Re: Имението на Учиха

by Ясаши Амане Съб Яну 30, 2010 1:21 am

"Каквото и да става няма да и казвам.Просто ще тренирам още извесно време със Суйгетсу и после започваме да действаме по план.Все пак няма, какво да ме спре. За да стана наистина силен трябва да победя Мадара. Но за да стане това....трябва да немря Тутсуга меча.Все пак....немога да разбера защо Сакура се ядоса толкова много. Това просто беше една тренировка."

by Хинамори Аму Съб Яну 30, 2010 1:32 am

"Не отново!" Сакура се завъртя и без много да му мисли пак влезе под душа и пусна студената вода. Този път стоя така поне десет минути. "Защо сега? Да не би да е пълнолуние? Какво подяволите ми става!" Тя беше подпряла главата си в студениете плочки, а ледената вода обливаше тялото й. След като се увери, че вече наистина беше добре и се надяваше, че няма да се случи отново, Сакура слезе до долния етаж по хавлия и изпи една чаша чай. Едва тогава се отправи към стаята си, но когато се озова в коридора и само при мисълта, че отново ще види Саске в това положение, тялото й сконфузено потрепери. "Не, не...Стига!" Тя се завъртя и отново влезе в банята. "Ако трябва ще стоя тук цяла вечер!" скоро обаче, след като усети, че замръзва, Сакура се загърна в хавлията си и излезе. Отново тръгна по коридора и като видя отворената врата за миг се спря и влезе вътре. Момчето се беше излегнало и спокойно гледаше някъде напред. Тя се доближи и докосна ръката му, която й се стори невероятно гореща или явно неината вече беше към замръзване. Сакура изтръпна и без да каже нищо се свлече на земята като закри лицето си с длани.

by Ясаши Амане Съб Яну 30, 2010 1:44 am

- С...Сакура,какво правиш тук ? Какво искаш ? Нали ме мразише тогава, защо си тука ?

by Хинамори Аму Съб Яну 30, 2010 1:49 am

- Не те мразя... Просто ти се бях ядосала. Наистина помислих, че... - момичето се задъха. Талото й отново започна да трепери и да става горешо. - Аз.. Не мога... Не знам какво ми става. Колкото и пъти да влизам в банята, талото ми отказва да ме слуша. Не знам какво още трябва да направя...

by Ясаши Амане Съб Яну 30, 2010 1:52 am

В следващия момент Саске беше зад Сакура,като каза. - Сакура.....успокой се.Аз не съм толкова важен. Да не ти пука за мен - каза момчето със пронизващо студен глас.

by Хинамори Аму Съб Яну 30, 2010 2:03 am

Момичето обаче продължи да трепери. Съзнаието й бавно започваше да се замъглява. Каквото й да правеше вече Саске, нямаше значение.
- Важен си... Разбери, за мен си по-важен и от собствения ми живот, но в момента... - гореща вълна премина през цялото й тяло и тя отново потрепери. - В момента вече нищо не може да ми помогне. Три пъти вземах студен душ... Аз... - тя се хвана за леглото и силно го стисна. - Ще се опитам да измисля нещо.. Ще се справя... - когато обаче се опита, краката й едвам я издържаха, тялото й затрепери още повече, а дъхът й беше накъсан.

by Ясаши Амане Съб Яну 30, 2010 2:11 am

Саске беше точно зад претисненото момиче.-Сакура....имаш нужда от почивка! Предлагам ти да си легнеш -. След,което Учиха започна да я гали нежно вратлето на Сакура с показалеца на лявата си ръка.

by Хинамори Аму Съб Яну 30, 2010 2:32 am

По цялото тяло на Сакура премина ледена тръпка, последвана от невъздържана възбуда. Кожата й настръхна, а момичето едва се крепеше на краката си. От устните й се отрони тихо изохкване. Явно цялото й тяло беше станало чувствително и всеки един допир до кожата й можеше да изтръгне от нея въздишка или нещо друго. Дишането й се учести още повече и не можа да каже нищо. Много добре осъзнаваше, че дори да си легне, няма да постигне нищо.

by Ясаши Амане Съб Яну 30, 2010 11:13 am

- Нямам време.... трябва да тръгвам . Направи опит да си починеш - .Саске сложи своите дрехи и излезе.

by Хинамори Аму Съб Яну 30, 2010 12:29 pm

След малко момичето се изправи и хвана като в просъница някаква риза, облече я и легна в леглото на Саске. Дори нямаше сила да се върне в своята стая. Момичето се преви и остана да лежи така като се опитваше да премахне болката, желанието и горещината, която заливаше тялото й. "Това не е нормално. Никак не е нормално. Никога до сега не беше се случвало...Никога..." Ледена тръпка премина по тялото й и тя затвори очи като още повече се сви. Отлично съзнаваше какво може да я измъкне от това й положение, но никога не би го накарала насила да го направи, при това той я остави. Можеше да го направи и сама, но при това силно треперене нищо нямаше да постигне, та тя едва се държеше... Сакура се преви като се загърна още по-плътно в ризата и хавлията си. Надяваше се всичко скоро да отмине...

