Тренировъчна Площадка 3

Въпреки силната воля и желание на момичето, не се получи нищо, а техниката отново се развали. Сенсеят въздъхна и се облегна на едно от чучелата. Май денят щеше да се окаже дълъг.

Пфф. Нали знаеш, че вече можеш да създаваш искри. Сега остана само да се научиш да придаваш вид на чакрата, а в случая топка.

Получи се леко изкривяване и се създаде нещо подобно на топка, но не съвсем. По-скоро приличаше на безформена маса, която бързо се разпадна.

Пфф. Май упорито държиш да си пишеш все по 4-5 реда. Сега имаш повече поле на действие, дай малко живец и въображение, иначе до никъде няма да можем да я докараме с техниката.

Офф..

Сега имаш повече поле на действие

.. Е Габз.. повече въображение.. -.- ..то аз немога да напиша за едно изкривяване 50 реда. За сформирането на искрата, беше по-дълга тема. Т.е. можеше да се пише повече. За това имах по-дълги постове. Следователно за едно изкривяване мога да пиша по-мако и имам по-малки постове. Не разбирам къде греша. Не си мисли, че с тва искам да ти кажа, че тряя да взема тая техника с 2 поста, ама все пак немога да пиша романи, като това..

Офф. Както и да е ето:

Нищо не се получаваше. Момичето не стигаше до никъде с направата на тази топка. Имаше искра. Имаше катани, но топка - не. Ан не мислеше, че трансформацията на една искра ще отнеме толкова много време. Поддухваше лек вятър, по тренировъчната площадка пясъкът непрестанно образуваше дюни-също като в пустиня. Ан видя, че на сенсея му писва да стои тук и за това реши да направи тази сфера, кълбо или каквото и да беше. Момичето се зачуди малко на сенсея, но реши да действа. Направи възможно най-силната искра до сега и измисли план за действие. Беше ясно, че само с теория няма да направи нищо. И все пак в съзнанието ù изникна идеа. Ако Ан събереше достатъчно чакра, прокараше я през катаните до искрата, тя щеше да завихри чакрата в кръг и да направи искрата на плътно кълбо, съставено от много искри. Момичето се концентрира и запази пълно спокойствие. Изолира околната среда и започна да събира чакра в корема си. Когато чакрата беше в големи количества, момичето я запрати по остриетата на катаните и се опита да я завихри около искрата, за да се получи плътна топка електричество.

Този път опитът и беше успешен. Между двете кръстосани катани се появи малка топка електричество, която се движеше с бясна скорост. Дали обаче момичето щеше да успее да я използва, зависеше само от нея, но с всяка изминала секунда електричеството по-лека изчезваше.

Пфф. Дам, това е по-добър пост. Имах в предвид, че може да използваш повече подробности и да включиш и двете в един пост, изкарването на изскрата и сформирането на топката.

Off. Wtf.. ми че аз не я ли запратих ? xDD

Офф. Мдам.. и сега ? ;д.. Немога да напиша на отделен пост: Дървото беше на 10 метра, например. о.О

Ан се загледа в ръцете си. Усети сенсея. Той беше толкова близко до нея. Момичето по принцип не допускаше никого до себе си. Нещо се случваше. Момичето се съвзе. Почувства, че крема облекчаваше болката и се отпусна..

/Офф.. Айдеее.. сериен филм ^^ :D:D /

-Съгласна! Да отиваме на мисия! -Каза Ан, като лицето и светна и се появи пламък в очите й.

-eхоо..провика се Тора - чакаше от някъде някакъв отговор..

Рей дойде на площадката, където на пръв поглед нямаше никого. После забеляза сенсея под едно дърво и отиде до него :
– Добър ден, Сенсей – поздрави момчето – Аз съм новият ви ученик, Рей Соуджиро .
(Надявам се да си е починал за една седмица ).
Сенсея явно беше заспал много дълбоко. Рей извади 2 шурикена от чантата си и с всички сили ги запрати по сенсея. Единия летеше към главата му, а другия малко по-надолу
(Айде дано сега се събуди, че оставам без учител)

Офф. Не пиши двойни постове.

Шурикените пропуснаха целта си, понеже момчето не бе чак толкова добро с тях, но единия леко закачи кичур от косата на сенсея. Той поутвори очи и се огледа. Забеляза момчето, което стоеше и го гледаше. Масури се наддигна и въздъхна като се протегна широко и продължително. Беше се схванал часовете, през които бе спал на земята. Отправи се към хлапето и го погледна като сложи ръце на кръста си.
- Здравей, хлапе. Извинявам се, ама изглежда съм задрямал. Кой си ти?

– Добър ден, Сенсей – поздрави момчето отново – Аз съм новият ви ученик, Рей Соуджиро.