Тренировъчна площадка 1
+5
Изука Йоши
Сабаку но Шонен
Йошико Харуко
Хитачи Ямато
Коринмо Изаши
9 posters
:: Селата :: Около Кири :: Тренировъчните Полета
Страница 8 от 11
Страница 8 от 11 • 
1, 2, 3 ... 7, 8, 9, 10, 11
Re: Тренировъчна площадка 1
by Йошико Харуко Нед Яну 10, 2010 7:14 pm
“Петнадесет секунди… хммм добре е, но все пак това е D ранг техника, вече трябваше да съм я научил, нещо ми става!” – укори се на ум чернокоското. Дъждът беше започнал да вали още по-силно, затова Йошико се скри под едно дърво. Младият близнак видя, че съотборника му все още се мъчеше да ходи по гредата, а русокосата му съотборничка е успяла с техниката си и това го изнерви. „По-дяволите, да не искате да ми кажете, че тази блондинка е по-добра от мен???” – момчето беше тръгнало да се вбесява, не беше усетило как беше стиснало юмруци и ги стискаше така, че кокълчетата му сякаш щяха да изскочат. “Mамка му, мамка му, мамка му!!!” – повтаряше си на ум чернокосият близнак – „Защо по дяволите не се получава?”. Младока стоеше под дървото стиснал юмруци и наблюдаваше заблеания сенсей, който ръкопляскаше на блондинката. „Ще им покажа аз! Някой ден, когато стана джоунин, ще им покажа!” – Йошико дълбоко в себе си се бе врекъл някой ден, каквото и да му коства да унищожи това село, което му беше причинило толкова много, което му беше дало и същевременно взело толкова много. Сега младият близнак се ядосваше и дразнеше, че не бе успял да усвои техниката, която учеше – Kanashibari No Jutsu, техника, която ти позволява да парализираш врага за четиридесет секунди, а от двата си опита Йошико беше постигнал само петнадесет секунди. „Загубил съм форма, сега дори една проста D ранг техника не мога да науча, какво остава за C ранг техниките, които ми предстоят да уча?” – мислеше си чернокосият близнак, който вече беше започнал да се успокоява. Йошико Харуко трябваше да възвърне съсредоточеността и концентрацията си и да продължи напред като мъж, а не да се отказва като някой педал (:D). Беше стигнал почти до половината, не беше момента сега да се спира и да се вайка, трябваше да продължи, трябваше да стане велико шиноби, което селото му щеше някой ден да уважава и да се прекланя пред него. Чернокосият генин от селото скрито в Мъглата (Киригакуре) oтпусна ръцете си и се успокои, започна да вдишва и издишва дълбоко, като същевременно се опитваше да се съсредоточи и концентрира, за да възвърне психическия си баланс, който беше нарушен от нервите и яростта. След като се кротна чернокосият близнак реши да довърши техниката без повече ядове и нерви, така щеше да е най-добре за всички и най-вече за него самия. „Какво ми стана по дяволите?” – мислеше си Йошико – „Държах се като малко дете, но това вече няма да се повтори, вече няма да давам свобода на емоциите и чувствата си!”. Чернокосият близнак излезе изпод дървото, което досега го пазеше да не се намокри, от силно валящия дъжд и една жизнена усмивка се плъзна по мокрото му лице. Сега вече младият генин от селото скрито в Мъглата (Киригакуре) беше сигурен, че ще успее и ще натрие носа на всички отворковци, които го смятаха за слабак и най-вече на съотборника си, който се правеше на много силен. Йошико си спомни за брат си – Харуко Йоури, какво ли правеше близнака му сега? Добре ли беше? Как се справяше? По-силен ли беше станал? Десетки милиони въпроси без отговор терзаеха ума на чернокосия генин, но той трябваше да ги забрави всичките и да се съсредоточи и концентрира изцяло върху техниката Kanashibari No Jutsu. Момчето се обърна към сенсея си, направи нужните сийлове и извика с надеждата, че вече ще успее, това беше третия му опит и не трябваше да се проваля:
-Kanashibari No Jutsu!!!
-Kanashibari No Jutsu!!!
Йошико Харуко- Мъглив Шиноби
-
Брой мнения : 1192
Точки от Коментари : 1736
Регнах се на : 07.11.2009
Град/Село : Rousse city ^^
Атрибути
Наказателни Точки:
(0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Хитачи Ямато Нед Яну 10, 2010 7:49 pm
Офф. бесен съм че ми лагва форума ... и няма пиша мн дълго :@:@:@
Ямато усети , че и сенсей-а и Наоми го гледаха , но веднага щом се беше обърнал те не го гледаха ... хмм ... странна работа. Момчето се изправи бавно и изтупа прахта от себе си .
" Няма да се откажа така лесно ... ще премина тази греда на всяка цена " - надъхваше се момчето .
Балансът изключително много куцаше на генинът , но той нямаше да се откаже ... никога ! Щеше да опитва пак и пак докато неуспеее ... успехът и нинджата вървят като едно цяло , разделят ли се , нинджата вече се чувства безполезна . Хлапето обаче не би се разделил с този успех . Знаеше , че не се дава даром , а трябва просто да си го извоюваш . Нищо в живота не се дава даром ...
За да се задържи , обаче , момчето трябваше да "изчисти" съзнанието си . Това беше първата стъпка от успеха . Ямато затвори очи и си представи , че стои сам в Класната Стая , а пред него беше голямата , черна дъска , изписана в най - различни простутии . Имаше тук , таме някои важни работи . Момчето искаше да се оттърве от излишните мисли и чувства , те не бяха излишни , но в този момент те бяха като паразити и му пречеха изключително много . Ямато взе една гъба , намокри я с вода и изтри всичко ненужно . Всичко това беше в някакъв друг свят - въображението на хлапето . Както всяко дете , и Ямато имаше доста развинтена фантазия и лесно си представяше каквото и да било .
Първа фаза беше завършена . Момчето беше се оттървало от купища мисли ... сега се чувстваше някак по - свободно , по - леко . Съзнанието му беше чисто като девственица (нямам предвид Наоми хД) . Момчето беше завършило с концентрацията , сега просто трябваше да не се разсейва и да пази баланс на гредата . Ямато бавно , но сигурно стъпа с единият крак . Другият го последва и вече стоеше на гредата . Шинобито разпери ръце в страни , за повече баланс . Може да ви се стори глупаво , но той затвори очите си . Разчиташе на другите си сетива . Бавно и сигурно започна да крачи по "безкрайната" греда .
Офф. Не ме мъчи мн на гредата // ще има после и друго упражнение , което ще ти кажа ....
Ямато усети , че и сенсей-а и Наоми го гледаха , но веднага щом се беше обърнал те не го гледаха ... хмм ... странна работа. Момчето се изправи бавно и изтупа прахта от себе си .
" Няма да се откажа така лесно ... ще премина тази греда на всяка цена " - надъхваше се момчето .
Балансът изключително много куцаше на генинът , но той нямаше да се откаже ... никога ! Щеше да опитва пак и пак докато неуспеее ... успехът и нинджата вървят като едно цяло , разделят ли се , нинджата вече се чувства безполезна . Хлапето обаче не би се разделил с този успех . Знаеше , че не се дава даром , а трябва просто да си го извоюваш . Нищо в живота не се дава даром ...
За да се задържи , обаче , момчето трябваше да "изчисти" съзнанието си . Това беше първата стъпка от успеха . Ямато затвори очи и си представи , че стои сам в Класната Стая , а пред него беше голямата , черна дъска , изписана в най - различни простутии . Имаше тук , таме някои важни работи . Момчето искаше да се оттърве от излишните мисли и чувства , те не бяха излишни , но в този момент те бяха като паразити и му пречеха изключително много . Ямато взе една гъба , намокри я с вода и изтри всичко ненужно . Всичко това беше в някакъв друг свят - въображението на хлапето . Както всяко дете , и Ямато имаше доста развинтена фантазия и лесно си представяше каквото и да било .
Първа фаза беше завършена . Момчето беше се оттървало от купища мисли ... сега се чувстваше някак по - свободно , по - леко . Съзнанието му беше чисто като девственица (нямам предвид Наоми хД) . Момчето беше завършило с концентрацията , сега просто трябваше да не се разсейва и да пази баланс на гредата . Ямато бавно , но сигурно стъпа с единият крак . Другият го последва и вече стоеше на гредата . Шинобито разпери ръце в страни , за повече баланс . Може да ви се стори глупаво , но той затвори очите си . Разчиташе на другите си сетива . Бавно и сигурно започна да крачи по "безкрайната" греда .
Офф. Не ме мъчи мн на гредата // ще има после и друго упражнение , което ще ти кажа ....
Хитачи Ямато- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 2528
Точки от Коментари : 2802
Регнах се на : 09.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : ГО
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by ???? Нед Яну 10, 2010 9:01 pm
30 секунди от 40 за нужното изпълнение на Канашибари от страна на Йошико. От своя страна Ямато направи 15 от нужните 20 крачки за да премине гредата.
????- Гост
Re: Тренировъчна площадка 1
by Хитачи Ямато Нед Яну 10, 2010 10:23 pm
Изненадващо за всички на площадката , Ямато направи петнадесет от дадесет крачки и още беше на гредата . Това чудо ли беше ... късмет може би ? Не ... Ямато напредваше и балансираше вече доста добре . Резултатите го "крещяха" със всичка сила . Сенсей-а само трябваше да се вслуша в думите на успеха . Момчето за миг не се беше разсеяло . В съзнанието на момчето гредата беше безскрайна , а то си беше поставило за цел просто да върви по нея .. сякаш си ходи по улицата . Крачеше бавно . Крачките му бяха ситни и доста уверени . Колкото и смешно да звучи , генинът вървеше нежно и грациозно като истински балет майстор . Доста усъвършенстваше себе си във баланса ...
Балансът е едно от най - важните умения , които една нинджа трябваше да притежава . Хората са като пирамида , само че обърната наопаки . Подсечеш ли й върха , тя пада . Ямато се стремеше да е като пирамида , само че върхът да сочеше небето , успехът ... Целта му беше да върви напред и нагоре право към успехът и славата на една истинска нинджа . Другите му цели бяха също тъй важни , но сега нямаха значение . Сега , в този миг ... Дали хлапакът щеше да преодолее гредата и да премине към следващото упражнение за баланс ? Рецептата за успеха: щипка късмет , щипка концентрация на вкус ... бъркаш , бъркаш , даваш всичко от себе си ... и хоп ... готово ... Дали тази рецепта щеше да свърши работа на Ямато ?
Балансът е едно от най - важните умения , които една нинджа трябваше да притежава . Хората са като пирамида , само че обърната наопаки . Подсечеш ли й върха , тя пада . Ямато се стремеше да е като пирамида , само че върхът да сочеше небето , успехът ... Целта му беше да върви напред и нагоре право към успехът и славата на една истинска нинджа . Другите му цели бяха също тъй важни , но сега нямаха значение . Сега , в този миг ... Дали хлапакът щеше да преодолее гредата и да премине към следващото упражнение за баланс ? Рецептата за успеха: щипка късмет , щипка концентрация на вкус ... бъркаш , бъркаш , даваш всичко от себе си ... и хоп ... готово ... Дали тази рецепта щеше да свърши работа на Ямато ?
Хитачи Ямато- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 2528
Точки от Коментари : 2802
Регнах се на : 09.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : ГО
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by ???? Пон Яну 11, 2010 11:07 pm
Момчето успя с умението.
Офф. Умението на първо ниво, 2 воля.
Офф. Умението на първо ниво, 2 воля.
????- Гост
Re: Тренировъчна площадка 1
by Хитачи Ямато Вто Яну 12, 2010 3:35 pm
Офф. Умението има 5 нива само ... да знаеш ... малко повече ще ме тормозиш :P
Хлапето премина гредата успешно . Вярваше в себе си ... и успя ! Сега щеше да почина малко , след което щеше да премине към следващото упражнение за баланс .
