Тренировъчна Площадка 1

Току отново дойде при сенсея си вече с бойно ветрило и искаше да го научи на техниката Fuuton:Kamaitachi No Jutsu(cutting Whirlwind Technique)

- Добре - каза Току и затвори очи. Концентрира се и се опита да извлече малко чакра в ръката си. Лека полека, малко количество но все пак повече от достатъчно за целта. Той усещаше самото листо в ръката си, затова не му беше много трудно да съсретодочи там чакрата си. Когато тя обгърнеше листенцето, той смяташе да опита да я смени с вятърна. Щеше направи го изведнъж, защото смяташе че така ще му е по лесно. Момчето искаше да преобразува цялата събрана чакра, защото все пак това му беше заръчал и сенсея. Той отвори очи и опита смяната на чакра.

,,Нищо, пак ще опитам" рече си Току и затвори очи. Листенцето си седеше в ръката му и не мърдаше.,,Ще успея. Щом успях с чакра молда и с това ще се справя" Той остави листенцето да си седи и се концентрира върху чакрата. Ясно бе че нямаше смисъл да го мести с обикновената си чакра, задача му бепе да използва вятърната. Именно тя му беше необходима за техниката, която толкова искаше да научи. Около него беше много красиво. Навсякаде имаше зеленина, действаща на момчето толкова успоковащо. Дори със затворените си очи той я усещаше. Но трябваше да мисли само за листенцето. Природата само му придаваше необходимата настройка за успех. Както си стоеше, Шикате започна бавно да извлича чакра и да я натрупва в ръката си. Също както при катеренето на дървета и тук той я поддържаше равномерна, но в правилният момент щеше да я съсретодочи в средата на дланта под листенцето. Но докато това станеше имаше време. Когато чакрата в ръката му стана достатъчно, той спря с извличането. Време бе да я преобразува. ,, Хайде, нека го направя както трябвя! Нали искам да стана силен и мъдър като казекагето, това не би трябвало да е пречка за мен!" - помисли си той и се надъха още повече. Концентрира се максимално. За него не съществуваше нищо друго освен листенцето и чакрата в ръката му. Той въздъха и отваряйки очи се опита да я преобразува във вятарната си чакра. Ако това станеше, нямаше да е проблем за него да премести листенцето, даже щеше да го отвее. Само да успееше...

- Браво на мен. Ехаа. Щом толкова бързо напредвам ще успея за нула време. - рече си момчето и зарадван се концентрира отново. Вече знаеше как да превърне чакрата си, оставаше да успее го направи изцяло. Отново затвори очи. Сякаш така му беше по лесно да усети и листенцето, и чакрата, и самата техника. Нямаше нужда да се напряга и да следи всичко с орлови погледи. Още повече, че така успяваше по - лесно да игнорира неща от околната му среда които го караха да се разсейва. Нито сенсеят, трениращ на един от чучелата, нито няколкото птици в небето (които си бяха доста красиви честно казано), нито прияятния разхлладяващ ветрец можеха да му попречат по някакъв начин. Току застино, усещайки листенцето в ръка, той започна както преди. Бавно и плавно събираше чакра. Разпределяше я равномерно навсякъде. Когато трябваше щеше да я събере, за да може да повдигне и издуха листенцето от ръката си. Този път обаче събра повече чакра. Като цяло, количеството, използвано за предишния му опит си беше доста малко, така че нищо не му пречеше сега да събере двойно повече. В никакъв слючай прекалено много, за да не му окаже обратен ефект и да не може да я преобрази а достатъчно за да повлияе силно на листенцето. Когато се събра, той бавно започнад а я насочва около листенцето. Когато чакрата го обгради, и беше под пълния му контрол, той отвори очи и с всичка сила се опита да я преобрази в въздушна. Чакрата беше достатъчна за да може да го повдигне ако се преобразеше успешно, но за да е сигурно, момчето постави малкото чакра, която беше останала извлечена в ръката му и ненатрупана, под самото листенце за да го повдигне още по лесно. ,, Ще успея. Няма нещо което да може да ме спре да се уча и просперирам. Каквото и да ми струва, ще направя нужното за да успея и тук, и в мисиите и навсякъде..."- мислеше си Шикате докато преобразуваше чакрата във вятърна.

