Класната Стая

Кайто кимна смело, стараейки се да сдържи въодушевения си поглед. Буншин но Джутсу. Джутсуто чрез което правиш копие на себе си. Това беше малко по-сложно от предишното, но Минами беше сигурен че ще да го направи. Той отново приложи същата тактика, само дето този път концентрацията на чакра беше по-усилена и по-стабилна от преди. Щеше да опита да произведе само едно негово копие, а някой друг път, повече.. Но не се знаеше какво ще успее да направи. Вече не се разсейваше от нищо. Нито от шепненето на академиците, нито от сърцебиенето му, или дишането му. Напълно беше концентриран върху чакрата си. Когато усети че е готов, той направи знака с ръцете, и изговори със същия твърд и решен тон:
- Буншин но Джутсу! - надяваше се да успее, но външно изглеждаше напълно самоуверен в себе си.

Кайто се отпусна, унижен от своя "клонинг".
- Не съм тренирал достатъчно. - промърмори някак мъртво и избърса потта от притеснение, избила по челото си. Той погледна решено към сенсея.
- Рано или късно ще успея. Гарантирам го.

Среброкоското кимна. Стисна зъби, "взе се в ръце" както се казва, и отново затвори очи. Беше още по-нахъсан от преди, и този път реши да вложи повече чакра и концентрация, за да има някакъв ефект. Кайто преглътна и започна бързо да си представя как неговата чакра се разделя на две и сякаш се появява до тялото му, превръщайки се във негово копие. Един сребърен кичур хвръкна пред челото му, и изведнъж сърцето му изтуптя.
- "Сега" - помисли си той, и вложи целите си усилия в това джутсу.
- Буншин но Джутсу!

Кайто реши да се успокои.. Всичкото това напрежение му пречеше да се концентрира. Той си пое дълбоко въздух, и позволи на една капчица пот да се плъзне по зачервеното му лице от гняв и от количеството чакра което използваше в предишните джутсута., макар и да е малко. Вдиша и издиша въздух, усещайки как енергията се връща в тялото му, как ума му се отпуска.. Усещаше че самоувереността му се връща, лицето му отново придобиваше спокойния си поглед, а кожата му - бледия си цвят. Вече не чувстваше гняв от това че не е успял да направи копията, нито яда че другите сигурно са успяли, а той не. Сега усещаше единствено покой в тялото си, усещаше как тази същата решеност се връщаше в него.. Кайто преглътна и отпусна клепачите си, затваряйки ги, за да се концентрира по-добре. Този път не бързаше за никъде. Действаше бавно и качествено. Вдишваше дълбоко въздух, усещаше как чакрата се движи по клетките на тялото му.. Среброкосото момче отвори очи, зениците му бяха разширени, а погледа му бе изпълнен със покой и самоувереност. Този път не се надяваше на нищо, той просто беше съсредоточен във това което върши сега, а не това което може да се случи после. Събра ръцете си, съсредоточи чакрата си и извърши знаците.
- Буншин но Джутсу!

Кайто кимна и отметна сребристия кичур от лицето си. Каварими бе, според него, една от трите основни джутсута които една нинджа трябва да владее. Останалите две той беше овладял - Буншин но джутсу и Хенге но джутсу. Отново започва да "изстисква" чакра от клетките на тялото си. Докато се съсредоточаваше, усети страх. Внезапен. Това удари сърцето му и той се сепна.
- "Остави го да видим какво ще направи след 5 години." - подигравателния тон на убийците на семейството му, отекна в ума на Кайто. Усети самотата, силната самота от това да нямаш родители, да нямаш на кого да разчиташ, да нямаш на кого да споделяш, и то толкова дълго време, че вече да забравиш какво значи родителска любов.. И въпреки това, през тези 5 години, уж сърцето на Минами беше се втвърдило от болка и изтръпнало от мъка, все още се усещаше тази тъга, тази самота колкото и да не му се щеше. И сега се бореше не за кой да е, не за слава, не за сила и мощ.. А за да намери справедливост. Да намери убийците които откъснаха главата на сестрите му, разчлениха майка му и обезобразиха баща му.. Също и да намери брат си.. Ако не жив, то поне да намери трупът му, разложен или не, няма значение. Да осигури нормално погребение на тази малка, но важна и ценна част от семейството му.. Не го интересуваше абсолютно нищо. Искаше справедливост, не му пукаше че подражава на еди кой си, или че се прави на много важен външно. Не го интересуваха капризите на другите, а просто тренировки, учение и това да остане жив. Щеше да стане перфектния нинджа ..
Докато се усети, Кайто разбра че тези мисли са преминали през ума му само за цели две секунди. Всички тези спомени и думи просто са разпалили чакрата и болка в сърцето му, също както светкавица пада върху дърво за по-малко от секунда и всичко пламва в огън. Минами стисна зъби, и направи знаците бързо. С тази техника трябваше да тренира, да я прави по-бързо, защото един кунай няма да се движи към него бавно, чакайки го да замени тялото си с някой пън. Тези мисли можеха да му костват живота, и Кайто бързо се съобрази с това.
- Каварими но джутсу! - пуф..