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 3:17 am

Акамаро застана и с изплезен език душеше пред вратата, а Киба се приближи без да знае, че е почукал с твърдият си нос..

by Хинамори Аму Нед Яну 31, 2010 3:26 am

След няколко часа болки и въртене, Сакура се унесе и заспа. Сънят й обаче бе неспокоен и постоянно се въртеше, сънуваше кошмар, който се повтаряше отново и отново... Едни и същи студени очи, една и съща мъртвешка усмивка, едно и също лице...
- НЕ! - тя рязко се изправи и главата я заболя, а момичето падна назад. Тази вечер определено нещо не й беше наред! Имаше чувството, че започва да се побърква. Само при спомена за кръвта по ръцете й... Тя се разтрепери и погледна дланите си. Сакура скочи от леглото и хавлията й падна. Тя облече набързо чифт долни чащички и едни къси панталонки, когато чу че на вратата се почука. Набързо среса косата си и както беше в ризата на Саске слезе и отвори вратата.

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 3:31 am

Киба стоеше тъпо пред врата без да загрява за какво става въпрос, а Акамару веднага се натика между краката на Сакура. Киба го погледна злобно, а кучето вече, беше започнало да лиже момичето между краката. Киба се притесни и дръпна кучето си като каза
-Извинява.. Нещо му има напоследък..- после каза притеснено - Довиждане..

by Хинамори Аму Нед Яну 31, 2010 3:37 am

Момичето се разсмя на притеснения Киба.
- Не се тревожи. Това гъделичкаше, но ще съм ти благодарна, ако не го прави повече - усмихна се тя. - Ела, влез. Не стой така на вратата. От доста време не съм излизала. Ще ми е приятно да си поговорим. Може и да намеря нещо за Акамару, стига да не прави повече така. Ще му приготвя нещо вкусно за ядене.
Тя се наведе и погали кучето зад ущите като хвана главата му в дланите си.
- Какво ще кажеш?

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 3:43 am

Акамаро облиза обилно Сакура по лицето.. Най- вече нежните и бузи. След което се отдръпна. Сякаш тя оспокой хормоните в кучето. След което мина под краката и и се намърда в къщата.

За разлика от него киба стоеше от вънка и се чудеше какво да отговори.. Това бяло дяволче. Само се подиграваше с него. Искаше му се да не притеснява момичето с отегчителното си присъствие. Точно тогава направи накрачка към противоположната посока. Беше готов да си тръгне, но в последният момент завъртя кракът си и влезе. Изгледа злобно Акамару и си мислеше.. 'Какво ще си помисли Сакура. Едва ли ще съм интересната компания. Аз съм момчето с кучето, което по цял ден просто не се забелязва от другите.' После каза с фалшива усмивка и леко притеснен глас
-Аз вземам Акамару и си тръгвам, за да не ти преча..

by Хинамори Аму Нед Яну 31, 2010 3:51 am

- Не, не. Не се тревожи за мен - усмихна се топло тя. - Както виждаш сега се наддигам от леглото и... малко съм рошава и не много добре облечена, но да не ти пука. На мен също не ми дреме. Разполагай се.
Сакура се обърна се отправи към кухнята. Претършува хладилника и видя една голяма пържола. "Ммм дали ще му стигне или да направя нещо друго?"
- Ей, Киба! Акамару ще се задоволи ли с това - тя показа пърложата, която беше широка почти колкото момичето и доста тежеше. - Мога и да му сготвя нещо.

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 3:59 am

Акамару видя пържолата и се засили както Киба го държеше за каишката. Тогава момчето не можеше да удържи силата на кучето. Той просто тръгна след него. От гравитацията се засили право към Сакура, а от опит да спре се пусна и опита да предврати случката, като с натиск в краката в противополижната посока се спре, но не. Момчето полетя към момичето и главата му се заби точно между гърдите на момичето. Той бързо опипа на гора като оплашено момче и докосна гърдите на момичето. Бързо се отдръпна и с плашлив глас каза
-Из..Из..Извинявай - след заекванего погледна Акамаро и каза ядосна - Ти малко.. гадно.. - След това притеснено попита Сакура с мили очички - Пречи ли.. че .. такова... аз ...

by Хинамори Аму Нед Яну 31, 2010 4:12 am

Момичето се изчерви и погледна Киба, който едва връзваше изречението си.
- Не, спокойно. Не беше нарочно.. Ам, не се притеснявай. Само внимавай. Изглежда Акамару е в палаво настроение и не можеш да го удържаш лесно. - тя се подсмихна. - Искаш ли чай? Билков, успокоителен, обикновен? - "Като се замисля на мен ще ми дойде един за сваляне на градусите. Все още чувствам лека еуфория. Боже снощи беше такъв кошмар..." Сакура се замисли нещо и въобще не обърна внимание какъв чай зареди на котлона.

