Re: Тренировъчна площадка 1

by Хитачи Ямато Нед Дек 13, 2009 7:44 pm

Генинът се усмихна широко . Той
знаеше , че е успял с техниката си . Измина точно пет метра . Цели пет ! И то
със светкавичната скорост !
„ Сега ще потренирам хубаво !” –
зарече се момчето .
Времето беше подходящо . Повече
от подходящо ... нито горещо нито студено ... идалното време за Ямато .
Прохладно и леко слънчево .
Момчето реши да тренира шуншин
но джутсу , суийтон техники , физически упражнения и Чакра Молд .

Медитация

Медитацията имаше две основни предназначения . Първото беше да си
отпочинеш , второто да се концентрираш . Ямато щеше да използва второто . Той
вече си беше отпочинал от голямото спане . Сега щеше да се концентрира за
предстоящите тежки и натоварващи тренировки . Хитачи седна и крастоса крака ,
като някой шаман . Младият генин започна да се освобождава от всички ненужи
мисли , които като паразити му пречеха да се концентрира . Хлапето използва
своето генджутсу . Представи си едно огнище , много боклуци . Боклуците бяха
ненужните мисли . Той започна да ги гори в огънят . Интересно , да не повярваш
, но това „генджутсу" вършеше страхотна работа . Рошльото се оттърваваше
всеки път от ненужните мисли , той ги надхитряваше . Така ... вече беше с чисто
съзнание . Започна да вдишва и издишва бавно . Пулсът му се успокои , дишането
му се нормализира . Усещаше голяма вълна от чакра , която прииждаше . Сякаш го
заля с енергия и той се почувства някак ... по – силен , по – жизнен . Това
беше медитацията . Презареждане с нови сили , оттърваване от стреса , ненужните
мисли . Медитацията беше задължителна в програмата на младият генин .
Продължителността й при момчето беше около час . Доста дълго време , да ! Но
през погледът на момчето беше сякаш пет минути са минали . Шинобито се изправи
, някак по – олекотен , беше се оттървал от доста мисли , които му тежаха доста
. Сега имаше сили за всичко , което му предстоеше и нямаше начин да не успее . Ямато
се запъти към езерото , където щеше да тренира Чакра Молд .

Чакра Молд

Ямато вървеше към езерото . Видя своята приятелка – катеричката , чудно , тя
вече не ядеше жълъд . Явно се е сетила , че трябва да пести за зимнина (трушия
xD) . Без да и обръща повече внимание Абарай отиде до езерцето . Приближи се
максимало и топна пръстче , за да прецени температурата на водата .
„ Странно , навън е топло , пък водата е ледено студена" – учуди се
момчето
Водата бе изключително студена , така че Ямато не трябваше да допуска да цопва
, защотот най – вероятно щеше да се превърне в кубче лед . Тази му съдба не го
устройваше и реши да не допуска да пада в езерото . Дванадесет – годишният
хлапак щеше да изпращи „синьо гориво" по чакра пътищата , по посока
долната част на краката . Щеше да образува нещо като вакуум , така че да се
задържи над водата , доста силен вакуум . Доста пъти го е правил , но този път
щеше да опита да подска отгоре на езерото . При този случай трябваше да направи
по – силен вакуум от всякога , за да се задържи над водата дори ако падне от
високо . Доста трудна задача , но волята на момчето беше голяма , желанието му
да не стане на кубче – още по – голяма (xD) . Рошльото беше работил доста с
чакра контролът и знаеше как , къде и по – колко чакра да влага . Време беше да
действа . Скръсти сийл – тигър , който доста често му помагаше . Изпрати чакра
към долната част на долните крайници – ходилата . Момчето знаеше , че не трябва
да прекалява , защото имаше вероятност да пострада , дори да умре . Другият
вариант също не го устройваше – да изпрати твърде малко чакра . По този начин
нищо нямаше да се получи . Ех , не съвсем нищо , в този случай – едно голямо
кубче лед (xD) . Според преценката на генинът чакрата в краката му беше точно
толкова , колкото бе нужно , за да издържи детето на повърхността на водата ,
дори да падне от десет метра височина . Без да губи повече време , Ямато стъпи
във водата . През обувките си , усещаше студенината на езерото , може би защото
пропускаха мъничко (xD) . Малкият нинджа направи две три крачки след , което
отскочи леко нагоре . Цопна на повърхността . Беше успял с мъничко скокче
нагоре . Планът на момчето беше да прави все по – голям и по – голям скок ,
постепенно . Най – накрая да скочи с все сили и да се задържи на повърхността ,
това щеше да бъде успех . Ямато следваше стрикно своят план . Правеше все по –
големи и по – големи подскоци , нагоре и малко напред . Дали щеше да успее ?
Само съдбата (админа) знаеше .

