Класната Стая

- Акимичи Чоджи, син на Акимичи Чоуза, член на екип 10 заедно с Нара Шикамару и Яманака Ино. Техниките на Чоджи са главно огулемяващи се. Чрез тях може да уголеми свой крайник или самият себе си, за да нарани много силно противника си. Когато е бил на 13, е победен от Досу Кинута и не успява да стане Чунин. По-късно участва в групата, чиято цел е да върнат Саске. Там той побеждава Джироубоу, като за малко не умира. По-късно е намерен от Коноха нинджи и успешно го излекуват. След 2 години той вече е Чунин. Участва в мисията срещу Хидан и Какузу, за да отмъсти за своя сенсей - Асума. По-късно при нападението на Пейн срещу Коноха, той успява да занесе съобщението, за силата на Дева пътят от групата Пейн. Неговите техники са Chōdan Bakugeki , Nikudan Sensha, Chō Harite, Baika no Jutsu, Bubun Baika no Jutsu, Nikudan Hari Sensha, Chō Baika no Jutsu. Неговият най-добър приятел и партньор е Нара Шикамару.

Момчето беше уверено че ште успее и започна.
Кицоши си затвори очите нагласи, си ръцете на първоначалния сийл.Започна бавно да събира достатъчното количество за джуцуто чакра и в същото време започна да събира и душевна енергия в ръцете си както и чакра.Той усети,че става нещо с тялото му и започна да си казва наум "Концентрация,Концентрация!" Накрая се концентрира и съсредоточи като не след дълго осъзна,че е време за джуцуто.Той спря да събира чакрата в ръцете си както и душевната енергия,после спря с концентрацията си и съсредоточването си върху джуцуто и накрая без да обръща внимание на времето Кицоши извика "Хенге но джуцу!!!".

Рен не отговори нищо. Започна да оглежда Ирука. Трябваше да се трансформира перфектно. Видя цвета на очите му, опашката му (за косата става дума), белегът под очите му, якето на джоунин, цвета на фланелката му, кесията с кунаи и шурикени. Абсолютно всичко. Рен започна да събира чакрата си и да се концентрира, затвори очи и се напрягаше да си спомни как точно изглеждаше сенсеят. Накрая в ума му изплува точният образ на Ирука. Когато се почуства готов извика:
- Хенге!
Рен се трансформира и почака оценяването на сенсея.

Рен се съсредоточи, огледа стаята за да намери, нещо с което да направи техниката. Видя 1 стол и реши да използва него. Сега се опита да се сети необходимите знаци за Каварими. Сети се какви бяха знаците, а те бяха Овен, Глиган, Вол, Куче, Змия. Сега съсредоточи главно чакрата в краката си, за да успее да направи техниката с огромна скорост. Всичко беше готово. Започна да прави знаците като в ума си си повтаряше: "Овен, Глиган, Вол, Куче, Змия". Изведнъж се вдигна пушек и на мястото на Рен се беше озовал стола. А пък Рен си се беше облегнал на стената.

Кицоши се усмихна като си каза на ум : - “Успях! Супер! Сега...следващото..трябва отново да се концентрирам и да се заменя с нещо...Някой предмет” – След което затвори очи и се отдръпна отново леко от главният учител в стаята.Той се усмихна за момент от радиста за това, че премина успешно от първият опит първият кръг на изпитанията – това беше вторият.Момчето се концентрира като направи знакът Тигър и се огледа за нещо с което може да се замени.Той видя едно кошче което беше в края на стайчаката.Ирикаши се усмихна като започна да движи чакрата си по тялото му.При видът на поляната която беше толкова отдалечена от това което се случва в живота му идваше да заподскача.Там беше толкова спокойно без проблеми и каквото и да е друго.Чакрата му се засилваше с прилично темпо а той се намръщи леко като зачака подходящият момент който също така беше и момента на истината.Може би нямаше да има втори такъв шанс за това и не смяташе да го пропилее.Академикът отвори рязко очи като сърцето му се разби доста силно а той извика : - Каварими но джуцо! – и се опита да се замени с кошчето което беше в ъгълът на стаята


ПС: Бях ги направил и трете.

Кицоши благодари на сенсея, пожела на всички късмет и излезе.