Хлапето премина гредата успешно . Вярваше в себе си ... и успя ! Сега щеше да почина малко , след което щеше да премине към следващото упражнение за баланс .
Хитачи Ямато- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 2528
Точки от Коментари : 2802
Регнах се на : 09.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : ГО
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Съб Яну 16, 2010 2:52 pm
Момичето от много време не бе тренирало и очевидно се е отпуснало , затова реши да се стегне и да се върне към тренировките.. Наоми дойде и без да каже и дума застана пред чучело като го.. погледна. Гледа го.. гледа го.. дори тя самата незнаеше какво прави.. а, да - беше се замислила коя техника да си подобри.. докато не и светна - Ами да..най-добре да по тренирам над Ryuuka-та .. имам боравенето със жици и успях да ги овладея , затова нищо не ми пречи да си подобря и техниката за която ми трябваха ^^ чудя се.. ако боравя перфектно с тези жици.. каква ли ще ми стане техниката .. - замисли се момичето зааа... около 10 секунди .. - Няма значение.. по добре да се съсредоточа върху сегашната тренировка , а не да мисля за неща , които дори може и никога да не се случат ... винаги става така .. планирам нещо и го измислям перфектно , а когато му дойде времето да става .. то всичко се проваля.. затова по - добре да не си губя времето като правя планове за в бъдеще , а да се съсредоточа над този момент,тази тренировка и да живея за мига! ^^ - каза си момичето и реши , че е по - добре да започва с техниката.. тя по принцип не беше много трудна.. или поне до колкото помнеше .. за последно я прави на тренировка преди чуунинския изпит .. - Ооо да.. чуунинският изпит.. радвам се че победих и станах чуунин , но опонентът ми също стана такъв.. Обаче той .. буквално си ме кефеше.. начинът по който се предаде .. лелеее още го помня.. хД Той можеше да забие кунаят си в стомаха и така да умрем и 2мата , но очевидно не е егоист и се предаде , защото топй наистина нямаше друга възможност.. МАЙ .. наистина ме хвана.. голям срам като ''ми разкъса'' блузката пред всички тези хора.. но си струваше ;д Аххх спомени.. - замисли се момичето .. - Ааааааа какво по дяволите правя.. тук съм да тренирам и да докажа , че и момичетата могат да бъдат силни шинобита също като Мизукагето , а когото му дойде времето да я заместя! Да,точно това ще направя.. искам.. искам.. искам просто моите братя да се гордеят с мен .. въпреки , че съм най-малката аз ще им докажа , че мога да стана силна 2 пъти над годините ми и че те нямат значение! Чух , че те се трудят наистина здраво.. така и трябва.. явно единият ми брат на име Ши е тайджутсу спец , а Ний-сан.. тоест.. ъмм.. Ясаши.. това е наистина сладко име , каквото и значи.. а Ши.. какво значеше Ши .. това беше нещо свързано с убийство,убиец или нещо от сорта .. няма значение.. не е важно как се казват и какво значат имената им , важното е че аз трябва да стана още по-силна , да докажа че мога да бъде Мизукаге и да водя това село! - отново се размечта Наоми .. но бързо се осъзна и отегчена от себе си каза - Охх.. ако го направя още веднъж .. ще си изнасиля майката ! Която.. я..... няма.. Аааа не , не , не няма да се разсейвам.. така.. започвам с техниката! - успокояваше се леко нервното момиче.. Тя явно се осъзна и се обърна към опитното чучело.. - Хей , ти там , сламеното , да ти ! Знаеш ли какво , след тази атака цялото ще гориш и няма да ставаш за нищо , а аз ще си подобря техниката! - говореше му Наоми.. (хД) Но реши този път наистина да стане по-сериозна , затова присви леко очите си и застана стабилно .. лице в лице с чучелото .. Тя затвори очите си напълно и всичко потъна в тъмнина.. нито звук .. звук .. движение .. жение .. дори потръпване .. ъпване .. само и единствено техниката .. техниката .. нищо друго .. друго .. сякаш момичето говореше в тази тъмнина и всичко се чуваше като ехо .. ехо.. тя си задвижи ръцете и вплете пръсти в знакът ''Овен'' .. момичето започна умело да събира чакрата си , не мислейки за нищо .. явно с тази тъмнина се опитваше да се откъсне от света .. чувствата .. емоциите си .. тя наистина искаше да стане силна .. нищо да не я спре .. да не и пука за нищо и да бъде лошото момиче .. а не доброто ангелче , които всички познават .. тя събираше , ли събираше чакра .. и това което правеше бе .. събирането на чакра .. съсредоточаването .. спокойствието .. и разбира се дишането .. нищо друго .. нищо . Тя усещаше как чакрата и преминава през тялото .. как се събира на едно място .. и ставаше все повече .. и повече .. и повече .. не спираше този цикъл .. за тази техника наистина трябваше доста чакра , но не беше от най-силните .. затова и момичето искаше да я направи такава! И докато събираше необходимата за нея чакра .. тялото и потрепна.. какво ли беше това? Да.. явно я събра .. , а щом е така .. е време! Наоми развали знака и се пресегна , за да вземе жиците .. тя ги стисна в дясната си ръка и отвори рязко очи , а първото нещо което съзря беше нищожното чучело , което миг след тази атака най-вероятно щеше да стане на пепел .. русокоската направи крачка на назад десният .. и присви левият си крак .. тя продължи да гледа чучелото .. докато не се затича към него правейки знаци .. дистанцията м/у тях беше около 10 метра , така бе преценила тя , за да може да има време да се затича и засили и разбирасе.. но изведнъж и хрумна , че е добре първо да го омотае и тогава да ги направи .. за това те продължи да тича .. а щом разбра , че дистанцията между тях е идеална за ''атака'' .. тя скочи във въздуха .. и тогава метна жиците по него .. тя летяха прави към него .. под ъгъл , за да го омотаят здраво .. и когато това стана тя ги дръпна , за да ги стегне и доста бързо и умело направи знаците.. тя сформира първият знак.. , а именно Змия-та .. следващият - Дракон .. после - Заек .. и последният знак .. последният.. - ТИГЪР! Тя доближи ръцете си с сформираният знак до себе си , като предварително бе прехапала жиците .. русокоската направи така че жиците да застанат между палците и .. докато все още бе сформиран знакът .. и когато всичко бе готово .. тя погледна злобно чучелото и извика колкото и глас държи:
- Katon: Ryuuka no jutsu!!! ...
- Katon: Ryuuka no jutsu!!! ...
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
-
Зодия : 
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Йошико Харуко Съб Яну 16, 2010 2:57 pm
Момичето направи техниката, както трябва. За да я осъвършенства обаче, трябваше да се постарае малко повече.
Йошико Харуко- Мъглив Шиноби
- Брой мнения : 1192
Точки от Коментари : 1736
Регнах се на : 07.11.2009
Град/Село : Rousse city ^^
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Съб Яну 16, 2010 4:12 pm
Момичето се ''приземи'' и погледна чучелото накриво .. - Грр.. ще сменя чучелото.. - каза си тя и започна да се разхожда около площадката в търсене на друго чучело .. всички бяха еднакви , но все пак.. Тя беше видяла , че преди да започне и тя да тренира .. едно момче , тоест .. Ямато .. тренираше баланс .. - Хмм.. това наистина е хубаво , това момче изглежда достаа силно .. въпреки че така и така не ми показа какви са му уменията .. веднъж се бях навила да се бием обаче .. как го планирах .. то какво стана .. - засмя се момичето , продължавайки да обикаля .. - И сега какво .. той ме харесва.. какво си мисля.. очевидно е .. Ши пък го мрази , а ний-сан му се подмазва.. сега като се замисля с Ши дори не съм разговаряла май.. или поне до колкото помня .. не съм го опознала .. Ний-сан също , но поне знам , че е егоистичен идиот .. или поне така мисля.. няма значение - мислеше си русокоската , докато не зърна едно чучело което бе пред нея .. - Хъх .. какво по .. как се появи пред мен .. лелеее много съм разсеяна .. - Тя се обърна с гръб към него и реши да се отдалечи , за да може отново да направи техниката , явно да подобриш една техника е по-трудно от колкото да я научиш .. или се лъжа .. всъщност тази техника я учих мноооого отдавна и почти не помня какво правих , но очевидно се справям добре.. Наоми спря и се обърна към чучелото .. - Мисля , че този път вместо да си губя времето в празни приказки , ще е добре ако направи започна с техниката .. - тя го погледна този път по-сериозно от обикновенно .. сякап и бе писнали от нея самата .. (хД) Русокоската отметна косата си , а вятърът я развя плавно .. тя се подспихна и затвори бавно очите си , събирайки чакра .. веднъж бе успяла .. ще го направи и пак , а ако се наложи ще потрети .. дори ще стои цял ден тук , само и само да си осавършенства техниката .. когато Наоми си бе наумила нещо , тя просто го правеше , независимо какво ще и коства .. тя събираше , ли събираше чакра .. а в съзнанието и изникна нейният собствен образ .. тя се гледаше в гръб .. виждаше чучелото .. мястото .. времето .. всичко ! Тя видя как се бе затичала към чучелото , скочи и метна жиците .. те се увиха перфектно и тогава тя изълни техниката . огънят мина по жицата и се движете толкова бързо .. , а когато достигна до чучелото то пламна .. гореше .. наистина гореше .. , а тя скочи обратно на земята .. гледаше го .. гледаше пламъците , които го обгръщаха и косата и се вееше от ударната вълна .. (рофл хД) Всичко бе изпълнено перфектно и това никак не беше Риууката , което обикновенно правеше .. това .. това което тя направи в съзнанието бе нещо изключително , нещо наистина мощно .. - Лелеее.. ако вдействителност направя това .. леле.. нямам думи .. - мислеше си момичето .. , но всее пак това беше фантазия .. или надежда? явно искаше да стане така .. някакси си мислеше , че този неин опит няма да е толкова добър , като предишният , но все пак ще е опит.. Наоми продължаваше да събира чакра .. усещайки как преминава през всяка част от тялото и .. и след като достатъчното количество се събра .. нещо и ''светна'' и тя отново се затича към чучелото .. тича .. ли тича .. стискайки жиците в ръцете си.. когато се приближи на одачно разтояние от чучелото тя присви краката си и отскочи .. през цялото време гледаше чучелото и го преценяваше .. русокоската метна жиците по него .. гледаше как летяха .. докато не го обгърнаха .. тя ги дръпна , за да го пристегне и започна да прави знаците докато още бе във въздуха.. - Змия .. след това Дракон .. следва Заек.. и накрая сформира и последният знак , а именно Тигър ! Тя сложи отново жицата между показалците си , докато бе сформиран знака тигър , като предварително я бе прехапала , за да може свободно да направи знаците.. и тогава когато всичко бе коготово , и направено напълно перфектно според нея .. тя пое дълбоко въздух.. запрати чакрата към дробовете си , за да може да я издуха .. разпредели я , точно така както трябваше за самата техника .. и извика колкото и глас държи:
- Katon: Ryuuka no jutsu!!! ...
- Katon: Ryuuka no jutsu!!! ...
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Йошико Харуко Съб Яну 16, 2010 4:24 pm
Момичето усъвършенства техниката и получи бурни аплодисменти от сенсея.
/ Също така получаваш техниката 2 lvl +2 воля, 2 интелект, 1 сила. /
/ Също така получаваш техниката 2 lvl +2 воля, 2 интелект, 1 сила. /
Йошико Харуко- Мъглив Шиноби
- Брой мнения : 1192
Точки от Коментари : 1736
Регнах се на : 07.11.2009
Град/Село : Rousse city ^^
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Нед Яну 17, 2010 6:41 pm
Наоми се усмихна на сенсея и седна под едно дръво в дълбоок размисъл..
