Тренировъчна Площатка 4

Както сладко си бъбреха,Айми приприпка при тях.
-Здравейте,името ми е Хасегава Айми.Вие,предполагм сте нашия сенсей,а той ми е съотборник?-Червенокоската направи някакво подобие на усмивка и зачака някой да каже нещо. Не я биваше в разговорите.

*Добре,започвам...*помисли Айми като кимна на сенсея си...приближи се на десет крачки до най-близкото дърво и започна действията си по стъпки!!Първата стъпка-Спокоиствието!"Сега спокойно нищо не става от началото трябват упражнения и спокоиствие"мислеше си червенокоската като се успокой и премина към втората стъпка...Втората стъпка-Съсредоточаване!"Трябва да се съсредоточавам повече"каза си тя и затова, затвори очи и почна да се съсредоточава колкото се може все повече и повече.Айми си се съсредоточаваше и съсредоточаваше като не мислеше за нищо...След като изминаха няколко пълноценни минути изминали в съсредоточение тя реши,че е готова и премина към третата стъпкa-Освобождаване на съзнанието!Тя изкара всички ненужни мисли,като мислеше само за концентрация,съсредоточаване и спокойствие.Когато реши,че е готава тя премина към четвъртата нова стъпка-Концентрацията!Момичето започна да се концентрира максимално и си припомни,че й е нужна повече концентрация затова тя стоя на едно място концентрираща се около 5/10 минути.Накрая реши,че трябва да премине към петата стъпка-Разпределянено на чакра равномерно в двете си стъпала!Тя отвори очи като се съсредоточаваше върху дървото и изпращаше чакрата си равномерно в идвете си стъпала.Тъкмо да тръгне и спря..."Не съм готова още..трябва да го почувствам!"-Каза си Айми като реши да направи всичко от начало като отново затвори очи.Добре първата
стъпка-Спокоиствието!Момичето риши,че трябва да е по спокоина затова мислеше да съчете някои стъпки заедно.Спокоиствие с освобождаване на съзнанието,Концентрация,съсредоточаване и изпращане равномерно и в двете се стъпала чакрата си.Спокоиствие и махане на всички ненужни мисли от съзнанието и...правеше това около десет минути когато вече беше готва премина по нататък!Съсредоточаване,концентрация и изпращане равномерно чакра и в двете си стъпала!Червенокоската се съсредоточаваше и концентрираше едновеременно върху дървото като по този начин тя събираше и изпращаше чакра равномерно и в двете си стъпала.Тя отвори очи и си каза:
-Почувствах го...почувствах,че съм готова!-може би беше странно,че си говори сама,за другите около нея,но тя не мислеше така.Смятъше,че е добре хората да говорят...сами на себе си. Айми тръгна напред качи единия си крак на дървото като се опитваше да спазва някъкъв баланс вдигна да качи и другия крак като си каза наум "Да видим как ще се изложим..."-имаше две продължения...да падне или да продължи..

Момчето се огледа. Трябваше
му място за изява. Погледа и веднага се спря на едно дръвче, което беше
доста голямо. Запъти се бързо към него, като по пътят се спъна. Беше
толкова притеснен. Момчето мислеше че поне сенсеят ще му го
демонстрира. Но като се позамисли, какво щеше да му помогне една
демонстрация ? Застана пред гладката повърхност на дървото о-O. Той трябваше
това, което за един обикновен човек е невъзможно. Той трябваше да ходи
подървото?! Стори му се невъзможно да го направи, но тази
мисъл веднага беше прогонена от главата на момчето.
Момчето спря
да мисли за всичко освен за това което трябва да направи. Уплахата и
умората бавно зеха да я напускат.Нао беше на сантиметри от дървото.
Затвори очи и се опита да спре чакрата да се разпространява по тялото.
Така щеше да и е по лесно да я концентрира на едно място - краката.
Отне му доста време докато го направи, но скоро зе да усеща как съвсем бавно
чакрата спира хода си към краиниците и сякаш се застоява на едно място.
Сега идваше трудната част - трябваше да я насочи. Никога не го беше
правиа, но за всяко нещо има първи път. Момичето впрегна всичката си
воля за да направи това. То се опита да насочи първо чакрата която беше
в близост до краката и да я задържи там. Изведнъж усети някакво
напрежение, но то идваше отвътре от краката и. Сякаш беше постигнал
някакъв успех, но сега трябаше да насочи всичката чакра която имаше и
да я съсредоточи в краката , ако не изкаше да се озове във водата.
Вложи всичко сякаш това ще и е първият и последен опит. Усети силна
умора. Чакрата не циркулираше по тялото, но и не се движеше. А ако се
движеше, то го правеше твърде бавно и момчето едва ли би успяло да
издържи докато сичкото количество стигне до краката. Трябваше да се
напрегне и да я тласне по-бързо, ако не изкаше да се обрече сама на
провал. Момичето стисна ръцете си в някакъв символ, който не беше нищо
освен начин да спре треперенето по цялото тяло. С това треперене идваше
и лека болка. Чакрата не цирколираше, следователно тялото е подложено
на огромно напрежение. Но когато момчето напрегна волята си на макс
усети как чакрата значително по бързо се запридвижва по тялото , като
се плъзваше надоло и се по надоло към краката. След секунди усети доста
чакра събрана там, но сега ставаше се по трудно да я задържи там.
Болката нарастваше, както и напрежението в краката което усещаше още от
началото. Още малко му оставаше да принесе чакрата, която се намираше в
най-горните части на тялото му. Болката беше нищо в сравнение с
напрежението в краката. Но хлапето се стараеше да загърби всичко, освен
бавното усещане на предвижващата се чакра.
Скоро осъзна момчето,
че всичко с което разполага се е озовали в краката и. Беше огромна мъка
да задържи това количество чакра на мястото си. Момчето се напрегна,
но краката и сякаш отказваха да се движат. Сега трябваше да впрегне
волята си за а е движи ? Това беше невъзможно.
Но Нао беше тук
за да се научи да прави това, което за обикновенните хора е
невъзможно.Той положи върховно усилие за да го направи, но краката му
бавно започнаха да пристъпват напред. Момчето незнаеше дали се движи по водата понеже беше
твърде съсредоточено в концентрирането на чакрата и задържането й там.
Направи още няколко крачки, все така с затворени очи и ръце скръстени в знакът,който бе сключил .

Офф. Четири, не пет!

Момчето леко се олюля на стъблото. Почти беше стигнал до сенсея, но концентрацията му се влоши и започна да се плъзга надолу по кората.

И двамата успяха да направят по пет крачки. Тогава погледите
им се срещнаха – кой с какви мисли. Сега изглежда започваше сериозното
състезание. Всеки искаше да спечели нещо, особено момчето. Интересната част тепърва предстоеше..