Хинамори се изправи и застана пред учителя. Коремът й се сви на топка, когато застан пред всички, но въпреки това лицето й беше спокойно. Тя изгледа безразлично сенсея и се подсмихна. Можеше и да е отсъствала от селото, но едва ли имаше човек, който да не е чувал за Узумаки Наруто.
- Узумаки Наруто или само Наруто е шестнайсетгодишно листно шиноби, което е останало без родители. Баща му, Четвъртия Хокаге, умира в битка преди шестнайсет години, за да спаси селото. Той взема решението да запечата деветоопашатата лицица, Кюби, в новородения си син. Майка му, Узумаки Кушина, изчезва мистериозно и никой не е чувал нищо за нея. Говори се, че била мъртва, но това може и да са само слухове. Колкото до самия Наруто, той израства съвсем сам, отритнат от всички, защото хората си мислят, че е деветоопашатата и се страхуват от него. Враждебното отношение на родителите се предава на децата им. За да привлече вниманието на хората, като малък, той често е правел бели и е бягал от Академията. Изключително твърдоглав и упорит. Три пъти късан на изпит за Генин и навярно мислел, че никога няма да завърши, докато един ден не научава Каге Буншин. Ирука, първият, който признава и приема Наруто, му дава банда, знак че вече е шиноби. Той е и сред най-обичаните от Наруто хора. Следващият му сенсей е Хатаке Какаши или още известен като Копиращата ниндажа, заради шарингана на едното му око, подарък от Обито Учиха. В отбора на Наруто се присъединяват Харуно Сакура и Учиха Саске. Наруто си пада по Сакура, която пък от своя страна обича Саске, който пък мисли единствено за отмъщение към брат си Итачи, който избива целия клан Учиха. Въпреки очевидните дразги между Саске и Наруто, те стават приятели и отлично се сработват помежду си.
Хинамори се спря за момент, поемайки си въздух. Дали пък не се отплесваше в твърде много подробности?
-Както и да е, след като Саске напуска Коноха, Наруто се опитва да го върне, но не успява. От тогава, когато стане въпрос за Саске, в бившия отбор седем настъпва умопомрачаващо настроени, но Наруто е оптимист, той вярва, че ще върне приятеля си на всяка цена. Две години и половина е обучавам от Джирая- един от тримата санини, койтойто учи Наруто на много техники и му помага да овладее Кюби. От него той научава Расенгана и го доусъвършенства в Шурикен Расенгана, който обаче е прекалено опасен и за самия него, за това и не го използва повече. Също така се отказва и от силата на Кюби, защото наранява без да иска Сакура. Той е твърдоглав, упорит, никога не се предава и следва мечтите си до край. Мечтата му е един ден да стане Хокаге, за това и тренира упорито, макар че е доста наивен и дори не може да усети генджутсу. Въпреки всичко е добър и умее да променя хората край себе си. Не случайно Какаши казва, че ако някой може да задмине Четвъртия, то това е Наруто.
Аму спря да говори и погледна сенсея, който очевидно премисляше информацията и май очакваше да каже още нещо.

Рен се изправи, каза си:"Буншин. Знам какво е и как се прави, би трябвало да бъде лесно. Все пак това си е само 1 илюзия на мен си." Рен се съсредоточи, защото тази техника му беше най-трудната, но и най-любимата и то точно заради високата й трудност. Припомни си знаците Тигър, Глиган, Вол, Куче. Повтори си ги 1-2 пъти. Започна да събира чакра. Леко-полека я събра цялата. Отново си повтори знаците и реши да опита. Започна, направи знаците и отново се вдигна пушек. До Рен застанаха още 3 като него и зачака резултат от Ирука.

Рен разбра намекът и си тресна главата. Ядоса се и с цялата си ярост започна да събира чакра. В главата си започна да вика:"Тигър, Глиган, Вол, Куче!!!". Главата му почна да кънти от негвите мисловни викове. Не можа да събере достатъчно бързо чакрата си, но от цялата ярост започна да си крещи на ум:"По-бързо, по-бързо, по-бързо!!!" (спок, няма да има оргазъм ХД) Рен по едно време си каза:"Добре, надявам се да стане!". Погледна решително напред и извика: "Буншин!".