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Йошико Харуко Нед Яну 17, 2010 6:43 pm
Йошико, който нямаше разказвач и не можеше да тренира седна до Наоми и наведе глава натъжен 
Йошико Харуко- Мъглив Шиноби
- Брой мнения : 1192
Точки от Коментари : 1736
Регнах се на : 07.11.2009
Град/Село : Rousse city ^^
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Пон Яну 18, 2010 2:28 pm
Наоми потупа съотборника си по рамото (хД) и се изправи с думи към сенсея:
- Сенсей.. искам да се науча да боравя по-добре с шурикените!
- Сенсей.. искам да се науча да боравя по-добре с шурикените!
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Йошико Харуко Пон Яну 18, 2010 6:12 pm
Йошико се разплака 
, а сенсеят каза:
-Е момиче, щом искаш да се научиш няма да те спирам! - сенсеят се отдалечи на петнадесет метра от една мишена и хвана между пръстите на двете си ръце по два шурикена и едновременно замахна, хвърляйки четирите шурикена, с невероятна бързина и точност шурикените се забиха в центъра на мишената, един до друг. - Хайде, повтори го! - подкани сенсеят ученичката си.
, а сенсеят каза:-Е момиче, щом искаш да се научиш няма да те спирам! - сенсеят се отдалечи на петнадесет метра от една мишена и хвана между пръстите на двете си ръце по два шурикена и едновременно замахна, хвърляйки четирите шурикена, с невероятна бързина и точност шурикените се забиха в центъра на мишената, един до друг. - Хайде, повтори го! - подкани сенсеят ученичката си.
Йошико Харуко- Мъглив Шиноби
- Брой мнения : 1192
Точки от Коментари : 1736
Регнах се на : 07.11.2009
Град/Село : Rousse city ^^
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Пон Яну 18, 2010 6:53 pm
- О.О Уоооооууу... ... ... .. лелеее.. сенсей.. мнооого сте добър.. - възхищаваше му се момичето .. - Значи.. той иска да направя ТОВА.. ама.. ама.. ама.. това отстрани изглежда супер лесно , но .. никак не ми се вярва да е така.. - мислеше си тя.. , но накрая се реши и се запъти към сенсея.. докато вървеше все си мислеше колко е трудно е това.. , че няма да успее.. и т.н. .. Докато не стигна до него и не погледна мишената.. тя изглеждаше доста по-малка от обикновено.. все пак това бяха петнадесет метра .. та тя дори центъра не може да види , където трябваше да ги забие , а камоли да направи друго .. постоянно си мислеше , че дори близо до мишената няма да паднат тези шурикени .. , че няма да уцелят мишената .. и т.н.. , но нищо не се знаеше , все пак трябваше да опита.. И така, момичето извади четири шурикена от чантичката си.. и си ги сложи между пръстите .. по два във всяка ръка.. тя си отпусна ръцете и погледна мишената .. - Такам.. сега.. тези шурикени.. трябва по някакъв магически начин да ги хвърля.. и от това разстояние да ги забия точно в средата на мишената .. уоу .. това.. не ми се вярва да стане , но все пак . нищо няма да разбера докато не опитам .. поне веднъж .. , но дори да не успея , аз няма да се откажа! Напротив .. ще опитам пак .. и пак .. и пак .. докато не го направя! Все пак те първа се уча да боравя с шурикени .. после пък трябва да се упражнявам и над кунаите .. абеее.. сложна работа.. трудно и изтощително е да си шиноби , особено ако искаш да си най-силното в твоето село .. в страната .. или да станеш Мизукаге .. е, колкото и да е трудно .. това са просто леки препятствия , които един борещ за целите си човек ще премине .. макар и да не е без проблем .. - разсъждаваше на ум Наоми докато се приготвяше да метне шурикените по мишената .. реши първият път да го направи по-различен , вторият също .. и така докато не открие правилният начин.. ъгъл .. стойка .. движения и т.н.. Наоми стисна пръстите си където държеше шурикените , като естествено внимаваше да не се пореже , продължавайки да гледа мишената .. или по точно центарът на мишената .. тя бе напълно съсредоточена върху него , така сякаш нищо да не може да я разсее .. гледаше го толкова сериозно .. спокойно .. и концентрирано .. Цялата тя се бе отпуснала .. за да могат мускулите й да си починат временно , сякаш те самите медитират .. това трая няколко минутки , докато русокоската преценяваше положението , ъгълът .. посоката на вятъра .. самата мишена.. и така нататък .. Точно тогава тя реши , че е време да го направи .. и стегна всичките си мускули .. приближи ръцете си към себе си и ги кръстоса.. в кръст .. набра нужната сила на шурикените , за да полетят и да стигнат поне до там .. затвори за МИГ очи .. след това ги отвори .. , а когато това стана те се срещнаха право с центъра на мишената .. стегна още повече мускулите си и хвърли шурикените по дадената точка , а именно центърът .. те полетяха , а тя зачака , за да види какво ще стане .. и дали е успяла .. или не ..
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Коринмо Изаши Вто Яну 19, 2010 9:51 pm
Момчето уцелваше мишените в краищата.Очевидно трябваше да си подобри уменията.-Пълна мизерия,цигания голяма.Възкликна сенсеят като я погледна.Очите му възпламтяха а той се почуства разочарован от ученичката си.
Коринмо Изаши- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 1772
Точки от Коментари : 2881
Регнах се на : 02.11.2009
Възраст : 29
Град/Село : ~ Добрич ~
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Сря Яну 20, 2010 7:00 pm
Момичето скръсти ръце и погледна сенсея сърдито .. - Ама какво? Нали поне уцелих мишената .. все е нещо .. аз да не съм машина , че от първият опит да ги забия и четирите в центъра.. >.< - каза тя и след това се замисли .. - Оххх.. но пък.. може и сенсея да е прав .. все пак това ми е първия опит , ако ставало така то сега ще съм най-силната нинджа в селото .. и по-добре да се стягам и да започвам да влагам повече сила и опит в тези тренировки .. и да не разочаровам повече сенсея си.. да .. сега ако трябва ще му стана най-любимата ученичка.. този мой опит .. да .. ще успея! .. този път ще повярвам е себе си! Аз мога! И каквото и да стане .. дори пак да не успея .. в което се съмнявам , аз ще опитвам отново .. и отново .. и отново .. докато не успея и не стана най-добрата ! На пръв поглед .. съотборниците ми изглеждат дооста силни .. и очевидно е така.. тозии Ямато ее.. някак си готин .. силен е и ми го е доказвам .. а другото момче , червенокосото.. мисляя че се казвашеее.. Йошико .. да точно така. Той ми изглежда леко депресиран .. , защото веднъж седна до мен и се разплака .. милият .. но пък и той е готин , някак сии зловещо готин .. незнам . Хмм като се замисля целият ми отбор .. м да .. целият ми отбор .. някак си .. харесват ми ^^ Може би съм голяма късметлийка с отбор като този . Сенсеят е малко строг , но ми трябват усилени тренировки , за да му докажа , че аз наистина съм едно силно и смело момиче , което обожава да рискува и не му пука за последствията .. което търси сила , за да се докаже пред всички .. приятелите си .. семейството си .. за да се докаже пред цялото село. Бях чула , че братята ми.. Ний-сан ии как му беше името.. а, да Ши .. че те се справят добре и наистина тренират усилено .. дали да ме настигнат или нещо друго .. Ний-сан прекалено много се подмазва на Ямато , а защо? И аз не знам .. А Ши .. ми изглежда свестен .. въпреки че не го познавам .. той е такъв човек , който иска да защити другите .. иска го толкова силно , че не му пука какво ще стане с него .. какви ще са последствията .. имам чувството , че той е толкова обсебен от това , да защитава хората , че дори може да оспре в защита на непознат за него човек .. или по точно момиче .. той се бори със зъби и нокти , за да предпази момичетата от неприятности .. не знам какво го кара да прави неща и какво .. както каза той '' го тласка от вътре'' .. но явно е много силно .. хубаво е човек да има цел в живота , дори да е лоша .. така като на Ний-сан .. той .. той .. единственото нещо за което той живее е отмъщението , което наистина е лошо .. не мисля че ще успее ако сърцето му е изпълнено с злоба и презрение .. ако там вътре в него .. няма дори място за неговото семейство или поне остатъка от него .. Аз ии Ши .. целият клан Амане ..по точно.. оцелелите от него .. да.. войната .. баща ни..майка ни.. това наистина .. не.. не знам.. не знам как Ши е успял да понесе всичко това , което е ставало пред очите му.. просто .. не искам да съм на негово място .. А сега .. мисля , че ще е най-добре да започвам да тренирам и да стана силна! Искам аз да защитавам братята си , а не те мен ! Да им докажа , че малката им сестричка всъщност не е едно безпомощно , малко момиченце , а една силна нинджа , която наистина има цел в живота! - момичето наистина бе потънало в мислите си .. , но реши че е време да започва с истинската тренировка и да зареже това , което и бе влязло в русата главица .. Тя не погледна сенсея отново .. сякаш не можете да го гледа в очите .. Тя просто извади нови четири шурикена в готовност за следващият и опит .. - Ще успея .. и не ми пука какво ще стане след това.. просто ще ги хвърля .. ще ги забия и четирите точно в центъра и ще накарам сенсея си .. да се гордее с мен! - след тези си мисли .. Наоми погледна мишената .. гледа я.. гледа я.. вгледа се хубаво в центъра и.. в вече забитите се в краищата й шурикени .. тя сложи новите четири между пръстите на двете си ръце и погледна мишената така .. сякаш искаше да и се нахвърли и да я направи на парченца от яд .. , но знаеше , че за всяка тренировка е нужно спокойствие и концентрация , а не гняв и не контролируемост .. от нея се отдели една голяма , тежка и продължителна въздишка .. толкова дълга , че сякаш изкарва всички други мисли от себе си и се освобождава напълно .. в готовност да успее. Тя стисна шурикените и отново погледна центърът.. сложи левият си крак пред десния и го сви леко в коляното .. изнесе дясната си ръка назад .. а лявата я сложи пред гърдите си .. тя не отделяше очи от центърът , сякаш нищо не можеше да я разсее .. толкова бе съсредоточена в тази точка ..а позата и бе толкова неподвижна..толкова перфектна .. Тогава тя бавно .. много бавно .. затвори сапфирено сините си очи .. и потъна в тъмнина .. сякаш бе в безтегловност. Тя се виждаше.. да.. виждаше себе си .. ''плуваща'' в тъмнината.. виждаше и мишената .. там бяха само тя , мишената и четирите шурикена в ръцете й .. Гледаше се.. гледаше как се засилва .. вятърът подухва косите й и те се развяват , а тя хвърля шурикените толкова силно , че ясно се чува звукът когато те порят въздуха .. летяха право към центъра .. летяха .. ли летяха .. когато изведнъж се чу звук .. звук как нещо се забива някъде .. този звук се чуваше като ехо .. и кънтеше в ушите на момичето .. тя видя как и четирите шурикена се бяха забили в различните краища на мишената , а самата тя паднала на земята плачейки .. - Хей,това там аз ли съм..защо правя това..защо на успях , след като всичко е перфектно .. защо - о - о - о - .. - думите и се чуваха като ехо в тази тъмнина в нейното съзнание .. тя самата бе разочарована от себе си .. И тогава видя нещо,видя как тя се изправя .. взима нови шурикени и застава в абсолютно същата поза .. но с някакъв пламък в очите .. погледът и бе жаден за успех , изпълнен с вяра .. вяра в себе си .. той се срещаше точно с центърът на мишената и всичко изглеждаше така сякаш бе перфектно .. и тогава какво .. тя хвърли шурикените .. и изглеждаше толкова.. толкова сигурна в себе си .. а звукът и шурикена порещ въздуха отново се чу .. като дългоо ехо .. и тогава *Туп-п-п-п-п..* отново шурикените явно се бяха забили в мишената .. чувстваше страх .. страх дали е успяла или не .. и точно тогава отвори очите си и видя .. видя че и четирите се бяха забили къде? Как къде.. точно в центъра! Не можа да повярва как в този малък център е събрала и четирите шурикена , но явно .. е успяла! .. И точно тогава .. естествено това беше просто фантазия .. точно тогава тя отвори отново очите си и зърна истинската мишена .. чакаща за ''пробиване'' .. Русокоската се усмихна злобно с един подканващ поглед в очите си .. тя гледаше центътър и нищо друго .. сякаш и се бе набил в очите така , че не можеше да отдели поглед от него .. позата и бе перфектна .. отново издиша .. стисна шурикените по-силно от всякога , като не и пукаше дали ще се нарани .. стисна и зъби и стегна всички мусколи от своето тяло .. Замахна силно с ръцете си и първо с дясната.. хвърли двата шурикена , които държеше в нея право към мишената .. след това се обърна и метна и тези в лявата й ръка .. така четирите шурикена полетяха към мишената .. , а тя не мръдна и зачака да види какво ще стане ...