Кайто се почеса зад тила. "Естествено.. аз какво, с парата ли искам да се заместя?" помисли си той глуповато и се огледа.. Търсеше нещо лесно.. Лесно-забележимо и лесно да се замести.. Но какво? Оглеждайки се с тюркоазения си поглед, най-сетне мярна предмета..
Бинго.
- "Куклата ще ми помогне.." - беше намерил някаква кукла от плат, вероятно забравена от момиче в стаята.. Започна да действа бързо. Този път нямаше да чака "тестото да втаса", а веднага щеше да събере чакра и да направи заместването. Иначе щеше ситуацията в някоя битка да стане така: Куная се движи като в "Матрицата" към Кайто, а той блее в небето, мислейки си за мъртвото си семейство. А ако куная не се движи като в "Матрицата", то тогава мислите на Кайто ще са последното което ще успее да преработи мозъка му, а небето ще е последното което той ще види.
Все пак, в живота на това тъжно и мълчаливо момче имаше по някоя доза смях. Ако не на ден, то през ден. Например, когато веднъж беше тренирал да прави Хенге но джутсу, беше толкова съсредоточен, че забрави изобщо да направи знака с ръцете.. Което го унижи, но поне си беше вкъщи. И ето че отново той пропиля три секунди за мислене. През тия три секунди сигурно вече щеше да лежи на земята, окървавен, с няколко куная или шурикена в тялото си, и то не в дървено а в неговото си тяло. Среброкоското разклати глава и със събраната концентрация и чакра, той направи знаците чрез които щеше да произведе Каварими и да се замести с една кукла от плат.
- Каварими но джутсу! - поредното "пуф" последва..

Офф . Ами, тези хора дето пишат хубаво са всъщност мои приятели xDD Поканих ги в форума с надеждата да се включат. Явно молбите ми дават ефект.

Кайто кимна, с лека усмивка на уста, която бързо се изпари и се превърна в хладнокръвие. Той си взе банданата, макар и да не я сложи веднага.
- Благодаря, Ирука-сенсей. Няма да ви разочаровам. - това бяха последните думи които присъстващите в зала чуха от среброкоското. Твърдия му, безразличен и отегчен тон стихна. Кайто сложи банданата си на главата, и оглеждайки стаята за последен път, излезе и напусна академията.

Ранкигу отвори вратата и бавно влезе в класната стая. Щом масивното дървено парче изскърца, всички извърнаха вратове, за да видят кой наруши спокойствието им. Чернокосото момиче забеляза един отдлечен чин и отиде да седне, придружена от погледите на другите. Дори учителят, който беше станал от стола, се беше втренчил в момичето. Щом тя седна, обходи цялата стая със студеният си зелен поглед и щом забеляза как всички я изпиваха с очите си, тя изсумтя сърдито. Тази нощ беше сънувала странен сън - мъж и жена седяха върху бебешко кошче и се радваха на детето. Стаята, в която бяха и приличаше на къщата на баба и. Тя примигна няколко пъти сякаш, за да види отново съня.

Ирука беше нарушил мислите на детето. Чернокоска вдигна погледа си плахо и го погледна толкова хладно, все едно чакаше смъртната си присъда и въобще не и пука от това. Все едно смъртта беше спасението на младата душа. Тя знаеше начина - отговор на въпрос и изпълнение на три от техниките. Беше чувала от баба си и въпреки, че тя много беше наранила Ранкигу, момичето все още и вярваше. Досега доста пъти беше опитвала разни начални техники в къщи, а въпросите бяха любимата и част. Опрделено беше спокойна. Нямаше какво да нарушава вътрешният и мир и тя със студен и съсредоточен поглед попита какъв въпроса.

Сакаге пак погледна сенсея си:
-Сенсеи остана една техника,,Кавърими но джуцу-каза Сакаге

(извън изпита) хора кажете защо невиждам дискусиите понякога

Сакаге потрепера,защото разбра,че ако не успее да направи джуцуто,което малко го затрудняваше щеше да провали целта на живота си която беше да убие учиха клана,които бе убил неговите родители.Той си каза тихо:
-Сега е време да се стегна малко,защото това е последното джуцу което трябва да направя,а ако него направя ще проваля целта си.
Сакаге стисна юмрукът си и се средоточи върхо знаците и чакрата която му бе необходима.Сакаге започна да се накланя към земята но държеше ръцете си се по-нагоре.Той се изпути,замижа с едното си око, а с другото огледа някое място където да се прехвърли и да непречи на Ирука.Той огледа стаята и видя един шкаф и реши да се замени с него.

-Той е липсващ нинджа от Коноха. -Заговори чрнокосото момиче. Определно знаеше доста за него. - Член е на организацията Акатски, а негов партньор е Кисаме Хошигаки.Той се включва в Акатски като двоен агент на АНБУ за да ги разследва.Престъплението което извършва спрямо клана си е неговото прикритие за да се присъедини към Акатски.Единствения човек който не успява да убие е неговия по-малък брат Саске, защото го обича прекалено много.Преди да напусне селото Итачи казва на Третия(Сарутоби) да не разкрива на Саске истинската причина поради която е избил клана си и е напуснал селото. - Спря за секунда да си поеме въздух и отново продължи. -Това е и причината която кара Саске да намрази Коноха. Итачи може да означава и умряла невестулка. - Щом приключи разказа, Кагай заби зеленият си поглед в обувките си и замълча. Чакаше втори въпрос или техника.