Чакрата му съвсем слабо успя да се преобразува и листенцето се вдугна още малко от дланта на момчето. Май трябваше да поработи върху преобразуването, а не количеството на чакрата. Какъв бе смъсъла да израсходи толкова много, след като КПДто щеше да е малко.

Офф. КПД - абревиатура използвана във физиката, най-вече за двигатели, хладилници, акумолатори и т.н. озн. Коефициент на полезно действие.

- Супер, сега вече знам и къде да наблегна, техниката неможе да ми се опре.- рече Току и започна да събира чакра. Този път събра средно количество чакра, за да е сигурен, че няма да е нито много нито малко. Истина си беше, че едвам - едвам преобразуваше чакрата си и затова все не успяваше. Досега. Все така съсретодочен, той събра нужното количество чакра, но не започна веднага да я превръща. Първо искаше да усети тази чакра. Да я разпознае. След това трябваше да усети вътре в себеси и вятърната чакра. На нея се крепеше всичко. Това беше неговата чакра и неговият тип на чакра. Нямаше как да я използва, без да я усети вътре във себе си. Момчето си седеше все така спокойно и концентрирано, но не върху самата чакра, а в търсенето на вятърната такава. ,,Хайде!
Някъде тук ще да си. Няма къде да се скриеш. Нужна си ми и ще те намеря. Ще те овладея за да мога да те използвам там, където имам нужда от теб" - мислеше си Току без да спира с опитите да ,,намери" чакрата си. Лека полека започна да я усеща. Това прохладно чувство вътре в него. Същото като вятъра около него. Също толкова мек, но и неочаквано силен. Това беше което му трябваше. Но отново изчака преди да преобразува чакрата. Искаше хубаво да вникне в усещането. Не искаше да ,,търси" ватърната си чакра всеки път. Чувството все повече и повече се засилваше, докато не стана осезаемо. Вече можеше да я използва. Знаеше че ще го направи както трябва. Чакрата беше точно колкото трябваше, вече можеше и да я превърне... Единствено оставаше и да го направи. ,, Усещам те, вече си моя. Знам че имаш огромна сила. Позволи ми да я използвам..." - рече си момчето и след като обикновената чакра беше обгърнала листенцето както при предишния опит, той си пое дълбоко въздух и изпълни опита да излече и преобрава чакрата си в тази вече не чужда му, а принадлежаща му вятърна чакра.

- Добре, ще го направя! - отвърна Току и намести листенцето в ръката си. ,, Нека да помисля! Вече знам колко обикновена чакра е нужна за да може преобразуваната да извърши повдигането. Явно че за да го срежа ще ми трябва същото количество, но този път ще да накарам вятъра да застане посредата на листенцето и при смяната да се издигне нагоре. Поради тънката ивичка от чакра и остротата и, стига да превърнеше достатъчно от вятърната, нямаше да има проблеми. Единствено оставаше да науча и да превърна правилно типа на чакра. Основният ми тип чакра е не друг а именно вятърната. Трябва да се науча да я използвам, нали почти всичките мi техники са с вятър. При предния си опит усетих вятъра вътре в себе си и запаметих чувството. Би трябвало ми е по - лесно да го почувствам отново. Добре, ще продължа и ще докажа и на сенсея и на всички други че няма по - добър от мен(овен Казекагето, естествено xD)!" Момчето се концентрира, успокои тялото и ума си и започна да извлича същото количество чакра, нужно му за предишният опит. Все пак работата, която трябваше да извърши чакрата му беше същата. Още повече че нямаше нужда да е много, защото дори и най - малкото количество може да разреже всичко. Добре, беше готов. Сега трябваше да я положи на правилното място. Много бавно и плавно я премести и концентрира в една тънка, но не прекалено, ивичка минаваще през средата на листото. Добре, всичко беше точно така, както го бе мислил. В този момент той затвори очи и се опита да си спомни чувството от предишният опит. Както и предполагаше това стана много по бързо от предишният път. Но все пак трябваше да потърси вътре в себе чакрата за да с сигурен че я е намерил и усетил. ,, Ето те и теб. Чудех се кога ще се появиш. Ето и новата ти задача: искам дасрежеш на две това листенце. Знам, че за теб тожа би било детска игра, затова разчитам на теб. Готова ли си вятър? Аз съм. Да започваме!" - рече си Шикате, отвори очи и чувствайки в себе си вятърната чакра, вече набираща да излезе, той даде най - доброто от себе си в този опит, надявайки се да успее. Преобразува чакрата си и издигна тънката и изключително остра ивичка от вятърана чакра през листенцето, за да може да го среже.

