Re: Къщата на Сакура

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 3:41 am

"Просто не ми е до битка и той отказа да се бие със слабак като мен." След което Йондаиме я хвана за раменете и нежно я принуди да легне. След което и каза "Почини си.. Нищо сериозно не е станало. Аз ще съм тук обещавам" След което Йон дръпна един стол и като го разкрачи, седна на обратно и постави ръцете си на облегалката, а брадичката му беше положена върху тях.. Той я загледа и тихо каза "Не се притеснявай"

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 3:46 am

Тя го погледна със странен поглед. Изправи се и тръгна да излиза от стаята. Не знаеше какво точно го беше прихванало, но й беше пределно ясно, че ако останеше още малко няма да успее да издържи на този мил и загрижен поглед. Сакура слезе по стълбите надолу и си все една чаша ментов чай, който беше почти изтинал. Обърна се и застина.

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 3:51 am

Йондаиме я погледна и попита "Къде си мислиш, че отиваш. Само трябваше да кажеш и щях да ти донеса... Сега обратно в леглото.." Каза загрижено Йон след което взе чашата от ръцете и отново я качи в леглото. Закърпи я с йоргана и каза " Ти няма да мърдаш от тук непослушно момиченце" След което слезе и стопли чая на котлона и отново се качи. Остави чашата на едно шкафче и я попита "Защо не си починеш малко, а постоянно мислиш за другите?"

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 4:02 am

Сакура погледна в страни. "Не е вярно..." помисли си тя и загледа шкафа, който се намираше в напълно противоположната посока, където беше седнал Йондайме. След малко момичето въздъхна и затвори очи като сложи ръцете си зад главата. Вече напълно й се отпи тъпия чай.
- Виж какво, не съм болна, така че може да ме пуснеш. А и не винаги мисля за другите. Има моменти, когато съм действала егоцентрично и не съм и помисляла какво ще стане с ругите, така че не ме изкарвай чист ангел или нещо от сорта. Аз съм момиче като всички други и имам нужда от всичко, което може да иска едно нормално момиче на моята възраст.
Тя продължаваше да гледа напред към прозореца, но старателно избягваше да погледне Йондайме.

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 4:04 am

"Тогава, защо не ми го кажеш като ме гледаш в очите?" и с тъпата усмивка на лица чакаше момичето да го погледне..

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 4:10 am

Но тя не го направи. Вместо това се завъртя на една страна, като даде гръб на Йондайме, и се зави плътно в одеалото. Какво пак й ставаше? Нещо не й беше наред тази вечер и тя го усещаше. Пулсът й се ускори, а устата й започна да пресъхва. Цялото й тяло изведнъж беше започнало да изгаря, но самата тя не знаеше причината. Беше й горещо... Много горещо, но въпреки това се сви още повече в одеалото и не продума нищо.

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 4:15 am

Йондаиме се изправи от стола и видя как тя се притеснява за нещо. Той надигна одеалото и легна на леглото до момичето. След малко я гушна и попита "Кажи ми какво те кара да се чустваш така в момента. Сърцето ти пак е силно и не говориш смислено.. От темата за саске стигнахме до това, че си добре, но не си. Искам да ми кажеш какво ти има? Моля те."

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 4:22 am

Тялото й потрепери от допира му. "Не... не... само не това..." мислеше си тя, но когато Йондайме я прегърна, тя забрави дори какво се канеше да направи. Нежният му глас създаде вълна от студена тръпка, която мина по целият й гръбнак и остави момичето без дъх. Сакура започна да се съпротивлява вътрешно, но много скоро разбра и просто се отпусна...
- Нищо ми няма. Казах, че съм добре - прошепна тя. "Щом ти ме пртегръщащ значи всичко е наред..." помисли си тя и притвори очи, а тялоо й съвсем се отпусна и нямаше никаква следа от досегашната й стегнатост и притесненост.

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 4:24 am

Той усети, че момичето се отпусна от допурът му и просто не помръдна. "Сега си почини." Прошепна той и остана да я гледа в гръб..

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 4:32 am

Момичето бавно докосна ръката му, прокара своята по неговата и преплете пръсти с неговите, след което просто остана да лежи така. Известно време никой не помръдна, когато Сакура се обърна и легна по гръб като лявата й ръка беше под главата, а дясната (заедно с тази на четвъртия) постави на корема си. Едва тогава осъзна, че все още беше в ежедневни дрехи, но вече не й пукаше. Отдавна беше спряла да мисли...

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 4:36 am

Йондаиме не се и замисли. Той просто полижи главата си на рамото. Йон усети как сърцето и вече тупа спокойно и си помисли 'Явно аз съм я притиснил и аз я успокоявам' После вдигна леко главата си и я целуна по вратлето. Усети лекото изтръпване на момичето, за това реши да спре и се върна в началната си позиция.

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 4:47 am

Това не го очакваше. Вярно, че му показа по някакъв нейн си странен начин, но той май доста бързо загряваше от намеци. Може би за в бъдеще трябваше да е по-внимателна. "Оф, ти и без това не мислиш в момента." окури се тя, а на лицето й се появи лека усмивка. Остави ръката му върху корема си като се протегна и разроши нежно косата му. Беше толкова мека и гладка на допир, че неволно се сети за козината на коте. Момичето отново се усмихна и прокара ръката си надолу по косата като не спираше да си играе и когато докосна по врата усети как кожата му леко настръхна.

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 4:50 am

Той се усмихна и реши, че много време и двамата се чакат. Йондаиме доближи устните си до нейните и след като отвори устата си я целуна нежно и внимателно. Момичето леко се отдръпна, но след малко отговори на целувката му. Двамата се целуваха без да пуснат ръцете си..

