Тренировъчна Площадка 1

(А сега научих ли техниката?)

Току бързо се овладя, затвори очи наля още чакра в краката си за да успее да се задържи и стабилизива. Когато това стана той първо се успокои, уравновеси количествата чакра в краката си за да може да продължи ногоре, пое си дълбоко въздух и си каза ,, Какво пък, и птиците имат право да минават!" Усмихна се и бавно започна отново да се изкачва. След малко ускори с подобаваща скорост, очаквайки да успее, защото след тази случка, небето се беше очистило от птички, ако не броим едно врабче, което почтително седеше на един клон на брезата, стояща на няколко метра от нашете дърво и наблюдаваше любопитно как шинобито се изкачва по дървото.

- Добре, още малко ми остава. Нека да успея и този път. Нека да го направя заради себе си и заради Суна, най - великото нинджа село, съществувало някога. - каза Току сигурен в това което му предстои. Той се успокои и концентрира върху поставената му задача. Оформи чакрата в краката си, беше точното количество за да се задържи и за да може да ходи спокойно нагоре. Пое си въздух и задържайки чакрата в краката си тръгна нагоре. Той не се засили а го направи постепенно. Вървеше достатъчно бързо за да успее да възви спокойно без да падне, но и достатъчно за да не му пречи нищо от околноста. Той усещаше как вятъра е обърнал посоката си нагоре, леко побутвайки и помагайки му да върви. Току продължи, знаейки че е направил каквото трябва за да успее и изкачи дървото.

(имах предвид че знае какво трябва да направи за да изкачи дървото. Не сам писал че го е изкачил. )

Той се концентрира максимално. Събра колкото се може повече чакра за да се задържи. Едва след като успя се зае отново да балансира. Никога преди не беше бил толкова близо до успеха. Знаеше какво трябва да направи. Извлече още чакра за да е сигурен че няма да падне независимо от това какво щеше да му попречи. Вече беше вечер и луната се беше изкачила посредата на небосвода. Току обаче нямаше време да я гледа. Нищо друго не го интересуваше. Точно в този момент си мислеше за Казекагето. Как той би се справил в подобна ситуация. И момчете щеше да се справи. Това беше най - важното за него. Трябваше да успее за да продължи напред. Той Контролираше чакрата. Усещаше я и я насочваше. Тя не беше нещо чуждо а част от него самия. Вече виждаше как да го направи. Въздъхна и каза:
- Хайде, ще успея, щом Гаара е успял значи и аз мога. Трябва да стана като него. Това е единственият начин да успея с мечтата си да бъда казекаге. Ето идвам!!!
И Току Шикате Проправи своя път нагоре. Вече предрешен да успее, контролирайки напълно чакрата си и знаейки как да го направи за да успее.

- Веднага сенсей. - каза момчето и си помисли ,,Поне сега ще вървя хоризонтално.Не че ще е по лесно, ама ...!". То слезе от дървото и застана пред водата. Събра чакра в краката си, повече отколкото при дървото, защото не беше сигурен колко ще е нужно за да се задържи отгоре. Разпредели я по краката си и с няколко плахи стъпки тръгна към водата ...

Току не се отказа още от първият провал. Вече знаеше че не е нужно едонствено огромно количество чакра(по неговите представи), а и да може да я използва правилно. Той излезе от водата, седна и почака да исъхне. Доближи се до водата и прокара чакра по ръката си, допирайки водата. Искаше да узнае точното количество чакра, нужно му за да се задържи над водата. Лека полека, той започна да чувства противодействието на водата и да успява да устои на ръката си. Той се изправи , но не отвори очи. Знаеше горе - долу колко му е нужно. Започна плавно да извлича от чакрата си и да я натрупва в стъпалата си. От тренировката с дървото се беше научил как да я разпределя равномерно и оформя правилно. И тук го направи, но постави повече чакра. Все пак на ръката си не беше съпоставил цялата си тежест а сега искаше да направи точно това. Зае се да извлича още и постепенно чакрата стана повече от достатъчно, но все пак не толкова че да му пречи. Той затвори очи и се съсретодочи. Знаеше че е вложил достатъчно чакра в краката си, знаеше че вече може да я балансира и знаеше, че може да го направи. Шикате си помисли ,, Хайде Току ще успееш. Все пак това е много полезно умения. Ще можеш да ходиш по вода. Направи нужното и успей, забога, все пак не се опитваш да летиш! " . И със сигурна и премерена крачка той тръгна към водата. Постоянно запазваше същата форма и количество на чакрата, все пак това беше жизнено важно за успеха на крачките. Той отвори очи и пристъпи във водата.