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Хитачи Ямато Сря Яну 20, 2010 7:20 pm
Офф. Още един пост обаче БЕЗ: многоточия (навсякъде ги слагаш) ... БЕЗ толкова много монолози !!!
Момичето уцели мишената с три от четирите шурикена.
Момичето уцели мишената с три от четирите шурикена.
Хитачи Ямато- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 2528
Точки от Коментари : 2802
Регнах се на : 09.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : ГО
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Сря Яну 20, 2010 9:08 pm
п.п Оххх добре , добре .. но ще видим дали ще ми дойде музата .. ;д Обаче този ще е по-кратък.
-Хъъъъххх???? Добре .. в предният си опит ги забих в краищата , а сега успях да уцеля мишената отново , но само с трите .. – само съжаляваше се момичето , но реши да не се предава и както бе казала , да направи още един опит , ако трябва и още един , и още един , и още един .. докато успее . Наоми погледна сенсея и видя отново недоволната му физиономия.. Разочеровата от себе си падна на колене със забит поглед в мишената и остана така.. Мислеше си , че никога няма да успее да го направи . Вторият и опит бе изпълнен с увереност , увереност в себе си , във възможностите си , но без никакъв ефект . Толкова бе отчаяна , че си мислеше , че никога няма да успее да се научи да борави по-добре с шурикените си . Наоми знаеше , че каквото и да прави , каквото и да става , дори да е само тренировка , тя никога не трябва да се отказва , че това е принцип на клана .. братята й Ши и Ясаши Амане , също никога не се отказват , а тя искаше да бъде смела и решителна като тях , възхищаваше им се въпреки , че очевидно за сега тя бе по-силната . Момичето погледна с този тъжен поглед Ямато , който си почиваше след тренировката си за баланс . Тя бе забелязала , че той през цялото време вярваше в себе си и очевидно успя . Това още повече затвърждаваше убеждението на момичето , че това момче наистина е много силно , знае как да използва качествата си и как да прикрива и ‘’оправлява’’ недостатъците си . Също знаеше и че Ясаши не само му се подмазва , а му се подмазва така сякаш планира нещо , тя знаеше за всичко това , но реши че е по-добре да си замълчи , от колкото да влошава нещата . Русокоската реши и този път да повярва в себе си и във възможностите си , в това че може да го направи и то доста добре . Тя бавно се изправи и за пореден път срещна очите си с центърът на мишената . Приближи бавно ръката си до чантичката си където държеше останалите шурикени и отново извади четири от тях. Сложи по два във всяка ръка между пръстите си и ги стисна.. Времето беше доста прохладно , типично за Кири време , но не беше и много студено.. Слънцето се показваше между облаците , греейки слабо , а мъглата се простираше навсякъде около тренировъчната площадка и не само. Цялото село бе обгърнато от мъгла. Лекият освежаващ вятър , който полъхваше от време на време , развя косите на момичето , а полу голото и тяло (дрешките и са късички) настръхна при контакт с хладният ветрец.. Тя отново стисна шурикените и зае същата позиция както и при предишният си опит. Момичето не откъсваше поглед от центърът на мишената за пореден път и вярваше толкова силно в себе си , но не вярваше с думи , с жестове , а със собственото си сърце , вярваше че ще успее , че ще го направи и че сенсеят й ще се гордее с такава ученичка като нея. Тя присви леко очите си и погледна мишената със злобен поглед , съсредоточена върху самият център , който се виждаше като малка червена точица , поради голямото разстояние между нея и мишената. Наоми реши , че не трябва да губи никакво време в безсмислени действия и бавене , а да започва и да успее най-накрая! Тя изнесе дясната си ръка назад , а лявата отново я сложи пред гърдите си .. стегна мускулите на ръцете си и замахна силно с дясната , когато реши че е подходящо пусна и шурикените да полетят към мишената .. след това се завъртя и метна и тези в лявата си ръка от насъбралата се скорост при въртенето , чакайки да види какво ще стане.. дали този път е успяла или отново този опит е последван от провал..
-Хъъъъххх???? Добре .. в предният си опит ги забих в краищата , а сега успях да уцеля мишената отново , но само с трите .. – само съжаляваше се момичето , но реши да не се предава и както бе казала , да направи още един опит , ако трябва и още един , и още един , и още един .. докато успее . Наоми погледна сенсея и видя отново недоволната му физиономия.. Разочеровата от себе си падна на колене със забит поглед в мишената и остана така.. Мислеше си , че никога няма да успее да го направи . Вторият и опит бе изпълнен с увереност , увереност в себе си , във възможностите си , но без никакъв ефект . Толкова бе отчаяна , че си мислеше , че никога няма да успее да се научи да борави по-добре с шурикените си . Наоми знаеше , че каквото и да прави , каквото и да става , дори да е само тренировка , тя никога не трябва да се отказва , че това е принцип на клана .. братята й Ши и Ясаши Амане , също никога не се отказват , а тя искаше да бъде смела и решителна като тях , възхищаваше им се въпреки , че очевидно за сега тя бе по-силната . Момичето погледна с този тъжен поглед Ямато , който си почиваше след тренировката си за баланс . Тя бе забелязала , че той през цялото време вярваше в себе си и очевидно успя . Това още повече затвърждаваше убеждението на момичето , че това момче наистина е много силно , знае как да използва качествата си и как да прикрива и ‘’оправлява’’ недостатъците си . Също знаеше и че Ясаши не само му се подмазва , а му се подмазва така сякаш планира нещо , тя знаеше за всичко това , но реши че е по-добре да си замълчи , от колкото да влошава нещата . Русокоската реши и този път да повярва в себе си и във възможностите си , в това че може да го направи и то доста добре . Тя бавно се изправи и за пореден път срещна очите си с центърът на мишената . Приближи бавно ръката си до чантичката си където държеше останалите шурикени и отново извади четири от тях. Сложи по два във всяка ръка между пръстите си и ги стисна.. Времето беше доста прохладно , типично за Кири време , но не беше и много студено.. Слънцето се показваше между облаците , греейки слабо , а мъглата се простираше навсякъде около тренировъчната площадка и не само. Цялото село бе обгърнато от мъгла. Лекият освежаващ вятър , който полъхваше от време на време , развя косите на момичето , а полу голото и тяло (дрешките и са късички) настръхна при контакт с хладният ветрец.. Тя отново стисна шурикените и зае същата позиция както и при предишният си опит. Момичето не откъсваше поглед от центърът на мишената за пореден път и вярваше толкова силно в себе си , но не вярваше с думи , с жестове , а със собственото си сърце , вярваше че ще успее , че ще го направи и че сенсеят й ще се гордее с такава ученичка като нея. Тя присви леко очите си и погледна мишената със злобен поглед , съсредоточена върху самият център , който се виждаше като малка червена точица , поради голямото разстояние между нея и мишената. Наоми реши , че не трябва да губи никакво време в безсмислени действия и бавене , а да започва и да успее най-накрая! Тя изнесе дясната си ръка назад , а лявата отново я сложи пред гърдите си .. стегна мускулите на ръцете си и замахна силно с дясната , когато реши че е подходящо пусна и шурикените да полетят към мишената .. след това се завъртя и метна и тези в лявата си ръка от насъбралата се скорост при въртенето , чакайки да види какво ще стане.. дали този път е успяла или отново този опит е последван от провал..
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Хитачи Ямато Чет Яну 21, 2010 5:50 pm
Умението (Шурикен Мастъри) левъл 1 /// + 2 воля
Хитачи Ямато- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 2528
Точки от Коментари : 2802
Регнах се на : 09.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : ГО
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Чет Яну 21, 2010 9:28 pm
Момичето въздъхна и се затича на някъде с думите:
- Благодаря ви сенсейй~...
- Благодаря ви сенсейй~...
