Тренировъчна Площадка 1

- Добре, така ще стане. Този път обезателно ще успея. Знам го. Но ще трябва да се постарая още. Не влагам достатъчно усилия. ,,Хайде де, елемент с елемент такъв. Какъв фуутон юзър съм ако немога да го използвам. А искам да стана най - силният шиноби на всички времена. Май няма да успея. Не, обезателно ще успея. Нее, ти ще се провалиш... - обаждаше се непознат глас в главата му. Какво ставаше? Защо не вярваше в себе си? И какъв беше този незнаен глас? Мислиш си че е толкова лесно да ме използваш? Я се осъзнай бе. Някакъв малък генин да се опитва да ме използва. Мен. Великият Фуутон. Какво беше това. Да не би? Най - сетне усещаше в себе си своя елемент. Но защо елементът му нямаше вяра в самия него? Аз не съм просто генин. Аз съм Току Шикате и един ден ще стана най - великият шиноби на всички времена. Ще го направя с или без теб. Но ако ти ми помагаш ще стана много по силен и няма да имам проблеми. Пък и ако аз умра, ти умираш заедно с мен. Не забравяй това. Какво? Ти се опитваш да ме изнудваш?!? Я внимавай. Ако реша мога да превзема тялото ти и да те направя свой слуга. Не си мисли че си толкова силен. Никой неможе да ме победи. Има много други фуутон юзъри. Но никой от тях никога не е овладявал истинската сила на елемента. Така е от древни времена. Ние живеем във вас, но повече шиноби, които ни използват, го правят само с част от нашата сила. Хората, успели да ни овладеят напълно се броят на пръсти. И всичките са били наистина велики нинджи. Повече от тях дори са станали Кагета. Но това време отмина. Напоследък се раждат все повече шинобита с другите елементи. Катон, Суитон, Дотон, дори и Райтон. И това се дължи не на друга, а на това че нашите юзъри са направили велики дела. За нещастие, те са избрали да защитават любимите си хора дори с цената на живота си. Естествено че има и велики нинджи използвали другите елементи. НО ТОВА Е САМО ЗАЩОТО СА СЕ СВЪРЗАЛИ С ТЯХ. Един обикновен юзър и един, който се е слял с елемента си немогат да се сравняват по сила. Едните винаги ще се опитват да направят техниката, а другите вече ще са я овладели, защото сме с тях. Не го ли разбра. Не можеш току така да се опитваш да ме изпозваш. Слабак като теб никога няма да успее. Никога няма да сбъднеш мечтата си... - казваше гласът смеейки се. При последните думи обаче Току не издържа - Абе ти поговорката никога да не казваш никога не си ли я чувал?(:Д) Я се кротни малко. Ти за какъв се мислиш? Знам колко си силен. Точно затова още от малък се надявам да се докосна до силата си. Винаги. Още откакто татко ми показа тази техника. Още от тогава винаги съм искал да имам теб. Не суйтон, не катон, не райтон, а теб. Може твоите техники да се учат малко по трудно, но това няма значение. Чуй ме Велики Фуутоне, оттук нататък ти ще си моят най - добър приятел и най - голям сътрудник. Ти ще ми помогнеш да сбъдна мечтата си. Каквото и да става. Аз знам че благодарение на теб ще успея. Ако си мислиш да ми пречиш, много си сбъркал. Вече аз ще те използвам, точно както ти мен. Заедно ще сме до самият край. Не ме мисли само за някакъв слабак. Нищо че съм генин. Аз ще успея. И ще започна като овладея най - напред теб - рече момчето на гласа и стисна очи. Вгледа се дълбоко в себе си. По - дълбоко отколкото друг път. Търсеше и неспираше да търси. Накрая, толкова на дълбоко, колкото и самият Току не предполагаше че съюествива, той намери елементът. От там тръгваше всичко. От тук започваше да извлича чакрата си. Малко по вляво беше и сърцето на обикновенната му чакра. Да. Нея я познаваше добре. Тя циркулираше много силно и постоянно. Но вятърната едва потрепваше. Източникът на обикновена чакра беше поставен в средата на някакъв олтар, на самостоятелно подиумче. То беше свързано с 5 други такива. Шикате се досети че те бяха за другите