(Имам предвид както наруто го режеше в анимето. По моя начин е малко по сложно и ми трябва много добро превръщане, което все още не умея)

- Нищо, нищо, ще успея. Може да не е от първият опит но ще стане. Нищо няма да ме спре. - рече Току. Той отново се зае да разсъждава: ,,Добре, знам, че няма нужда от много чакра поради две причини - Първо че ще ми е бая по трудно да превърна цялата чакра и второ че няма смисъл. Дори и да е малко, вятърната ми чакра е способна да разреже всичко. Но пък и немога да превръщам много добре чакрата си... Може би трябва да сложа малко повече обикновена, за да получа и малко повече вятърна. Ако мислеше правилно, разбира се. Това е ОК. Но може би този начин на срязване не е много ефектован. Все пак се иска бая повече вятър за да се среже откъм средата. Ако просто пуснеше чакрата от единия край налистото и я местеше бързо и напречно... Така сигурно щеше да стане. Ако не цялото листо, то поне част от него. Добре, и това е ОК. Вече лесно мога да намирам вятър и да го извличам, остава да го извлека от обикновената чакра. Не би трябвало да е толкова трудно, точно както с листото." Току затвори очи. Трябваше да е напълно концентриран. Нощо не трябваше да го разсейва. А това си беше лесно, защото вече беше свикнал с трениращият наблизо сенсей, а и птичките си бяха отишни и небето беше чисто. Времето си беше прекрасно.,,Еее при такова време няма как да не науча техниката, нали?" - мислеше си той. Пое си дълбоко въздух и затвори очи. Потърси отново онова чувство на прохлада и устременост и много скоро го усети. Вече свикваше с него. Усещането си беше доста приятно. Добре, той се беше концентрирал, чувстваше вятъра вътре в себе си и имаше план как да разреже листото. Беше сигурен в успеха си. Знаеше че е обмислил всичко, но човек никога незнае. И все пак. Той разко отвори очи, преобразува обикновената си чакра във вятърна и я накара да разреже листото по дължината му. Дали щеше да успее?