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Пет Яну 22, 2010 3:53 pm
Наоми дойде отново на тренировачната площадка с новозакупената книга в ръце , вървейки бавно и спокойно..замислена. Момичето бе решено този път да направи смесена тренировка , тоест да си по тренира малко бързината,силата , както и боравенето с жици , за да може по-лесно да прави Katon:Ryuuka no jutsu и да хваща противника си.. Бързина и трябваше , за да може да избягва по-бързо атаки и да се придвижва. Силата пък и трябваше , когато удари някой .. този удар да е наистина силен и да нанесе поне някакви щети на противникът й .. А книгата щеше да я прочете по-късно , защото сега даже и не й се четеше . Тя я взе , за да може да я прочете когато се измори или няма какво да прави , за да се образова малко.. (хД) и с малко късмет , да научи някой друг трик. Наоми прибра книгата и се затича до другият край на площадката , за да може да се по упражнява върху дървото , което се намираше там. В началото тичаше бавно .. много бавно , сякаш вървеше , но с подскоци. След това забърза темпото , а когато дървото се видя по-ясно , тя започна да бяга още по-бързо ..бягаше , ли бягаше .. Отстрани приличаше на препускаща из полянката антилопа , бягаща от гладен и освирепял леопард.. Когато русокоската наближи достатъчното дървото , тя си промени мнението и реши първо да започне с обиколките над площадката , а след това да премине към силовите упражнения . Наоми заобиколи дървото , като на завоя намали темпото , за да може да го вземе и да не се хлъзне на мократа трева , поради току що падналата роса.. Момичето продължи да тича замислено , замислено над това какво да включва днешната му тренировка..дали обиколки,банирания и коремни преси и накрая жиците или пък обиколки , набирания и лицеви опори , а след това жиците , или пък обиколки и веднага жиците последвани от коремни преси , а след това набирания.. Тя наистина много се двоумеше , а и самата тя трудно взимаше каквито и да било решения. Винаги търсеше мнението и одобрението на другите и тези около нея , отколкото нейното собствено . Просто Наоми бе такъв човек , а човек се променя трудно. Тя си бе и доста мързелива , но ако си науми нещо , тя просто го прави каквото и да и струва това. А сегашната й мечта и цел е да стане велико шиноби прекарващо почти цялото си време в тренировки , за да стане по-силно и да докаже смелостта и храбростта на жените! Да стане смело Мизукаге , достойно да управлява Киригакуре и всички да я уважават! Да,това искаше момичето , това бе нейната мечта .. нейният нинджа път - никога да не се предава , да се бори за целите си каквото и да е струва това и да не и пука за последствията. Това бе Наоми , момичето което продължаваше да тича вече към края , тоест началото на площадката . Тя забърза темпото , защото нямаше търпение да започне със следващия етап от тренировката и да стигне до дървото . Когато тя приближи завоя , отново намали темпото , защото той си бе и остричак . Тя не бе кой знае колко изморена , леко я наболяваха мускулите на краката , понеже бяха в движение , но не беше кой знае какво , а и тя не искаше да става както последната и смесена тренировка.. а именно престоят й в болницата . Не искаше да прекалява , а и според думите на сенсеят не трябва да се пренатоварва толкова , колкото преди , затова две обиколки бяха напълно достатъчни , за тренировката и над бързината. Когато достигна дървото тя леко приклекна и се задъха .. дори и две обиколки , площадката не бе чак толкова малка , затова е нормално човек да се задъха , дори след една обиколка. След това Наоми погледна дървото и без да се замисли се запъти към него. Приближи се , и започна да се катери по него , за да достигне един от клоните . Самият клон не бе нито много дебел , нито много тънък , достатъчно за да се хванеш стъбилно за него и да не паднеш . Тя се хвана за него и увисна.. мислеше да направи около петнадесед , за да не се измори и претовари. Започна с първото набиране.. второто..третото.. в началото ги правеше бавно , но след това разбра че така много се мъчи и по-добре да забърза . Така и направи .. шестото,седмото,осмото.. правеше ги колкото бързо може и наистина успяваше. Бе стигнала до десетото , на лицето и се появи една дяволита усмивка , но не забави темпото.. напротив даже се опита да забърза и направи тринадесетото , четиринадесетото и преди последното тя въздъхна тежко , спусна се надолу.. и започна да се набира нагоре ииии - петнадесетото бе направено. Ръцете и се хлъзнаха от дървото , но при падането успя да падне на крака , за щастие. Тя се излегна и сложи ръцете си зад врата , изпъна си краката напред и бе готова за следващото упражнение , а именно коремните преси . Тя започна да ги прави бавно , много бавно , но не прекалено разсбира се. Искаше да направи четиридесет , не повече , защото нямаше и смисъл. Русокоската стисна зъбите си когато стигна до двадесет и усети болка в бедрата си и лека в корема , но не спря , не се отказа , напротив.. даже продължи и то още по-бързо , за да не се измаря и да не и пука. С това темпо направи тридесет и и оставаха само още десет , за да свърши с коремните преси .. направи тридесет и пет , и шест , и седем .. само още три до края , момичето въздъхна тежко и събра силите си , за да направи и последните три ииии успя! Тогава русокоската се обърна по корем и реши да започва с лицевите опори , те бяха последната част от този вид тренировка и си бе наумила да направи десет. Сложи ръцете си на равномерно разстояние една от друга и бе готова да започва , когато направи и първата .. движеше дупето и ръцете си нагоре и надолу .. нагоре и надолу .. когато бе направила пет , тя ги правеше доста бързо , за да не се изморява и пренебрегваше болката в ръцете си , краката и корема от коремните преси. Тя направи осем и й оставаха само още две .. всичко наистина я болеше доста от напрежението върху мускулите й , но на нея не и пукаше затова .. и направи и десетата лицева опора , а след нея се излегна на тревата и затвори очите си задъхана ,за да си почине малко. Оставаше и само тренировката с жиците , затова след десет минутна почивка тя се изправи стисна жиците в ръцете си с думите :
- Оххх.. не.. не мога , прекалено съм изморена затова , дори и този път да се ограничих и да направих само три неща пак адски много ме болят крайниците , но още една обиколка ще ми дойде добре.. - каза си момичето и се затича отново. Бе се отказала от жиците , защото при тази тренировка едва ли можеше да се концентрира , за да олучи чучелото с жиците изобщо , поне веднъж. Русокоската продължаваше да тича , а косата и се вееше от вятъра и се разстилаше по гърбът й.. бедрата й се движеха бързо , в такт с движенията на косата й , а дупето й се ''клатеше'' тъй изящно.. (хДД) Гледката наистина бе неописуема , как да устоиш на такава.. Тя вече бе изминала половината от площадката и й оставаше още толкова , но момичето едвам се държете да не падне и да не заспи (рофл) от умора и все пак наистина не и пукаше за последвията от това какво ще направи , само и само то да стане и пренебрегваше всякаква болка , като започна да тича още по-бързо за да стигне най-накрая и да си почине. Тази обиколка я възприемаше така , сякаш когато стигне до началото на площадката при другите дървета тя там ще може да си почине , но не и по-рано .. само когато стигне. Затова и продължаваше да тича , толкова усърдно и упорито. Докато не стигна и началото.. Тя се ''блъсна'' в едно от дърветата и се плъзна бавно по него , като седна на земята и въздъхна тежко.. - Охх.. леле най-накрая приключих и дано да съм постигнала нещо.. - мислеше си момичето докато си почиваше от продължителната тренировка..
п.п
1. 2 обиколки на площадката
2. 15 набирания на един клон
3. 40 коремни преси
4. 10 лицеви опори
5. 10 минутки почивка
6. Още 1 обиколка
- Оххх.. не.. не мога , прекалено съм изморена затова , дори и този път да се ограничих и да направих само три неща пак адски много ме болят крайниците , но още една обиколка ще ми дойде добре.. - каза си момичето и се затича отново. Бе се отказала от жиците , защото при тази тренировка едва ли можеше да се концентрира , за да олучи чучелото с жиците изобщо , поне веднъж. Русокоската продължаваше да тича , а косата и се вееше от вятъра и се разстилаше по гърбът й.. бедрата й се движеха бързо , в такт с движенията на косата й , а дупето й се ''клатеше'' тъй изящно.. (хДД) Гледката наистина бе неописуема , как да устоиш на такава.. Тя вече бе изминала половината от площадката и й оставаше още толкова , но момичето едвам се държете да не падне и да не заспи (рофл) от умора и все пак наистина не и пукаше за последвията от това какво ще направи , само и само то да стане и пренебрегваше всякаква болка , като започна да тича още по-бързо за да стигне най-накрая и да си почине. Тази обиколка я възприемаше така , сякаш когато стигне до началото на площадката при другите дървета тя там ще може да си почине , но не и по-рано .. само когато стигне. Затова и продължаваше да тича , толкова усърдно и упорито. Докато не стигна и началото.. Тя се ''блъсна'' в едно от дърветата и се плъзна бавно по него , като седна на земята и въздъхна тежко.. - Охх.. леле най-накрая приключих и дано да съм постигнала нещо.. - мислеше си момичето докато си почиваше от продължителната тренировка..
п.п
1. 2 обиколки на площадката
2. 15 набирания на един клон
3. 40 коремни преси
4. 10 лицеви опори
5. 10 минутки почивка
6. Още 1 обиколка
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Хитачи Ямато Пет Яну 22, 2010 4:16 pm
3 сила , 3 бързина , 1 воля , 1 ден почивка (до утре нямаш право да тренираш )
Хитачи Ямато- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 2528
Точки от Коментари : 2802
Регнах се на : 09.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : ГО
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Наоми Амане Съб Яну 23, 2010 4:59 pm
Наоми явно се бе изморила от предната тренировка затова реши да си почине малко. Зачуди се с какво да запълни тази почивка.. дали да се излегне под някое дърво на сянка.. дали да поседне.. да се поразходи.. и накрая и ‘’светна’’ , че преди да започне тази тренировка тя бе отишла до книжарницата да си вземе книга.. беше си взела така наречената книга ‘’Бойни схеми’’ . Момичето се позамисли.. и реши да я прочете. Но къде ли? Тя извади книгата и започна да се разхожда около площадката в търсене на дърво, с по-дебел клон на който да се изкачи и поседне , така че никой да не я безпокои .. Когато русокоската докосна кориците на книгата, те бяха някак грапави и очевидно дебелички .. явно книгата не беше от тънките книжки с по 3 глави и гладки корици .. и това беше както плиус за нея, така и минус .. ако беше такава щеше да се прочете много по-бързо от останалите,защото все пак е малка.. , но пък нямаше да пише толкова много и интересни работи .. както са казали .. ‘’ Не съди книгата по кориците й’’ .. така момичето запълваше времето в търсене на подходящо дърво , с най-различни мисли в русата си главица.. Докато изведнъж не се случи нещо потресаващо , нещо различно .. толкова спонтанно и неочаквано .. но какво ли беше то??? ДА! Тя бе открила перфектното дърво!! ( хДДД) Когато го погледна тя се доближи до него и докосна дървесната му кора.. тя бе леко влажна , но ставаше. Момичето се изкачи по дървото и седна на един от клоните.. изпъна си крачката на него и се облегна на самото дърво. Тя погледна книгата.. поогледа я и видя самото заглавие с големи жълти букви ‘’ Бойни схеми’’ , а самата книга бе кафява.. явно беше доста стара , защото когато и я дадоха в книжарница бе покрита с малко прах .. дори и сега имаше . Русокоската се наведе леко към книгата и духна , за да се разнесе праха и да се махне от книгата , така че заглавието да се открои по-добре… долу в дясно пък беше написано някакво име,очевидно на автора на книгата – ‘’Окихя Ягами’’ . И така момичето разгърна корицата на книгата..,a на първата страница отново бе написано нейното заглавие и автора. Тя прелисти и първите няколко страници , защото там беше описана биографията на автора , а нея това не я интересуваше.. затова се спря на страница номер 5 , а именно ‘’Първа глава: Началото ‘’ . Русокоската се зачуди над това заглавие , то беше доста странно за първа глава на книга ‘’ Бойни схеми’’ . Момичето очакваше някакви съвети как да е по-добра в боя и др. а не някакво си ‘’Начало’’ . Но за да разбере дали книгата наистина си струва похарчените пари , тя трябваше поне да започне да я чете..и така Наоми започна , а в нея след заглавието на главата пишеше следното ..
Веднъж Яхико отново излизал пред голямото им имение , за да упражнява тайджутсу си , а Акио за пореден път пропуснал училище , за да го гледа и записва .. и това наистина не бе типично за успяло и прилежно момче като Аки.
- Хей , Акио какво по дяволите правиш тук , зубар такъв ?! Отивай да ми пишеш домашните , какво си ме зяпнал?! - развика му се Яхико , понеже той явно обичаше да е сам..
- - Но.. братко а-аз само.. – промърмори си Акио под носа ..
- - Махай се! Веднага! – викна му отново брат му и го прогони..
- Но Акио не беше от момчетата , които се предават лесно и не се отказа. Той излезе на двора без брат му да забележи и се скри в един от храстите , наблюдавайки го.
- Яхито стоеше срещу едно чучело без да помръдва .. само го гледаше и дишаше тежко . Акио реши докато брат му се концентрира , той да прегледа това което е написал до сега , въпреки че по-голямата част от това бяха думи на Яхико…
- ‘’Бойни схеми’’
-
-
-
-
-
-
-
И тези правила изобщо не са всичките. Има много , но по-голямата част от тях не са особено важни или достатъчно полезни. За да победите не са ви нужни просто съвети как да си вдигнете крака или как по-лесно и бързо да правите знаци или да събирате чакрата си.. За да победите е дадена битка ви е нужно голямо количество Воля , Надежда и ВЯРА! Вяра в самите себе си и във възможностите си , в постиженията и в успеха си. Силата и бързината също са от голямо значение , но тези неща са на първо място + Интелекта ви . Понякога една битка може да бъде спечелена просто чрез разговор , чрез сделка , споразумение , договор , обещание , извинение и други . Достатъчни са правилните думи , а не безразборните слепи действия и безмилостни удари…….
Очите на Акио се просълзиха , незнайно защо след прочетеното до сега , а Яхико продължаваше да гледа чучелото , явно това беше правило номер шест , а именно концентрацията . Тогава русокоското топна перото в мастилото и загледа брат си в очакване на следващото му действие или думи , които да запише в дневникът си.