елементи. Най - висок равен на обикновената чакра седеше подиум, със знака на вятъра. Другите все още бяха прекалено ниски. Сигурно понеже му беше прекалено рано да ги използва. Нищо. Имаше време. Сега единственото което му трябваше бешеФуутон. Той видя своя образ до подиумчето. Все есдно беше изпаднал в нещо като транс. Но по - важното беше че започна да се събужда. След като се размърда и отвори очи се видя през очите на образа му долу, при подиумите. Огледа се и видя малко по вляво, носещосе така в нищото, както и всичко друго, малкото, постоянно движещо се торнадо. Да, това определено беше Великият Фуутон. Но дали щеше да успее да го докосне? Приближи се до него и се опита да го хване. В момента, в който ръката му докосна торнадото, то се материализира и затана неподвижно. Току го вдигна, и понечи да тръгне обратно към олтара, но изведнъж се зададе насреща му изключително силен вятър. - О, изненадваш ме хлапе. Да успееш да стигнеш чак дотук... Наистина не си обикновен генин. Но това не значи че ще те пусна да поставиш източникът ми на живот в отреденото му място. Така ще се слеем, а аз невиждам смисъла да то давам тази сила. Прекалено си слаб. - С грешно впечатление си останал за мен, велики Фуутоне. Аз няма да ти позволя да ме спреш. Нищо няма да ми попречи да сбъдна мечтата си. А Ти дори ще ми помогнеш. Не се нядявай да се оставя да ме победиш. Тази битка е моя. Аз ще те овладея. Няможеш да ми попречиш. Никой неможе... - извика Току вътре в себе си и тръгна срещу вятъра. Надеждата да сбъдне мечтата си му даваше сили. Вятъра беше преканено силен, но не му действаше. Явно вече се бяха сляли до известна степен. Нещо в погледа на момчето предполагаше изходът от сражението. За пръв път беше толкова обеден в нещо. Силата да вярваш... Няма друга такава на света. И наистина. След адски усилия, момчето най - накрая стигна до олтара. Елементът му Се материалезира пред очите му. Имаше образ като на някакъв дух, но от него струеше силата. - Така да бъде момче. Не предполагах че си толкова постоянен в дейсвията си. Именно заради това, хората усвоили елемента се броят на пръсти. Просто не всички имат силата да продължът да се борят. Признавам че имаш дарби. Докъде обаче ще стигнеш, предстои да видим. Това наистина ще ми е доста интересно. Запомни това момче, Фуутон никога не умира. Ние се предаваме по кръвна линия. Баща ти овладя на времето. Още тогава се чудех дали и ти ще притежаваш силата да го направиш. Бащати беше сигурен. Запомни още нещо. Винаги ще съм дотеб. Когато имаш нужда от помощ или съвет, аз ще съм там. Но трябва да оправдаеш очакванията ми. Вярвам в теб момче. - Бяха последните думи на Фуутона. Момчето тъкмо беше поставило материализиранта форма на фуутон торнадото на подиумчето и думите му, започнаха да се чуват някак отдалеч. Изведнъж обаче, Току усето силата вътре в себе си. Беше изумително. Чувстваше целия потенциал на елемента си. Знаеше че ще успее. Вече владееше напълно елемента си. Оставаше само да се върне в реалния свят. Извървя дългия път наобратно, сякаш нещо го дърпаше назад.Кагато се свести и отвори очи видя сенсеят си до него. Изглежда беше седял в несвяст известно време. Сенсеят обаче не изглеждаше много притеснен, което показваше че това е траяло само няколко минути. Току стана, усмихна се на сенсея си и му рече - Готов съм сенсей. Този път ще успея. Той Тръгна към водопадът. Чувството на целеустременост още беше в него. Чувстваше как Великият Фуутон е в него и му помага. В този момент те бяха едно. Когато стиган до водопада, пъхна ръцете си и извлече нужната чакра. Вятъра вече беше готов в дланите му, сякаш елементът вече го беше подготвил. ,,Благодаря, ВеликиФуутон, за доверието. Ще го оправдая на всяка цена " - Каза си Шикате и превърна с неимоверна лекота чакрата си във могъщият вятър!

