Тренировъчна Площадка 1

Той се наведе и си взе обратно катаната с дясната си ръка. После реши отново да направи един опит, но както каза сенсея, този път с повече комбо. Той дигна дясната си ръка, в която беше хванал меча и беше захванал здраво дръжката му. После отпусна лакътя си и отново рязко замахна към чучолото, обаче този път се целеше в дясната му ръка с вертикален слаш и се опита да я подсече, след което да направи още един слаш - този път хоризонтален, от дясно-наляво и по диагонал, с което щеше да го разсече на три части, ако всичко се беше получило както трябва.

Риуга реши да се пробва срещу друго чучуло. Той се опита да направи нещо ново. Да засили чакрата си към ръцете - нещо, което не беше правил до сега... Но това естествено не го спираше да опита. Не му отне много време, по простата причина, че го бе правил толкова пъти, че сигурно не можеше да брои до толкова. Факт бе, че съвсем скоро ръцете му бяха препълнени с чакра, чакаща да се плъзне по дръжката, вливайки се в острието. Но дали това щеше да помогне? И дали Риуга щеше да е способен да го постигне? Ето, че сега бе момента да разбере. Освободи чакрата, насочвайки я директно към дръжката, добре стисната в ръцете му. Не знаеше дали това щеше да се получи, нито пък не знаеше от къде му дойде на ум, но както видя от по-предният опит, дръжката на катаната се беше изплъзнала от ръката му, и беше си помислил, че така ще задържи оръжието. Той отново вдигна катаната си и замахна към чучулото, правейки един бърз хоризонтален слаш от горе надолу и по диагонал. След, което той щеше да вдигне ръката си отново и да замахне, този път правейки вертикален слаш от долу-нагоре и накрая да завърши с един хоризонтален слаш от дясно-наляво през областта на корема на чучолото.

Йо се доближи до сенсея и каза:
- Сенсей ще можете ли да ме научите на Katon:Goukakyuu No Jutsu - каза Йо - И също искам да се науча да се бия с катана

Иракаши понапредна,но имаше още за учене.

- Разбирасе че може.Сенсеят показа знаците за Катона като каза.-Трябва да изтреляш огнена струя през устата си.Започвай.

П.С Иракаши 3 Статс-Сила

Райто дойде, като тичаше и се оглеждаше наоколо. По едно време той се спря и се почеса по главата, като направи един въпросителен поглед нагоре. След като сведе поглед надолу, той зърна сенсея, като му хрумна една "блестяща" идея. Момчето използва шуншин но джутсу и се стрелна бързо, като се появи зад сенсея и реши да го изненада. Той беше скочил към него, като се завъртя, изпъвайки десния си крак и извика:
-Коноха Сенпуу! - опитвайки се да прекърши сенсея в гърбът

Сенсея успя да изкара въздуха на Райто и при ударът той си сви леко стомаха. В този момент в главата му дойде мисълта, че е много слаб и трябва сериозно да наблегне на тренировките за ръкопашен бой. Той си пое дълбоко въздух и леко присви очите си, след което погледна към сенсея с лека самодоволна усмивка на лицето си, като хвана ръката му, с която той му нанесе ударът с неговата лява ръка, а дясната си ръка я изпъна и замахна с нея, опитвайаки се да прекърши ръката на сенсея през лакътя. Не, че тактиката му щеше да провърви, разбира се...

Ирикаши се ухили, като отговори на сенсея:
-Ще имам това на предвит следващият път... Искам да потренирам малко тайджутсуто си и да стана добър в ръкопашния бой (тоест, в момента героят ми тренира за умение за ръкопашен бой). Мисля, че вие сте идеалният човек, който може да ми помогне за тази тренировка - след тези думи, Райто се опита да приложи едно тайджутсу комбо върху неговият сенсей. Когато свърши с комбото, той щеше да го наименува Ирикаши комбо 1 - което е едно идеално наименование. Не знаеше обаче дали тактиката му ще провърви, но понеже сенсеят му беше хванал и двете ръце и вниманието му беше отвлечено, си струваше да опита. Той се опита да нанесе един ляв highkick в главата на неговия сенсей. С това щеше сенсея да се отдръпне назад и да пусне ръцете му. Тогава, Райто щеше да свали кракът си, стискайки юмрук с лявата му ръка и да нанесе един юмрук в корема на сенсея със всичка сила. Когато сенсея се присвие, щеше да е време за съществената част от комбото на Райто. Тогава, той щеше да набие на сенсея един десен ъперкът в главата, последван от един ляв ъперкът и десен highkick. С това той целеше да издигне сенсея във въздуха. След, като издигне сенсея във въздуха, той щеше също да скочи и, хващайки двете си ръце и вдигайки ги високо във въздуха, да нанесе един забив на сенсея, с който да му нанесе някакви щети. Естествено, това бяха само планирани действия, всичко щеше да стане на яве след първия ляв highkick, който Райто се опита да нанесе, и от контра-атаката на сенсея, ако изобщо щеше да има такава...

Райто се почеса по косата и каза:
-Да, и на мен ми дойде това на мисълта...Искам да стана по-добър в ръкопашния бой и се чудех ако може да ме опътите какво точно трябва да направя, за да осъвършенствам това умение и да стана по-силен.