Току бързо излезе от водата и почака докато се изсуши за да
е сигурен че няма да настине при падане във водата. ,,Ърх, колко е студено само.
Да имаше някоя техника за сушене на дрехиии. Жалко че не владея и катон.”-помисли
си момчето. Докато седеше и се бършеше в една хавлия оставена пред езерото, той
се замисли как да го направи по успешно. ,, Добре, явно вече извличм достатъчно
чакра, сега остава и да се усъвършенствам в контролирането и. Чакайки да
изсъхне, той се зае да извлича чакра и да я вслива в краката си. Искаше да
поопражнява контрола за да може да се задържи успешно над водата. Постоянно
променяше формата на чакрата. Ту я натрупваше в една точка, ту отново я разпределяше
навсякъде. След като изсъхна и това променяне и запазване на вече установената
форма не му беше проблем Шикате стана, остави настрана хавлията и се
концентрира. Извлече точното количество чакра нужно му предния път и дори
повече. Ако случайно му потрябавше повече като отиде по – надълбоко, да е
готов. И така той затвори очи и насочи чакрата си към ходилата. Разпредели я
равномерно навсякъде, като остави втори слой над този, така вече се изхабеше да
го замести подобаващо. Той пристъпи напред към водата, отваряйки очи и
запристъпи в самата вода. Знаеше че може да го направи. Това беше голям
напредък. Вече успяваше да се задържи. Само ако успееше да проходи из цялото
езеро...

(Писал съм за тренировки на пясък, и тъй като това са само
помощни тренировки си позволих да пиша как той се усъвършенства върху него.
Целта ми беше да покажа колко много е тренирал и само това.)





Току отново излезе от водата. Застана настрани за да се
изсуши и се загледа във водата. Защо не се получаваше? Какво още трябваше да
направи? Поседя така известно време и реши да опита отново но с по - различен
подход. Отиде до водата изпочна да извлича постепенно чакра в краката си. Лека
полека, се опитваше да стъпва в мократа земя и да се задържа над нея. Искаше да
се насочи към водата и да пробва, но реши първо да задобрее малко и после да
опитва по – сложното. Започна да влага повече и повече чакра в краката си за да
пренебрегне потъването. Не спираше, искаше да успее. Трябваше да успее.
Постепенно започна да не потъва в пясъка а да се задържа над него. След дълги
тренировки и много концентрация се насочи към водата. Точно преди да стъпи в
същността на езерото започна да събира много чакра. Искаше да е сигурен, че ще
се задържи максималко дълго над водата. Чувстваше самата чакра. Вече беше
повече от достатъчно. Момчето затвори очи и си представи околната среда. Видя
езерото, и сенсея и себе си пред него и дори чакрата излизаща от краката му.
Вече беше готов. Със сигурна но премерена крачка тръгна към водата. Знаеше че
може да го направи и оставаше само да го направи...

( Така става ли?)

Той затвори очи и се опита да се фокусира върху задачата си. ,, Хайде, още малко. Небива да губя концентрация точно сега. Още малко ми остава. Ще се справя и ще докажа и на сенсея и на целия свят, че заслужавам да бъда наричан шиноби от Суна”, помисли си момчето. Моментално стабилизира количеството чакра в краката си и както си стоеше започна да извлича още. така, със затворени очи Току не мърдаше за да е сигурен че няма да потъне веднага. Едва когато всичко се нормализира и чакрата му се наслага както е нужно под стъпалата му, той отвори очи.

Току стъпваше леко, изключително внимателно за да успее да запази чакра контрола си наред. Единственото за което мислеше, беше да се задържи над водата. За него несъществуваше нищо друго. Нито лекия полъх, идващ от ляво, нито връбчето сега кръжащо в небето. Трябваше да успее. Във всеки един момент допълваше още малко чакра на краката си за да е абсолютно сигурен че каквото и да стане, няма да падне поради загуба на чакра. ,, Хайде ще успея", мислеше си той,,, Щом успя да изкача дървото и тук ще успея..."И той продължи все така внимателно напред.