Тренировъчна Площадка 3

– Ами ... кф'о, а ти кажа ? Малко селянче отгледано от стар селянин(хаха). Баща ми беше велика нинжа, но го убиха през войната. Затова аз ще стана силен и ще отмъстя. Общо взето това е. Със огнен елемент съм, но до колкото знам вие не сте много добър там, затова може да почнем с нещо дето да ви е по-лесно. Може да започнем с Kanashibari no Jutsu или Чакра молд. Може и вие да препоръчате нещо.

Рей много се зарадва от думите на сенсея и веднага се отправи към трите дебели дървени стълба в края на площадката. Чакра молд е техника или умение, което позволява на нинджите да ходят по вода или да катерят отвестни стени без да паднат. На тази трениовъчна площадка нямаше много вода и дървета и момчето си помисли, че именно затова са сложени тези отвесни стълбове. За да успее успешно да изкачи стълба, тоест да усвои техниката се изисква известен контрол над чакрата и добра концентрация за да може да се концентрира чакра в стъпалата на нинджата, с помощта на която се изпълнява техниката. Това умение е едно от основните които всеки трябва да знае, поради което сега и Рей трябваше да го изучи.
"Нищо особено" – мислеше си той – "само трябва да концентрирам чакра в краката си. Няма сийлове, няма нищо" (но дали не се лъжеше).
Рей стоя известно време пред трите стълба, оглеждаше ги от всички страни. По тях ясно личаха следите от много бройни тренировки, явно доста бой бяха яли. Младия момък (rofl) си избра десния стълб, който му се струваше най-запазен. Сключи ръце пред лицето си, затвори очи и започна своята концентрация. Не беше използвал чакра няколко дни, затова му отне малко повече от обикновенно докато успее да достигне нужния ефект. Рей почувства чакрата в стомаха си, но този път не беше спирала, а нещо друго (даже и на мен не сподели какво ... съжалявам). След като чакрата му определено придоби формата на спирала, той концентрира малко чакра в краката си и отвори очи.
– Ето ме идвам ! – извика той, сякаш за да се надъха, че може да го направи. Засили се към стълба и ...

Офф. Стъпи на стълба и не се спря, докато не се качи на върха.

Офф. Рей падна тежко, счупи 3 ребра, изкълчи 2 пръста,а малко по-късно установи, че едното му око го няма. Повече не успя да помръдне

Рей знаеше, че няма да успее от първия път и това изобщо не го изненада. Той се изправи, отдалечи се малко от стълба и отново концентрира чакра в краката си. Този пък обаче използва повече (не че имаше много), понеже така му се струваше че трябва . Той погледна изподвежди стълба и продължи с опитите си ...

Рей се спря за малко да помисли какво може да направи. Накрая стигна до заключението че му трябват тренировки. Съсредоточи се и събра чакра в краката си. След което въздъхна тежко и се затича към стълба.

Офф. Момчето този път имаше таен план. Беше забелязало едно камаче на върха на стълба.Без сенсея да го види направи нужните сийлове и прошепка – "Каварими". – "Готово сенсей" – провикна се Рей от върха , но слизането беше болезнено хаха

"I am a noob", "OMG, WTF, BTW найстина ли съм толкова зле ?"

Рей беше решен да се справи. Като за начало той реши да наблегне на чакра контролът и нейното извличане. Концентрира се и всякаш изпадна в транс. Момчето нямаше абсолютно никаква идея, как точно да подобри чакра контролът си и реши да пробва с концентрация. Когато усети, че е стигнал необходимото ниво той започна да извлича чакрата си. Извличаше я на нишки, толкова изкусно, че всякаш беше в състояние да ушие килим с нея. Беше достигнал едно доста добро ниво (поне той така си мислеше), и беше много доволен от своята тренировка.
– Благодаря ! – рече той на учителя си. После погледна към стълба и се засили към него със всичка сила.

-exeee..сенсей отдавна не сме се виждали-усмихна се Тора
-Дойдох за една молба към вас...ще ме пуснете ли на Чуунинския изпит??