Хинамори изгледа невярващо сенсея.
-А, сенсей. Да не би случайно да сте сляп или някой да ви е хванал в генджутсу?- Тя и сложи ръцете си на кръста, като затвори очи и погледна в страни. - Косата ми не е руса, а розова. - отвърна на смаяния поглед на Ирука, който след малко се подсмихна.
-Извинявай, би ли направила Хенге но Джутсу?
Аму въздъхна и събра ръце пред гърдите си. Беше малко притеснена, но трябваше да се концентрира и да извлече достатъчно количество чакра за да успее. Тя затвори очи, извиквайки образа на сенсея, и се заслуша в ритъма на сърцето си. Добре, че имаше добра зрителна памет. В началото беше рътъмът бърз, но след малко удърите станаха раномерни. Концентрацията й нарастваше с всекъ тласък на сърцето й и тя усети прилива на енергия, който се събираше. За секунди избистри образа в главата си и извика:
-Хенге!

Боже не можеше да повярва! Да не може да направи едно тъпо Хенгe! Хинамори игнорира усмивката на сенсея. Как може човек да смята, че розово и русо са едно и също. Тя отново затвори очи и реши да опита пак. Защо на теория знаеше толкова много, а в действителност се провали и с Хенгето? За момент в главата й се появи цитата от свитъка:"Хенге но джуцу - начална техника от клас Е, която трансформира даден човек в животно, човек или някакъв предмет. Обикновенно трудно техника за неопитни ученици, защото изисква голямо количество чакра и е трудно да запазят образа, който искат да приемат."
Сега тя трябваше да се пробрази в сенсея, който се подмихваше пред нея. Независимо колко трудна беше тази техника, тя бе твърдо решена да я направи. Щом всички успяваха, тя също нямаше да остане по назад. Аму игнорира усмивката На сенсея и впери поглед в него, като се опита да запомни колкото се може повече детайли. Белег на лицето, малка опашка, леко изместена на страни банда, торбичка с шурикени, джунунинско яке и лека усмивка. Тя отново сключи ръце пред гърдите си, концентрирайки се максимално, за да успее да извлече повече количество чакра. Въпреки притеснението си от предния неуспешен опит, Аму игнорира абсолютно всички и започна да събира чакра от цялото си тяло, ннаправи с изключителна бързина нужните знаци и затайла дъх извика:
- Хенге!

Леко окуражена от успеха си, по лицето на Хинамори пробягна лека усмивка, която бързо изчезна. Ако не беше по-наблюдателен, човек би си помислил, че изобщо не се е появявала. С безизразно лице Аму огледа стаята, погледът й се спря върху един празен стол. Разстоянието не беше толкова голямо, но тя трябваше да бъде внимателна и да се опита да се размени със стола, а не с нещо друго по погрешка. Този път нямаше право на грешки. Трябваше да успее още с първия опит. Тя се концентрира, припомняйки си нужните сийлове и започна да извлича чакра от тялото си. "Концентрация, концентрация..." бавно си повтаряше на ум. Трябваше и още малко само още малко, за да направи техниката и да продължи нататък. Хинамори ясно си предтави как разменя мястото си със стола на третия чин и въпреки шума в стаята, тя запази концентрацията си и когато усети, че вече е готова, с бърза прицизност направи необходимите сийлове и ясно изрече:
-Каварими но джутцо.

Оставаше още малко. Хинамори вече предусещаше края на изпита, трябваше само да направи буншин. Тя уверено застана пред сенсея и извика на ум нужните знаци, за буншун. Това беше техника, с която създаваш свои клонинги, който обаче са по-скоро илюзия за разлика от сенчестите, които можеха да се бият, да разхождат кучето и дори да готвят и да се грижат за петгодишната ти сестричка вместо теб. Сега обаче трябваше да се концентрира и да опита да направи само Буншин. Тя затвори очи и ясно си представи образа си. Това беше по-лесно от хенге, където трябваше да да се превърне в някой друг. Тя познаваше всяка извивка на тялото си, ясно си представи късата си розова коса, краката, тялото, дрехите, с които беше в момента и дори не забрави червената фиба, която повдигаше част от косата й в опашка. Игнорирайки всичко останало, тя реши да направи три клонинга и започна да събира чакра. Когато почувства, че вече е готова и придоби увереност в себе си, че може да направи джутсуто, Аму с бързи движения на ръцете направи нужните сийлове и тихо, но ясно изрече:
-Буншин но Джутсу!