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 4:18 am

Киба се притесни. Момичето се беше заблеяло за някъде и той се появи до нея. Докосна я по рамото и попита
-Сакура-чан, добре ли си ? - След което просто я гледаше с мила физиономия и чакаше отговор. Момчето се беше притеснили момичето, да не се нарани край горещината и попита
-Ако искаш аз да направя чаят??

by Хинамори Аму Нед Яну 31, 2010 4:34 am

- А? Какво? Чай? - за момент Сакура не успя да осъзнае какво става. - А.. Спокойно, аз вече го сложих - усмихна се тя. - След няколко минути ше стане готов.
Момичето извърна поглед от невинната физиономия на Киба и се отправи обратно в хола като седна на дива и премести чантата си с книгите, които доста натежаваха. Сакура въздъхна и я погледна изморено. "Още не съм ги и започнала... Боже чака ме толкова много работа. Мързи ме. После ще я свърша." Тя се облегна назад като разпери ръцете си по дължината на дивана и затвори очи. Отпусна тялото си и изпразни съзнанието си. По бузата й изби лека румрнина, но самата тя не знаеше защо.

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 4:40 am

Кира се притесняваше да отиде при нея. Той знаеше, че или ще каже някоя простотия, която ще я ядоса или акамару ще направи нещо. Момчето се срамуваше да отиде при момичето. Той си знаеше, че един от най-отвратителните в Коноха и се чудеше, защо Сакура се държи така с него. Момчето се двоумеше. Да остане в приятната компания или отново да избяга като малко дете и да забравят за него бързо. Той беше толкова страхлив. Реши да каже довиждане на Сакура и да си тръгва, но точно когато влезе в стаята където се намираше тя той се спъна в една чанта и беше леко "бутнат" от Акамару. Точно тогава ситуацията беше някак си... странна, защото устните на Киба се намираха върху устните на Сакура, а бузите на момчето почервеняха. Той се дръпна и каза
-Извинява, аз си тръгвам... Не исках.. Такова..

by Хинамори Аму Нед Яну 31, 2010 4:46 am

Сакура отвори очи и погледна странно Киба.
- Защо? Остани още малко. И без това няма какво да правя.
Момичето се изправи и тръгна към момчето само че и тя на свой ред се спъна в чантата с книгите и полетя напред като падна точно върху Киба и го събори на земята като остана върху него. По лицето й изби руменина от близоста му, а сърцето й бързо препусна. Изведнъж отново някаква ледена тръпка премина през гръбнака й и пак я заля гореща вълна. Сакура обаче се намираше на сантимери от лицето му и някакси от вътре й идваше да го целуне. Тялото й несъзнателно изтръпна и тя се взря в очите му.

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 4:55 am

Киба беше притенсен, но усети топлината, как сърцето и бие в гърдите и близоста. Ръцете му се вдигнаха и се оплетоха около гърбът и. Главата му се отлепи от земята и устните му се допряха до нейните. След което леко завъртя главата си и пусна езика си към нея. Момчето се чустваше странно, а топлината в тялото му беше огроммна. Момчето се чустваше някак си странно и то странното клонеше към добре. Някак си до сега не беше чуствал това. Дори и той не знаеше какво е, но му хареса. Независимо дали щеше да получи шамар или юмрук той знаеше, че си заслужава. Момчето отлепи устата си от тези намомичето и влажноста от хубавото чуство остана от мостче оплетено от лигите им. Той изгледа момичето и зачака да получи някакъв удар както винаги..

by Хинамори Аму Нед Яну 31, 2010 5:07 am

Момичето потрепери. Очите й не се отделиха от тези на Киба. Топло чувство като снощи се разля из цялото й тяло. Отново се почувства странно, но този път беше някакси по..по-различно, по-топло и нежно...Дори и тя не знаеше как точно да го опише и все пак й хареса. След миг без да каже или направи нещо, тя само се изправи и обърна гръб на момчето като се хвана за главата. "Какво ми става? Не искам пак да стане като снощи. Тялото ми..." отново студена вълна я обля. Сакура подпря ръце на мивката и се загледа в кранчетата на чешмата."Не може, не мога..."Цялата трепереше и едвам се удържаше. "Ако продължи така..." Тя стисна очите си и пропъди всики мисли от главата си. Трябваше да се успокой, еуфорията от снощи не бе преминала ни най-малко.

by **Ши Амане** Нед Яну 31, 2010 5:28 am

Киба реши да не пречи на Сакура за това си се запъти към вратата, но още не се беше изправи. Стигна до седнала позиция, когато Акамару хвана Сакура за гащите и я дръпна към момчето. Те бяха доста малки и стегнати за силната захапка на кучето и останаха в ченето му. Точно тогава Сакура се приземи в Киба по бельо и риза. Момчето се притесни и пак не знаеше какво да каже или как да го каже. Нахалното му куче го прецака отново. Камо ли че това се случи Киба не беше ядосан на Ака- даже много му се радваше.. Момчето протегна ръце, който отново се появиха около момичето и прошепна на уше въпросът
-Имаш ли желанието да остана??

by Sponsored content