Този път момчето успя да разцепи бързо течащата надолу вода. Ръцете му бяха мокри, а напрежението и волята, която оказа бяха наистина големи. Пролуката се уголемяваше все повече и повече, докато почти към края на нужния размер, вятърът спря да разцепва водата,. Момчето обаче поддържаше разделено това, което бе направил до сега. По ллицето му се стече капка, макар да не се знаеше дали е в резултат на усилието му или е просто от водата.
- Хайде, момче. Още съвсем малко ти остана, за да овладееш напълно елемента!

Офф. Искам да видя как точно разцепваш водата. Разцепил си я до някакво положение, но просто не можеш да продължиш. Нещо като това, което учи като чакра молд. Един хубав и описателен пост с това и те пускам.

- Ето, фуутоне, ще успея. Ще я разцепя както ти обещах. - рече Току и продължи все така съсредоточен да влива чакра във водата. Той я чувстваше как минава през тялото му, усещаше я повече от всякога. Сега, когато наистина се беше уединил с вятъра вътре в себе си му беше много по - лесно го извлича и направлява. Нямаше ги страдалческите усилия от преди. Въпреки това, колкото и да се напъваше, не успяваше да уголеми размера. ,, Хайде де, нека докажа и пред себе си, пред сенсея и дори пред елемента си, че държа на думата си. Ще разцепя водата и нищо няма да ме спре. Вече владея вятъра. Хайде. Просто трябва да изкарам още малко. Знам че мога. Щом Той ме призна, значи ще накарам и всички други да го направят!" - каза си Шикате и затвори очи. Остана също толкова концентриран, колкото и преди малко. Чувстваше потокът от чакра в ръцете си. Чувстваше го толкова ярко, че вече можеше да го проектира в съзнанието си. И наистина той беше там. Все едно че гледаше с отворени очи. И чакрата, синя на цвят (според неговите представи), и водата, още по синя, като океан минаваше отсрани на ръцете му. Нямаше как да усеща всичко това и да не успее. Сякаш се беше слял с природата около себе си. Беше в идеална хармония с нея. Усещаше всичко, все едно че беше част от него. Въпреки избилите болки в ръцете и краката му, той нямаше да се предаде. Не и след като го беше обещал. Току продължаваше и продължаваше, докато в един момент не усети някъде вътре в себе си да се надига още повече сила. Да, определено беше от Вътрешния му елемент. И той спазваше обещанието си и му помагаше в момент, когато собствените му сили не бяха достатъчни. Но с тази сила... Вече щеше да успее. Беше прекалено силен, за да може водопадът да му се опре. Когато тази сила се сля с вятърната чакра, лееща се в ръцете му, той изкара това висше оръжие и въпреки болките и потта, избила по лицето му продължи докато не изкара цялата сила, получена от неговите собствени усилия и помощта на Фуутона. Да, това беше наистина огромна сила. Точно както му беше говорил и Елементът при предишният им разговор. А сега, когато можеше и да я контролира. Нищо не можеше да го спре.

- Оох,- въздъхна Току сядайки под сянката на едно близко дърво. Най - накрая успях. Една малка крачка към сбъдването на мечтата ми. Знаех че ще успея. Но нямам много време за почивка. Време е да започвам с ученето на Fuuton:Kamaitachi No Jutsu(cutting Whirlwind Technique). Но може би все пка първо ще си почина малко - рече момчето и се отпусна на назад, заспивайки за няколко секунди. Събуди се след няколко часа, чуствайки се страхотно. Потърси сенсея си за да го попита какво точно трябва да направи за да научи техниката.

- Време е да започвам с ученето на Fuuton:Kamaitachi No Jutsu(cutting
Whirlwind Technique), сенсей. Можете ли да ми дадете някаква насока? Или просто трябва да изпусна солидно количество чакра през ветрилото, тя да се предаде на въздуха и да напарвя порива?

- Благодаря, сенсей - рече момчето на сенсея и разгърна свитъка. Едва след като внимателно прочете инструкциите, Току се зае да изпълнява техниката. Точно както пишеше в скрола, Току трябваше, замахвайки с ветрилото, да създаде много бройни вятърни течения, блъскащи се едно в друго и създаващи вакуумен джоб. Това изглеждаше доста сложно на пръв поглед, но след като разучи всички помощни съвети и илюстрации, смяташе че е готов да започне. Той се изправи, извади ветрилото си и зае бойна позиция. Явно за да създаде толкова силни вятърни течения, трябваше да използва и известно количество от вятърната си чакра. Но не смяташе че ще успее да го създаде от първия път, затова посвети този на научаване на принципа. Идеята му беше, да изпусне количествово чакра, нужно му за не много силна и голяма атака, а просто създаване на тези течения. Току се съсредоточи и започна да събира чакра в ръката, държаща ветрилото. ,, За да го направя, трябва да предам чакра от ръката си към ветрилото и замахвайки да я превърна в вятър. Така ще създам няколко течения. Засега няма да мисля за силата и остротата им. Но все пак трябва да съм доста точен в концентрирането на вятърната чакра по повърхноста на ветрилото. То също не е обикновено. Създадено е за това да се прокарва чакра по него и не би трябвало да ми е прекалено трудно, но трябва първо да свикна. Затова първо ще потренирам самото концентриране на чакра, а после и самото създаване на течения." След кратък анализ и план за действие, Току беше готов да започне с използването на ветрилото. Стоейки си така неподвижно, чакрата в ръката стигна отреденото количество. Момчето започна да я извлича от ръцете си, преобразявайки я във вятърна и предавайки я на ветрилото. Самото предаване вече беше станало доста приятно. Усещане за прохлада и спокойствие преминаваше през ръцете му, придавайки му целеустременост и сигурност. В същото време и ветрилото му беше доста дружелюбно. Веднага попиваше вятърната му чакра, сякаш я харесваше наистина много. Това можеше да му бъде само в помощ, щом чакрата му се съчетаваше толоква добре с ветрилото. Дотук добре. Вече беше събрал достатъчно количество вятър в ветрилото за да създаде един приличен опит на вятърно течение. Ако се получеше, знаеше както трябва да направи за да го изпипа отвсякъде. Но дали щеше да се получи. Току се стегна и замахна с ветрилото си, изричайки - Fuuton:Kamaitachi No Jutsu!

- Май сте прав сенсей. Както и за всичко друго. Добре. Може би първо трябва да се поупражнявам малко със самото ветрило. Няма смисъл да продължавам, ако не мога да го използвам. - рече Току. Той стъпи здрави на земята и се опита просто да повдигне ветрилото. Всъщност дори това просто движение си оказа доста трудно. Ветрилото наистина си беше малко тежичко, както му беше казал продавачът, той обаче добави, че след известни тренировки ще свикна с него. Вярвам на него, а вярвам и в себе си. За тази тренировка обаче ще трябва да се потрудя здраво. Той отново се опита да го вдигне, този път успя, но на 25 сантиметра от земята, момчето не издържа и пак пусна ветрилото. ,,Еее, айде де. к'во се излагам тука. Няма да стане. Ще овладея и теб, точно както го направих с великия Фуутон. А с него си беше наистина трудно. Той беше и доста враждебен в началото, а ветрилото сякаш е правено само за мен." Той отново се опита да вдигне ветрилото. Този път стигна 35 - 40 -50 сантиметра, но той не се отказа, даваше всичко от себе си и накрая го вдигна на нужната височина. Но това не беше нищо. Той повтори това упражнение няколко пъти. Със всеки следващ го вдигаше все по - лесно и по - лесно. След половин час упражнения, започна да му става наистина лесно да го вдига. Мускулите му доста се загряха, но не се измори много. Все още можеше да продължи. Поупражнява се и малко да го носи на груб и просто да стои с него. Това стана дори по лесно. Подпря ветрилото на едно дърво и почина няколко минути.
- Добре, напредвам все повече. Време е да започна да упражнявам и замахването. Току стана, взе ветрилото и започна да се упражнява. Вдигна го доста по - лесно, отколкото преди да започне да тренира само това. След това започна да го движи из въздуха. Първоначално по бавно, после и доста по бързо. Не след дълго достигна нужната скорост. Но не спря дотук. Искаше да е абсолютно сигурен, че ще може да го използва перфектно, иначе всичко губеше смисъл. Наистина след 3 часа здрави тренировки и няколко почивки за поемане на въздух вече беше подобрил значително използването на оръжието. Но му трябваше още малко за да изпълни това което му каза сенсея. – Трябва да се слееш с оръжието си, да го чувстваш като продължение на ръката си. Да станете едно... Вече беше доста близо но нещо му убягваше. Продължи да го върти във въздуха в най – различни форми и последователност. Малко по късно започна да прави скокове и да се подпира на ветрилото. ,,Всъщност, то е доста полезно когато свикнеше да го носиш със себе си.” Мислеше си момче момчето. Нещо обаче ми липсва. Какво ли беше то? Скоро започна леко да се изморява и реши да не се претоварва. Спря с ,,летенето” и започна да си върви нормално, слагайки ветрилото на гърба си. Малко към края на площадката, където беше и най – плътната сянка, беше издадена скала, а под нея имаше 20 метра. Кофти си беше ако паднеш от там. Току обаче не обърна внимание на този факт и започна замислен да се разхожда по ръба. Мислеше упорито за ветрилото – ,,Как така да се слея с ветрилото. Защо не мога?!?” Но както си вървеше, изведнъж почувства адска умора и му премаля. Причерня му и загуби равновесие. Сенсеят беше заспал под сянката на едно плътно дърво в другия край на площадката. Ако му извикаше щеше да дойде, но дали имаше сили за това? Ако не беше тренирал толкова време, вероятно и рефлексите му нямаше да проработят така светкавично. Както се беше наклонил да пада, изправи ръката си и се хвана за ръба на скалата. Нямаше много сили и скоро щеше да падне. Опита да извика, но гласът му се беше изгубил. Какво щеше да прави? Нямаше да умре тук, нали? Имаше цел. Може би Фуутон би му помогнал, но трябваше първо да получи надеждата от някъде, а с нея и силата. А и нямаше да успее да го извика в такава ситуация. Не и сам... Но ветрилото беше до него. Да, това беше надеждата. Извади го със свободната си ръка точно когато се изплъзна със другата. За части от секундата затвори очи и повика за малко помощ от фуутона. – Извинявай, че толкова скоро искам помощ, но май със се изтощил леко. Леко!?! Та ти още малко и ще изпаднеш в безсъзнание. Ако не беше толкова постоянен щеше да си пътник. Отново се доказа пред мен. Този път ще ти помогна, но моля те, нека следващият път когато имаш нужда от мен да е за нещо по – съществено. – Току се усмихна на образа на Елемента си, и той му отвърна леко. Изглежда ставаше все по - дружелюбен. Но трябваше да се върне в реалността. Трябваше да се спаси... Сега това беше единственото за което трябваше да мисли. Така той отново почувства онази огромна сила на фуутона. По – силна от обикновено. По - силна от когато и да било. Явно това беше истинската сила на Великият му елемент. Но това не беше всичко. Сега наистина чувстваше, че ще си пасне идеално с ветрилото. И наистина. За части от секундата, Току прокара вятърната чакра по ветрилото и със всичка сила го заби във по – меката скала, съставена от пясък и пръст. Втрилото беше адски здраво и нищо не му стана. Обаче се захвана много здраво. Отделно и силата на вятъра, горяща в него в него му даваше сили да се изправи. Но това му костваше и огромно усилие. Ако я нямаше помощта, щеше да припадне. Ветрилото започна да се раздвижва. Все пак почвата под скалата беше мека и нямаше да го издържи още дълго върху ветрилото. В този момент той се чу в ума си думите на сенсеят ,, Трябва да се слееш с оръжието си. Да го чувстваш като продължение на ръката си. Да разчитате един на друг в тежки моменти. То ще те спасява когато имаш нужда от него, в замяна ти трябва да се грижиш добре за него. И наистина в този момент чувстваше ветрилото като част от себе си. „Хвана го с неочаквана лекота и разчиташе на него. Беше прекалено уморен за да използва силата на елемента и да улекоти падането, нито можеше да се захване за стената. Ветрилото беше единственото му спасение. Той застана на ръце, улекотен от вятъра вътре в него, и издърпа рязко ветрилото от скалата, замахвайки плавно, но и бързо с него и изпускайки тази специална чакра наведнъж и създавайки вятърна струя, достатъчно силна за да го издърпа напред. Така се извиси във въздуха и се озова на един метър от сушата на тренировъчната площадка. Беше прекалено изморен но с последни сили можа да се извърне към ветрилото си, паднало до него и леко напрашено и да му каже:
- Благодаря. Затвори очи и се обърна към елемента си: ,,Изглежда все пак успях да създам някакво подобие на вятърна струя. Като се събудя ще продължа с тренировката и ти обещавам че ще успея! – рече той и чу някак отдалеч приглушения смях на елементът му: Знам че ще успееш. Все пак ти си Току Шикате, нали?

Офф. Ама, че саморазказване си си направил... Сега героят ти ще е малко в безсъзнание, понеже си писал, че е изтощен. Нямаш право да пишеш до 15 часа утре.

Момчето легна на земята и заспа от изтощение. Сенсеят му отиде до него и се подсмихна.
- Не трябваше да се напрагаш чак толкова, хлапе. Нищо не става насила. Почини си.

Току започна да се разбужда и отвори очи. Чувстваше се перфектно. Все едно беше спал с дни... Той се огледа и недоумяваше къде се намира и къде е сенсеят. Искаше да го пита какво е станало и час по скоро да продължи с техниката.

- Явно съм заспал, сенсей.Нищо сега ще я довърша. Той лека полека стана и отиде до ветрилото си, опряно на дърво на 2 метра от него. Вдигна го и започна да прави движенията от преди това. Имаше някакъв напредък но имаше над какво още да се поработи. Сега знаеше, че не трябва да се пренатоварва и къде точно е пределът му. Въпреки че винаги можеше да продължи, не винаги си струваше. Започна като подобри своите основни движения с ветрилото. Този път след едва 2-3 минути, за да се аклиматизира, беше стигнал до нивото от предишната си тренировка. ,,Супер, ако продължавам така скоро ще овладея много добре ветрилото." - мислеше си той. Вече беше свикнал да се разхожда с него, но не и някой специфични движения. След като хубаво разгря, той започна с няколко кълба напред, назад, дълги подскоци и остана много доволен от резултатът. После, както се очакваше, продължи с самото замахване. Първоначално все още му беше трудно, но скоро свикна. Започна да движи тялото си в синхрон с ветрилото, като вече то не беше пречка и допълнителен товар, а безценно помощно средство. За малко почивка продължи с обикновено физическа подготовка. След 2-3 серии спря да почине за известно време и след това щеше да продължи с упражненията. Полежа на тревата десетина минути и се зае с техниката.
- Kamaitachi No Jutsu, а. Ей сега идва.Точно както при първият си опит, Току не мислеше че ще успее от първият път и затова щеше да посвети този за получаване на нужния опит. Идеята му беше, да изпусне количеството чакра, нужно му за не много масивна и опасна атака, колкото до създаване на тези въздушни течения. Току се съсредоточи и започна да събира чакра в ръката, държаща ветрилото. ,, За да го направя, трябва да предам чакра от ръката си към ветрилото и замахвайки да я превърна в вятър. Така ще създам няколко течения. Засега няма да мисля за силата и остротата им. Но все пак трябва да съм доста точен в концентрирането на вятърната чакра по повърхността на ветрилото. То също не е обикновено. Създадено е за това да се прокарва чакра по него и не би трябвало да ми е прекалено трудно, но трябва първо да свикна. Затова първо ще потренирам самото концентриране на чакра, а после и самото създаване на течения." След кратък анализ и план за действие, Току беше готов да започне с използването на ветрилото.
Стоейки си така неподвижно, чакрата в ръката стигна нужното количество. Момчето започна да я извлича от ръцете си, преобразявайки я във вятърна и предавайки я на ветрилото. Самото извличане вече беше станало доста по - приятно. Усещане за прохлада и спокойствие преминаваше през ръцете му, придавайки му целеустременост и сигурност. В същото време и ветрилото му беше доста дружелюбно. Веднага попиваше вятърната му чакра, сякаш я харесваше наистина много. Това можеше да му бъде само в помощ, щом чакрата му се съчетаваше толкова добре с ветрилото. Дотук добре. Вече беше събрал достатъчно количество вятър в ветрилото за да създаде един приличен опит на вятърно течение. Ако се получеше, знаеше както трябва да направи за да го изпипа отвсякъде. Но дали щеше да се получи. Току се стегна и замахна с ветрилото си, изричайки:
- Fuuton:Kamaitachi No Jutsu!