Точно тогава Яхико рязко отвори очите си , а вятърът задуха силно , развявайки разпокъсаната му риза.. той с шуншин се появи зад чучелото и започна да наняса удари .. или по точно юмруци върху него , а не след дълго той изчезна и се появи точно под изкривено от силата му вече чучело … Яхико го удари отдоло , още когато бе под земята и двамата полетяха нагоре .. чернокоското се отдалечи във въздуха от чучелото и започна да прави много бързо някакви знаци … и след около секунда , една гигантска огнена топка полетя право към безпомощното чучело , а следващата гледка което Акио успя да види бе една голяма експлозия , която разтърси цялото имение и образът на брат му .. който се показваше неясно обгърнат от гъстият дим.
- Уоооууу… брат ми.. т-т-той .. ама.. то-ой .. той е наистина.. силен .. – прошепна си Акио с отворена уста , гледайки Яхико. Чернокоското бързо извади перото от мастилото и започна да пише …
- Добре е да се стремиш , ако имаш два елемента да ги съчетаваш ако са сходни . Например ако имаш Катон (огнена) и Фуутон (вятърна) можеш да ги съчетаеш така добре , че да надминеш и най-силното шиноби. Също така и тайджутсуто също може ад помогне. Например да изритате противникът си отдоло .. и когато сте във въздуха , чрез вятърната си чакра да го отдалечиш от себе си , за да си на подходящо разстояние от него , за да изпълниш някоя огнена техника .. като например Katon: Goukakyuu no jutsu ; Katon: Ryuuka no jutsu (ако си достатъчно добър , за да го оплетеш в жиците от въздуха) и други .. С това наистина би се получило добре .. Също така могат да се съчетават и Суйтон (Вода) и Райтон (електричество) тъй като водата е добър проводник на електричество чрез тези елементи ‘’могат да станат чудеса’’ ..
Акио довърши това правило и отново загледа към брат си … димът вече се бе разнесал и фигурата на Яхико си личеше перфектно. Той вървеше бавно към входа на имението , а останките от чучелото падаха бавно като перца зад гърба му.. Вятърът разнесам пушекът от експлозията вееше косите на момичето и го разроши още повече , но явно на него това му харесваше , също като брат му Акио. Ударната вълна бе нанесла сериозно наранявания на този храст , зад който се бе скрил Акио и брат му явно го видя , защото се провикна още от далеч..
- Хей ти, какво за бога правиш тук?! Нали ти казах да се махаш , какво чакаш още? Да не съм те видял повече тук!!! – развика му се Яхико ..
- Е,явно Акио се бе осъзнал и най-сетне насъбрал мислите си , защото той се изправи очи в очи с брат си и неговият отговор бе следният..
- - Яхико .. виж .. аз наистина ти се възхищавам , още от малък . Аз не мога да отдела очи от теб , особено от тренировките ти. Винаги съм искал да бъда като теб , но не съм достатъчно силен . Ти може да не си добър по предметите в училище , но разсъжденията и изводите ти са наистина логични и прекрастни , затова аз пиша нещо като книга за самият теб и твоят живот изпълнен с тренировки ! Винаги съм искал да ти подражавам , но немога затова реших да направя това .. единственото нещо с което мога да се задоволя! … - каза Акио на брат си , гледайки го право в очите ..
- - Хах, малко братче .. откъде знаеш че няма да станеш същият като мен , ти си още малък въпреки , че мозъкът ти е доста голям и си наистина добър ученик. Интелектът е едно от най-важните неща , може дори да надмине моята сила . Можеш да станеш дори по силен от мен,много по силен! В живота не са важни единствено физическите тренировки , а повече психическите и тези над мозъка , затова сега по-добре се съсредоточи над ученето , да станеш преуспял , а не сляпо като мен шиноби борещо се за сила и си го признавам , признавам че съм такъв , защото едно от най-важните неща за една нинджа е да бъдеш честен и да казваш истината каквото и да ти коства това ! – каза му Яхико снижавайки тонът си .. той гледаше Акио така , сякаш му е баща , а не брат , сякаш наистина го бе грижа за него въпреки че винаги го обиждаше и сякаш го използваше. Акио не каза нищо , той просто се прибра и легна на леглото в стаята си . Като преди това даде една голяма и дълга прегръдка на брат си , а той не го отблъсна .. напротив. Не след дълго се стъмни , а Акио затвори очи и потъна в дълбок сън .. до късно вечерта той слушаше тренировката на брат си .. звука от огън сблъскващ се с чучело , Комбинации с елементи , ескплозии и други .. от това Акио наистина се бе изморил и замечтал , затова и бързо заспа..
---------------------------------------------------------------------------------
-Ъъъ.. уоу .. и все още немога да и схвана смисълът на тази книга .. какви братя , дневник , правила .. след тази прегръдка ми заприлича на Яой , чисто гейска работа … - разочарована каза Наоми , но дори и след тези думи тя наистина бе заинтригувана от тази книга и не искаше да спира да чете , а това бе краят на първа глава .. оставаха и още няколко , затова отвори отново книгата , прелисти страниците и отвори на следващата … а именно ‘’ Втора глава : Учителят и ученикът ‘’ След прочетеното заглавие , момичето се замисли какво ли ще стане пък в тази глава .. какъв учител и какъв ученик след като в началото не се споменава за нищо такова . Е,те първа щеше да разбере .. Русокоската примигна бавно и отново започна да чете ..
Беше сутрин.Слънчевите лъчи минаха през щорите на прозореца в стаята на Яхико и озариха лицето му. Той отвори очи , раздразнен от светлината и веднага в мислите му нахлу образът на брат му. Яхико помнеше , че той миналата вечер тренира до късно и не усети кога се е прибрал , затова ‘’скочи’’ бързо от леглото и се запъти към стаята му.. Когато влезе в нея него го нямаше . Русокоското провери повечето стаи , но отново нито следа. Накрая реши да излезе навън , за да попита съседите и щом отвори вратата .. видя брат си , строполен на земята с разпокъсани дрехи.. в двора имаше стотици издрани , изкривени и силно обгорени чучела , частите от които – разпръснати на всякъде. Очите на Яхико се просълзиха щом той си спомни снощните думи на брат си , колко бе мил с него , внимателен, загрижен.. Без да се замисли Яхико се втурна към брат си , а зад него оставаха само падащите сълзи , които блещукаха срещащите със слънчевите лъчи.. Русокосото момче започна да бута Акио , за да види какво му е, дали е жив.. Сълзите се стичаха по бузите му и падаха върху умореното лице на брат му , когато Акио изведнъж подскочи (буквално) и се прозя.. наистина продължииително..
- Оний-сан добре ли си??? – попита го разтревожено Яхико.
- -Какво?Как?Кога?Защо?Къ..къде съм? Ооо да.. спях! – каза Акио и отново се тръшна на земята хъркайки *zZzZZZzzZzZzz..*
- Яхико въздъхна отегчено , но и сякаш радостно. Той се изправи и отиде в задният двор , до близката гора и извади дневникът си. Топна отново четчицата в мастилото и записа..
След като го направи , Яхико се изправи и си каза : - Това е моят шанс.. – след това остави дневникът на земята и се затича към едно дърво , бързайки колкото му държат краката и посегна , за да го удари . Точно тогава една фигура се появи пред него и спря ударът му. Яхико падна назад и се огледа паникиосано за врагове. И що да видиш , пред дървото стоеше брат му, явно се бе придвижил в шуншин.
- Недей, ще се нараниш , опасно е. А и неискам да ми хабиш чучелата и ценните дървета ясно?! - Каза му Акио , а Яхико кимна в знак на съгласие. После се изправи и изтупа. Погледна брат си и каза:
- - Ний-сан аз наистина искам да стана силен колкото теб. Няма да се откажа. Това е и моето ниндо! – каза сигурен в себе си той.. Акио го погледна странно и се замисли. След секунда бе готов с отговорът си и каза с най-спокоен тон:
- -Добре Яхико, така да бъде! Но помни , че за да станеш силен трябват усилени тренировки! И………..
- Двамата братя продължаваха да си говорят , а явно най-после мечтата на Яхико може да стане реалност. Късно вечерта се чуваха звуците как русокоското тренира. Чуваха се удари , разкъсване на стлоеве от земята и други. Явно Яхико всъщност е имал Дотон (Земна) чакра . Когато той се прибра в стаята си , тръшна вратата и вазата на бюрото му за малко да падне от причинените вибразии. Той се тръшна на леглото по корем и затвори очи изморен. Но понеже всеки ден пишеше по нещо в дневникът си , той го извади и написа днешният урок . Какво е казал брат му , а именно..
- Не е нищо особено , но все пак е… не…що.. – успя да каже Яхико и заспа , като къпан,след като затвори дневникът си..
---------------------------------------------------------------------------------
- Обаче с всяка нова глава , тази книга ми става все по тъпа , и по тъпа. – казваше си на ум Наоми след прочетената втора глава. Историята явно не и допадаше много , но тези правила сякаш бяха истинската книга , или по точно дневникът , защото той се казва така.. Какво ли става? .. Русокосото момиче бе наистина объркано от развръзката на историята , но реши да продължи да чете , защото явно това доста я завладя..
Тя разгърна на следващата страница , за да види заглавието на 3тата глава , а то беше доста заинтригуващо.. ‘’Ученикът и учителят’’ . Тя се замисли , защото миналото заглавие бе ‘’Учителят и ученикът’’ , а сега.. местата им бяха разменени , какво ли значеше това? Единственият начин тя да разбере , беше да продължи да чете..
Бързо си сложи фланелка и уби едни панталони , запътвайки се към вратата. Когато той излезе на улицата се затича към близката болница . Какво ли правеше там? Когато русокоското пристигна , той влезе в една от стаите , а пред него , на болничното легло лежеше брат му. Яхико отиде до него и хвана ръката му. Явно брат му ОТНОВО е прекалил с тренировките и този път е сериозно. Сега Акио дълго време няма да може да тренира сам. Яхико се наведе над него и му прошепна:
- Ний-сан , помниш ли , че до вчера ти не беше мой брат ,а по скоро сенсей.. бяхме учител и ученик..
- - А,сега ти ще си мой сенсей и ще сме ученик и учител.. – довърши Акио.
- Яхико се усмихна и кимна , а Чернокоското каза:
- - Но това можеше да стане и преди да дойда тук. Явно Ученикът надмина учителят си.
- Русокосото момче се изчерви и му се усмихна. Той толкова много се зарадва , след чутите думи от брат си. Но реши да не го показва , защото от него бе научил , че една наистина силна нинджа не трябва да показва много емоциите си. Яхико извади дневникът си , отвори го и прочете следното на глас..
- Яхико , какво по дяволите е.. това?! – попита засрамен брат му.
- - Това е моят дневник , в него съм записал всички твои движения , поговорки и правила на нинджата. Аз толкова ти се възхищавах , че реших да напиша нещо като книга , на име ‘’Бойни схеми’’ . Тук съм записал всичко на което си ме научил и това беше едно от правилата , което току що ти наруши и сега цялото село ти се присмива.
- - Прав си Яхико , не постъпих добре. Явно тези правила са наистина верни. Как си могъл да запишеш всичко , след като винаги те гоних когато тренирах..?! – запита отново Акио.
- - Ам..ми.. а-аз..всъщност.. Всъщност винаги се криех някъде и те наблюдавах през цялото време , слушах те и записвах. Не ме съди за това , че съм ти се възхищавал. Ти наруши едно много важно нинджа правило и сега животът ти драстично ще се промени. Както каза докторът не можеш да тренираш сам! Сега аз трябва да стана твой сенсей и да оправя нещата , да направя така че да не ти се присмиват повече и ти да поправиш грешката си! Тези правила са измислени и от теб самия , най-силният нинджа в това село! Така че , дори и ти да си ги измислил , те са правилни и не трябва да се нарушават. Не мисля , че има повече , затова скоро ще издам книга. – усмихна се горделиво Яхико на брат си.
- Акио кимна и 2ма санитари оправиха леглото му , за да може той да излезе , понеже бе изписан.