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 5:01 am

По цялото й тяло премина изгаряща тръпка. Като огнен пожар, който вече не може да бъде спрян. "Значи за това одеве се чувствах така." помисли си тя, но почти веднага забрави за това. В момента не й се мислеше, а и просто не можеше. Тя се обърна към Йондайме и го прегърна здраво с двете си ръце като го притисна възможно по-плътно до тялото си. Не прекъсна целувката. Езичето й палаво и нежно си играеше с неговия, а ръцете й шареха по гърба му и се заравяха в косата му. С всяка изминала секунда пожара в нея все повече и повече се разгаряше, без да има някакви изгледи скоро да спре.

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 5:04 am

Йондаиме също чустваше това. Това, че не мислеше, не означаваше, че не чуства. След малко момчето прекъсна целувката и започна да върви надолу като я целуваше по вратлето. Момчето стигна до гърдите на момичето и продължаваше да целува през блузката. След това се изхлузи малко по на долу и като заголи коремчето и започна да я целува в кръгови движения около пъпчето..

by Хинамори Аму Съб Яну 09, 2010 5:31 am

Тялото й само откликваше на целувките му и следваше движенията му. Усети как езикът му се заигра около пъпчето й и това я накара да се извие в дъга и да го хване за косата отзад като нежно ровеше пръстите си из нея. Сакура повдигна главата му и жадно потърси устните му за още една продължителна целувка. Тя не правеше нищо, тялото й само й казваше какво иска и тя си го вземаше. Друг беше въпроса, че Йондайме сам откликваше и изключително добре предусещаше какво точно желаее. Сакура прокара свободната си ръка по гърдите му и бавно разкопча ризата, която по-рано му беше дала. С бързо и страстно движение, тя я смъкна от него. Ръцете й започнаха нежно да го галят, а устните й страстно да целуват разгорещеното му тяло. От всеки нейн допир усещаше тръпката, която преминаваше през тялото му. Желанието да го притежава, да го има само и единствено за себе си, да бъде негова, да му даде всичко, което има, ставаше все по-голямо и по-голямо. В следващия момент главата й се замая и тя нежно погалу бузата му като наддигна главата му така че да може да погледне в очите му.
- Аз... Мисля... - започна тя, но така и не успя да довърши изречението си. Тъмнината я обгърна за един кракък миг и тя припадна.

//П.П. Знам, че все някой умник ще реши да пише или по-скоро да спами в темата, така че поне да изглежда горе долу завършено, защото утре ще съм доста заета, а в момента изключително много ми се спи...

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 7:40 am

Йондаиме просто я върна на възглавницата и се гушнаха. След което двамата затвориха очи и заспаха...

ПП:Нека не е умник..

by Ан Хагуя Съб Яну 09, 2010 9:49 am

Кушина влезе в къщата на Сакура, като имаше намерение да пият кафе.. Не я намери нито в кухнята, нито в хола... Реши да се качи горе.
Отвори първата врата. Това беше стаята на Сакура.. Видя Йон и Саку..
"Но.. какво.."- помисли си Кушина.. Една сълза се стече по лицето й... Остави им бележка на която пишеше:

"Бъдете щастливи..
Кушина.. " и изчезна..

by **Ши Амане** Съб Яну 09, 2010 1:36 pm

Йондаиме стана и като видя бележката му стана леко тъпо.. Той излезе от къщата и тръгна на някъде...

by Хинамори Аму Нед Яну 10, 2010 12:11 am

Сакура се размърда нервно в леглото. Завъртя се и в следващия миг рязко се изправи в леглото. Огледа се и като видя, че няма никой се хвана за главата и зарови лице в ръцете си като се облегна на краката си.
- Само сън... Било е само сън и нищо повече - не знаеше какво да прави. Да се радва или не.
След още няколко минути, тя се изправи и излезе от стаята. Влезе в банята да се изкъпе, пусна горещата вода и се облегна на голите плочки. Остави водата просто да си тече и да я накара да забрави всичките си мисли, които и така си бяха достатъчно объркани. Едва, когато изхаби всичка топла вода, тя излезе и се загърна с хавлия. Въздухна и влезе в стаята си, но се блъсна в масата и от нея падна листче хартия. Тя го вдигна и огледа. Ръката й започна да трепери. "Значи... Значи... Все пак е.... Истина..." Сакура изпусна листчето и остана вцепенена така за около минута, след което в просъница се облече и излезе.

by Хинамори Аму Нед Яну 10, 2010 6:45 pm

Момичето се прибра, взе си един студен душ и легна да спи.

by Скорпио Масаки Вто Яну 12, 2010 10:19 pm

Дей-сан по сила на съдбата се намери пред вратата на къщичката на това очевидно прелестно момиче(бе дори не знаеше на кой е)и с лек взрив счупи прозорците като се намъкна,взе това онова и си тръгна..

by Ясаши Амане Нед Яну 17, 2010 2:31 am

Саске почука,като мина крачка назад.Той искаше да си вземе бялата риза,защото му беше студено.

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 2:47 am

Сакура разтърка очи и се наддигна в леглото. Косата и беше разрошена и все още сънена тя се протегна и хвана някаква бяла риза, която беше до нея и я облече."Мммм, мирише много хубаво" помисли си тя и доближи яката на ризата към лицето си като вддиша. Коремът й изкъркори и реши да си направи нещо за ядене, когато чу как на вратата се чука. "Кой ли може да е?" учуди се тя и отиде да отвори вратата.

by Ясаши Амане Нед Яну 17, 2010 2:50 am

Саске видя красивото момиче,което беше облякло неговата бяла риза.-Хей Сакура....ти още си с моята риза.Все едно си пред раждане хахахахахахаха

by Sponsored content