Почивка

Ямато приключи с чакра молд-а и реши малко да почине . Все пак скачаше като
някое зайче , прекосявайки езерото . Това не беше изморило момчето , по – скоро
бе изгубил малка част от чакрата си и беше решен да си я възвърне , чрез малка
почивка . Просто седна на пейката , под вековното широколистно дърво . Нямаше
какво да прави и извади кунай . Написа „ Място само за Абарай" . Това беше
любимото местенце на момчето . Почина около десетина минути и премина към
следващата тренировка .

Шуншин Но Джутсу

Тази техника беше много важна за всяко шиноби . Можеш да довършиш противникът
си с катана например , но чрез Шуншин Но Джутсу ще го изненадаш неприятно . Ще
се стрелнеш към него с голяма скорост . Джутсуто беше доста полезно и за бягство
. Противникът ти докато се осети си изчезнал . Всяко едно шиноби трябва да
притежава това джутсу , ако иска да надвие лесно противникът си .
Абарай отиде до мястото където тренираше техниката . Минаваха му мисли , че
може и да не се справи , но той не им обърна много внимание , концентрира се
върху джутсуто . Цял ден щеше да тренира най – различни работи , щеше да даде
всичките си сили , за да успее . Абарай беше наясно с техниката . Беше я научил
на скоро . Пет метра изминаваше с една стъпка . Сега трябва да подобри рекордът
си с половин метър , само половин !
„ Половин метър няма да ме събори !" – надъха се момчето .
Време беше да започне с техниката . Малкият Мухая започна да изпраща чакра към
краката си . За свое улеснение , той си представи своето тяло , изпълнено с
чакра пътища и чакра точки . Въображението на нинджата бе доста развито . Ето ,
знакът , който очакваше – около краката му полъхна тревичката . Това бе знакът
, който му „казваше" , че количеството чакра в краката му е точно толкова
, колкото е нужно за техниката Шуншин Но Джутсу . Стъпалата
бавно и полека се пълнеха и може би скоро щеше да дойде моментът да изпусне
чакрата си и да успее . Още съвсем малко оставаше , неможеше да се предаде ,
все пак само половин метър повече му трябваше ...
Още
малко и количеството чакра щеше да е перфектно и всичко щеше да е точно .
Моментът много скоро ще настъпи . Русокоското ипусна чакрата си от краката и
тръгна напред като все пак пазеше едно наум за да не падне .
Абарай осъзнаваше , че е много важно да не прекаляваш с концентрирането на
чакра в определена област , защото може да бъде опастно , дори смъртоностно .
Така че нямаше какво повече да чака . Само след миг щеше да се изтреля напред с
бясна скорост . Русокоското отсвободи чакрата , която бе концентрирал толкова
време в краката си и в същият момент извика :
- Шуншин Но Джутсу !

Суийтон: Суийро но Джутсу

След приключването на
тренировката със Шуншин , Ямато реши да започне с тренировките на Суийтон
техники . Като за начало щеше да тренира Суийтон: Суийро но Джутсу . Тази
техника беше известна като воден затвор . Хитачи знаеше , че тази техника е
изключително полезна техника . По този начин би могъл да победи противник на
чуунинският изпит без да го наранява дори . Чиста работа ! Същността на
техниката беше : надига се вода от водна повърхност и се сформира на топка
около противнка . Влага се силна Суийтон чакра , за затварянето на водният
затвор .Ветрец подухваше момчето
. То се успокои . Забрави за всякакви мисли – паразити и всякакви други работи
, които във този момент изключително много му пречеха . Той стисна юмручета .
Сърцето му трепкаше от радост . Той бе създател на кланът Хитачи , благодарение
на подаръкът на мизукагето . Доста принос обаче имаше и Ямато , той беше
изпълнил успешно трудна мисия . Дванадесет – годишният шиноби
отиде до едно чучело . Стъпа в езерото и започна да сформира сийлове . Вече
беше усвоил техниката и това не му представляваше трудност . Сега целта беше да
направи затворът по – здрав и да може да го държи повече време .

Суийтон: Мизу Буншин но Джутсу и Боравене с голям меч

След преключването на
тренировката със Суийтон: Суийро но Джутсу , Ямато реши да премине към
следващата планирана тренировка , а именно Суийтон: Мизу Буншин и боравене с
голям меч .Генинът сформира
последователно няколко сийла :-
-Мизу Буншин но Джутсу ! – извика хлапето .
От водата сематериализира пълно копие на Ямато . Хлапето го командваше чрез мисълта си .
Той му каза (мисленно) да го нападне с голям меч . Клонингът изпълняваше и
извади мечът си . Затича се , по команда на оригиналът , скочи във въздуха ,
замахна с мечът си с цел да разсече господарят си . Ямато беше подготвен за
такава атака , извади мечът си и спря клонингът . Двата меча се сблъскаха и се
чу силен шум . И двама меча бяха еднакви . Мизу Буншин на десето ниво беше
силен колкото оригиналът . За сега истинският Ямато имаше пълно приемущесдтво
над копието си .Хлапето , със все сила ,
се затича към клонингът си . Замахна надясно , залъгващо , след което направи
централна мушкаща атака , която клонингът неуспя да блокира . Мизу буншина
стана на локвичка .
” Колко лесно , ще призова още един клонинг” – мислеше си момчето .
Той сформира няколко бързи сийла , концентрира
чакрата си за стотна от секундата и каза :
-Мизу Буншин но Джутсу !
Един клонинг се
материализира . Ямато мисленно го контролираше . Клонингът нападна господарят
си . Замахна със сила към рамото . Оригиналът неуспя да реагира този път , така
светкавично . Дръпна се , но въпреки това мечът на копието леко драсна рамото
на Ямато .
„ Кса-а-а !! Какво по ?!?! Неможе да бъде”
Хитачи се беше опулил и
неуспя да повярва . Руйна кръв течеше . Хлапето стисна мечът и се засили ,
скочи във въздуха , с цел да разсече противникът си . Копието слож мечът си в
защита . Отново издрънчаха мечове . Ямато ритна силно клонингът и той падна на земята
. Хлапето го наръга в главата и клонингът отново стана на вода .

Суийтон: Мизураппа

Ямато изтри потта от
челото си . Вече доста беше тренирал с чакрата си и чувстваше лека умора .
Естествено , такава малка подробнот нямаше да събори момчето , не , в никакъв
случай . Той си беше задал за задача да изпълни всичко , което си е намислил .
Нищо неможеше да го обеди в противното .
Трябваше да поработи над бързината , която развиваше водната струя . “ Е
време е за опит четири ! “ пое дълбоко дъх малкото момче . Наоколо все още бе
тишина . Сенсей-а седеше на едно място и наблюдаваше развитието на своите
ученици . Сега Ямато трябваше да продължи с опитите си за техниката . Като
всяка техника той бе схванал цаката , но както винаги , трябваше да се опитва
докато се получи резултата необходим .
Генинъ въздиша тежко . Сега обаче беше време за контрол над чакрата . Душийо
скръсти познатия сийл “ Тигър “ . Изведнъж започна да изпраща чакра от “
сърцето “ по “ вените “ право към устата си . Там той щеше да я насъбере , така
че да се получи достатъчно количество , а веднага след това щеше да я използва
. Щеше да я смеси със слюнката си . Крайният ефект от това щеше да е първата
стъпка от техниката . Образуването на водата . От там следваха втора и трета
стъпка . Щеше да изстреля водната струя като се стараеше да я докара до точната
форма и скорост . А последната стъпка бе да я поддържа така за известно време .
Няколко секунди . Появи се познатото чувство . То обаче беше много слабо и
единственото , което променяше бе , това че го има . Чакрата продължаваше да се
насъбира в устата на момчето . Бавно и полека се покачваше на горе . Този път
Ямато бе дарен с концентрация . Макар и с отворени очи той не се разсейваше от
нищо . То нямаше и какво да го разсея , но въпреки това единственото в главата
му бе да научи техниката . Тази концентрация беше заради характера на Ямато и
заради природата на около . Освен всичко помагаше и тишината . Сенсей-а не
издаваше звуци . Очевидно знаеше , че за техники се изисква добра концентрация
. Седеше мирно и просто наблюдаваше това , което се случваше . Макар и да не го
виждаше Хитачи , той го знаеше . Усещаше го . Единственият шум наоколо , който
по-скоро галеше ушите , беше шума от листата . Лекият ветрец ги разбутваше и те
се бутаха едно в друго като издаваше уникален свой си звук . “ Чувството “
започна да се засилва . С всяка изминала секунда нарастваше количеството чакра
, а заедно с нея се изостряше и усещането . То помагаше на хлапето с
концентрацията и баланса на чакра . Напомняше му , че ще трябва да действа .
Казваше му , че е използвал достатъчно чакра . На кратко му подаваше разни
знаци , които му бяха наистина от полза . Изведнъж го потресе . Ясно беше какво
се случва . Беше дошъл моментът . Ямато трябваше да действа . Нямаше време да
губи . Не трябваше да разваля концентрацията си . Трябваше да се възползва от
точното количество чакра . Щеше да се възползва от достатъчното синя сила .
Ръцете на хлапака се раздвижиха . Те довършваха и останалите сийлове от
техниката . Тя не бе толкова проста . Сключи и последният сийл . Сега оставаше
само да продължи нататък със втора стъпка . Както го беше планувал , така се и
надяваше да се стане . Момчето погледна напред . Последният знак - сключен , а
той бе на ред .
- Суйтон Мизураппа ! – каза със спокоен глас малкият хлапак . Устата на
момчето се затвори . Чакрата започна да се примесва със слюнката . В устата на
момчето започна да се образува някаква странна смеска . Всичко ставаше бързо .
Толкова концентрация и фокус над чакрата за около десетина секунди истинска
работа над техниката . След миг устата на хлапака се отвори . Той използва
чакрата си , за да засили с огромна , възможно най-голяма , скорост смеската .
Освен всичко с нея се опитваше да я дооформи . Да я направи по-остра и тънка .
Само след миг щеше да се изстреля образувалата се полимеризация от устата на
момчето . Трябваше да успее .... “ Ще успея да подобря техниката ! “
вдъхновяваше се момчето ... идваше заветният миг ...

Тигрови лицеви упори
(2x10)

Ямато реши да прави тези лицеви упори , защото бяха
по – трудни и по – ефикасни от останалите видове . Този вид напрягаше всички
мускулни групи от кръста нагоре , включително . Наричаха се тигрови , защото
почнеш ли да ги правиш заемаш поза като ти гър , който е наведен и пие вода от
реката . Малко шинобита знаеха тези лицеви упори , Хитачи ги бе научил от баща
си , още когато е бил малък . Хлапето зае позата . Започна бавно да ги прави ,
бавно , но качественно , за да има ефект . Тези лицеви упори натоварваха
изключително много мусколчетата на момчето , но в крайна сметка те издържаха на
натоварване . Ямато приключи с първата серия , но го чакаше още една . Не
биваше да сяда , защото щеше да се отпусне и да го домързи . Извади едно
шишенце с вода от нинджа чантичката си , глътна две глътки и го върна обратно .
След това отново зае позата за правене на тигрови лицеви упори . На втората
серия доста се затрудни , но успя да я завърши .

Почивка

Ямато седна на пейката . Беше задъхан и с ускорен пулс . Мусколите вече го
боляха , още малко оставаше . Трябваше да издържи ! Разтърка бицепсите си , за
да се раздвижи кръвта . Изпука вратът си и се захвана с коремните преси .

Коремни преси на земята (2x30)

Ямато легна на земята . Сложи си ръцете на вратът и започна да прави коремните
преси . Тридесет не биха го озорили , по простата причина , че досега не бе
напрягал тази мускулна група . Правише ги бързо и лесно . Всичко сякаш беше
песен , докато не стигна двадесетата . От там на татък започна да се мъчи .
„Пуф , паф" като локомотив пуфтеше русокоското . В крайна сметка успя да
ги направи , но не беше приключил още . Имаше още една серия по тридесет . Това
щеше да бъде истински зор . Генинът не се предаде . Стана раздвижи се малко и
пак се пльосна на земята да прави коремни преси . Този път не ги правеше много
бързо , за да не грохне още на десетата . Въпреки това отново на двадесетата се
озори . Почна да ги прави едвам , едвам . Плочките му трепереха . Една капка
пот се стичаше от лицето му .
„ Още малко , още малко" – успокояваше се , шинобито .
Като по чудо момчето успя ! Направи и тридесет коремни преси .

Почивка

Ямато легна на пейката и започна да „ох-ка" . Имаше болки в корема , по –
точно коремните му мускули се бяха претоварили . Явно тридесет са му били доста
. Все пак кое девет – годишно хлапе прави такива работи ?! Ах , да ... Каратцу
– братът на Ямато , вечната конкуренция . Рошавото момче сега се опитваше да
настигне брат си . Изпозлваше момента докато той е на мисия да научи възможно
най – много нови и нови техники , за да го изненада като се върне . Ямато си
дремна тридесет минути , след което отиде да бяга .

Обиколки около тренировъчната площадка (5)

Планът на момчето беше от тези пет обиколки , които трябваше да направи ,
четири да ги бяга на крос , за издръжливост , а последната , петата , на спринт
. Абарай си пое дълбоко дъх и застана на избраната от него стартова позиция .
И-и-и ... СТАРТ ! Момчето започна да бяга за издръжливост . Бавно , равномерно
, трябваше да диша през носа , а да издиша през устата . Генинът бягаше леко
приведен , за да не го заболи далакът . Неусетно минаха четирите обиколки . На
последната – петата , планът бе да даде всичко от себе си с един спринт на МАКС
! Така и направи . Хитачи прибра ръцете си . Направи една аеродинамична форма .
Ръцете му се вееха назад . Той тичаше с все сили . Косата му се разчорли поради
голямата скорост . Мускулите бяха „опънати" до краен предел , сякаш всеки
момент можеше да му свърши силата и да не завърши и последният етап от голяма
тренировка .
„ Още малко ! Няколко метра !" – успокояваше се Ямато .
И-и-и ... ФИНИШ ! Момчето завърши тренировката си . С финиширането , той се
сгромоляса , точно след линията на финиша той откърти здраво !

by Изука Йоши Нед Дек 13, 2009 7:56 pm

2 от всичко само без сила ( сила +3 ).Добави си ги хД

by Хитачи Ямато Нед Дек 13, 2009 8:46 pm

Генинът беше доста изморен . Знаеше , че ако се пльосне и заспи , после няма да може да стане . Реши да се поразходи и пое към книжарницата .

by Йошико Харуко Пет Яну 08, 2010 9:44 pm

Едно чернокосо момче се появи на тренировъчната площадка, то се огледа за сенсея и съотборниците си.

/Не се познаваме все още :D/

by Хитачи Ямато Пет Яну 08, 2010 11:01 pm

Ямато си почиваше на сянка и скоро мислеше да почва с тренировките.

by Йошико Харуко Пет Яну 08, 2010 11:02 pm

-Здравей! - подвикна му младият чернокос генин и се приближи към него.

by Хитачи Ямато Пет Яну 08, 2010 11:06 pm

Хлапето се изправи и се вгледа в момчето .
- Оу , ти трябва да си хлапето , което ми развали забивката , нали така ?

by Ясаши Амане Пет Яну 08, 2010 11:09 pm

-Това ли е тренировъчна площадка3-?Попита Ясаши.

by Хитачи Ямато Пет Яну 08, 2010 11:11 pm

Ямато извади мечът си . Този е някъф ... странен .
- Не виждаш ли табелката ?

by Ясаши Амане Пет Яну 08, 2010 11:12 pm

-Ти пък...за къв се мислиш?

by Хитачи Ямато Пет Яну 08, 2010 11:14 pm

- Не ме предизвиквай ! Може да си изпатиш ! - каза Ямато и се усмихна топло , задържайки гневът си .

by Ясаши Амане Пет Яну 08, 2010 11:52 pm

-Ти пък за какъв се имаш?Не си изгубил най важният човек за теб нали!?Единственото нещо за теб да е отмъщението...само за това да живееш.Едва ли твоят живот ще е идеален...сигорно имаш всичко-!Каза момчето ядосано.

by Наоми Амане Пет Яну 08, 2010 11:54 pm

Наоми забеляза брат си , който очевидно отново е объркал площадката и... Ямато..
- Хей,какво става тук?! - провикна се момичето..

by Хитачи Ямато Съб Яну 09, 2010 12:15 am

- Естествено , че не ! Имам много цели , които не мисля да ви споделям . Но знайте , поставя ли си нещо за цел го изпълнявам , независимо от цената !
Хитачи се обърна към Наоми и се усмихна топло:
- Ъм , ние ... се опознавахме !

by Ясаши Амане Съб Яну 09, 2010 12:18 am

-Да не мислиш,че само ти имаш цели?Аз смятам да стана силен за да отмъстя....на Коноха.Но няма никой тук достатъчно силен.Който да ме направи силен.

by Хитачи Ямато Съб Яну 09, 2010 1:04 am

- Таа ... какво търсите на моята площадка ? Наоми , оставаш , все пак това е и твоя площадка , другите ... не четете ли ? На табелата не пише вашите имена !

by Ясаши Амане Съб Яну 09, 2010 1:07 am

-Хей ти...момчето с големият меч.Можеш ли да ми помогнеш да стана силен?Не сзм те преценил....но предполагам,че си много силен.В смисъл....аз много искам да си отмъстя на Коноха...точно за това бих искал да ми помогнеш да стана силен.Ще направя каквото кажеш...ще изпълнявам всички неща,които ми наредиш.Ааааа.....сестричке чак сега те забелязох.Как си?Какво правиш?

by Йошико Харуко Съб Яну 09, 2010 7:44 am

-Това е моята тренировъчна площадка женчо! - викна Йошико и хвана катаните си, като ги насочи към Ямато.

by ???? Съб Яну 09, 2010 10:59 am

От някъде се зададе сенсея. Изглежда беше достатъчно кисел, за да оправи мирно и кротко развилата се ситуация. Като видя как някои негови ученици се разправяха с друг, който не е от тази площадка, той хвана неговата специално изработена катана, като се засили срещу тях. Преди Йошико да отиде до Ямато, и да го нарани, сенсея се появи пред него като парира удара му, че чак момчето отскочи два метра назад. После той се обърна като забеляза едно момиче и едно момче, които определено не бяха на неговата площадка, записани като ученици
- Какво правите тука бе! Марш всички! Не ми трябват чужди лайна да ми се разхождат по скъпата ми тренировъчна площадка! Има табели на които пише имената на хората които трябва да са тук. Нито ти, нито ти, нито ти трябва да сте тук, само Ямато! - Викаше той докато сочеше Наоми, Йошико и Ясаши.

Офф. Ако е станало нещо и някой е от тази площадка, то тогава администратора който се е разправял преди мен, не е сменил имената ви. Искам да получа ЛС от хората, които трябва да са на тази площадка като ученици. Ако има такива - значи играите така, че се едно още не сте се срещнали със сенсея, и той мисли, че не сте негови ученици.

by Йошико Харуко Съб Яну 09, 2010 11:05 am

-КОПЕЛЕ!!! - извика Йошико към сенсея - Аз съм от тази тренировъчна площадка!!!

/Редактирах имената./

by ???? Съб Яну 09, 2010 11:54 am

Сенсея измърмори нещо като след това каза
-Ясно...другите, които не са тук да се омитат!

by Ясаши Амане Съб Яну 09, 2010 12:08 pm

-Гледай си работата,трябва да говоря с Ямато!Обзалагам се,че може да ви победи всичките!Ама това е друг въпрос....Ямато искам да поговоря някъде със теб,без тези тук да ни притесняват.

by ???? Съб Яну 09, 2010 12:25 pm

-Момче достатъчно ми е кисело за да те слушам теб...махай се! - Кресна сенсея като сви ръце, изглежда беше готов да започне да прави сиилове, ако момчето не го беше послушало.

by Ясаши Амане Съб Яну 09, 2010 12:42 pm

-Ако искате ме убийте....все тая.Но трябва да говоря с Ямато...той е единственият човек,който може да ми помогне.Никой друг неможе да ми помогне да стана силен.

by Йошико Харуко Съб Яну 09, 2010 12:45 pm

/ Абе ще ти помогне да станеш по-силен /

-Хайде махай се, женски! - каза му Йошико и го изгледа свирепо - Твоят Ямато е слабак!

by Sponsored content