Къщата на Сакура

Той се усмихна подпрян на вратата и загледа притесненото момиче.. "Защо когато се правя на пиянде ми говориш без даже да заекнеш на нито едно изречение и винаги знаеш какво да отговориш, дори ме защитаваш, а когато съм милият Йондаиме си губиш словореда и заекваш след всяка дума.. Толкова ли съм.. мм незнам.. Притеснявам ли те? Има ли нещо което искаш да ми кажеш?"

Тогава той тръгна да облича ризата, но пусна кърпата и усети, че ситуацията пак се получи леко неудобна. Той я хвана и отново закри всичко като остана с разкопчана риза.. "Ми.. аз не съм искал никой да се грижи за мен.. Ти сама поиска да се грижиш, а и просто не можах да се напия много бързо се появихте и да исках да се напия от мъка, но ми помогна да го осъзная. " След което я погледна и попита "Предишната нема не ти ли беше интересня??"

Саске почука на вратата,като се мина крачка назад.

На Йондаиме кърпата му хвръкна и каза "Пак ли бе..." След което потърси гащите си и обу свойте боксерки.. След малко отвори вратата по долни гащи и разкопчана риза "А момчето което иска да ме убие?? Кво става?"

Искам да поговоря с теб!

Йон го пусна да влезе като остви вратата отворена и потърси панталона си.. След като го намери го обу и попита "Кажи пич??"

-Хей страче.....бий се с мен!

Йондаиме му каза "Хах.. Защо?? Мислиш, че си силен?? Добре.. Ако искаш да се биеш с мен аз няма да използвам истинската си сила и ще те оставя да победиш.." След което Йондаиме му обърна гръб и зачака атаката му

-Хммм....кат се замисля...нямам намерение да хъбя силите си,зареди теб.Ти не си нищо впечатляващо....твоят син е истенски нинджа,а ти си жалко подобие!

Йондаиме се усмихна и като показа усмивката си през рамо му каза "Съгласен съм с теб.."

-Защо си такъв идиот?Би трябвало да си един от най силните нинджи,но явно всички са грешали!Жалко подобие на шиноби!

"Тъкмо мислех да го кажа.. Взе ми го от устата.." каза Йондаиме и се доближи до прозореца..

-Явно думите ми...нищо не ти говорят,то тогава-.Саске прави три знака с ръка,като от ръката му започнаха да изпозат светкавици.Точно така това беше Чидори!Младият шиноби се засили към Йондаиме,като нямаше намерение да го нарани или нещо подобно.Скороста на атаката беше бавна,за да има време да реагира.-Аааааа съвземи се!

Йондаиме се обърна.. погледна го с тъпа физиономия и просто не помръдна.

Поради бавната скорост,на Саске техниката можеше да бъд прекратена.Именно точно това направи и той...прекрати техниката точно пред лицето на Йондаиме.-Какво ти става бе човек!Толкова ли си депресиран,че Сакура я няма?

Той му се усмихна, след което го погледна и каза "А ти защо искаш битка с мен??"

-Защото предпогах,че си силен шиноби,който заслужава титлата Хокаге.Докажи ми,че не греша!

Той вдигна рамене и каза "Ами ако не искам??"

-Както и да е...животът е гаден..радвай му се както искаш чао-.След,което Саске излезе.

Йондаиме си сложи ръцете в джобовете и като отиде до прозореца погледна луната и каза "Пак двамата,а?"

Той се усмихна и направи няколко крачки към момичето. После я вдигна на ръце и реши да я занесе на вторият етаж, за да си почине. След като я остави налеглото той я зави и и каза "Спи спокойно" и последва завъртане към вратата..