Re: Имението на Учиха

by Наоми Амане Нед Фев 07, 2010 12:14 pm

Темари дойде и застана до вратата. Съгледа ги със скръстени ръце и си помисли - Леееле.. Сакура да изневерява на Саске , това е нещо невиждано. Толкова е очевидно , че това е Шикамару , че напрао ми се повдига. - каза си тя и продължи да ги гледа , а в главата й нахлу още една мисъл.. - Ооо така ли ще я караме с Шика , ще се нараняваме взаимно .. То вярно че аз започнах , но ме кефеше. Хммм дали да не отрежа Таиуя и да спра Саку и Шика.. Не,не имам план! И въпреки , че е подобен на този , поне последствията ще са същите.. Но сега нищо няма да правя , те със сигурност ще ме видят и ще ме изгонят , но.. горката Сакура.. Няма да и помагам,заслужава си го .. Така и го връщам заради начина по който се държа с мен - Темари въздъхна и продължи да ги гледа..

by Ясаши Амане Нед Фев 07, 2010 2:09 pm

Саске влезе, като си каза.
"Тоя задръстеняк Шикамару още е тук."
Учиха видя събралите се шиноби, като извика.
- Леле..... немога да повярвам. Сакура.... да се хванеш на такъв номер.- отвърна той, като погледна изрода, който се е трансформирал в истенския Саске.- Хм.... Шикамару немога да разбера. Белята ли си търсиш или какво? Предлагам ти веднага да разкараш задника си от имението защото мразя обикновенни кърпи да ми се правят на хавлии. Не си търси белята... доста съм кисел !

by Хинамори Аму Нед Фев 07, 2010 2:16 pm

- Саске... - тя погледна объркана към момчето, което току що се появи. До него забеляза и Темари, която само стоеше със скръстени ръце. "Мамка му, знаех си, че нещо не е наред!" Момичето въздъхна и се отпусна като за миг затвори очи и разтърка слепоочието си. - Така значи... Шика! Не бих искала да съм на твое място в ледващите пет секунди.
Тя го погледна, събра чакра в юмрука си и удари силно момчето като буквално го вгради в стената.
- Ти си виновен - обърна се тя към Саске, въздъхна и си наметна един халат. - Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина.

by Намара Конахи Нед Фев 07, 2010 2:25 pm

Един Shadow Clone на Какаши отново се появи зад Саске :
- Момче , казах ти ! - каза тихичко опрял гърба си в гърба на Учихата .

by Ясаши Амане Нед Фев 07, 2010 2:39 pm

-Хм.... Какаши... ка. Защо не дойде при Водопада? Чакахте много време? - каза Учиха.
-Колкото до Сакура.... тя не е малка.... трябва да различава всички детайли. Независимо колко е добро Хенгето... има някакви отлечителни белези, и ти го знаеш...... Сакура, защо вината трябва да е моя ?- попита любопитно Саске.

by Намара Конахи Нед Фев 07, 2010 2:44 pm

- Прав си , не я заслужаваш ... - каза Какаши , като понечи да допълне - А колкото до това , че не дойдох , всъщност това беше мой тест и ти не го издържа . Много отдавна казвах , че приятелите и любимите са на първо място , тогава те пуснах да станеш Генин , само защото даде малко от храната си на Наруто , но сега не ме послуша , знаеше че Шикамару е тук и явно го е ударила сечмата , но не се тревожеше за Сакура , тревожеше дали твоите "важни" тренировки ще се проведят . Ти си мамино синче , майка ти е умряла , като си бил на 5 - 6 , но си един глезльо - искаш да получиш всичко наготово и бързо , но това не става току - така .

by Ясаши Амане Нед Фев 07, 2010 2:57 pm

-Хм... не ми говори все едно ме разбираш! Вярно е... не я заслужавам! Затова правя опити.... тя да ме намрази. На мен не ми пука дали ще стана по силен от колкото съм сега. Просто... немога да я направя щастлива. Станал съм.... лош човек.. за мен няма връщане назад. Чесно казано.... иска ми се да променя всичко. Сенсей.... спомняш ли си... преди време ти ми каза да забравя за отмъщението си... защото няма да ми донесе нищо добро. Аз бях прекалено твърдоглав.... и отрекох. Сега разбирам. че съм грешал много.

by Намара Конахи Нед Фев 07, 2010 3:07 pm

Да си чувал за онази променлива велечина наречена живот ? - попита Какаши , като отново започна да говори - Живота не е постоянен , понякога си на върха , а понякога си в бездната . Ти можеш да промениш живота си и да излезеш от бездната ! Промени се и заслужи любовта на Сакура , защото тя те обича още от 7 годишна , а щом не искаш да се промениш , не си заслужавал нито 1 проронена сълза от нея ...

by Ясаши Амане Нед Фев 07, 2010 3:10 pm

Младият Учиха затвори очите си, като каза.
- Добре сенсей... ще направя опит да се променя. Но преди това.... Какаши.... тренирай един път със мен. Моля те. Да се съберем всички, и да тренираме заедно. Както доброто старо време.

by Намара Конахи Нед Фев 07, 2010 3:12 pm

- Разбира се ! - усмихна се Какаши , след като се обърна към Сакура :
- Еее Сакуа , какво ще кажеш ?

