Re: Къщата на Сакура

by Ясаши Амане Нед Яну 17, 2010 11:37 pm

-Колкото до теб Сакура....грежи се за Наруто.Защото той винаги ще си остане такъв глупак.Няма да бъда тук за да гледам неговите простотии.Сбогом!

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 12:42 am

Сакура погледна как Саске застана на входната врата и се обърна й каза думите, които се забиха в нея като стрели. Тя стоеше и не помръдваше. Сълзиъе, които се стичаха по лицето й вече ги нямаше. Какво трябваше да направи? Не искаше да го изгуби... Не отново.. Предпочиташе да умре, вместо отново да страда по същия болезнен начин.
- Сас...ке... Аз... - думите заседнаха в гърлото й. Секундите отмерваха биенето на сърцето й, които ставаха все по-чести. Трябваше бързо да вземе решение. Да, да вземе решение и то намига. Вече знаеше какво иска. Не беше разколебана и щеше да се бори със зъби и нокти, за него. Щеше да направи... ВСИЧКО! Без да мисли повече, тя се втурна след него и силно го прегърна отзад. (с гръб е към нея)
- Реших... Саске... Ще остана с теб! Ще направя каквото трябва. Ако искаш ще дойда и накрая на света. Дори и да ме изгониш, аз пак ще те последвам. Саске... Обичам те! Обичам те с цялото си сърце! Дори и да не ти харесва, вече няма връщане назад. Това е окончателното ми решение.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 12:45 am

-Дори и през цялото това време...ти си досадна-.Саске махна ръцете на влюбеното момиче и тръгна да върви бавно.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 12:52 am

Нямаше да се откаже! Беше твърдо решена какво иска и не възнамеряваше да се предаде. Тя се затича, изпревари момчето и се хвърли върху гърдите му. Едно от горните копчета на ризата й се разкопча, но на нея не и пукаше. Единственото, което искаше в момента беше само него. Сакура се наддигна леко и го целуна, като почти не му даде възможност да реагира. Пръстите й се преплетоха в косата му, а тялото й се уви плътно околонеговото. Гърдите й се повдигнаха и нежно го докоснаха. Това беше нейният избор. Никой друг не я интересуваше.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 1:01 am

Саске отблъсна момичето,което го беше прегърнала.След,което мина бързо зад нея и каза.- Сакура благодаря ти-.Саске удари момичето по сънната артерия,като по този начин тя изпадна в бесъзнание.Той я прегърна и занесе в биското легло,като я остави там.Преди да замине той я зави,като я целуна по челото.-Съжелявам Сакура..... не искам да бъдеш наранена.Това е пътят,който съм решил да вървя.В него няма място за теб и Наруто-.Младият Учиха вървеше бявно към изхода,като погледна Сакура и Наруто за последен път.-Простете ми.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 1:08 am

- Знаех си, че мислиш за мен - каза усмихната Сакура на вратата. Беше се облегнала на касата и препречваше пътя навън. - Както ти каза клонинга ми, боже не разбирам как успях да те заблудя толкова лесно с него... Както и да е. Та както казах идвам с теб, независимо от всичко. Ако искаш да се бием добре, няма проблем, но няма да можеш да се отървеш от мен. Ще бъда до теб каквото и да ми коства това. Аз също избрах моя нинджа път и той е да остана с теб независимо от обстоятелствата, независимо от трудностоте и от кървавия път на отмъщението, който си избрал. Аз ще бъда до теб... Винаги! И по-добре ще е да си го набиеш в главата.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 1:22 am

"Много е упорита няма да я нараня."-Добре Сакура....няма да ходя никъде.Оставам при вас.Саске беше решен да се прибере в своят дом,като си събере багажа и замине.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 1:26 am

Момичето присви очи и бавно се приближи до него като го погледна в очите.
- Лъ-жеш. Очите ти те издават, че си намислил нещо друго, а и те познавам достатъчно добре, за да знам, че няма да останеш тук.
Тя отиде до близкия шкаф и извади отвътре една раница.
- Сега предлагам да вървим и не се тревожи мога да поддържам темпото ти - усмихна се тя. Щом със сълзи и целувки не ставаше, тогава щеше да наложи волята и решителността си.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 1:31 am

-Казах ти....никъде няма да ходим.Какво...накрая ще ме пренудиш да заживеем заедно.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 1:35 am

Сакура се подсмихна и вдигна рамене.
- Ако така искаш. Няма да те оставя сам разбери го най-сетне. Нямам ти чак такова голямо доверие. Дори и да избягаш сега, ще те намеря и ще ти ступам задника от бой. Осъзнай го - тя се приближи до ухото му и нежно прошепна. - Няма... да... те ... оставя - след което нежно го захапа.

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 1:37 am

-Явно няма да имам друг избоп.Сакура искаш ли да живеем заедно?

by Хиро Пон Яну 18, 2010 7:56 am

Наруто се натъжи от въпроса на Саске, че не пита и него...

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 8:37 am

Сакура погледна леко шокирана Саске, но бързо се опомни и погледна встрани.
- Щом настояваш - по лицето й се появи усмивка й тя погледна нежно Саске. - Сега предлагам да тръгваме, преди Наруто отново да направи някоя глупост.
След което тя се обърна и погледна русокосото момче
- Грижи се за Хината, чуваш ли. Оставям те в нейните ръце.
Тя му се усмихна и излезе навън със Саске.

by Хиро Пон Яну 18, 2010 8:45 am

-Да,да,добре... - изпромърмори Наруто:
-Хей, нали все още сме отбор 7 и ще си останем отбор 7 ?!

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 8:50 am

Момичето се обърна и го погледна.
- Не знам, Наруто, но винаги ще сме отбор, каквото и да стане. Просто вече нищо не е същото.
След което излезе навън и повече не погледна назад. Изборът, както и първата крачка вече бяха направени...

by Ясаши Амане Пон Яну 18, 2010 9:40 am

-Наруто незнам дали си го очаквал от мен но....винаги ще бъдем отбор.Ако имаш проблем ела при нас.Все още сме отбор 7-.Саске се усмихна на русокоското и излезе.-Довиждане приятел.

by Хиро Пон Яну 18, 2010 7:15 pm

Наруто си тръгна..

by Sponsored content