- Седмица,месец,два.. година след неговото изпитване Яхико продължаваше да го тренира , а той малко по малко възвръщаше формата си. Русокоското не написа нищо повече в дневникът си , а само едно последно нещо..
След това последно нещо , дневникът бе занесан да бъде разпечатан и превърнат в книга. Книга на име ‘’Бойни схеми’’ . Яхико стана преуспял писател , с добро образование , а Акио дясна ръка на кагето и винаги негов най-добър помощник и верен слуга! А сега , ще познаете ли кой всъщност е ЯХИКО? ..
п.п Надявам се да е достатъчно.. хД
Първа глава: Началото
Това е изтория по-различна от другите изтории , можеби когато видите заглавието ще си помислите , че това е една проста книжка със бойни съвети , но не е така. Това както казах е една история , за две момчета . Момчета , които са наистина едни големи приятели. Единият от тях на име Яхико – едно чернокосо , силно момче с черни очи.. толкова черни че да можеш да се огледаш в тях и един наистина сериозен поглед.. прекарвал цялото си свободно време в тренировки , медитация и заякване , а другото момче на име Акио на пръв поглед било доста мургаво хлапе със странен белег на дясната буза , русо и със сапфирено сини очи и вечно разрошена коса .. явно това бил неговият стил..то пък прекарвало цялото си време в учене , изпити , училище и било отдадено изцяло на своето образование , но Акио и Яхико били наистина добри и верни приятели и не само това .. те били братя. Акио много се възхищавал на брат си , неговите умения , упоритостта му , тренировките , вярата .. затова и през цялото време когато го гледал как тренира той си записвал неговите успехи и провали , сякаш правел филм , но по тяхното време нямало такива екстри , а само перо , мастило и хартия .. това и трябвало на Акио , за да запечата тези моменти . Имал си дневник , в който записвал всичко за брат си .. новите му научени техники , неговият боен стил , движенията .. сякаш пишел съвети за самият себе си .. може би е искал да му подражава. Но естествено това не се знае . Веднъж Яхико отново излизал пред голямото им имение , за да упражнява тайджутсу си , а Акио за пореден път пропуснал училище , за да го гледа и записва .. и това наистина не бе типично за успяло и прилежно момче като Аки.
- Хей , Акио какво по дяволите правиш тук , зубар такъв ?! Отивай да ми пишеш домашните , какво си ме зяпнал?! - развика му се Яхико , понеже той явно обичаше да е сам..
- - Но.. братко а-аз само.. – промърмори си Акио под носа ..
- - Махай се! Веднага! – викна му отново брат му и го прогони..
- Но Акио не беше от момчетата , които се предават лесно и не се отказа. Той излезе на двора без брат му да забележи и се скри в един от храстите , наблюдавайки го.
- Яхито стоеше срещу едно чучело без да помръдва .. само го гледаше и дишаше тежко . Акио реши докато брат му се концентрира , той да прегледа това което е написал до сега , въпреки че по-голямата част от това бяха думи на Яхико…
- ‘’Бойни схеми’’
-
Първо правило:
- - Когато се биеш сам , срещу един противник и с него сте лице в лице ти трябва да прецениш възможностите и недостатъците си , както твоите , така и неговите. А накрая собствените му положителни черти да ги използваш срещу самият него . -
Второ правило:
- Когато се биеш в ръкопашен бой е по-добре да гледаш на една страна , а да удряш в друга. Така ще заблудиш противника си и той лесно ще се залъже .-
Трето правило:
- - Когато се биеш сам срещу двама или повече протичници , трябва да настроиш самите тях един срещу друг . Това може да стане по интелигентният начин – Като излъжеш , че си видал някой от тях да говори зад гърба на другия , че някого от тях е излъгал за нещо , или че някой от тях е предател , естествено зависи от самата ситуация. Другият вариант е да се биеш и да бъдеш безмилостен срещу тях . Но работата не е там да се биеш с всекиго по-отделно , а да ‘’ги биеш един в друг’’ , защото по-вероятно е да ти се нахвърлят всички наведнъж. Можеш , да минаваш между краката им или да бягаш в кръг , за да ги измориш . Можеш да удряш главите им една в друга , за да ги зашеметиш или пък най-добре да ги удариш е една от най-слабите им точки , а именно тази между краката .. Ако уцелиш някого на правилното място , той ще е напълно нокаутиран за поне пет,десет минути и така ще имаш време , за да се разправиш с останалите. -
Четвърто правило:
- - Дори да трябва да се биеш с най-силният нинджа и да те е страх , да трепериш и т.н. Ти не трябва да го показваш ! Трябва да бъдеш самоуверен , но не да прекаляваш с това , защото ако противникът ти разбере , че е страх или нещо подобно на него ще му е безразлично и ще те победи много по лесно , а когато вярваш в себе си .. Първо че възможността да победиш е по-голяма и Второ че това ще ти помогне повече , от това да стоиш и да трепериш от страх , бягайки паникьосано около него.-
Пето правило:
- - Ако ще ставаш нинджа , добър нинджа .. е добре да имаш цел в живота си , нещо за което да се бориш , нещо за което да живееш и да се стремиш да го изпълниш . Някои шинобита имат за цел да станат Кагета , най-силните нинджи в селото си или в страната си , да отмъстят на даден човек (което не е правилен подход , но все пак е ЦЕЛ) . Всяко себеуважаващо се шиноби трябва да има собствено НИНДО , собствен НИНДЖА ПЪТ .. защото без такъв , на него му изглежда така сякаш животът няма смисъл . А ако имате цел в живота си и вярвате че тя един ден ще стане реалност , това наистина ще подпомогне желанието ви да се сбъдне! -
-
Шесто правило:
- - Преди битка , дори да е незначителна и да знаете че ще си тръгнете от арената победител трябва голяма концентрация. Трябва да съберете всичките си мисли и да ги сформирате. Или да си направите така наречената собствена бойна схема , която да гласи какво да направите първо , второ , трето , за да спечелите , но за това трябва да познавате наистина добре своят противник и точно по тази причина не е толкова лесно. Винаги преди да излезете на арената трябва да сте прочистили главата си от неприятни мисли и да сте спокойни , а не ядосани и разгневени хвърляйки се срещу врага като бясно разгонено животно , естествено без сексуални намерения – по скоро намерение за убийство! И тези правила изобщо не са всичките. Има много , но по-голямата част от тях не са особено важни или достатъчно полезни. За да победите не са ви нужни просто съвети как да си вдигнете крака или как по-лесно и бързо да правите знаци или да събирате чакрата си.. За да победите е дадена битка ви е нужно голямо количество Воля , Надежда и ВЯРА! Вяра в самите себе си и във възможностите си , в постиженията и в успеха си. Силата и бързината също са от голямо значение , но тези неща са на първо място + Интелекта ви . Понякога една битка може да бъде спечелена просто чрез разговор , чрез сделка , споразумение , договор , обещание , извинение и други . Достатъчни са правилните думи , а не безразборните слепи действия и безмилостни удари…….
Очите на Акио се просълзиха , незнайно защо след прочетеното до сега , а Яхико продължаваше да гледа чучелото , явно това беше правило номер шест , а именно концентрацията . Тогава русокоското топна перото в мастилото и загледа брат си в очакване на следващото му действие или думи , които да запише в дневникът си.
Точно тогава Яхико рязко отвори очите си , а вятърът задуха силно , развявайки разпокъсаната му риза.. той с шуншин се появи зад чучелото и започна да наняса удари .. или по точно юмруци върху него , а не след дълго той изчезна и се появи точно под изкривено от силата му вече чучело … Яхико го удари отдоло , още когато бе под земята и двамата полетяха нагоре .. чернокоското се отдалечи във въздуха от чучелото и започна да прави много бързо някакви знаци … и след около секунда , една гигантска огнена топка полетя право към безпомощното чучело , а следващата гледка което Акио успя да види бе една голяма експлозия , която разтърси цялото имение и образът на брат му .. който се показваше неясно обгърнат от гъстият дим.
- Уоооууу… брат ми.. т-т-той .. ама.. то-ой .. той е наистина.. силен .. – прошепна си Акио с отворена уста , гледайки Яхико. Чернокоското бързо извади перото от мастилото и започна да пише …
Седмо правило:
- Добре е да се стремиш , ако имаш два елемента да ги съчетаваш ако са сходни . Например ако имаш Катон (огнена) и Фуутон (вятърна) можеш да ги съчетаеш така добре , че да надминеш и най-силното шиноби. Също така и тайджутсуто също може ад помогне. Например да изритате противникът си отдоло .. и когато сте във въздуха , чрез вятърната си чакра да го отдалечиш от себе си , за да си на подходящо разстояние от него , за да изпълниш някоя огнена техника .. като например Katon: Goukakyuu no jutsu ; Katon: Ryuuka no jutsu (ако си достатъчно добър , за да го оплетеш в жиците от въздуха) и други .. С това наистина би се получило добре .. Също така могат да се съчетават и Суйтон (Вода) и Райтон (електричество) тъй като водата е добър проводник на електричество чрез тези елементи ‘’могат да станат чудеса’’ ..
Акио довърши това правило и отново загледа към брат си … димът вече се бе разнесал и фигурата на Яхико си личеше перфектно. Той вървеше бавно към входа на имението , а останките от чучелото падаха бавно като перца зад гърба му.. Вятърът разнесам пушекът от експлозията вееше косите на момичето и го разроши още повече , но явно на него това му харесваше , също като брат му Акио. Ударната вълна бе нанесла сериозно наранявания на този храст , зад който се бе скрил Акио и брат му явно го видя , защото се провикна още от далеч..
- Хей ти, какво за бога правиш тук?! Нали ти казах да се махаш , какво чакаш още? Да не съм те видял повече тук!!! – развика му се Яхико ..
- Е,явно Акио се бе осъзнал и най-сетне насъбрал мислите си , защото той се изправи очи в очи с брат си и неговият отговор бе следният..
- - Яхико .. виж .. аз наистина ти се възхищавам , още от малък . Аз не мога да отдела очи от теб , особено от тренировките ти. Винаги съм искал да бъда като теб , но не съм достатъчно силен . Ти може да не си добър по предметите в училище , но разсъжденията и изводите ти са наистина логични и прекрастни , затова аз пиша нещо като книга за самият теб и твоят живот изпълнен с тренировки ! Винаги съм искал да ти подражавам , но немога затова реших да направя това .. единственото нещо с което мога да се задоволя! … - каза Акио на брат си , гледайки го право в очите ..
- - Хах, малко братче .. откъде знаеш че няма да станеш същият като мен , ти си още малък въпреки , че мозъкът ти е доста голям и си наистина добър ученик. Интелектът е едно от най-важните неща , може дори да надмине моята сила . Можеш да станеш дори по силен от мен,много по силен! В живота не са важни единствено физическите тренировки , а повече психическите и тези над мозъка , затова сега по-добре се съсредоточи над ученето , да станеш преуспял , а не сляпо като мен шиноби борещо се за сила и си го признавам , признавам че съм такъв , защото едно от най-важните неща за една нинджа е да бъдеш честен и да казваш истината каквото и да ти коства това ! – каза му Яхико снижавайки тонът си .. той гледаше Акио така , сякаш му е баща , а не брат , сякаш наистина го бе грижа за него въпреки че винаги го обиждаше и сякаш го използваше. Акио не каза нищо , той просто се прибра и легна на леглото в стаята си . Като преди това даде една голяма и дълга прегръдка на брат си , а той не го отблъсна .. напротив. Не след дълго се стъмни , а Акио затвори очи и потъна в дълбок сън .. до късно вечерта той слушаше тренировката на брат си .. звука от огън сблъскващ се с чучело , Комбинации с елементи , ескплозии и други .. от това Акио наистина се бе изморил и замечтал , затова и бързо заспа..