by Хинамори Аму Нед Фев 07, 2010 3:41 pm

Сакура се усмихна на двамата.
-Не знам, сенсей. Много време мина... Чувставм някаква носталгия като си спомня старите времена. Не съм сигурна, че Саске ще... - тя въздъхна. - Просто искам да ме обича заради самата мен. Не по принуда или защото го чувства като задължение, благодарност или от съчувствие, а защото сърцето това му говори, защото като ме погледне и ... Това, че ще се промени може да означава много неща, но не вярвам, че ще успея да събудя любов в сърцето му. Моето вече достатъчно силно ме е наранявало и съм го лекувала много пъти, но винаги е оставало следа, която не мога да залича. Може и да пробваме, но вече не съм толкова оптимистично
настроена, както преди.

by Намара Конахи Нед Фев 07, 2010 3:46 pm

Какаши се усмихна като каза :
- Няма нищо , пробвайте ... - след тези думи той стана на пушек и изчезна .

by Ясаши Амане Нед Фев 07, 2010 3:55 pm

Хей.... може би не съм ти го казвал или показвал. Но истината е, че много те обичам. Шегувам се... такова нещо би казал само Наруто.

by Хинамори Аму Нед Фев 07, 2010 4:01 pm

Сакура въздъха и отиде до гардероба да си вземе дрехи да се облече.
- Вземи порасни малко.

by Ясаши Амане Нед Фев 07, 2010 4:04 pm

Младият Учиха затвори очите си, като излезе без да отвърне на Сакура.

by Хинамори Аму Нед Фев 07, 2010 5:32 pm

Сакура дори не се обърна. "Невъзможно е, а аз глупачката продължавам да се надявам... "Лицето й се натъжи и тя извади дрехите си от гардероба, премести се в друга стая и се преоблече. Върна се да си вземе медицинската чанта и едва тогава погледна към Темари, която не бе обелила и дума през цялото време, и Шикамару, който изяде един хубав юмрук.
- Темари, прави с него каквото искаш. Не ме интересува вече нищо - момичето се наведе взе си чантата и излезе, оставяйки тези двамата насаме. Вече наистина не й пукаше за нищо.

by Наоми Амане Пон Фев 08, 2010 1:22 pm

- Леле Сакура , на теб наистина нещо не ти е наред. Позволяваш му да те изчука , като преди това супер много му се натискаш,сякаш го искаш. Не отричай .. сякаш ние бяхме сляпи какво правехте в къщата на Таюя , когато и предложих и цял Акатски ни се нахвърли.. Той те пазеше , държеше те при себе си , а ти му се натискаше и сякаш на него му харесваше. Той те харесва , а ти му позволяваше да направи всичко и накрая буквално му биеш един юмрук в лицето. В момента даже го съжалявам , как може дори да те е харесал и малко.. Мислех че Шикамару има вкус..Грешала съм! - каза й тя като я хвана за ръката преди да излезе и гледайки я непрестанно очи в очи. След думите си я пусна , като я бутна леко назад , така че да се клатушне. След това взе Шикамару ( да приемем , че е по силна от колкото изглежда хД А и е по-голяма..) и го отнесе през прозореца , а зад тях задуха вятър , така че Сакура нито да може да я спре , нито да и каже нещо , а и Темари беше в толкова лошо настроение след видяното , че неискаше да чува и гласът й..

by Ясаши Амане Нед Фев 14, 2010 4:12 pm

Саске се прибра, като просто реши да си стегне багажа. Момчето се, качи на втория етаж, като влезе в неговата стая. Там той забеляза една снимка... на нея бяха Наруто,Сакура,Какаши и самият Саске. Младият Учиха я гледаше извесно време, като накрая просто я скъса на две.
" Както казах и преди аз съм отмъстител.... немога да си губя времето с такива, като тях. Този път няма, кой да ми попречи. " Учиха сложи една раница на гърба си, като тръгна към изхода.

by Хинамори Аму Нед Фев 14, 2010 5:56 pm

На вратата момчето се сблъска със Сакура, която точно влизаше. Тя се вцепени за миг и погледна към Саске.
- Какво си мислиш, че правиш?

by Ясаши Амане Нед Фев 14, 2010 6:32 pm

-Не те засяга! Дръпни се ! - каза момчето.

by Хинамори Аму Нед Фев 14, 2010 6:45 pm

- А защо си мислиш, че не ме засяга? Всичко, което е свързано с теб или с някой от приятелите ми ме засяга! Къде отиваш? - повтори въпроса си по-настоятелно. Жестоко се лъжеше, ако си мислеше, че щеше да го пусне без бой.

by Ясаши Амане Нед Фев 14, 2010 7:03 pm

- Защо трябва да ти казвам ? Предпочитам да си отмъстя !

by Хинамори Аму Нед Фев 14, 2010 7:19 pm

- Значи всички онези приказки, че ще се промениш, ще оставиш отмъщението и така нататък са били измислица. Моментна прищявака. Знаех си, че не говореше сериозно, но част от мен се надяваше, че все пак може и наистина да го мислиш. Изглежда съм се лъгала.

by Ясаши Амане Нед Фев 14, 2010 7:56 pm

- Вярно е! Обмислях това да бъда със теб, Наруто и Какаши. Но въпреки това сърцето ми избра отмъщението. От този момент нататък....пътищата ни се разделят. - каза Саске, като за секунда затвори очите си.

by Хинамори Аму Нед Фев 14, 2010 8:02 pm

- Напълно ли си сигурен в думите си... - момичето се приближи близо до лицето му като го гледаше леко ядосано. - Погледни ме в очите и ми кажи истината. Защо си тръгваш? Защо отново поемаш по стария път? Защо е всичко това подяволите!

by Sponsored content