"Контролът в краката, контролът в краката" – повтаряше си Рей, докато се мъчеше да намери начин да се усъвършенства. Явно проблемът му беше в онцентрирането на чакрата в краката. "Като лепило ?" – какво ли има в предвид сенсея, чудеше се момчето. Накрая след кратки размисли стигна до извода, че щом когато се катери чакрата му трябва да е като лепило, значи и на земята би трябвало да има същия ефект. Концентрира се и събра чакра в краката си. Но изобщо не усети да е като лепило. "Явно успях да мина 3 крачки поради по-голямата засилка " – помисли си той. Започна да тренира събирането на чакра в краката си и се мъчеше да усъвършенства контролът си върху нея. Техниката се оказа много по трудна отколкото си мислеше отначало. Определено се изискваше високо ниво на чакра контрол, което изискваше доста усърдни тренировки. Но Рей не беше от хората, които се отказват лесно. Още от малък беше научен, че всичко се постига с много труд и ако не направиш нещо сам, никой няма да го направи вместо теб. Той се сети за времето когато беше при дядо си и се опитваше да улови една риба с голи ръце. Отне му 2 седмици докато успее, но нито за миг не се отказа (ебаси идиота). Същото беше и сега, той си беше поставил за цел да стане велика нинжа и е готов да премине всяко едно изпитание, което му се изпречи на пътя. Момчето прекара известно време в тренировки докато започна да разбира какво всъщност и имал в предвид сенсея (или така си мислеше). Най на края реши да пробва дали има някакво подобрение. Приближи се към стълба :
(тук малко се надъхва за повече смелост)
– Лесна работа ! – каза си той и се засили да се катери .

Офф. Не ми разпъвай локуми, а ми опиши процеса и какво точно правиш, за да събереш чакра, да се концентрираш и т.н.

Лесна, но не съвсем. Хлапето не успя да се изкачи и на милиметър повече от предишния му опит.

Офф. ок

Значи Рей се концентрира, събра чакра в краката си. Направи я на лепило, миришеше много гадно. После се засили към стълба. Стъпи на него и ... (падна)

Офф. Дам, можеш и малко по-добре, а и трябва да има и друг текст освен този xD Хайде не си съкращавай. Знам, че си голям и че те мързи, ама и мен не намързява на моменти, но не чак толкоз xDD

Момчето се озова отново на земята, но този път падна по гръб. Дали скоро щеше да успее да изкачи проклетия стълб или май щеше да мине доооста време докато стане това Боже Чудо.

Офф. Ще пробвам да измисля нещо, ама чета един учебник, че утре ще тряя прая едно контролно и не обещавам много

След поредното падане момчето малко го заболя гърбът. То бива бива ама толкова твърд пясък да сложат отдолу си е направо ужас. Рей стана и се изправи лице в лице с врага (имам в предвид стълба). Този път беше много сериозен, явно наистина искаше този път да успее. Затвори очи (за да постигне по добра концентрация) и се концентрира. Изчисти напълно ума си, не мислеше за нищо друго освен за контрола върху чакрата в краката си и изкачването на стълба. Почувства отново своята чакра, тя бушуваше вътре в него, дива и необуздана - ха. Рей концетрира чакра в краката си, както беше тренирал малко по-рано. Появи се тънък слой чакра, който беше видим за човешко око, или по-скоро за нинджа око. Рей се чудеше какво да направи този път, за да успее. Реши да опита да прави чакрата си на лепило само когато е стъпил на стълба, като си повдигне крака ще маха лепилото (това го измислих, за да може да помрадне, да не да се залепи там и край ). Всичко беше решено, остана само да приложи теорията на практика. Засили се към стълба, стъпи на него и се засили нагоре.
(Дай боже 4 крачки )
Едит: Бог дал 2 и 1/2

-Aз съм ви първият ученик и няма да ме пуснеш на Чуунинския така ли..явно паметна отново ви изневерява сенсей-каза момчето

-Eхоо..обърни се бе,на тебе ти говоря-извика му момето
-Веднага ме пусни на Чунинския и само да стана чунин и ще ти сритам
задника дългокос%^$#!-ядоса се Тора
-След всичките тренировки заедно така ли ми се отплащаш бе..с
недоверие??-задъхан каза Тора