- Добре, тогава ще се потрудя още повече, за да успея. - рече Току и помисли малко. ,,Щом не става така, значи трябва да използвам повече чакра и да я превърна като трябва. Но все пак при този опит би трябвало да стане нещо. Както и да е. Сега ще го направя!". Той веднага се концентрира. Държеше здраво ветрилото си, чувстваше го в себе си и беше много доволен от него. Но защо не искаше да поеме от чакрата му? Все пак такова бе неговото предназначение. Той започна да събира чакра в ръката си. Тя ставаше се повече и повече докато не стигна предишното количество и го задмина с 1/2 от първоначалното. Беше напълно достатъчно че и предостатъчно. Той малко от малко започна да преобразува чакрата си с вятърна. Тя излизаше приятно и лесно и бързо заменяше обикновената. Момчето започна да я разпределя на тънки пластове по повърхността на ветрилото. То естествено я задържаше идеално с нищожни загуби. След като покри цялата повърхност започна да наслагва станалата преобразувана чакра от ръката му в вече покритото ветрило. В резултат на това, по повърхността му се натрупа един солиден слой, не затрудняващ движението на ветрилото а напротив, подпомагащ го. Когато ветрилото беше покрито с достатъчно количество чакра, Току спря да извлича повече. Всичко беше готово. И ветрилото, и чакрата, и момчето. Оставаше само да изпълни техниката. И Шикате го направи. Изрече-
Fuuton:Kamaitachi No Jutsu! и замахна плавно и ускорително с ветрилото.

Най-накрая момчето успя да създаде пориви, които разрязаха близкия клон, на едно самотно дърво. Сенсеят му се подсмихна отстрани и сложи ръка зад врата си като леко се почеса по главата. "Пуст му футон, искаше ми се и аз да го имах"

Fuuton:Kamaitachi No Jutsu +3воля +3 интелект +2 сила

- Оох - отдъхна си Току. Чувството след като научиш нова техника ... Беше изключително. Той полегна под едно дърво близо до него и се опъна. След кратка почивка стана, отиде при сенсеят си изпълнен с готовност и му каза:
Сенсей, мисля да продължа с една мисия. Веднага след като я изпълня ще продължа да уча здраво! - след което напусна площадката.

Току дойде и попита сенсея си дали ще го пусне на чуунинският изпит, защото е успял да научи техниката Дйакамаитачи на джутсу и се е старал много?

Да, сенсей, сигурен съм. Освен това е необходим опит за да мога да стана много по - силен от преди. искам да отида и да спречеля, ако пък загубя, ще се поуча от грешките си и ще се постарая да спечеля следващият път!

Току дойде да потърси сенсеят си. Когато го намереше щеше да му каже че има още малко време на разположение и ще потренира още една техника. Дали щеше да успее да я овладее напълно не беше толкова важно. Къде ли беше сенсеят?