорито продължаваше, защото бе упорит инат, който не се предава докато не свърши, това което бе започнал.След известно време привърши и с тази тренировка и се отпусна от клона и започна да подскача с ръце на тила..това бе едно от най-омразните му упражнения, но той знаеше, че така тренира мускулите на краката си(ахилесовите мускали и двуглавия)
Бяха му останали последните с 70-те си клякания, които той смяташе да направи на максимум, след като след това щеше да има желаната почивка..той отново сложи ръцете си зад тила и започна да кляка като бързо отброяваше с темпото си:
-1,2,3,4,5,6,7..27,28,29..- и така до 70, когато най-сетне реши да си вземе физическа почивка.

офф. тора не се меси като не му разбираш ... той ще става кукловод !

Момчето падна на земята от умора ! Мускулите му трепереха !

+ 3 сила

След трудната си тренировка Кацумото щом си почина реши да започне отново да тренира чакра молд 2 и този път да усвой това джуцо.Кацумото отиде до реката като погледна спокойната рекичка и реши,че времето е страхотно за тренировка.Кацумото затвори очи като започна да концентрира чакрата си и щом усети,че чакрата му се раздвиже и започна да я пренасочва към краката си.Той бързо започна да я изпраща към краката и щом усети,че чакрата му е вече добре поставена в краката Кацумото тръгна към реката като отвори очи и стъпа в реката като направи няколко крачки в реката и започна да губи контрол над чакрата в краката си и падна в рекичката като се намокри до кости и започна да излиза от водата.Кацумото излезе като се избърса с една кърпа и отново застана на едно място като направи знак и цапочна да концентрира чакрата си в краката като забеляза,че чакрата му е неспокойна и затова му е много трудно да усвой джуцото.Кацумото продължаваше да вкарва чакра в краката си като усети,че му е достатъчна и в краката му чакрата се е поуспокойла малко и като си отвори очите се запъти към реката,която започна да се боюва от вятъра.Кацумото нагази в реката като правеше малки крачки и на всяка крачка концентрираше чакрата си и се опитваше да незагуби контрол,но изведнъж падна в реката.Кацумото си подаде главата на повърхноста като започна да плува към брега.Щом излезе от водата се изправи на крака като започна отново да концентрира буйната си чакра.Усети,че има достатъчно чакра в краката си и отвори очите си като усети силният вятър като му влезе нещо в окото като започна да търка окото си и щом извади нещото в окото си той навлезе във водата като направи няколко крачки и падна във водата.Той остана малко под вода като се замисли за нещо и след около 10 секунди излезе на повърхноста и излезе на сушата като плуваше до там.Кацумото си избърса косата с хъвлията и отиде за нов опит.Кацумото се успокой малко,защото беше много нервен и започна да концентрира чакрата си като усети,че вятъра е спрял и реката е много спокойна.Кацумото пренасочи чакра в краката си като сложи ръцете си до тялото и си отвори очите.Косата на Кацумото започна да се вее от вятъра и да се люшка наляво,надясно.Кацумото стигна до брега на реката като се позамисли за нещо и навлезе в реката като направи няколко крачки и...................

Кацумото Морицуго вече беше доса изморен от изтощителните си тренировки и реши да си почине малко като започне да медитира.Съблече всичките си бойни дрехи като остави само бандата си на Суна като я затегна по-здраво и облече еидн бял халат.Той го завърза здраво като свали горната му част надолу и остави само тази под кръста като отиде до най-студената част на селата.Това беше еидн водопат,който падаше от 20 метра.Водата беше само няколко градуса и беше много судена.Кацумото настръхна,когато докосна само леко водата.Момчето не обаче бързо се върна към целлта си.Без много мисли той застана под водопада с ледената вода.Водата го залбиваше,но Кацумото се стараеше да необръща внимание на ледената вода.Той си сви краката като за медитация и направи знак с ръка.ВОдата го заливаше и ставаше все по-студена с всяка изминала минута.Кацумото си затвори очите като духът му се принесе в друг свят,а физическото му тяло се стараеше да намести чакрите си вертикарлно и в права редица,за да тренира по-лесно.Душата му беше в страхотен свят.Това беше неговото въображение.Кацумото се намираше в поляна покрита със сняг.Навън падаха тихо снежинки и елхите бяха покрити със сняг.Зайците бягаха по снега и почти не се виждаха от високите снегове.Вълците бягаха и си играеха със снега и се гониха.Всичко това успокояваше душата му и вече беше забравил за студената вода.В снежната картина се мяркаше една малка къщичка.От прозореца и се виждаше малка светлинка.До къщата имаше обор за животните и имаше малка градинка оградена с ограда.Вълците гонеха зайците но не,за да ги заловят,а за да си пойграят с тях.Душата му беше в пълно спокойствие.Сега оставаше само да намери пълното спокойствие на чакрите си.Кацумото усети,че някой от чакрите му се бяха подредили правилно,но други бяха още много зле.Трябваше му друга картина още по успокояваща от сегашната.Кацумото смени знака,който беше направил с ръце.Душата на Кацумото се пренеси в друго измерение.Сега душата му беше на още по прекрастно място от предишното.Това беше един много красив остров който се намираше сред океана.Островът беше самотен.Той беше покрит с палми,който правеха страхотна сянка.Палмите ограждаха един малък водопат с топла вода.Слънцето огряваше центъра на езерцето.Отново имаше малка къщича,но тя се намираше вградена в красивата планина.Вътре в къщата беше много красиво.Беше само една малка стайчка,но беше прекрастна.Оградена с цитрусови дръвчета,накойто растяха различни плодове:банани,портокали,кокоси и други плодове.Имаше малка лозя в края на градината.Имаше страхотно грозде това донесе на Кацумото страхотно спокойствие на душата на по-добро място неможеше да се отиде.На осторо имаше много красиви жени.Жените бяха облечени с бански от кокоси.Душата на Кацумото беше се настанила на един бял хамак,който беше скрит от слънцето с сянката на палмите.Кацумото започна да подрежда чакрите си в права редица,за да може да продължи с тренировките си и да има повече сила от другите генини.Този метот му беше показан от неговият баща,който бил специалист в медитацията.Кацумото е научил всичко от своя баща.Кацумото беше в пълен синхром с душата си.Неговото физическо тяло вече беше измръзнало от студената война,но той не усещаше студената вода.Чакрите му се бяха подредили в правилниая път.Кацумото чрец дълбоко вдишане отвори очи,сякъш душата му беше извън тялото и сега се връщаше.Кацумото се изправи като излезе от ледената война като си запали огън и се облече с сухите си дрехи като се позатопли на огъня като се чувстваше по-силен от вякога.

Чакрите в правилен ред:

Кацумото реше да започне отново да тренира своят чакра молд.Той беше въстановен от предишните тренировки чрез медитацията си.Той се качи на дървото и започна да скача от дърво на дърво и се опитваше да се изтласква много бързо и да прескача по няколко дървета на веднъж.Кацумото започна да обикаля тренировъчното поле като отново слизаше от дървото и се качаше,за да тренира совя чакра молд и да го овладее още по-добре от предишното му ниво.Кацумото се подхлъзна и падна на земята като видя,че дървото е мокро.Забеляза,че губи контрол при мокра повърхност и това не му се хареса,защото когато вали и е на мисия няма да може да се предвижва бързо.Той слезе от дървото като влезе в реката и започна да бяга и да отскача сато тренираше ходенето си по вода и в същото време тренираше бързината си.Кацумото обикаляше езерото като се спря рязко и намокри всички дървета на площатката като излезе от водата и започна да се катери на хлъзгавото дърво.Кацумото забеляза,че тярба ва използва и двете си нива на чакра молд,за да се задържи,но повече ще му помага истласкването на чакрата от краката.Кацумото продължи да отскача и започваше да се движи по-бързо от преди няколко минути.Той се опитваше да използва по-малко чакра и да е по ефективен в тренировката си.Момчето скачаше и обикаляше с висока скорост.Кацумото се спря по едно вереме като изтласка чакрата си и този път не падна от дървото.Момчето скочи от дървото като седна на земята и започна да медитира.Душата му се пренесе в позната му картина Сега душата му беше на още по прекрастно място от предишното.Това беше един много красив остров който се намираше сред океана.Островът беше самотен.Той беше покрит с палми,който правеха страхотна сянка.Палмите ограждаха един малък водопат с топла вода.Слънцето огряваше центъра на езерцето.Отново имаше малка къщича,но тя се намираше вградена в красивата планина.Вътре в къщата беше много красиво.Беше само една малка стайчка,но беше прекрастна.Оградена с цитрусови дръвчета,накойто растяха различни плодове:банани,портокали,кокоси и други плодове.Имаше малка лозя в края на градината.Имаше страхотно грозде това донесе на Кацумото страхотно спокойствие на душата на по-добро място неможеше да се отиде.На осторо имаше много красиви жени.Жените бяха облечени с бански от кокоси.Душата на Кацумото беше се настанила на един бял хамак,който беше скрит от слънцето с сянката на палмите.Кацумото се успокой като се качи на дървото и с всички сили започна да обикаля полето като скачаше по-дърветата.Кацумото скочи от дървото като реши останалата част от тренировката му да бъде във водата.Момчето се втурна към езерцето и се гмурна в него.Той плуваше и когато стигна до най-дълбоката част се гмурна като стигна дъното и с голямо количество чакра се изтласка и излезе с голяма скорост от водата като щом падаше изтласкваше чакра,за да умекоти удара.Кацумото Морицуго беше много опитен в чакра молда той продължаваше да го тренира като тичаше във водата и прес това време правеше различни опражнения като и мислеше каква кукла ще си вземе.Той вече беше измислил каква ще е куклата.Кацумото се гмурна като направи Буншин и заедно с тях се изтласка с чакрата си от дъното на езерото като отново падаше надолу и умекоти удара с чакрата си.Кацумото реши да си почине и щеше да продължи утре.

3 сила и 1 бързина..Аз ги добавям ...

Щом Казумото свърши с изтощителната си тренировка реше да си почине макло.Като дървото на сянката го предпазваше от слъчевите лъчи.След малък обяд Казумото реше да прочете своята нова книга "От раждането до смъртта".Кацумото извади книгата от чантата си.Момчето се загледа в корицата,защото беше много различна от другите корици.На картинката бяха оприличени "смърта"и"раждането" на един нинджа.Също така двете фигури бяха оцветени в бяло и черно.Кацумото въздиша няколко пъти като се замиси за смърта,но реше сега да не мисли за това,а да прочете страхотната книга,която си беше купил.В книгата се разказваше за един нинджа,по точно казано за целия му живот от раждането до смърта.Кацумото отвори твърдите корици на книгата и започна да чете книгата:
"Беше слънчев и студен декемврийски понеделник.Една майка в спешното се опиташе да роди своето дете.След дъгли мъчения на белия свят се появих аз.Кръстиха ме Узумаки Араши".Кацумото веднага разбра за кого се отнасяше книгата и нямаше търпение да я прочете и продължи да разгръща белите страниците на книгата:
"Израстнах като обикновена дете,но един ден много ми се поиска да стана нинджа като своя баща и започнах усилено да тренирам.Всеки ден тренирах с часове,за да стана най-силната нинджа в нашия свят.Баща ми обичаше да ме наблюдава,когато тренирам и да ми показва разни трикове.Реших,че ще надмина всяка нинджа в най-скоро време.Дойде време да постъпя в нинджа академията.На сутринта бях много развалнуван от предстоящото събитие.Веднага си облякох дрехите и отидох да си изям закуската.Щом свърших с закуската моята майка ме целуна и ми пожела късмет.Аз се втурнах към варатата като се ударих в баща ми.Той ме дръпна на една страна и ми каза,че трябва да се въоража,както той ме е учил и да покажа колко силни са Учумаки.Аз само кимнах с глава и се втурнах в стаята си.Поставих чантичката си и другите ми джунджурии.Аз излязох на двора като вятъра ми развя косата,а слънцето светеше точно върху мен.С бойна крачка аз се запътих към академията.Баща ми и майка ми започнаха да ми махат,но аз почти не им обърнах внимание,защото бях прекалено развалнуван.Преди да стигна академията видях две момчета да отиват към академията.Те също искаха да станат нинджи.Отидох при тях и забелязах,че единият е от клана Учиха,а другият ми беше доста неизвестен.Заедно отидохме до академията.Щом стъпихме в стаята сенсея,каза да си сядаме веднага.Ние седнахме един до друк и започнахме да слушаме сенсея.След неговата скучна лекция излязохме на двора като видяхме родителите си.Ние се втурнахме към тях и започнахме да им разказваме,какво се е случило.Щом се прибрах цялото ми семейство ме поздрави за влизането ми в академията.След няколко дена започнах да ходя редовно в академията.Щом се прибирах от училище,аз веднага започвах да тренирам,за да стана много силен.След няколко седмици всички забелязаха,че съм напреднал много повече от останалите ученици.Аз сам реших да се пробвам за изпита за генин.Баща ми не беше съгласен,защото си мислеше,че още не съм готов за генин.Реших да му докажа,че вече съмч много силен и ще мога да взема бандата без много напрежение.След една седмица се явих на изпита за Генин.Бях станал една на 8 години.Сенсея ми каза да направя Каварими,Буншин и Хенге.Аз без много да размишлявам показах на сенсея,че съм достатъчно силен,за да стана генин на 8 години.Учителят се учуди,че толкова малък,аз правя техниките перфектно.Погледна си тетрадката като явно смяташе резултатите ми.Сенсея се изправи взе една банда и ми каза.Момче ти си невероятна нинджа показа най-добрите резултати в академията от години.С радост ти заявявам,че ти вече официално си Генин.С широка усмивка на лице,аз се прибрах в къщи с бандата на челото.Баща ми ме видя и че удиви,че съм вече генин.Цялото ми семейство се гордееше с мен.Разпределиха ме в отбор с още двама генини.Те бяха по грамадни от мен и си мислеха,че са много по-силни.Тренирахме много усилено с новият ни сенсей,но на мен не ми беше достатъчно и тренирах в къщи с всички усилия.Минавахме различини мисии.Най-трудната ни мисия беше Б ранг.Трябваше да заловим една нинджа.Тогава се доказах колко съм силен.Мойте партньори и учитилят ми започнаха да ме уважав и аз бях доволен от това.След дълги месеци тренировки се явихме на изпита за Генин.Вече бях много напреднал,но немога да кажа това за мойте партньори.Явихме се на изпита като с много пот на челото само,аз взех изпита,а другите ми другари бяха победени от други нинджи,който бяха от мъглата.Малко съжелявах,че нямаше да съм отново с тях,но това не ми попречи да празнувам,че станах Чунин една на 9 години.Баща ми беше много горд с мен и ми каза,че един ден може би ще стана Хокаге на селото скрито в листата.Започнах да минавам различни мисии с различен ранг.След всяка мисия,аз тренирах до припадак и след месеци усърдна работа се явих за изпита за Джонин.Имеше 20 годишни нинджи,който ми се присмивмаха,че едва 9 годишно хлапе ще се бие с тях.Минах всички задачи и остана само една да се бия с друг Чунин.той беше един от най-силните и едрите сред всички и ме подцени,но това му изигра лоша шега,аз използвах своята жълта светкавица и избегнах всики негови атаки.Щом станах Джунин се прославих много сред нинджите и селяните.Всички започнаха да ме наричат "Жълата светкавица на Коноха" бях едва на десет години и станах Анбу повечето нинджи не бярваха докато не се биех с тях и проумяваха колко съм силен.Започнах да тренира своя собствена техника наречена Расенган.Трбваха ми 3 години,за да я усвоя.Аз вече бях на 17,когато започнах да я тренирам.В тези години бях станал много силен и един от великите Санини-Джирая ме научи да призовавам Жаби и на други страхотни техники.Бях развил своята жълта светкавица до съвършенство.Усвойх Расенгана на 20 години и реших да стана Хокаге и да бъда най-младия Хокаге в историята,но третия Хокаге беше избрал Орочимару още един от великите санини.Бях разочарован,но щом разбрах,че Орочимару е прогонен от селото от третия Хокаге.Отидох при третия и му казах,че искам да заема мястото му.Той твърдо каза,че няма да ми даде това място,защото съм прекалено млад и нямам опит.Реших да му докажа,че съм достоен за титлата хокаге.Беше ми дадена мисия,в която трябваше да избия около 40 отряда нинджи.Показах им силите си като използвах своята телепортираща тихника и избих всички.Третия Хокаге реши,че съм достоен и си върна думите назад.След една седмица имаше празник и ме обявиха за 4-тия Хокаге-Йондайме Хокаге.Трябваше да защитавам селото на няколко пъти.Участвах в трерата велика нинджа война.Като аз и моят отбор бяхме в кръга на всичко и бяхме причината,за победата на Коноха и спирането на войната.Много съжалявах,че не можах да спася Обито Учиха от смърт,но успях да спася Рин и Какаши Хакате.Ожених се за Кушина и с нея имахме дете,което и неможах да вида,защото Кюби нападна Коноха и я разрушаваше.Отидох на помощ и в този момент моето дете се роди името му беше Узумаки Наруто.Щом разбрах тази новина се натъжих,защото единственият ми шанс да спася Коноха е да се жертвам и да затворя Кюби в сина си Узумаки Наруто.Направих своята забранена техника,в която сключвах договор с смърта и запечатах Кюби в Наруто.Така умря един от най-силните нинджи Узумаки Араши-Йондайме.Аз съм третия Хокаге и чух последните думи на тази смеса нинджа."Пази Наруто и нека всеки да го счита за герой,че е спасил селото,а не за демон и браг".Лично същелявам,че неможаш да направя това което беше ми заръчано то Йондайме."