Класната Стая

Той мислеше, че новито момиче ще се засмее, но тя просто го изгледа смрязаващо спокойно и стана от чина, за да изпълни трансформиращото джутсу. Бавно и лко прекоси няколкото метра от нея до сенсея и свита застана пред него. Вдигна погледа си рязко и вдиша дълбоко въздух. Сведе глава и се сви до колкото можеше. Чакрата вътре в тялото и пулсираше и `и причиняваше леко гъделичкане. Всяка клетка, всяка малка част от тялото на детето се изпърваше с чакра. Доста пъти се беше упражнявала на това и беше спокойна. Всички погледи отново бяха насочени към нея. Тя мразеше вниманието и то много, ужасно много и пречеше. Тя приближи ръцете си и направи някакъв знак с тях. Прочисти мислите си и силно, гръмогласно извика:
- Хенге но Джутсу!

Сакаге пак се провали и си каза:
-Ех, всеки път не успявам но сега ще успея.
Сакаге реши пак да се трансформира пак в кофата и започна да събира чакрата си и после да я разпределя:
-Нещо ме гъделичка!Сигурно пак е онова гъделичкане което се появява когато чакрата циркуриля.-каза си тихо Сакаге
Беше време вече Сакаге да става генин и се стегна започна леко полека да се трансформира като разпределяше чакрата си и накрая извика колкото глас имаше:
-Каварими но джуцу

Йо гледаше мимиките на сенсея съвсем спокойно сякаш не и пукаше. Е да то и не и пукаше. Тя без да си губи времето се захвана с Хенгето. Момичето се сети, че това джуцу е трансформация. " Добре трябва да се справя." Тя се концентрира и се опита да не мисли за нищо. Представи си как се транзформира в прилеп. Йо събра и концентрира чакра си и каза силно "Хенге". Тя приличаше на зомби за 5 секунди, после си стана същата. "Супер заприличах на зомби. Само дано да не се изложа." Йо се се опита за втори път. Съсредоточи и каза "Хенге". Този път се появи човек който приличаше на убит. Той бе пребит до смърт. Хенге джуцото й пак не стана като хората. Тя беше напът да се откаже, но после реши да опита за трети път с малката надежда, че ще се справи. Йо се концентрира както никога досега през живота си и каза "Хенге". Резултата беше учудващо добър. Дори тя се изненнада. Беше се трансформирала в нещо от рода на мъртъв прилеп или по точно прилепсо лайно. След десет секунди Йо си беше същата. " Още малко и ще успея супер. Само дано да не с еповтори гафа от преди малко." Момичето затвори очи и се концентрира. След няколко секунди започна да концентрира и чакрата си. Йо каза силно " Хенге." Този път беше по-добре,но се искаше още работа по техниката. " Няма да се откажа в никакъв скучай." Йо опита отново. Тя се концентрира направи знаците и каза " Хенге." Беше се превърнала в мъртъв прилеп. Понe тя така си мислеше за около 15-20 секунди. " Още малко." Тя опита за пореден път. Резултатът беше малко по-добър. Тя опита пак. Концентрира се и каза "Хенге" Беше с еполучило поне така изглеждаше. След 15 секунди Йо си беше същата. "Дали съм успяла. Дано!"

/// ае ся дано да сте доволни пък и не спамя мноо. а да и ся идвам от няколко дена няях комп и първата ми раота след като намерих линка на форума беше да го напиша това. и после да не ми мрънкате по скаип по ЛС и у спам зоната, че не играя.///

Ранкигу определено се беше справила. Запита се дали да не опита отново, но всички щяха да си помислят, че се подмазва. А Кагай НИКОГА, НИКОГА не се подмазваше на учители. Просто правеше каквото и кажат и им отговаряше саркастично на ум. "Аз май се справих доста добре!" - Помисли си и лека сянка на усмивка премина по лицето и, но май сенсея не забеляза нищо. По - добре, нямаше да си помисли, че Кагай отчаяно иска да стане нинджа. Сега чакаше следващата си задача.
- Слушам присъдата, сенсей! - Студено, безизразно и смирено попита тя и наведе глава. Заби очите си в земята. През ума и минаха всичките спомени на момичето и то примигна сякаш за да ги разкара. Дишането и бе прекалено спокойно за след успешен опит.

" E добре още малко и съм успяла." Йо се затвори очи и опита да се концентрира. Така в продължение на една минута. След това започна да прави чакра поток. Чу се само "Хенге" после пукащ звук и дим. Йо пак не беше успяла. Сенсея си беше малко по-висок, но нищо повече. Тя опита отново като не спираше да си повтаря на ум думичката концентрация. Този път беше успяла поне така си мислеше тя. Сенсея й беше този който колеше и бесеше. :D

Момичето влетя в стаята и се спря навреме преди да се забие в чиновете.
-З...здравейте тук ли мога да започна с ученето на техники?- Асу запъхтяна попита сенсеят в стаята и чак сега се сети, че беше забравила нещо. -Извинете ме забравих да се извиня за закъснението! Аз съм Итами Асука и съм от Суна!

Йо чезна да търси мястото където трябваше да учи техники.

Ирука остана сам-самичък в стаята като седна на бюрото и започна да подписва някакви документи.