- Добре, май вече имам напредък. Супер. Но явно трябва да превърна малко повече чакра, за да срежа по лесно листото. Явно не превръщам достатъчно. Но поне стига за да започне разрязването. - рече Току много радостен от напредъка си. ,, Ехаа. Браво на мен. Наистина задобравям. Още малко и... Е не точно малко де, ама достатъчно.(xD) Какво пък. Ако се науча да контролирам добре вятърната си чакра ще стана много по силен. А това е и целта ми. Трябва да стана един от най - силните на Суна. Ще прославя селото за да се знае, че Сунакагуре е най - великото от всички шиноби села ...(Това го казва с възторжен тон :Д)". Добре. Всичко беше наред. Явно беше на прав път. Този начин на рязане определено беше по - ефективен. Да, така щеше да се получи много по - лесно. Вече знаеше горе-долу с какво количество чакра да използва, а и стигна до извода, че ще му трябва още малко за да нанесе по - големи щети на листото и да успее да го разреже, а и със всеки опит превръщаше все по - прецизно и повече от вятърната чакра. Добре. Имаше план. Оставаше само да го изпълно. Успокои се и концентрира чакрата в ръката си. Извлече нормалната чакра и започна да я разпредели около лостото. Когато беше достатъчно и спря с извличането, Току насочи чакрата си към часта в която беше нанесен миниатюрният разрез. Събра цялата чакра в едно малко кълбо и го постави пред началото на разреза. Беше прекалено малко за да довършва от него, а сега щеше да го разшири достатъчно, за да можеше следващият път да продължи оттам. След това разтегна топката и тя образуванещо като нов. Или поне това се опитваше, защото все още нямаше чак толкова добър контрол. Но наистина най отпред, насочено към разреза беше най - тънко и остро. Дали щеше да подейства? Момчето се съсретодочи максимално и преобразува цялото събрано количество чакра, както си беше във формата на нов във вятърна чакра. Ако успееше да запази формата си, остротата щеше да се удвои. С максимални усилия, Току успяваше да поддържа формата на ножа, но все пак успяваше. И тогава, поддържайки формата на нов, той задвижи оръжието от вятър към листото. Много внимаваше да не се разпадне, но го засили и достатъчно бързо. Дали щеше да успее да го поддържа достатъчно дълго. Току беше сигурен в себе си. Дори и сега да не станеше, той щеше да го направи. На всяка цена! Нищо нямаше да му попречи!

- Ооо, браво на мен. Почти успях. Нека в този опит да да, всичко от себе си. Знам че ще успея. Въпреки че това си е и страхотна тренировка за издръжливост. Напрягам страхотно цялото си тяло. Може и там да се развия. Определено по - късно ще потренирам и ръкопашния си бой. Може би първо трябва да мина през магазина за оръжия и книжарницата. Но всичко по реда си. Първо техниката, после забавленията. Оохх - въздъхна момчето - Наистина се чувствам перфектно. Хайде и сега да успея и ще почивам! - самонадъхваше се той. Поседна замалко и помисли. ,,Така определено ще стане. Само още малко. Трябва да покажа целия си потенциал. Начинът на режене и формата са напълно идеални. Все по - добре превръщам и чакрата си във вятърна... Всичко ми идва на помощ. Тази техника няма да ме спре. Ей сега ще я науча и ще почина под онова дърво ( Така се надъхваше да научи по - бързо и по - хубаво техниката си). Сега ще добавя още малко обикновена чакра. Знам че ще съумея да я превърна почти цялата. Листото е започнало да се къса и сега ще го разрежа съвсем. Но внимателно ще поддържам формата и много ще внимавам, за да мога да постигна успех, както преди, а може и повече. Но стига съм почивал. Време е за действие". Времето около него беше много хубаво. Приятно и прохладно, с лек подухващ бриз от езерцето наблизо. Ех как щеше да се изкъпе след като научеше техниката... Но това после. Току стана. Съсретодочи се върху листото, стоящо между дланите му. Започна леко и постепенно да ог обгражда от чакра. Тя се натрупваше и стоеше около листото. Когато стана достатъчно, точно както предния път, той я събра и концентрира в топчица отпред на яйцето. Там, лека - полека започна да я деформира. Много скоро наистина заприлича на нов. И то много повече от предния път. И остротата се беше подобрила. Момчето го чувстваше. Той се понапъна и с неистови усилия, след толкова тренировки, момчето превърна колкото можа от чакрата на ножа във вятърна, но и за миг не изпусна да поддържа фирмата му. Тя си остана съвършенна. Той плавно я засили към листото. И с всички сили се опита да направи нужното за да среже листото. Но дали щеше да успее...

- Добре, сенсей, само че първо бих искал да отида да си купя разни работи, които ще ми помогнат да се въстановя и след това започвам - рече Току и тръгна от площадката.

Току дойде отново на площадката и потърси сенсея си. Искаше да продължи с обучението си по елемента и да дорърши разцепването на водопада.

- Разбира се, сенсей. Доколкото помня трябваше да разцепя водата на онзи водопад, нали. Ей сега ще го направя. - рече Току на сенсея си и отиде при водопада. Това беше чудесно малко водопадче, зад което имаше пещера. Водата идваше някъде отгоре и падаше бързо, но не прекалено. Беше наистина красиво и се вписваше идеално с обстановката наоколо. Тревистата растителност беше навсякъде и създаваше усещането, че вървиш по перфектно изтъкан зелен килим, тук - там имаше храсти и дървета, придаващи идеална сянка за разпускане след дългата тренировка. ,,Чудесно е, че ще тренирам на такова прекрасно място. Ясно се вижда че няма да е толкова лесно колкото с листото, но ще се потрудя здраво и ще успея. Айде, че после започвам да уча техниката си..." - мислеше си вдъхновен от прелестната природа около него. - ,, Така, така. За да разцепя водата от водопада, явно ще трябва да изпусна голямо количество от вятърна чакра във водата за да я отвея. Но тук водата тече постоянно, така че трябва количеството да е повече отколкото беше с листото. Е, както и всичко друго, това също се учи с опитът. Мисля че е време да започвам" - каза си момчето и се приближи до водата. За момент затвори очи. Вече много по - бързо от преди можеше да извика вятърната си чакра, но той искаше да го направи постепенно. След малко, започна да я усеща да се лее в него. Събра известно количество в ръцете си, този път и двете, и го концентрира в дланите си. Едва тогава отвори очи и изтласка цялата събрана чакра от ръцете си във водопада.

- Е, явно няма да стане така. То се и очакваше де. Нищо. До края на деня със сигурност ще успея. Ако ли не, утре - рече момчето и се усмихна. ,,Така така, къде ли ми е грешката. Вече превръщам доста по добре чакрата си във вятърна, така че това не би трябвало да е проблем. Усвоих концентрирането на вятъра във дланите си от тренировката с листото. Къде греша? Сетих се. Може би начинът на разцепване на водата не е правилен. Ще ми трябва много повече чакра за да изтласкам постоянно движещата се вода. Същото както когато се опитах да създам много тънка режеща линия за да прережа листото, а едва когато оправих формата и се опитах да го направя напречно успях. Може би и тук трябва да постъпя рационално. Но как точно? Определено ще е много по лесно ако го направя така: ще разцепя водопада отвътре навън. Да, така ще стане\" - мислеше си Току. Но дали беше прав?
Отново застана плътно до водопада. Но вместо да допре ръцете си до водата, той ги вмъкна във водата, като дланите бяха допрени. Ето какъв беше планът му. Щешеда събере нужното количество чакра, да я превърне и да я освободи между дланите си. разделяйки водата на две. Така трябваше да стане. Единственият проблем си оставаше да подаде точното количество чакра и да я преобрази напълно. Стоейки с ръце във водата, той затвори очи. Така му беше много по - лено да усети водата, минаваща по ръцете му, съща както и вятърната си чакра. Той се вгледа дълбоко във себе си. Искаше да извлече най - чистата и първородна вятърна чакра, течаща във него. Когато я намери, започна бавно да я извлича към ръцете си. Още когато затвори очи, момчето започна със събирането на обикновена чакра. Така сега,когато вятъра беше готов да излезе и да изпълни ролята си, обикновената чакра беше готова. Количеството беше повече отколкото с листото, но това си беше нормално, но не беше и прекалено много. Точното количество, което той може да контролира без никакви загуби.Така. Той я се приготви. Знаеше какво трябваше да направи. Беше напълно онцентриран. Нищо не можеше да го разконцентрира. То нямаше и какво. Сенсея си лежеше под сянката на едно дърво, площадката беше безлюдна. Някъде надалеч се чуваше приятно и звучно чуруликане на птиченца. Все още седеейки така, Шикате отвори очи и въздъхна, превръщайки цялото количество от събрана обикновена чакра във вятърна, разтваряйки ръцете си. Дали обаче това щеше да е достатъчно?