Райто, козирува на сенсея и отговори:
-Osu! - след което бегна към чучулото, като стисна ляв юмрук и го нанесе в областта на стомаха. Той си помисли, че е по-добре да и бързината си и силата си в синхром, ако искаше да разпертушини чучулото. Когато чучулото се присви (xD) Райто дигна левия си крак изпънат във въздуха, а с десния се завъртя и обиколи чучулото, като му надъни един ляв в гърбът. След това, Райто се беше свалил десния си крак, а левия крак го държеше във въздуха и с него нанасяше последователни силни ритници върху чучулото, като ги нанасяше, присвивайки коляното си и изпъвайки го към гърбът. Той нанесе 5-6 удара по този начин и когато свали кракът си, той приклекна, като се завъртя и заобиколи чучулото и след като се появи пред него, той изпъна десния си крак и му надъни един в краката. После, Райто се изправи, нанасяйки върху чучулото ъперкът с дясната си ръка в главата. Накрая, Райто се ядоса и започна да нанася бързи и силни юмруци, последвани от високи ритници по същия начин, като се целеше в областта на корема. Обаче, през главата му дойде мисълта, че нещо липсва. Не знаеше дали трябва да използва чакра при нанасянето на ударите. Но това е тайджутсу и едва ли щеше да се наложи да я използва, за да увеличи силата на ударите му. Това той щеше да разбере от мнението на сенсея. Ако ли не, самият той шеше да приложи тази тактика върху чучулото, за да разбере как да подобри умението си.

Райто се спря за малко, когато чу думите на сенсея, след което се обърна към него и каза с повишен тон, за да може сенсея да го чуе:
-Osu! – след което изтри потта от челото си с ръка и погледна към небето. Слънцето печеше силно и това леко замъгли погледа на Райто, който притвори очите си и сведе отново глава, като ги разтърка с ръката си. След, като си свали ръката от очите, той отново погледна към чучелото, фокусирайки погледът си към целта. Нямаше време за губене. Освен това, нямаше как да пропусне брилянтния момент, в който може да изпробва няколко комбота, докато започне да прави ударите. И така, Райто си свали робата, като я метна на земята и сви ръцете си, като малко подскочи наляво, надясно с краката, за да загрее. Накрая, когато беше готов, момчето стисна лявата си ръка и наби един турмук на чучелото, последван от един десен. Знаеше, че така няма да стигне до никъде, за това реши малко да забърза темпото и започна да му набива леви и десни туманици, като усилваше бързината и скоростта с които ги нанасяше. Някъде към десетия удър, Райто започна да чувства силна болка в ръцете от ударите, които нанасяше, но това нямаше да го спре към постигането на целта си. Той осърдно нанасяше удари, като предимно отброяваше до кой удър е стигнал (няма смисъл на всеки ред да пиша до кой удър е стигнал, защото това е само излишен спам). Нанасяйки ударите върху чучелото, през главата на Ирикаши премина мисълта, че така, той наистина, макар и не толкова бързо, подобряваше неговото тайджутсу. Това беше добре, защото той точно това и искаше. Само със нинджутсу нямаше да стигне до никъде – даже той изобщо не бързаше да учи нинджутсу. Едвам когато започне да учи за райтон техниките, неговите статистики ще са в синхром, защото за райтон техниките се изисква точно шинобито да има огромна бързина – а това именно се постига с тайджутсу. Докато пълнеше главата си с празни мисли, Райто не изобщо не забеляза, че беше стигнал до двадесетия удър. Така де, той изобщо беше забравил какво върши. Това го подведе на мисълта, че е по-добре да се концентрира във тренировката си, вместо да си губи времето с празни глупости. И тъй, Райто се съсредотучи върху чучелото и продължаваше да нанася леви и десни юмруци по същия начин, но малко по-тромаво. Това беше, защото времето беше много жарко и защото енергията на момчето започна да се скапва. Докато нанасяше тези удари, той изобщо забрави за болката, която усети по-рано, понеже си беше разгрял ръцете. А юмруците му вече бяха почервенели от толкова нанесени удари, също така и имаше доста драскотини. Тези факти обаче изобщо не го притесняваха. И така, той неусетно издуха средата (или иначе казано двадесет и петия удър) от първата част на тренировката си. Капки пот се стичаха от челото му, обаче въпреки това със всеки нанесен удър, той чувстваше как силата му постепенно се увеличава. Червени следи бяха останали на областта на корема на чучелото и хвърчаха трески от ударите, който Райто нанасяше. Мина тридесет и петия удър и ръцете му вече бяха изтръпнали от болка. Той стисна зъби и с усилия нанасяше следващите удари. Дори го чакаха и удари с крака след това. При тази мисъл, Сунахчанинът вече взе да нанася ударите много по-бързо, от колкото да използваше силата си. Чучелото вече се мяткаше като безполезна боксова круша, но това изобщо не го притесняваше. С много усилия, момчето стигна вече до четиредесетия удар и вече мислеше да се откаже. До сега не е имал толкова сериозна тренировка. Сенсея, който го наблюдаваше от страни, наистина беше доста строг, но така и трябва, иначе как щеше да стане силен? Най-много една мравка да не можеше да победи. И така, вече преближаваше краят на тупаниците, който Райто усърдно нанасяше върху чучелото. Нямаше търпение да свърши колкото се може по-скоро, за това ускоряваше темпото. Когато завърши ударите, Райто реши да си направи една гавра с последният удър, като удари чучелото в главата с един ъперкът с десния си удар с всичка сила и главата му падна. Това много зарадва момчето. Личеше си, че тренировката си има значение. И като заговорихме за това – сега вече дойде времето на следващата част от тренировката. Райто отвърза бинтовете, които беше овързал около тялото си и ги скъса със зъби, след което с тях завърза ръцете си, като реши, че така по-бързо ще му мине болката. Когато завърза ръцете си с бинтовете, той ги изостави и реши да се заеме със другата част от тренировка – шамари с крак в гръбначния кош /xD/ Генинът не отдели дори и секунда, за да си почине, защото трябваше да свърши колкото се може по-бързо. Все пак, успя да нанесе петдесет удари върху чучелото и да му откърти главата, време беше да го изкорми до шушка. При тази мисъл, лицето му се изпълни с лека злобна усмивка и откачено Деадпуул изражение. Венага след това, той започна да нанася последователни леви и десни ритници в областта на корема на чучелото, като отново започна да си отброява след всеки нанесени щети. Щом успя да откърти главата на чучолото след тази тренировка с юмруците, представете си какво щеше да направи, когато се изправи с истински опонент – най-много да му откъсне некой крайник, или да му падне главата. Глупости, това са празни приказки. Лицето на момчето придоби тъпо изражение и хилава усмивка, докато продължаваше да нанася шутове. Леки драскотини се отбелязваха по краката на момчето, но това естествено не беше никакъв проблем за него. Без никакви затруднения, сега момчето преминаваше десетия удър. Започна да чувства отново лека болка в краката след всеки нанесен шут, но това ве беше нищо ново за него – същата болка, която чувстваше и когато нанасяше тупаниците. Ако продължаваше да нанася шутове върху чочелото, краката му щяха да се схванат и после целите да изтръпнат от болка – това и направи. Когато Райто нанасяше десен шут, чучелото се накланяше наляво, а когато нанасяше ляв шут – то се накланяше на дясно. Това му напомни за клатушкащ се часовник и леко го разсмя. Наистина, тренировката, която Райто правеше, го забавляваше, макар и да не понасяше болката, която чувстваше в краката си, които след двадесет и третия шут вече започнаха да се схващат. Докато Шинобито нанасяше шутовете си върху клатушкащата се цел, той не забеляза как неусетно мина един час. Това обаче не го интересуваше – дори и цял ден да трябваше да тренира, той щеше да го направи, защото трябваше да подобри слабото си тайджутсу, с което по-рано, когато приложи едно комбо върху сенсея, изобщо не му направи никакви сериозни щети. Този път обаче щеше да е различно, след като той завърши тренировката си. Райто вече подминаваше тридесетия шут, а проклетата болка, която чувстваше в краката си, не спираше да нараства. Дори краката му се схванаха и леко започнаха да изтръпват. Това накара Сунахчанинът да се разбърза и да намаля силата, с която нанасяше шутовете. Обаче не беше правилно. Момчето се спря за миг и малко раздвижи краката си, тичайки на място, понеже се бяха схванали целите. Пораздвижи ги малко и продължи отново да нанася леви и десни последователни шутове със същата сила както когато започна от началото да удря чучелото. Хубавото беше вече, че той подминаваше и тридесет и петия шут, и че вече краката му не бяха схванати. Това му издокара самодоволна усмивка на лицето, докато той гледаше към чучелото със сериозен и съсредотучен поглед. Краката му вече бяха почервенели, а от клатещото се чучело хвърчаха трески наляво надясно. Райто стисна зъби при нанасянето на шутове, понеже краката му бяха изтръпнали от неописуемата болка, която започна да изпита. Обаче този факт не го спираше да довърши сложната тренировка, която му бяха възложили. Райто започна да подминава четиредеситя ритник, което го накара още повече да забърза със шутовете. Най-после, той щеше да подобри това умение, макар и не толкова сериозно. Продължаваше да нанася все така осърдно и с мъки последните си удари. Ляв-десен, ляв-десен, това беше неговата система докато риташе чучелото. Накрая, когато стигна до четиредесет и шестия ритник, момчето реши да разпертушини чучелото. Той изрита дясната му ръка и я направи на нищо. След това, той отстъпи отстрани на чучолото, заобикаляйки го и така отиде зад него, нанасяйки един десен ритник в лявата му ръка, която също разпертушини. Накрая, Сунахчанинът изрита и корема на чучолото, отделяйки го от краката му, което последва от един скок от страна на Райто, който с един двоен ритник разпертушини и краката му:
-Хех, готово, вече го разпертушиних – каза Райго като избърса потта от челото си и седна на земята с кръстосани крака в полза “йога” и погледна към сенсея, очаквайки отговор.