---------------------------------------------------------------------------------
-Ъъъ.. уоу .. и все още немога да и схвана смисълът на тази книга .. какви братя , дневник , правила .. след тази прегръдка ми заприлича на Яой , чисто гейска работа … - разочарована каза Наоми , но дори и след тези думи тя наистина бе заинтригувана от тази книга и не искаше да спира да чете , а това бе краят на първа глава .. оставаха и още няколко , затова отвори отново книгата , прелисти страниците и отвори на следващата … а именно ‘’ Втора глава : Учителят и ученикът ‘’ След прочетеното заглавие , момичето се замисли какво ли ще стане пък в тази глава .. какъв учител и какъв ученик след като в началото не се споменава за нищо такова . Е,те първа щеше да разбере .. Русокоската примигна бавно и отново започна да чете ..
Втора глава : Учителят и ученикът
Беше сутрин.Слънчевите лъчи минаха през щорите на прозореца в стаята на Яхико и озариха лицето му. Той отвори очи , раздразнен от светлината и веднага в мислите му нахлу образът на брат му. Яхико помнеше , че той миналата вечер тренира до късно и не усети кога се е прибрал , затова ‘’скочи’’ бързо от леглото и се запъти към стаята му.. Когато влезе в нея него го нямаше . Русокоското провери повечето стаи , но отново нито следа. Накрая реши да излезе навън , за да попита съседите и щом отвори вратата .. видя брат си , строполен на земята с разпокъсани дрехи.. в двора имаше стотици издрани , изкривени и силно обгорени чучела , частите от които – разпръснати на всякъде. Очите на Яхико се просълзиха щом той си спомни снощните думи на брат си , колко бе мил с него , внимателен, загрижен.. Без да се замисли Яхико се втурна към брат си , а зад него оставаха само падащите сълзи , които блещукаха срещащите със слънчевите лъчи.. Русокосото момче започна да бута Акио , за да види какво му е, дали е жив.. Сълзите се стичаха по бузите му и падаха върху умореното лице на брат му , когато Акио изведнъж подскочи (буквално) и се прозя.. наистина продължииително..
- Оний-сан добре ли си??? – попита го разтревожено Яхико.
- -Какво?Как?Кога?Защо?Къ..къде съм? Ооо да.. спях! – каза Акио и отново се тръшна на земята хъркайки *zZzZZZzzZzZzz..*
- Яхико въздъхна отегчено , но и сякаш радостно. Той се изправи и отиде в задният двор , до близката гора и извади дневникът си. Топна отново четчицата в мастилото и записа..
Осмо правило:
- Колкото и да тренираш , дори за голяма цел. За нещо , което наистина ТРЯБВА да постигнеш. Е нужно да се грижиш и за себе си. Да не прекаляваш с тренировките , защото последиците могат да са ужасяващи. Като дълъг престой в болницата , сериозно наранявания или дори смърт. А за едно шиноби е наистина унизително да се спомине по време на тренировка!След като го направи , Яхико се изправи и си каза : - Това е моят шанс.. – след това остави дневникът на земята и се затича към едно дърво , бързайки колкото му държат краката и посегна , за да го удари . Точно тогава една фигура се появи пред него и спря ударът му. Яхико падна назад и се огледа паникиосано за врагове. И що да видиш , пред дървото стоеше брат му, явно се бе придвижил в шуншин.
- Недей, ще се нараниш , опасно е. А и неискам да ми хабиш чучелата и ценните дървета ясно?! - Каза му Акио , а Яхико кимна в знак на съгласие. После се изправи и изтупа. Погледна брат си и каза:
- - Ний-сан аз наистина искам да стана силен колкото теб. Няма да се откажа. Това е и моето ниндо! – каза сигурен в себе си той.. Акио го погледна странно и се замисли. След секунда бе готов с отговорът си и каза с най-спокоен тон:
- -Добре Яхико, така да бъде! Но помни , че за да станеш силен трябват усилени тренировки! И………..
- Двамата братя продължаваха да си говорят , а явно най-после мечтата на Яхико може да стане реалност. Късно вечерта се чуваха звуците как русокоското тренира. Чуваха се удари , разкъсване на стлоеве от земята и други. Явно Яхико всъщност е имал Дотон (Земна) чакра . Когато той се прибра в стаята си , тръшна вратата и вазата на бюрото му за малко да падне от причинените вибразии. Той се тръшна на леглото по корем и затвори очи изморен. Но понеже всеки ден пишеше по нещо в дневникът си , той го извади и написа днешният урок . Какво е казал брат му , а именно..
Девето правило:
-Ако си шиноби ,което те първа започва да се обучава , е препоръчително да започнеш с физически тренировки , за развиване на силата и бързината. След това да откриеш чакра елементът си и да упражняваш техники. Естеството всичко това може да се подобри и осавършенства .- Не е нищо особено , но все пак е… не…що.. – успя да каже Яхико и заспа , като къпан,след като затвори дневникът си..
---------------------------------------------------------------------------------
- Обаче с всяка нова глава , тази книга ми става все по тъпа , и по тъпа. – казваше си на ум Наоми след прочетената втора глава. Историята явно не и допадаше много , но тези правила сякаш бяха истинската книга , или по точно дневникът , защото той се казва така.. Какво ли става? .. Русокосото момиче бе наистина объркано от развръзката на историята , но реши да продължи да чете , защото явно това доста я завладя..
Тя разгърна на следващата страница , за да види заглавието на 3тата глава , а то беше доста заинтригуващо.. ‘’Ученикът и учителят’’ . Тя се замисли , защото миналото заглавие бе ‘’Учителят и ученикът’’ , а сега.. местата им бяха разменени , какво ли значеше това? Единственият начин тя да разбере , беше да продължи да чете..
Трета глава : Ученикът и учителят
Бяха минали шест години. Чу се сутрещното куткудякане на един петел , който разсъбуди цялото имение. В стаята на Яхико , на неговото легло се виждаше странна мъжка фигура в сянката. Тя се изправи и ясно изпъкнаха мускулите на голите му ръце. Фигурата дръпна щорите на прозореца и го да видиш. Тази мъжка мускулеста фигура бе самият Яхико! Той бе станал от слабо,хилаво,учено момченце , един силен мъж! Бързо си сложи фланелка и уби едни панталони , запътвайки се към вратата. Когато той излезе на улицата се затича към близката болница . Какво ли правеше там? Когато русокоското пристигна , той влезе в една от стаите , а пред него , на болничното легло лежеше брат му. Яхико отиде до него и хвана ръката му. Явно брат му ОТНОВО е прекалил с тренировките и този път е сериозно. Сега Акио дълго време няма да може да тренира сам. Яхико се наведе над него и му прошепна:
- Ний-сан , помниш ли , че до вчера ти не беше мой брат ,а по скоро сенсей.. бяхме учител и ученик..
- - А,сега ти ще си мой сенсей и ще сме ученик и учител.. – довърши Акио.
- Яхико се усмихна и кимна , а Чернокоското каза:
- - Но това можеше да стане и преди да дойда тук. Явно Ученикът надмина учителят си.
- Русокосото момче се изчерви и му се усмихна. Той толкова много се зарадва , след чутите думи от брат си. Но реши да не го показва , защото от него бе научил , че една наистина силна нинджа не трябва да показва много емоциите си. Яхико извади дневникът си , отвори го и прочете следното на глас..
Осмо правило:
- Колкото и да тренираш , дори за голяма цел. За нещо , което наистина ТРЯБВА да постигнеш. Е нужно да се грижиш и за себе си. Да не прекаляваш с тренировките , защото последиците могат да са ужасяващи. Като дълъг престой в болницата , сериозно наранявания или дори смърт. А за едно шиноби е наистина унизително да се спомине по време на тренировка!- Яхико , какво по дяволите е.. това?! – попита засрамен брат му.
- - Това е моят дневник , в него съм записал всички твои движения , поговорки и правила на нинджата. Аз толкова ти се възхищавах , че реших да напиша нещо като книга , на име ‘’Бойни схеми’’ . Тук съм записал всичко на което си ме научил и това беше едно от правилата , което току що ти наруши и сега цялото село ти се присмива.
- - Прав си Яхико , не постъпих добре. Явно тези правила са наистина верни. Как си могъл да запишеш всичко , след като винаги те гоних когато тренирах..?! – запита отново Акио.
- - Ам..ми.. а-аз..всъщност.. Всъщност винаги се криех някъде и те наблюдавах през цялото време , слушах те и записвах. Не ме съди за това , че съм ти се възхищавал. Ти наруши едно много важно нинджа правило и сега животът ти драстично ще се промени. Както каза докторът не можеш да тренираш сам! Сега аз трябва да стана твой сенсей и да оправя нещата , да направя така че да не ти се присмиват повече и ти да поправиш грешката си! Тези правила са измислени и от теб самия , най-силният нинджа в това село! Така че , дори и ти да си ги измислил , те са правилни и не трябва да се нарушават. Не мисля , че има повече , затова скоро ще издам книга. – усмихна се горделиво Яхико на брат си.
- Акио кимна и 2ма санитари оправиха леглото му , за да може той да излезе , понеже бе изписан.
- Седмица,месец,два.. година след неговото изпитване Яхико продължаваше да го тренира , а той малко по малко възвръщаше формата си. Русокоското не написа нищо повече в дневникът си , а само едно последно нещо..
Десето правило:
- Тези правила , са и съвети. Това са схеми , които ако не бъдат спазване , ще станеш едно наистина отстранено шиноби , което никой не го уважава. Това последно правило гласи , да се спазват другите девет правила и да се вземе под внимание всичко написано тук. От сега нататък това не е просто моят дневник , а нещо повече. Това ще стане правилник на целият нинджа свят. Помни че трябва да ги спазваш , ако неискаш да свършиш като брат ми , който вече вдигнах на крака. И дори да нарушиш само едно от правилата , животът ти драстично ще се промени , така че по-добре недей . Защото лесно можеш да нарушиш едно правило , но трудно да го поправиш!След това последно нещо , дневникът бе занесан да бъде разпечатан и превърнат в книга. Книга на име ‘’Бойни схеми’’ . Яхико стана преуспял писател , с добро образование , а Акио дясна ръка на кагето и винаги негов най-добър помощник и верен слуга! А сега , ще познаете ли кой всъщност е ЯХИКО? ..
КРАЙ!
п.п Надявам се да е достатъчно.. хД
Последната промяна е направена от Наоми Амане на Съб Яну 23, 2010 5:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Наоми Амане- Мъглив Шиноби
- Зодия :
Брой мнения : 1588
Точки от Коментари : 3046
Регнах се на : 03.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : -КоСмОсА xD
Атрибути
Наказателни Точки: (5/10)
Re: Тренировъчна площадка 1
by Хитачи Ямато Съб Яну 23, 2010 5:07 pm
Офф. не съм чел (все пак лудостта си има граници)
Книга Бойни схеми (прочетена) + стата за книгата + 1 ден спане хДД до утре тоест ...
Момичето прочете книжката , след което се унесе в светът на сънищата.
Книга Бойни схеми (прочетена) + стата за книгата + 1 ден спане хДД до утре тоест ...
Момичето прочете книжката , след което се унесе в светът на сънищата.
Хитачи Ямато- Администратор
- Зодия :
Брой мнения : 2528
Точки от Коментари : 2802
Регнах се на : 09.11.2009
Възраст : 30
Град/Село : ГО
Атрибути
Наказателни Точки: (0/10)
Страница 8 от 11 • 1, 2, 3 ... 7, 8, 9, 10, 11
Similar topics» Тренировъчна Площадка 2
» Тренировъчна Площадка 3
» Тренировъчна площадка 5
» Тренировъчна Площадка 3
» Тренировъчна Площадка 2
» Тренировъчна Площадка 3
» Тренировъчна площадка 5
» Тренировъчна Площадка 3
» Тренировъчна Площадка 2
:: Селата :: Около Кири :: Тренировъчните Полета
Страница 8 от 11
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите